Определение № 60 от 15.06.2026, Окръжен съд - Разград
- Съд
- Окръжен съд - Разград
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 182/2026
- Вид
- Определение № 60
- Подписан
- 15.06.2026
- В сила
- 15.06.2026
- Състав
- Лазар Йорданов Мичев, Светлана Кънчева Чолакова, Емил Димитров Стоев
Цитирани разпоредби
- чл.216 · Наказателен кодекс
- чл.216 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 1, т. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 4, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 341 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 60 гр. Разград, 15.06.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, 1-ВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН
СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Лазар Й. Мичев
Членове:
Емил Д. Стоев
Светлана К. Чолакова като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Въззивно частно наказателно дело № 20263300600182 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 249, ал.3, във вр. с чл. 341 и сл. от НПК.
Настоящото дело е образувано по постъпила частна жалба от защитника на подсъдимия И. Б. С. - адвокат А.М. К.Н. срещу протоколно определение постановено в разпоредително заседание по НОХД № 175/2026 година по описа на Районен съд - Разград, с което исканията на защитата на подсъдимия за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора за отстраняване на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата на обвиняемия, са били оставени без уважение.
В частната жалба депозирана от защитника на подсъдимия сочи, че атакуваният съдебен акт е незаконосъобразен, необоснован и неправилен. Изпълнителното деяние по основния състав на чл.216 ал.1 НК се изразява в противозаконно унищожаване или повреждане на чужда движима или недвижима вещ, а в процесния случай се изразява в повреждане на чужда движима вещ. Като в обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът не е описал ясно, конкретно, точно и пълно факти, свързани с повреждане на чужда движима вещ. Записано е следното: „Ненесъл удар с дланта на дясната си ръка по дисплея на компютърното устройство. В резултат на това сензорния екран се счупил и станал негоден за ползване". Само било посочено, че обвиняемият е ударил дисплея и е повредил сензорния екран на компютърното устройство, но не е посочено какво точно е било повредено, защото компютърното устройство е вещ състояща се от много компоненти и не е ясно дали тази повреда е довела до увреждане на: 1. Цялото компютърно устройство или 2. Само на дисплея на това устройство, или 3. Увреждане на цялата бензинова колонка на самообслужване, или 4. Само до увреждане на защитното стъкло на компютърното устройство, или 5. Е бил увреден само сензорния екран. Твърди, че в случая не е посочено какво точно е повредено - защитното стъкло, сензорния екран, сензорния панел, като последният може да се смени отделно от дисплея и предмет ще е само сензорния екран, тъй като се касае за използване на индустриален компютър на бензиностанция. Както това, че отговорността за повреда на сензорния екран или дисплея е едно, за разлика от отговорността за компютърното устройство или на бензиновата колонка. Излага доводи и за противоречие в обстоятелствената част на обвинителния акт - на л.1 е казано, че е бил счупен сензорния екран на компютърното устройство, който екран е станал негоден за 1 ползване. На л.2 на тази част от обвинителния акт е казано, че е била повредена бензиновата колонка за самообслужване, тъй като е бил счупен дисплея на компютърното устройство. Не ставало ясно какъв е предмета на престъплението, тъй като били описани различни вещи.
Освен това бил неясен размерът и вида на нанесената щета, като посочва различните състави на нормата на чл.216 НК и предвиденото за тях наказание. Счита, че в обвинителния акт са посочени като повредени различни вещи, с различни стойности и при различни щети.
В диспозитива на обвинителния акт е посочено, че противозаконно е била повредена бензинова колонка на самообслужване на стойност 17 125 лв./ 8 755.88 евро/. Като е счупен дисплея – сензорния екран на стойност 4 800 ЛВ./2 454.20 евро/. Като щета само счупения сензорен екран на стойност 4 800 лв./2 454.20 евро/. А в обстоятелствената част на обвинителния акт на л.2 ред 9 отгоре надолу е отразено стойността на счупения дисплей и компютърното устройство е 4800лв. Предвид на което намира, че налице твърдяното противоречие в обвинителния акт. Обвиняемият не е могъл да разбере в какво точно го обвиняват и за какво точно следва да заплати – само за счупения дисплей на стойност 4800лв., или не само за него, а и за компютърното устройство, чиято стойност общо е 4800лв. Така не могъл да упражни процесуалните си права и да поиска сключване на споразумение, или разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие, тъй като една и съща сума е посочена като щета за различни вещи. Предлага определението да бъде отменено, съдебното производство прекратено, а делото върнато на РП-Разград за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения.
Възражения против подадената частна жалба не са постъпили.
Въззивният съд, като прецени материалите по делото, доводите в частната жалба, както и съображенията на първоинстанционния съд, намира следното:
Честната жалба е подадена в срок, от надлежна страни в процеса, срещу акт подлежащ на въззивна проверка, поради което същата е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК, определението на съда по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК подлежи на съдебен инстанционен контрол, по реда на Глава XXII от НПК.
Предметът на инициираното по този ред въззивно производство е ограничен до проверката на законосъобразността и правилността на определението на първия съд за наличието, съответно липсата на допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия/подсъдимия, пострадалия или неговите наследници, като същите изрично са посочени от законодателя в нормата на чл.
249, ал. 4 от НПК.
Съгласно чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, допуснатото на досъдебното производство нарушение на процесуалните правила е съществено и отстранимо, когато са нарушени правата на обвиняемия да научи за какво престъпление е привлечен в това качество; да дава или да откаже да дава обяснения по обвинението; да участва в производството; да има защитник и да получи писмен или устен превод на разбираем за него език по чл. 55, ал. 3 от НПК, когато не владее български език.
