Решение № 1454 от 30.11.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1454 гр. София, 30.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Д.

Нина Стойчева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20221000501112 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 260276 от 21.01.2022 г., постановено по гр.д. № 337/2020 г. от Софийски градски съд, ответникът – Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК 203066057 е осъден да заплати на Д.

К. П., ЕГН **********, на основание на чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:

- сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г., като е отхвърлил прекия иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 70 000 лева и акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва за периода от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.;

- сумата от 1 031.97 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 21.10.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 25.04.2019 г., като е отхвърлил прекия иск за разликата над уважения до пълния предявен размер от 3050 лева, и акцесорния иск за присъждане на законната лихва, за периода от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.;

1

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК 203066057 да заплати:

- държавна такса по сметка на Софийски градски съд, на основание чл.

78, ал. 6 от ГПК, в размер на сумата от 1 300 лева;

- адвокатско възнаграждение на адвокат Ч. А. Н., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв., в размер на сумата от 1 280 лева;

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца Д. К.

П., ЕГН ********** да заплати на Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК 203066057, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от 754.45 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца - Д. К. П., ЕГН ********** в частта:

- в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на неимуществените вреди е отхвърлен, за разликата над уважения размер до размер на сумата от 50 000 лева и акцесорният иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху това обезщетение е отхвърлен, за периода от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.;

- в която прекият иск, имащ за предмет обезщетяване на имуществените вреди е отхвърлен, за разликата над уважения размер /сумата от 1 031.97 лева/, до размер на сумата от 2 963.93 лева и акцесорният иск за присъждане на законната лихва върху това обезщетение е отхвърлен, за периода от 29.11.2018 г. до 25.04.2019 г.

Жалбоподателят поддържа, че решението в обжалваната част е неправилно, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че:

- определеното обезщетение за неимуществените вреди е занижено по размер и не съответства на действително претърпените от него неимуществени вреди;

- неправилно съдът е приел, че с поведението си пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат;

- пълният размер на претърпените имуществени вреди възлиза на сумата от 2 963.93 лева;

- не е представил заявлението по чл. 380, ал. 1 от КЗ, което да удостовери датата на неговото подаване, но следва да се приеме, че е 2 регистрирано при ответника на 29.11.2018 г.;

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да му заплати допълнителни обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, съобразно просителния пункт на жалбата, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г.

Моли в тежест на ответника да се възложи отговорността за разноски и на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. да заплати адвокатско възнаграждение на упълномощения процесуален представител.

Насрещната страна - Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК 203066057 е подала отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и моли да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Моли да се присъдят деловодните разноски, направени във въззивното производство.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от надлежна страна срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащи на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на въззивната жалба, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Д. К. П., ЕГН ********** е предявил против Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК 203066057 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 21.10.2018 г. в гр. София, около 04:55 часа, като пешеходец е пресичал пътното платно на бул. „Осми декември“, в района на бл. 23 където е бил ударен от движещия се по булеварда лек автомобил „Мини Купър“ с рег. № ********, управляван от А. В. М., ЕГН **********. Последната не е имала свидетелство за правоуправление и е била в пияно състояние.

Ищецът твърди още, че:

3

- мястото на произшествието е било посетено от служители на МВР, които извършили оглед, съставили протокол за оглед и Констативен протокол;

- вследствие на ПТП е получил средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица;

- с определение от 12.09.2019 г., постановено по н.о.х.д. № 9258/2019 г. от Софийски районен съд е одобрено споразумение по чл. 382 от НПК, с което е признал подсъдимата А. В. М., ЕГН ********** за виновна в това, че на 21.10.2018 г. при управлението на лекия автомобил е допуснала нарушение на правилата за движение по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и по непредпазливост му е причинила следна телесна повреда, изразяваща се в счупване на костите на дясната подбедрица, като деянието е извършено в пияно състояние – престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. 1 от НК;

- лекият автомобил е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ автомобистите, поради което на 29.11.2018 г. е предявил претенцията по чл. 380, ал. 1 от КЗ, по която е заведена щета, но не са изплатени обезщетения за претърпените неимуществени и имуществени вреди;

С предявените искове поискал ответникът да му заплати:

- обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 70 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г.;

- обезщетение за претърпените имуществени вреди, в размер на сумата от 3 050 лева, ведно със законната лихва, считано от 29.11.2018 г.;

Поискал ответникът да заплати направените деловодни разноски и адвокатско възнаграждение на неговия процесуален представител, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв.

Ответникът - Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК 203066057 подал отговор на исковата молба /л. 68/, с който признал обстоятелството, че автомобилът, участвал в ПТП е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, но оспорил основателността на предявените искове /главни и акцесорни/ и поискал да се отхвърлят.

При условията на евентуалност поискал да се присъди обезщетение за претърпените неимуществени, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и обстоятелствата по делото, установяващи, че ищецът, като пешеходец е пресичал пътното платно на място, което не обозначено като пешеходна пътека и след употреба на 4 алкохол е удължил ненужно времето за пресичане, както е спрял на пътното платно.

Поискал да се присъдят направените деловодни разноски.

По молба на ответника - Застрахователно акционерно дружество „АСЕТ ИНШУРАНС“, ЕИК 203066057 като подпомагаща страна е конституирана А.

В. М., ЕГН **********.

Последната е подала становище /л. 103/ за неоснователността на предявените искове.

От фактическа страна:

Първоинстанционният съд с доклада по делото е указал на всяка една от страните да установи със способите и средствата предвидени в ГПК всички правнорелеванти факти, на които основава своите претенции или възражения.

Внимателно е анализирал събраните доказателства и изложил мотиви, които въззивния съд възприема и постановявайки своето решение препраща към тях, на основание чл. 272 от ГПК, но за пълнота на настоящото изложението намира, че следва да се посочат основните правно значими факти.

От събраните по делото доказателства установява, че ищецът на 21.10.2018 г. в гр. София, около 04:55 часа, като пешеходец е пресичал отляво надясно пътното платно на бул. „Осми декември“, в района на бл. 23 където е бил ударен от движещия се по булеварда лек автомобил „Мини Купър“ с рег.

№ ********, управляван от А. В. М., ЕГН **********.

Ищецът е предприел пресичане на пътното платно на място, което не е обозначено като пешеходна пътека, навлязъл е внезапно на пътното платно без да съобрази разстоянието и скоростта на приближаващия се лек автомобил и ненужно е удължил времето за пресичане, с което е допуснал нарушение на правилата за движение, установени в чл. 113, ал. 1, т. 1 и т. 2; чл. 114, т. 1 от ЗДвП .