Решение № 1582 от 03.04.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1582 гр. Пловдив, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Ив. Маслинкова при участието на секретаря Свобода Ал. Александрова като разгледа докладваното от Татяна Ив. Маслинкова Гражданско дело № 20255330113732 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 144 от СК.

Производството е образувано по искова молба на Д. Х. против Х. Х.. Ищецът твърди, че ответникът е негова баща. Синът у. в г.. П. с. з. к. – с. и.. П. у. п. х., б. и б. е., като месечно разходът за това бил 960лв. Имал също така разходи за храна, учебни помагала, спорт, облекло. Месечно общо му били необходими около 2000лв. Бащата работел в ***, получавал високо възнаграждение. Претендира месечна издръжка в размер от 700лв. считано от 1.09.2025г.

В срок е постъпил отговор. Ответникът сочи, че доходът му е недостатъчен.

Има разходи за н., д. к., както и з. п., з. ч. л. също са необходими средства. С. о. х. с..

Необходимо било да и. о., п. п. с. з.. Моли да не бъде уважен иска.

Съдът, след преценка на представените по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, а и от представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че Д. Х. Х., ЕГН **********, е дете на Х. Х., ЕГН ********** и Х. Д., ЕГН **********.

От представеното по делото копие от Решение № 190/22.06.2017 г. по гр. дело № 2283/2016 г. на Районен съд – Асеновград, се установява, че присъдената в полза на ищеца издръжка е била в размер на 200 лева, считано от 01.01.2017г. до навършване на 1 пълнолетие на детето, а именно на дата *** г.

Представени са: Служебна бележка с изх. № ***-*** от *** г., изд. от *** „***“ – ***, удостоверяваща, че ищецът е ученик в *** „***“ клас на учебната 2024/2025 г.;

Удостоверение изх. № ***/***г., издадено от РС - Асеновград, от което е видно, че в съдебно-изпълнителна служба при РС-Асеновград е образувано изпълнително дело № 243/2017 г. със страни Х. Х. и Д. Х. и сумите, които постъпват по изпълнителното дело, представляващи месечна издръжка, се превеждат по посочена от взискателя сметка.

От постъпилата по делото справка НАП за ищеца Д. Х. Х. е видно, че същият няма регистрация като едноличен търговец или като самоосигуряващо се лице; няма участие в търговски дружества; има регистриран трудов договор, сключен на *** г., като към датата на справката, приложена от НАП, има отработени 3 раб. дни за месец юли 2025 г., 21 дни за месец август и 20 дни – за месец септември, с 6-часово работно време и осигурителен доход за пълен отработен месец в размер на 808 лева, няма данни за подадена ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за отчетни 2023 г. и 2024 г; няма данни за изплатени доходи по извънтрудови правоотношения за период 2023 г. – 2024 г.; няма данни за декларирано движимо и недвижимо имущество.

От постъпилата по делото справка за ответника Х. П. Х. е видно, че същият няма регистрация като едноличен търговец или като самоосигуряващо се лице; няма участие в търговски дружества; има данни за ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за периода 20232024г., както следва: за отчетната 2023 г. са декларирани доходи от трудови правоотношения с код на дохода *** в размер на 28202,44 лв. от работодаел „***“ ***, ЕИК: *** и доходи от н. или друго в. п. з. п. н. п. или и. с код на дохода ***, в размер на 960 лева, за отчетна 2024 г. са декларирани доходи от трудови правоотношения с код на дохода *** в размер на 32484,70 лв. от работодател „***“ ***, ЕИК: *** и доходи от н. или друго в. п. з. п. н. п. и. и. с код на дохода ***, в размер на 960 лева; има данни за декларирано недвижимо имущество. От приложените справки е видно, че Х. П. Х. Справка работи в „***“ *** от *** г., като средният му месечен осигурителен доход за периода януари 2023 г. – септември 2025 г. е в размер на 2690,50 лева. През 2023 г. ответникът е получил 611,10 лв. доход, различен от трудов от *** „***“, през 2024 г. от същото дрежуство е получил сумата от 666,72 лв. Видно е, че същият притежава недвижими имоти в *** и ***.