При така очертаните предели на правомощията на въззивния съд в процедурата по чл.
345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НК, относими към настоящия казус, настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, частната жалба е основателна.
Производството по НОХД № 175/2026 г., по описа на РС – Разград е образувано по внесен от РП – Разград обвинителен акт против И. Б. С. обвинен за това, че 16.10.2024r. в гр.Разград, противозаконно е повредил чужда движима вещ – бензинова колонка за самообслужване „OIL SYS SELF SERVICE“ на стойност 17125лева/ 8755,88 евра/ собственост на „Девон“ ООД-Разград, с управител Ц.Р.В. от с.гр., като е счупил дисплея/сензорния екран/ на компютъра на стойност 4800лева/2454,20 евро/ - престъпление по чл.216 ал.1 НК.
2
В проведено на 28.05.2026г. година разпоредително заседание по НОХД № 175/2026 г. по описа на РС - Разград, съдът по частично наведени и с настоящата частна жалба възражения от защитника на подсъдимия, свързани с допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правата на обвиняемия и искане за прекратяване на съдебното производство съответно връщане на делото на прокурора е констатирал, че в хода на досъдебното производство и при съставяне на обвинителния акт, не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Като е насрочил делото за разглеждане по общия ред. Първоинстанционният съд при постановяване на атакуваното протоколно определение е преценил, че не е налице противоречие между фактическа част и диспозитива на обвинителния акт - Прокурорът имал предвид като факти по делото така както ги твърди и ги изложил във фактическата част на обвинителния акт. Както, че в обвинителния акт достатъчно ясно са очертани фактите, на които се основава обвинението така, че да е ясно какво визира прокурорът и не намира, че подсъдимият може да бъде затруднен да разбере в какво е обвинен. Посочил е, че дали тези факти са се осъществили, е въпрос по същество.
При така описаната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Определението, с което първоинстанционният съд е оставил без уважение искането на защитника на подсъдимия за връщане на делото на РП - Разград, е незаконосъобразно.
За изясняване същността на понятието съществено процесуално нарушение от решаващо значение е и становището застъпено в Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ОСНК на ВКС. В т. 4. 2 от цитираното ТР се посочва, че: "Чрез обвинителния акт прокурорът развива в пълнота своята обвинителна теза пред решаващия съдебен орган.
Главното предназначение на обвинителния акт е да формулира така обвинението, че да определи предмета на доказване от гледна точка на извършеното престъпление и участието на обвиняемия в него и по този начин да се поставят основните рамки на процеса на доказване и осъществяване на правото на защита. В обстоятелствената част на обвинителния акт прокурорът задължително трябва да посочи фактите, които обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемия в осъществяването му.
Непосочването в обстоятелствената част на акта на начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите съставлява основание за връщане на делото в предходната процесуална фаза, само ако става въпрос за елементи на престъпния състав." От изложеното следва, че липсата на посочване на всички факти, обуславящи съставомерността на деянието в обстоятелствената и диспозативната част на обвинителния акт съставлява съществено нарушение на процесуалните правила, което при всяко положение води до ограничаване правата на бъдещите страни в съдебното производство.
Настоящият съдебен състав намира, че е допуснато отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, довело до ограничване на поцесуалните права на обвиняемия С., като в този смисъл възприема за основателни възраженията в жалбата относно липсата на конкретизация на вещта, която е била увредена. В обвинителния акт е налице непълна и неясно изложена фактическа обстановка във връзка с това обстоятелства.
По отношение на престъплението по чл.216 ал.1 НК в хипотезата на противозаконно увреждане на чужда вещ, следва да бъде отразено в обвинителния по отношение на обективната страна на изпълнителното деяние, наличие на въздействие върху вещта предмет на деянието и изменение в субстанцията или структурата на вещта, което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение. От обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно дали бензиновата колона, съответно дисплея/сензорния екран/ са отделни части, т.е. са отделни вещи, които могат да функционират самостоятелно, 3 като по този начин и да се конкретизира вещта, която е предмет на престъплението. Както това дали увреденият дисплей е отделна самостоятелна вещ, или е част от компютърното устройство и същите подлежат на самостоятелен ремонт и съответно каква е стойността им.
Чрез механичното въздействие върху този дисплей, нарушава ли се целостта, съответно годността на бензиновата колонка и може ли същата да се използва по предназначение без него/при положение, че има доказателства за физическата им отдалеченост, както и е налице отделен документ за придобиването/. Това се извежда и от изложената фактическа обстановка в обстоятелствената част, съгласно която – „Обв.С. заредил гориво за сумата 20 лв. на колонката за самообслужване, след което отишъл до компютърното устройство, обслужващо бензиновата колонка, за да си плати“. В случая не е посочено с увреждането на инкриминираната вещ, какво конкретно е било изменено в субстанцията или в структурата, което я прави временно или частично негодна за употреба по предназначение, което описание е част от обективната страна на приетото от прокурора извършено деяние противозаконно повреждане на чужда вещ. Посоченото счупване на "сензорния дисплей", при което станал негоден за използване, не води до извода, а и не е посочено в обстоятелствата, че рефлектира върху годността на бензиновата колонка за своето обичайно предназначение или временно, или частично. Поради което е налице непълнота и наяснота относно отразеното в обстоятелствената част на обвинителния акт, че е била повредена бензиновата колонка за самообслужване, при положение, че е бил счупен дисплея на компютърно устройство.