Определение № 2846 от 18.06.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2846 гр. Варна, 18.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно гражданско дело № 20253100501232 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба подадена от Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.“Т.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, чрез адв.А. Д., с адрес за призоваване: гр.Варна, ул.“Мусала“ №2, ет.1, ап.1, против Определение №5207 от 17.04.2025г. по гр.д.№9106/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е отказано изменение на постановено по дело решение в частта за разноските, чрез присъждането на такива в полза на ищцата в размер на 565лв., от които 480лв. за адвокатско възнаграждение и 85лв. за държавна такса.

С частната жалба, се поддържа, че атакуваното определение е неправилно и незаконосъобразно, тъй като съдът е достигнал до погрешен извод, че е налице злоупотреба с процесуални права, чрез образуване на различни дела срещу финансови институции, съответно на ищцата не са присъдени никакви съдебно-деловодни разноски-за адвокатско възнаграждение и за държавна такса. Поддържа се, че в случая не е налице злоупотреба с права от страна на ищцата, макар производството по гр.д.№9106/2024г. на РС Варна да е едно от девет еднотипни съдебни дела между двете спорещи страни, с предмет прогласяване на нищожността на клауза от договор за кредит, уреждаща такса за бързо разглеждане на искането за кредита. Сочи се, че ползването на кредит не съставлява неправомерно поведение, за разлика от включването в договора за кредит на неравноправни клаузи. Твърди се, че не е удачно и възможно ищцата да получи защита на правата си в рамките на едно производство, поради което са образувани отделни дела. Твърди се още, че ответникът е сключил хиляди договори за кредит, които са били предмет на съдебни производства, за прогласяване на съдържащите се в тях нищожни клаузи. Ето защо се поддържа, че продължаващото начисляване и събиране на “такса за експресно разглеждане“ на договора за кредит, чиято нищожност се иска, съставлява извънпроцесуално поведение на ответника, 1 с което той е дал повод за завеждане на съответното производство. Развити са подробни съображения за неправилност на атакуваният съдебен акт и се моли за неговата отмяна и присъждане на разноските в полза на ищцата.

С подаденият от ответника отговор на частната жалба се поддържа становище за неоснователност на доводите на жалбоподателката. Твърди се, че многобройните съдебни спорове между страните са еднотипни и имат единствено за цел обогатяване на ищцата за сметка на ответното дружество, генерирайки съдебни разноски в особено големи размери.

Поддържа се че въпросното поведение на ищцата влиза в разрез с разпоредбата на чл.3 от ГПК и съставлява злоупотреба процесуални права. Твърди се, че образуването на множество отделни производства между едни и същи страни, произтичащи от един и същ правопораждащ факт неминуемо сочи на стремеж за генериране на разноски, което не съответства както на целта на съдебната защита, така и на изискването за добросъвестно упражняване на процесуални права. Сочи се относима съдебна практика и се поддържа, че доколкото поведението на ищцата съставлява злоупотреба с права по смисъла на чл.3 от ГПК, в полза на същата не следва да се присъждат съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение. Развити са подробни насрещни възражения на оплакванията на жалбоподателката и се моли за потвърждаване на обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна, следното:

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество частната жалба, е частично основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр.д.№9106/2024г. по описа на Районен съд Варна има за предмет искове с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД и чл.55 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността, поради противоречие със закона на клаузата от сключения между страните договор за кредит, която установява задължение за кредитополучателката да заплати такса за бързо разглеждане на искането й и за осъждане на ответника да заплати на ищцата получена без основание сума от 35.25лв., с оглед недействителността на въпросната клауза.

С постъпилият отговор на исковата молба ответникът е оспорил иска, като е развил пространни съображения за валидността на процесната клауза, респективно претендирал възлагане на деловодните разноски в тежест на ищцата.

В проведеното единствено съдебно заседания, съдът е докладвал делото, приел е писмените доказателствата и е дал ход на устните състезания.

С постановеното по делото решение предявените претенции са уважени изцяло, като в полза на ищцата не са присъдени деловодни разноски, тъй като съдът е приел, че се касае за умишлено предизвикан от нея спор, съответно че е налице злоупотреба с права.

След подадена молба от ищцата по реда чл.248 от ГПК, първоинстанционния съд, е 2 постановил атакуваното в настоящото производство определение, с което е отхвърлил искането за изменение на решението в частта за разноските, чрез присъждането на такива.

