Решение № 119 от 17.03.2022, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 119 гр. Търговище, 17.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Красимира Ив. Колева при участието на секретаря Женя Люб. И. като разгледа докладваното от Красимира Ив. Колева Гражданско дело № 20213530101765 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.357 от КТ .

Предявени са обективно съединени искове: за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна и за възстановяване на предишната работа, с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 от КТ; бързо производство по реда на чл.310 т.1 от ГПК.

Ищецът – А.. И. ИЛ., твърди в исковата си молба, че е работил за ответното дружество от 07.01.2019 г. до 03.12.2021 г. без прекъсване в продължение на 2 г., 10 месеца и 25 дни, както следва: 1. В периода 07.01.2019 Г.-28.11.2019 г. е заемал длъжността „Т.” в отдел „Производство” в „Пашабахче България” ЕАД-Търговище.; 2. В периода 28.11.2019 г.-ОЗ. 12.2021 г. е заемал длъжността „М. о., пр. на ст. изд.” в същия отдел.

На 03.12.2021 г. на основание чл.190, ал.1, т.7 във вр. с чл.188, т.3 от КТ със заповед № 3159/03.12.2021 г. му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение по Трудов договор № 5103/07.01.2019 г.

От фактическа страна в заповедта е записано, че на 05.10.2021 г. по време на среща между ищеца и лица, с които той се намира в служебно положение на власт и подчинение, същият е демонстрирал вербално агресивно поведение, изразяващо се в повишаване на тон, крайно пренебрежително отношение към присъстващите на срещата и множество негативни коментари по отношение на „Пашабахче България” ЕАД-Търговище. Съгласно заповедта с това свое поведение работникът е нарушил чл.1.6 от Ръководството за бизнес етика и чл.3.4.19 от Правилника за вътрешния трудов ред, утвърдени от „Пашабахче България” ЕАД-Търговище и в крайна сметка се приема, че се касае за друго тежко нарушение на трудовата дисциплина от негова страна.

Не са спазени изискванията по чл.193 ал.1 от КТ:

1

От направеното фактическо описание в обжалваната заповед за уволнение е видно, да се извеждат две отделни дати /05.10.2021 г и 02.12.2021г/, на които са се провели две отделни срещи между ищеца и представители на работодателя. По отношение и на двете срещи се твърди, че ищецът демонстрирал „вербално агресивно поведение”, което се приема от работодателя за тежко нарушение на трудовата дисциплина. По отношение на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина от страна на ищеца на 02.12.2021г. работодателят не е искал обяснение по реда на чл.193, ал.1 от КТ.

По отношение на твърдяното нарушение на датата 05.10.2021 г. работодателят формално е изискал писмени обяснения от работника с Писмо-искане с изх.№ 196/02.12.2021 г. Тъй като идеята на законодателя в чл.193 от КТ очевидно е на работника да се даде възможност да се защити като обосновано отрече извършването на дисциплинарно нарушение и посочи доказателства във връзка с това или най- малкото да изтъкне независещи или зависещи от него конкретни причини, които са довели до извършването на нарушение на трудовата дисциплина, то логично е в писмото-искане за даване на такива обяснения да бъде точно и конкретно посочено дисциплинарното нарушение, което се твърди. В настоящия случай обаче това не е така. В Писмо-искане с изх_№ 196/02.12.2021 г. липсва каквато и да било конкретизация в какво точно се е изразила „вербалната агресия”; как е демонстрирано „крайно пренебрежително отношение", а именно посредством действия или бездействия от страна на работника, чрез говор, мълчание и неотговаряне на зададени въпроси, мимики, жестове, невнимание и прочие; не е посочено какви са конкретните „негативни коментари“ , а щом се твърди, че те са били „множество”, то е следвало поне част от тях да бъдат посочени в заповедта. При това положеше работникът не би могъл да се защити ефективно като даде точни и конкретни обяснения респ. да посочи доказателства в своя полза; които работодателят е длъжен съгласно чл.193, ал.1 от КТ да събере и да оцени тяхната доказателствена стойност. Именно поради изложеното ищецът се е задоволил в обяснението си, прието в „Пашабахче България” ЕАД-Търговище под Вх.№ 195/02.12.2021 г., да посочи хронологически събитията, които са довели до срещата на 05.102021 г., както и че в писмото-искане за даване на обяснения, не е посочена никаква конкретика, относно твърдените нарушения, за да бъде дадено по-конкретно обяснение.

