Решение № 19169 от 21.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19169 гр. София, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИРИНА СТ. СТОЕВА при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА М. ГЕРГОВА като разгледа докладваното от ИРИНА СТ. СТОЕВА Гражданско дело № 20211110126311 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от “ЗАСТАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД срещу Столична община за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 259,60 лева – главница, представляваща заплатено от ищеца застрахователно обезщетение в размер на 249,60 лева по застраховка „Каско на МПС“ по щета № 0000-1261-17-271706 и ликвидационни разноски в размер на 10,00 лева, във връзка с реализирано на 04.05.2017 г. в гр. София, на бул. „Илиянци“ ПТП, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК – 15.09.2020 г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че на 04.05.2017 г., около 15:15 часа, в гр.София, на бул. Илиянци“ е реализирано ПТП, при което на лек автомобил марка „Мазда“, модел „6”, с рег. № =============, управляван от Х. Т. Ц., са причинени имуществени вреди в резултат на попадането му в необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно. Местопроизшествието било посетено от полицейски служители и бил съставен протокол за ПТП № 1657518 от 04.05.2017 г. Поддържа се, че гореописаният лек автомобил е застрахован при ищцовото дружество по автомобилна застраховка „Каско“, обективирана в полица № 93001610068996, със срок на действие от 25.08.2016 г. до 24.08.2017 г. За причинените от ПТП-то вреди при ищеца 1 била образувана щета № 0000-1261-17-271706, по която въз основа на опис и оценка на щетите на 20.06.2017 г. на Х. Т. Ц. била заплатена сумата от 249,60 лева, а ликвидационните разноски били определени в размер на 10,00 лева.

Сочи се, че с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на увредения срещу лицето, причинило вредите със своето действие или бездействие и има право на регресен иск. Твърди се, че за горепосочените суми дружеството подало заявление по чл. 410 от ГПК, въз основа на което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 44417/2020 г. по описа на СРС, 24 –ти състав, но тъй като длъжникът подал възражение, ищецът обуславя правния си интерес от предявяване на настоящата искова претенция. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът е подал отговор, в който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение, тъй като приложената към исковата молба полица не е подписана, като освен това не са заплатени оставащите вноски по застрахователния договор. Сочи се, че застрахованият не е приел общите условия на застрахователя. Изразява се и становище, че вина за настъпилото ПТП има водачът на автомобила, който не е съобразил поведението си на пътя с конкретната пътна обстановка, във връзка с което въвежда възражение за съпричиняване. Вследствие предходното се твърди, че претендираното в настоящото производство обезщетение е платено от застрахователя без основание и в разрез със собствените му Общи условия.

Оспорва констатациите в приложения към исковата молба протокол за ПТП и размера на обезщетението. Оспорва се твърдението в исковата молба, че именно необезопасена дупка на пътното платно е станала причина за настъпване на ПТП, като твърди, че такава изобщо не съществува на посоченото от ищеца място и се възразява, че ищецът не е индивидуализирал къде е настъпило процесното ПТП. По изложените съображения се иска отхвърляне на иска, а в условията на евентуалност - намаляване размера на претендираното обезщетение поради съпричиняване на вредите от страна на водача на процесното МПС.

Ответникът е направил искане за привличане на трето лице-помагач – „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, и е предявил обратен иск срещу него за 2 сумата от 259,69 лева, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение и включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва и съдебните разноски по настоящото дело.

В срока по чл. 131 от ГПК третото лице – помагач и ответник по обратния иск - „ПЪТИЩА И СЪОРЪЖЕНИЯ“ ЕАД, не е подало писмен отговор. След този срок е депозиран документ, назован „отговор”, който съдът ще счита като становище по същество на спора. В него третото лице – помагач е възразило срещу основателността на исковата претенция. Посочило е, че обратният иск е неоснователен и предявен при липсва на правен интерес от ответника, доколкото по делото са представени доказателства, че нямало основание за ангажиране на договорната отговорност на дружеството – в случая не било налице неизпълнение на договора за поддръжка на процесния пътен участък, тъй като било налице извънсъдебно удостоверяване от представители на общината, че задълженията по договора били изпълнени.

Твърди се липсата на причинно-следствена връзка между вредоносния резултат и поведението на ответника. Оспорва се наличието на застрахователно правоотношение и размера на обезщетението като завишен, като се релевира и възражение за съпричиняване. Направено е искане за отхвърляне на исковете.

