Решение № 856 от 04.07.2019, Окръжен съд - Пловдив

Р Е Ш Е

Н И Е № 856 гр.Пловдив,

04.07.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и деветнадесета година, в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ

БРАНИМИР ВАСИЛЕВ като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. №

1456/2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК.

Постъпила е жалба от длъжника по изпълнението Г. Б. Б., чрез представителя му адв.Л.Д. *** против Постановление изх. № 56536/11.06.2019г. по изпълнително дело № 20178240404100, съставено от ЧСИ Константин Павлов рег.№ 824, район на действие ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на длъжника Г. Б. Б. ЕГН ********** и е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148290400294 на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

В жалбата се поддържа, че постановлението е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че извършените изпълнителни действия на ЧСИ са невалидни, защото макар и упълномощен по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ ЧСИ Величко Апастолов е нямал право да предприема изпълнителни действия без искане на взискателя за това, защото това суспендира разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е в противоречие с логиката на чл.2 ал.1 и чл.19 ал.1 от ЗЧСИ, като в тази насока се сочат Определение №86/08.03.2011г. по ч.гр.д. № 56/2011г. на ВКС ІІІ г.о. и Определение №56/14.02.2011г. по ч.гр.д. № 14/2011г. на ВКС ІІ г.о. Твърди се че ЧСИ не може да извършва валидни изпълнителнидействия, ако не му е внесена авансовата такса за това по Тарифата към ЗЧСИ. Сочи се че изпълнителните действия на ЧСИ са невалидни и защото не е уточнен размера на дълга, което е императивно задължение на ЧСИ и не е уточнено дали част от дълга не е погасен например поради изтекла давност.

Въззиваемият взискател «ЕВН

Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив не взема становище по жалбата.

Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е допустима, но неоснователна по подробно изложени съображения.

ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие на ЧСИ по чл.435 ал.2 т.6 от ГПК и е допустима, като разгледана по същество е неоснователна.

Изпълнителното дело е образувано от ЧСИ Величко Апастолов рег. №827 по молба на взискателя «ЕВН Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив по представен изпълнителен лист от 06.01.2010г., издаден въз основа на Заповед за изпълнение №9701/04.12.2009г. по ч.гр.д. № 16220/2009г. по описа на ПРС, с което на длъжника Г.Б. е разпоредено да плати на взискателя 1 333,69 лева за неплатена топлинна енергия и сумата от 207,65 лв. обезщетение за забавата, ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2009г. до пълното плащане и разноските по делото. Впоследствие делата на ЧСИ Величко Апастолов рег. №827 са били предадени на ЧСИ Константин Павлов рег.№ 824, район на действие ОС Пловдив, съгласно заповеди от 2017г. на Министъра на правосъдието и на председателя на ОС Пловдив. Така че изпълнително дело № 20108270400025 на ЧСИ Величко Апастолов рег. №827 е преобразувано в изпълнително дело № 20178240404100, съставено от ЧСИ Константин Павлов рег.№ 824.

По тези изпълнителни дела в периода 2010-07.06.2012г. безспорно е извършвано изпълнение на задълженията, в това число и чрез доброволни плащания от длъжника. Делото е било спряно от ЧСИ на 07.06.2012г. и възобновено на 25.06.2015г., като в този период съгласно чл.61 от ГПК се спира теченето на всички срокове, в това число и срока за перемпцията. На 28.09.2016г. /л.132/ взискателят «ЕВН Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив е поискала справка за имуществото на длъжника и ако се установи такова да се насочи изпълнението върху тези имоти. На 08.02.2017г. /л.167/ взискателят «ЕВН Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив е поискал изпълнение върху движими вещи на длъжника находящи се на два негови адреса в гр.Пловдив и събиране на информация за негови банкови сметки и сейфове в Регистъра на БНБ и насочване на изпълнение мърху тях ако се изнамерят такива.