Не са спазени изискванията по чл.195 ал.1 от КТ:

В заповедта не се твърди ищецът да не е спазил изискванията на трудовата дисциплина съгласно дефиницията за съдържанието на трудовата дисциплина, дадена в чл.179 (Отм. - ДВ, бр. 100 от 1992 г.) от КТ, тоест той точно, качествено и ефективно е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение. Посочено е само, че на 05.10.2021 г. по време на среща между работника и лица, с които той се намира в служебно положение на власт и подчинение, същият е демонстрирал „вербално агресивно поведение”, изразяващо се в „повишаване на тон”, „крайно пренебрежително отношение” към присъстващите на срещата и „множество негативни коментари” по отношение на „Пашабахче България” ЕАД-Търговище. След като от текста на заповедта не става ясно в какво точно са се състояли „вербално агресивното поведение” и „множеството негативни 2 коментари”, то на каква база и спрямо какво съдът ще извърши преценка първо дали ищецът действително е извършил нарушение на трудовата дисциплина и второ дали това нарушение е тежко по естеството си, за да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание „Уволнение”. Липсата на конкретика на фактическите основания означава липса на фактически основания. В същото време в текста на заповедта за уволнение, касаещ случилото се на 02.12.2021 г., са записани конкретни фрази, за които се твърди да са били произнесени от страна на ищеца и са посочени конкретни действия, които се твърди той да е осъществил, но тези фрази и действия не касаят твърдяното нарушение на трудовата дисциплина на 05.10.2021 г. , а и както се сочи по-горе за казаното и направено от ищеца на 02.12.2021 г. не му е искано обяснение по реда на чл.193, ал.1 от КТ.

Ищецът не е извършил нарушение на трудовата дисциплина на срещата с представители на работодателя на 05.10.2021г.:

Ищецът работи на горепосочената длъжност в работна група F/H от 5 човека /четирима редови служители и един началник/ в отдел „Производство”. Работници от тази работна група са осъществили с представители на ръководството на завода общо три срещи /лятото на 2020г.; лятото на 2021г. и на 05.10.2021г./, предмет на които е било поставяне на въпроса и обсъждането му за увеличение на трудовите възнаграждения /работните заплати/ на работещите в тази група. Тъй като решаването на поставения въпрос било отлагано около година и половина от ръководството, ищецът отишъл на срещата на 05.10.2021г. с нагласата, че ще се решават негови и на колегите му трудови права като се уважат или не техните законни искания за увеличение на трудовите им възнаграждения. Ищецът не е извършил нарушение на трудовата дисциплина по чл.1.6 от Ръководството за бизнес етика и чл.3.4.19 от Правилника за вътрешния трудов ред, които се сочат ва заповедта като основание за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“. В текста да Ръководството не са посочени конкретни прояви да агресивно поведение. Не е изяснено дали под агресивно поведение се има предвид физически, сексуален и психологически тормоз. Не се дава дефиниция за физически, за сексуален и за психологически тормоз. Говори се, че не се допуска да се нарушават личните ценности на служителите, а в същото време в заповедта за уволнение и в писмото-искане за даване да обяснение се твърди, че ищецът е направил множество негативни коментари по отношение на „Пашабахче България” ЕАД-Търговище, а не че е нарушил някакви лични ценност на някой от присъствалите на срещата на 05.10.2021 г. В текста на чл.3.4.19 от Правилника за вътрешния трудов ред да предприятието се казва, че при възникване на конфликта ситуация на работното място съответните работници трябва веднага да информират прекия си ръководител с цел съдействие при разрешаване на проблема. Очевидно ПВТР визира хипотеза, при която възниква конфликтна ситуация между равнопоставени като длъжност работници респ. служители, а не между служители, които се намират в отношение на власт и подчинение.

