Решение № 461 от 30.12.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 461 гр. Велико Търново, 30.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ при участието на секретаря МАРГАРИТА ИЛ. ГЕОРГИЕВА-ИЛИЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТРАХИЛОВ Административно наказателно дело № 20254110201170 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Жалбоподателят *** е обжалвал чрез процесуален представител НП № 839257-F828599/18.07.2025 г. на началник на отдел „Оперативни дейности“В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ/, вр. чл. 118, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и на основание чл. 185, ал. ал. 2, изр. 2, вр. чл.

185, ал. 1 от ЗДДС е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се представлява.

Въззиваемата страна чрез процесуален представител заема становище, че наказателното постановление следва да бъде потвърдено като законосъобразно. Претендират се и разноски.

Съдът, след като обсъди и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Жалбата е основателна. При служебна проверка на АУАН № F828599/13.06.2025 г. и НП№ 839257-F828599/18.07.2025 г. на началник на 1 отдел „Оперативни дейности“-В.Търново, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ съдът не констатира нередовности по чл. 42, ал. 1, т.110 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 1-13 от ЗАНН. Няма допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на жалбоподателя.

Разгледано по същество, от събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява, че на 07.06.2025 г., във времевия интервал между 10.00 ч. – 10.20 часа данъчни инспектори – актосъставителят П. Р. Т. и свидетелят Г. Х. Ю. посетили търговски обект – ***, предлагащ храна и напитки и находящ се в с. ***, ***, стопанисван от ***, EИK ***, с управител С. К. Е.. Данъчните инспектори извършили проверка, която започнала с осъществяването на контролна покупка, за която не била издадена фискална касова бележка от монтираното и работещо в обекта фискално устройство модел „Daisy Perfect M01" c индивидуален номер на фискалното устройство DY552058 и индивидуален номер на фискалната памет 36710531, нито ръчна касова бележка от кочан. Фискалното устройство притежавало функциите „служебно въведени“ и „служебно изведени“ суми. Актосъставителят извадил от фискалното устройство дневен междинен финансов отчет, неустановяващ наличието на парични средства като касова наличност. Фактическата наличност в касата била сума в размер на 209 лева. Проверяващите констатирали, че е налице промяна в касовата наличност в размер на 209 лева, която не била регистрирана на фискалното устройство чрез операцията „служебно въведени“ суми в момента на извършването с точност до минута.

За извършената данъчна проверка на търговския обект бил съставен ПИП № 0069382/07.06.2025 г. В съставения ПИП освен разликата в касовата наличност било констатирано и че часовникът на фискалното устройство е с около 13 часа назад спрямо астрономическото време, както и неиздаването на фискален касов бон. Към ПИП били съставен Опис от 07.06.2025 г. на паричните средства в касата в размер на 209 лева към момента на започване на проверката, който опис бил изготвен от управителя на дружество.

Актосъставителят П.Р.Т. извел дневен отчет № 001580/06.06.2025 г., 21.43 часа; разпечатка КЛЕН № 001580/06.06.2025 г.., 21.43 часа; разпечатка КЛЕН № 001580/06.06.2025 г.., 21.43 часа; фискален бон № 01587/06.06.2025 г., 21.53 часа и фискален бон № 01588/06.06.2025 г., 22.22 часа. Проверката приключила в 11.20 часа. На дружеството за нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ/, вр. чл. 118, ал. 4 от Закон за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ бил съставен АУАН № F828599/13.06.2025 г., връчен на неговия управителя без последният да възрази в него писмено. Такива писмени възражения били депозирани по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН на 20.06.2025 г. и не били мотивирано обсъдени от наказващия орган. Въз основа на горецитирания АУАН наказващият орган издал обжалваното наказателно постановление.

Описаната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по 2 делото писмени и гласни доказателства. Видно от назначената по делото съдебно-графическа експертиза подписите в АУАН на „съставил акта“ и в разписка за връчване – срещу „връчил“ са положени от актосъставителя П. Р.

Т..

По този начин дружеството-жалбоподател е осъществило от обективна страна състава на нарушение по чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин /НРОФУПТОИСУИЛИПЕМ/, вр. чл. 118, ал. 4 от ЗДДС. Разпоредбата на чл.

118, ал. 4 от ЗДДС се явява бланкетна и препращаща към нормата на чл. 33, ал.