Настоящия съдебен състав намира, че атакуваното определение, е частично неправилно, като съображенията за това, са следните:

Няма спор по делото, че между страните са налице девет съдебни спора, чиито предмет е идентичен, тъй като макар да се касае за отделни облигационни връзки-договори за кредит, правна квалификация и петитум на претенциите е еднотипен-установяване на нищожност на клауза от договора, касаеща плащане на такса за бързо разглеждане и връщане на въпросната такса, като получена без основание.

Не се установява обаче възприетата от съда злоупотреба с права от страна на ищцата, която да е основание за лишаването й от деловодни разноски.

По правило титулярът на процесуални права е свободен в преценката си дали и кога да ги упражни, като предявяването на иск поначало е правомерно действие и съставлява израз на упражняване на законоустановена възможност за защита на нарушени материални права. Противоправно упражняване на процесуалното право на иск по смисъла на чл.3 от ГПК ще бъде е налице само, когато сезирането е извършено не с цел твърденията в молбата да бъдат проверени и въз основа на това страната да получи съответна защита, а когато ищецът преследва или забранена от закона цел, или постига същата цел по непозволен начин. Злоупотреба е налице и когато се предявява иск само с цел да се увреди насрещната страна, при които се предявяват явно необосновани искове с цел финансов или психологически натиск примерно върху журналисти, граждански активисти и др.

В случая, както вече се посочи е безспорно, че за относително кратък период от време жалбоподателката е инициира множество производства срещу различни финансови институции, в това число и 9 дела срещу ответника, за връщане на даденото по нищожни клаузи от договори за кредит. Предмет на претенциите по делата са малки суми, а заплатените от ищцата адвокатски хонорари надвишават в пъти размера на претенциите.

Така описаното поведение несъмнено излиза извън обичайното такова на потребител, ползващ финансиране за задоволяване на текущи нужди и сочи на злоупотреба с процесуални права. От друга страна обаче процесуално поведение на ищцата е обусловено от извънпроцесуалната позиция на кредитора, който разполага, но не упражнява възможността си да премахне неравноправните клаузи в договорите и по този начин да преустанови образуването на дела за прогласяване нищожността им, съответно за връщане на даденото по тях.

На следващо място следва да се има предвид, че разпоредбата на чл.3 от ГПК забранява недобросъвестно упражняване на процесуални права под страх от отговорност за вреди, без обаче да предвижда освобождаване на насрещната срана от отговорността за разноски в тази хипотеза.

С оглед гореизложеното настоящия състав на въззивния съд намира, че в разглежданият казус процесуалното поведение на ищеца и извънпроцесуалното такова на 3 ответника, следва да се преценяват общо в контекста на определяне на отговорността за разноските, респективно на техния размер. Ето защо съдът намира, че в случая следва да се присъди такъв размер на адвокатско възнаграждение, който от една страна да демотивира ищцовата страна за предявяването на множество дела за вземания, които може да заяви в един процес, а от друга страна да има възпиращ ефект за кредитора, който продължава да прилага неравноправни клаузи в потребителските договори при формирана трайна практика на съдилищата в тази посока.

По изложените съображения и при отчитане на правната сложност на делото и процесуалните действия, предприети от пълномощника, в полза на ищцата следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер от 100лв., както и внесената държавна такса в размер на 85лв. В който смисъл обжалваното определение следва да бъде отменено, вместо което се постанови ново за изменение на решението в частта за разноските. В останалата част, за разликата между определеното адв.възнаградение в размер от 100лв. и претендираното такова от 480лв., обжалваното определение следва да се потвърди.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №5207 от 17.04.2025г. постановено по гр.д.№9106/2024г. по описа на Районен съд Варна, с което е отказано изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, чрез присъждането на такива в полза на ищцата, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ Решение №689 от 27.02.2025г. по гр.д.№9106/2024г. по описа на Районен съд Варна в частта за разноските, като ОСЪЖДА “Кредирект“ ЕООД, с ЕИК 207024290, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, да заплати на Г. А. К., с ЕГН **********, с адрес: гр.В., ж.к.“Т.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, деловодни разноски в размер на 185лв., от които 100лв. за адвокатско възнаграждение и 85лв. за държавна такса.

ПОТВЪРЖДАВА Определение №5207 от 17.04.2025г. постановено по гр.д.

№9106/2024г. по описа на Районен съд Варна, в останалата обжалвана част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4