Поради това чл.3.4.19 от ПВТР не е релевантен и приложим по отношение на твърдяната ситуация по време на срещата, проведена на 05.10.2021 г., тъй като нея присъстващите с изключение на ищеца са се намирали спрямо него в субординационно положение на негови 3 началници.

Дали твърдяното нарушение е „тежко“ и доколко налагането на дисциплинарно наказание „Уволнение“ е адекватно спрямо твърдяното нарушение:

Нормата на чл.190, ал.1, т.7 от КТ е бланкетна и визира нарушение на трудовата дисциплина, което макар да не е сред изброените в чл.190, ал.1, т.1-6 от КТ, би следвало да е достатъчно тежко според критериите на чл.189, ал.1 от КТ, за да се обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Критериите са: тежест на нарушението, обстоятелства, при които е извършено, и поведение на работника или служителя. в настоящия случай работодателят изобщо не е извършил преценка за тежестта на твърдяното дисциплинарно нарушение, поради което е нарушил задължението си по чл.189, ал.1 от КТ.

Единственият коментар по въпроса е даден на стр.2 от заповедта и гласи: „Представените от работника писмени обяснения на оправдават поведението му на срещата на 05.10.2021 г.

Същевременно с тях работникът отрича по време на срещата на 05.10.2021г. да е проявил вербална агресия и да е правил негативни коментари по отношение на предприятието, което не отговаря на истината.“ От така изложените съображения стават ясни следните обстоятелства: -Работодателят очевидно коментира дали принципно е извършено дисциплинарно нарушение, а не дали твърдяното нарушение съставлява „тежко” нарушение на трудовата дисциплина.; -Липсват мотиви относно характера на изпълняваната работа от ищеца, характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-високо доверие, респ. доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на работата.; - Липсват мотиви по въпроса при какви обстоятелствата е осъществено твърдяното неизпълнение на трудови задължения. Както е видно от текста на заповедта за уволнение въобще не е посочено защо е била проведена срещата на 05.10.2021 г. Не става ясно, че темата е била увеличаване на трудовите възнаграждения на служителите от работна група F/H в отдел „Производство”. Не е посочено, че преговорите са продължили повече от една година.

Наложеното наказание не съответства като тежест на твърдяното нарушение, предвид обстоятелствата: -че работодателят не е имал забележки към изпълнението на трудовите функции на ищеца, разписани в длъжностната му характеристика, в това число пряко свързаните с производствения процес, ползването на лични предпазни средства и подходящо поддържане на работното място и прочие; -че не са настъпили практически никакви неблагоприятни последици, които да са повлияли по някакъв начин на производствения процес, да са довели до значителни материални щета или до пропуснати ползи; -че обстоятелствата около извършването на твърдяното нарушение показват поставянето на доверителя ми и на служителите от работна група F/H в отдел „Производство“ в положение на напрежение една година да не могат да узнаят волята на своя работодател относно увеличаването на трудовите им възнаграждения.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да признае за незаконно уволнението му със заповед № 3159/03.12.2021 г., с която му е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” и е прекратено трудовото му правоотношение по Трудов договор № 4

5103/07.01.2019 г.. и съответно да бъде отменено, както и да бъде възстановен на предишната работа- заеманата преди уволнението длъжност „М. о., пр. на ст. изд.” в отдел „Производство” в „Пашабахче България” ЕАД-Търговище, на осн. чл.344 ал.1 т.1 и т.2 от КТ. В открито заседание ищецът редовно призован се яви лично и с упълномощен процесуален представител –адв. А.М. от АК-Търговище, който поддържа така предявените искове и изложи подробни съображения в писмени бележки. Моли да му се присъдят разноските по делото.