1 от цитираната наредба. С оглед на качеството на субекта на нарушението не се налага като правен анализ обосноваване на субективна страна, тъй като се касае за обективна безвиновна отговорност. Дружеството-жалбоподател се явява субект на нарушението. Същото при осъществяване на търговската си дейност в търговския обект не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби/сторно операции да регистрира промяната в касовата наличност на фискалното устройство чрез операцията „служебна въведени суми“ в размер на 209 лева. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от цитираната наредба е част от установения ред за регистрация и отчетност, които са задължителни за лицата, използващи фискални устройства. Нормата има за цел създаване на условия за съпоставимост на касовата наличност с документираните със съответното фискално устройство суми от продажби и от извършени служебно въвеждане и извеждане на суми във всеки един момент. Разлика между наличните и документираните средства може да препятства проследяването на паричния поток в търговския обект и представлява нарушение на правилата за регистрация и отчетност. Касовата наличност се формира от средствата, които са постъпили от продажби за съответния ден, средствата, с които е започната работа в началото на деня, както и средствата, които постъпват или излизат от касата във връзка с извършени разплащания с други търговци. При разминаване между паричните средства, разглеждани като фактическа касова наличност и наличните такива според показанията на фискалното устройство е налице реализиран фактически състав на нарушение по чл. 33, ал. 1 от цитираната наредба. Обективираното в разглеждания казус по гореописания фактически състав поведение не е довело до неотразяване на приходи.

Осъщественото от дружеството-жалбоподател деяние обаче представлява маловажен случай по смисъла на §1, т. 4 от ДР на ЗАНН, поради което е приложим чл. 28 от ЗАНН. Наказващият орган е извършил неправилна оценка на правната характеристика на деянието, ангажирайки административнонаказателната отговорност на субекта на нарушението.

Съгласно § 1, т. 4 от ДР от ЗАНН "Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на 3 обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“ Преценката за "маловажност" следва да се прави на база фактическите данни по всеки конкретен казус – вид на нарушението; начин на извършването му; вид и стойност на предмета му, на вредните последици; съотношение на наложената санкция с вредоносния резултат; степен на обществена опасност на нарушението и на нарушителя; смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, като трябва да се отчитат както същността, така и целите на административнонаказателната отговорност. От съществено значение е да не се абсолютизира характерът на засегнатите обществени отношения, а да се съобрази и направи преценка на конкретното проявление на инкриминираното от правната норма поведение. А съгласно чл. 28, ал. 1, изр. 1 от ЗАНН „За маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.“ Преценката на наказващия орган относно приложението на чл. 28 от ЗАНН е по законосъобразност и подлежи на съдебен контрол. Неприлагането от наказващия орган на разпоредбата на чл.

28 от ЗАНН при наличието на фактически обстоятелства и законови предпоставки за прилагането на този текст обуславя правен извод за незаконосъобразност на наказателното постановление. В разглеждания казус субектът на нарушението в лицето на санкционираното дружество не е изпълнило задължението си извън случаите на продажби да отбележи промяната в касовата наличност чрез регистриране във фискалното устройство на операцията „служебно въведени суми“ в размер на 209 лева.

Това конкретно неизпълнение на съставомерното задължение в разглеждания казус не води до извод за съществено и решаващо въздействие върху обществените отношения, свързани с финансовата дисциплина и данъчна отчетност, а следователно и за типична степен на засягането им, обосноваваща административнонаказателна репресия чрез налагане на санкция.

Констатирането и на други нарушения на финансовата дисциплина, евентуален предмет на други административнонаказателни производства, също не обосновава правен извод за типична или завишена степен на обществена опасност на конкретното реализирано обективирано поведение.

Касае се за формално нарушение, на просто извършване, което не изисква настъпването на съставомерен резултат. Не е настъпила вреда за фиска.

Нарушението, подводимо под нормата на чл. 33, ал. 1 от цитираната наредба, е реализирано от дружеството-жалбоподател като фактически състав за първи път. Не е намерило какъвто и да е обществен отзвук. Посочената разлика е за малка парична сума, около пет пъти под минималната работна заплата за инкриминираната дата. Няма данни относно обичайния оборот на търговския обект. Предвид и началото на работния ден, липсата на доказателства за нерегистрирани парични средства от предходен ден и липсата на извършени продажби на инкриминираната дата до началото на данъчната проверка, то 4 обективираното поведение не разкрива като правна характеристика типична или завишена степен на обществена опасност. Нито времето, нито мястото, нито обстановката, нито средствата за извършване на деянието, не обуславят типична или завишена степен на обществена опасност на извършеното.

Обществените отношения, свързани с гарантиране спазването на правилата за регистриране и отчитане на извършени продажби в търговските обекти чрез фискално устройство, имащи за цел регулирането и отчетността на паричния поток и съответно проследяването на тези средства в търговския оборот, са засегнати в незначителна степен. На последно място, размерът на наложената санкция е непропорционален и несъразмерен на нарушението, субсумирано под претендираната за нарушена материалнооправна норма и на целта на закона – обезпечаване събирането на данъци. Предвид гореизложеното се налага правният извод, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с други подобни случаи, при които е налице разлика в касовата наличност и които да застрашават по някакъв начин правата на потребителите. Ето защо деянието представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на неизпълнение на задължение от същия вид и случаят се явява маловажен.