Аналогична молба взискателят

«ЕВН

Топлофикация» ЕАД, гр.Пловдив е направил и на 09.11.2018г. /л.184/. Като на 19.04.2019г. е наложен запор на банкова сметка ***. Ето защо по това изпълнително дело липсва двугодишен период, в който било да е липсвало искане на взискателя за извършване на изпълнителни действия, било да не са извършвани такива действия.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят Б., че извършените изпълнителни действия на ЧСИ са невалидни, защото макар и упълномощен по реда на чл.18 ал.1 от ЗЧСИ ЧСИ Величко Апастолов е нямал право да предприема изпълнителни действия без искане на взискателя за това, защото това суспендира разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК и е в противоречие с логиката на чл.2 ал.1 и чл.19 ал.1 от ЗЧСИ, като в тази насока се сочат Определение №86/08.03.2011г. по ч.гр.д. № 56/2011г. на ВКС ІІІ г.о. и Определение №56/14.02.2011г. по ч.гр.д. № 14/2011г. на ВКС ІІ г.о. Лишени са от връзка с настоящия казус тези доводи, защото в казуса имаме искания на взискателя за извършване на изпълнителни действия по това изпълнително дело, поради което е ирелевантно дали такива са извършени от СИ, за преценка на настъпването на перемпцията. Следва да се има предвид, че текста на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК е ясен - единственото условие за настъпване на прекратяването на изпълнителното дело е непоискването от взискателя на извършването на изпълнителни действия в двугодишен срок. Видно от мотивите по т.10 от ТР на ОСГТК на ВКС №2/26.06.2015г. по т.д.№ 2/2013г. редовната молба за изпълнение /тази която съдържа посочен изпълнителен способ, който се иска да се приложи от съдия изпълнителя/ прекъсва давността и теченето на срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

Като от това изискване ВКС сочи едно изключение – освен при наличието на възлагане по чл.18 ЗЧСИ. Което е обяснимо, защото както е и в настоящия казус при молба да се проучи наличието у длъжника на банкови сметки и касети и искането, ако се намерят такива то същите да се запорират от ЧСИ, при липса на пълномощно по чл.18 от ЗЧСИ ако се намерят такива сметки и касети ще трябва нова молба от взискателя да се насочи изпълнението срещу тях, а при налично такова пълномощно ЧСИ и без молба може да наложи запори върху тях. Тоест упълномощаването на ЧСИ да определя сам способа за изпълнение го упълномощава и да го реализира на практика без да е необходима специална молба на взискателя за всяко едно изпълнително действие. Посочените от жалбоподателя определения на ВКС не сочат обратното както се твърди, а само сочат, че ЧСИ не може да обжалва отказа на съдия по вписванията да впише определено искане по чл.577 от ГПК, което с нищо не променя горния извод на съда.

Неоснователно е и виждането на жалбоподателя че ЧСИ не може да извършва валидни изпълнителни действия, ако не му е внесена авансовата такса за това по Тарифата към ЗЧСИ и не е уточнен размера на дълга. Изрично такава възможност на СИ се дава от нормата на чл.79 ал.2 от ГПК, а размера на дълга е ясно уточнен в принудително изпълнявания изпълнителен лист издаден от съда. Няма законово задължение на СИ, преди всяко изпълнително действие да дава справка за точния размер на дълга, ако в него има променливи величини – лихви. Това се уточнява при плащането на дълга или разпределението на постъпилата сума, ако постъплението от изпълнението не е достатъчно да погаси цялото вземане.

Всякакви възражения за недължимост на дълга се установяват по реда на чл.439 от ГПК по съдебен ред.

Ето защо в казуса срока по чл.433 ал.1 т.8 от ГПК не е изтекъл и отказа на ЧСИ да прекрати изпълнителното дело е правилен и законосъобразен. Поради което следва да се остави без уважение жалбата на дължника срещу постановлението, с което е отказано прекратяване на изпълнителното дело. Водим от горното съдът

Р Е Ш И

:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на длъжника по изпълнението Г.

Б.Б., чрез представителяму адв.Л.Д. *** против Постановление изх. № 56536/11.06.2019г. по изпълнително дело № 20178240404100, съставено от ЧСИ Константин Павлов рег.№ 824, район на действие ОС Пловдив, с което е оставено без уважение искането на длъжника Г. Б.Б. ЕГН ********** и е отказано прекратяване на изпълнителното производство по изпълнително дело № 20148290400294 на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.