От представената по делото е. е., изд. от *** Л. К. – п. е в., ч. н. о. е п. д.: р. д. р. и м. е н. т.. Представени са ф. б. з. п. м. п. и а. л.. Представени са копия на договори за потребителско паричен кредит, сключен с „***“ ***, с краен срок за погасяване на кредита 01.10.2028г. и общодължима сума по кредита в размер на 12669,04 лв., платим на месечни вноски всяка на стойност 211,15 лв. и Договор за стоков кредит, сключен с „***“ ***, общодължима сума по кредита 1010,99 лв. и краен срок за погасяването му 2

– 21.12.2025 г. Представено е и резюме на договор № ***-*** от *** г., сключен между ответника и „***“ ***, от който е видно, че ответникът дължи месечна такса в размер на 34,99 лв., както и 2 бр. фискален бон за извършени плащания към доставчика на услугата. Представен е и договор за н., сключен на *** г. между Л. Н. – н. и Х. Х. – н. з. п. н. н. а. в ***, за наемна цена в размер на 350 лв. месечно.

По делото са ангажирани и гласни доказателства чрез разпит на с. Д. Х. Д.

/протокол от съдебно заседание, проведено на 09.03.2026 г./. От разпита на с. Д. Х. Д.

/б. н. и. п. м. л./ се установява, че ищецът е ученик. Той посещавал уроци по ***, *** и ***, като месечно имал около 16 урока, всеки на цена 90 лв. на час. Б. и д. п. ф. и..

Споделя, че ищецът не е получавал издръжка от баща си след като навършил *** години. Ищецът търсил баща си, за да поиска пари, но бащата не отговарял на телефона, не пращал и пари на сина си за празниците му. Заявява, че в. й р. к. с. п. л., когато му остане време, но не работи през учебната година.

Съблюдавайки нормата на чл. 172 ГПК съдът намира, че показанията на с. Д.

Х. Д. /б. н. и. п. м. л. / също следва да бъдат кредитирани, тъй като са ясни, последователни и непосредствени и касаят лични впечатления, като същите кореспондират с останалите събрани по делото доказателства.

По делото не се доказва ответникът да има друго семейство и низходящи, за които по закон да е длъжен да осигурява издръжка. С оглед на изложеното съдът намира, че по делото се доказва основанието за дължимостта на издръжка от родител на пълнолетно лице, продължаващо образованието си в средно учебно заведение.

С оглед на така очертаното материално състояние на родителите на ищеца, както и като взе предвид факта, че ответникът в това производство не заплаща издръжка на друго непълнолетно лице, а майката живее в едно домакинство с ищеца, съдът намира, че всеки от родителите на последния може да се включи в издръжката на пълнолетния ищец, продължаващ образованието си в *** „***“.

Установената по делото фактическа обстановка налага извод за частична основателност на предявения иск по изложените по-долу съображения:

Според чл. 144 от Семейния кодекс издръжка на навършили пълнолетие деца, които не могат да се издържат от доходите си или от използване на имуществото, ако учат, се дължи само ако не съставлява особено затруднение за родителите. Д. Х. Х., ЕГН **********, е п., роден е на *** г. и не е навършил *** възраст, не притежава имущество, от което да се издържа, има качеството учащ в средно учебно заведение през процесния период и към момента. Нуждите следва да бъдат определени по размер съобразно обичайните такива за учащ на неговата възраст. Издръжката, уредена в чл.

144 от СК не е безусловна - трябва да се установи, че детето продължава да учи редовно в средно или висше учебно заведение, че то не може да се издържа от доходите си или от използването на имуществото си, както и даването на издръжката 3 не трябва да създава особени затруднения за родителя. Това означава, че родителят трябва да притежава средства над собствената си необходима издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства и за издръжка на пълнолетното си учащо дете. В случая, при преценка за дължимостта на месечната издръжка, която ищецът претендира от своя баща, следва да бъдат отчетени, както обстоятелствата, обуславящи нуждата на ищеца – необходимостта от средства за обучение, учебни пособия, средства за транспорт, храна, облекло, здравеопазване, така и обстоятелствата, касаещи възможностите на родителя да издържа детето си, без това да създава особени затруднения за задълженото лице. Преценката за това е винаги конкретна и зависи от имуществото, от доходите, квалификацията, семейното положение, здравословното състояние и начина на живот на задълженото лице.

Безспорно, от представените по делото доказателства бе установено по делото, че ищецът е син на ответника, както и това, че същият е ученик в редовна форма на обучение в средно училище „***“, ***. Също така се установи, че за определен период от време ищецът реализира доход от възнаграждения по трудови правоотношения и не притежава движимо или недвижимо имущество. Следва да се посочи, че сумата, сочена като осигурителен доход на ищеца, както и декларираното възнаграждение от трудова дейност за месеците август и септември 2025г., са далеч, под необходимата за задоволяване на ежедневните му нужди, както и същите не са достатъчни, за да може ищецът да се издържа от тях.

Безспорно бе установена и нуждата на същия от претендираната издръжка с оглед осигуряване на образователни, битови и консумативни разходи, вкл. всички други такива, съпътстващи обучението в средно учебно заведение.

В настоящия случай спорен е въпросът има ли възможност бащата да осигурява издръжка на п. с. син без особено затруднение - съществено условие, което съгласно постоянната практика на ВКС трябва да е налице, за да отдели средства за издръжка на своето п. дете.

Възможностите на родителя за даване на издръжка са винаги обективни и конкретни. Не може въз основа на предположения да се анализират финансовите възможности на ответника и да се прави извод, че същият без затруднения може да заплаща издръжка на своя п. син. Тази възможност според съда се установи, но само за част от исковата претенция.

Няма легално определение на изискването- "без особени затруднения", но съдържанието следва да се извежда за всеки случай поотделно, на базата на конкретните обстоятелства, които се преценяват в тяхната съвкупност и отнесени към общите принципи за справедливост.

Съдът счита, че здравословното и имущественото състояние на ответника, както и необходимите му обичайни разходи, от които се изключват тези по 4 потребителския кредит, тъй като е сключил договора по своя воля, не се конфронтират в такава степен със задължението му към ищеца, че да го елиминират напълно.

По делото се установи, че ответникът работи, като средният месечен размер на получения доход за последните 33 месеца възлиза в размер на 2690,50 лева, а за последния отработен месец, съгласно приложената справка от НАП - септември 2025 г., е в размер на 3008,10 лв.

По делото са представени м. д. - е., от които обаче не се установява, че с. е н., тъй като липсва е. р. н. ***, к. д. у. е. н. н. п. о..

Предвид горното и отчитайки нуждата да осигури собствената си издръжка, съдът счита, че ответникът разполага с установена по делото по-широка негова материална възможност, при която, заплащането на издръжка на ищеца няма да се чувства особено осезателно от него и няма много да го затрудни, но в размер от 190 евро, равняващи се на 371,61 лева, така че да не се накърни защитата на собствените му законоустановени права. При определяне на този размер съдът отчита и реализираните от ищеца доходи от трудово правоотношение, както и завишените разходи за п. з. к.. За разликата до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.

Безспорно съдът отчита и обстоятелството, че текущите разходи по отглеждането и възпитанието на ищеца се осигуряват както от неговата майка, така и от р. н. м., като не на последно място това, че макар и вече да не е безусловно задължен да издържа сина си, за ответника е налице нравственото задължение да го стори при възможност за това, каквато съдът установи, че е налице в посочения размер.

Така определеният размер на издръжката не е от естество да задоволи в пълна степен потребностите и нуждите на ищеца, но съдът държи сметка за възможностите на задължения родител, както и това, че дължимостта й в конкретиката на казуса не е безусловна. В тази връзка съдът сочи, че при определяне размера на издръжката на п. деца, същият не е обвързан от минималните размери по чл. 142, ал.2 от СК.