В открито съдебно заседание, на което е даден ход на устните състезания, страните, редовно призовани, са били представлявани от свои пълномощници, които накратко са изложили вече направени доводи по спора и са повторили исканията си към съда, като пълномощникът на третото лице – помагач е възразил допълнително, че по делото се доказало, че ПТП-то е настъпило не на бул. „Илиянци”, а на пътния участък, водещ до надлез „Надежда”, който не бил включен в параметрите на отговорности за поддръжка от дружеството.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Със заявление № 9005600/15.09.2020 г. от ищеца е направено искане за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу ответника. Съдът е издал заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в размер на 259,00 лева, ведно със законната лихва. В срок е постъпило 3 възражение от длъжника. На 23.04.2021 г. заявителят е получил указания за подаване на искова молба и в едномесечния срок е била депозирана процесната искова молба.

От представените към исковата молба писмени доказателства – протокол за ПТП, уведомление за настъпило застрахователно събитие и събраните гласни доказателства се установява, че на 04.05.2017 г. в гр. София, по бул. „Илиянци”, и в района към подхода за надлез „Надежда”, лек автомобил с рег. № ============= преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на платното за движение, вследствие на което са увредени десните гуми и джанти на автомобила. По време на инцидента водачът на автомобила Х. Т. Ц. е управлявал същия с бавна скорост поради затруднена видимост заради лоши метеорологични условия. С оглед разказаното от свидетеля и при липсата на доказателства в противния смисъл съдът счита, че водачът е управлявал със съобразена скорост. Представеният по делото протокол за настъпилото ПТП доказва, че материализираното в него изявление е станало и че това изявление изхожда от лицето, подписало протокола - следователно документът се ползва с формална доказателствена сила. Протоколът, като свидетелствуващ документ, материализира удостоверенителното изявление на своя издател за станалото ПТП и в това се състои неговото доказателствено значение. Протоколът отразява лично възприетите и удостоверени от съставителя факти относно настъпване на ПТП, самоличността на водачите и индивидуализацията на МПС-тата. Според практиката на върховната инстанция протоколът за ПТП, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения, съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 от ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ (в този смисъл Решение № 85/28.05.2009 г. по т. д. № 768/2008 г. на ВКС, II ТО, Решение № 24/10.03.2011 г. по т. д. № 444/2010 г. на ВКС, I ТО, Решение № 73/22.06.2012 г. по т. д. № 423/2011 г. на ВКС, I ТО и Решение № 15/25.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 1506/2013 г, I т.о, ТК).

За да приеме посочения начин на реализиране на механизма на произшествието, съдът кредитира показания на разпитания водач на автомобила, възприел инцидента непосредствено, предвид последователността, логичността и подробността в показанията му. Съдът 4 констатира противоречие в показанията на свидетеля и писмените доказателства относно обстоятелството от коя страна са били повредите по процесния автомобил, но предвид изминалия период от време от инцидента съдът счита, че посоченото не е основание за дискредитиране на показанията на свидетеля в останалата част.

Видно от приложената застрахователна полица, справка-извлечение за заплащане на застраховани премии, и уведомлението за застрахователно събитие към процесната дата увреденият автомобил е бил застрахован при дружеството-ищец. Видно от акт за унищожаване на неценни документи от 21.12.2020 г. полиците по застраховки „Каско” с година на издаване 2016 г. са били унищожени. В посочената година е била издадена и процесната полица, предвид което съдът счита, че същата също е била впоследствие унищожена.

От показанията на свидетеля, уведомлението за настъпило застрахователно събитие, експертиза по щета № 000-1261-17-271706 и доклада по щета № 000-1261-17-271706/1, се установява след попадане на автомобила в неравността на пътя са настъпили увреждания по него, за което е била заведена щета при ищцовото дружество.

Съдът изцяло кредитира заключението по назначената съдебно автотехническа експертиза, като изготвена от вещо лице – експерт в съответната област със специални знания и след запознаване с данните по делото. Вещото лице е посочило, че щетите по моторното превозно средство се намират в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото произшествие и че необходимата стойност за възстановяване на щетите по средни пазарни цени възлиза на 275,50 лева.

По делото е представен платежен документ за изплащане на сумата в размер на 249,60 лева на Х. Т. Ц. по процесната щета на 20.06.2017 г.

По делото е представен сключен между ответника и третото лице – помагач Договор № С015-РД-55-241/27.04.2015 г. с предмет извършване на дейности по поддържане и текущ ремонт на уличната мрежа и пътните съоръжения в райони Оборище, Сердика, Подуене и Нови Искър. Представен е и Констативен протокол от 28.04.2017 г. към него, предвид което съдът счита, че посоченият договор и уговорките в него касаят и участъка, в който е настъпило произшествието. В протокола не са констатирани дупки и пропадания или пукнатини. Прави впечатление обаче, че проверката е била 5 извършена на 28.04.2017 г. – т.е. около седмица преди процесния инцидент.

Предвид относително продължителния период от време между двете събития и обстоятелството, че от гласните доказателства по делото се установява, че процесната неравност се е получила от валежи, съдът счита, че посоченият протокол и отразеното в него не показва релевантното състояние на пътната настилка в процесния участък към процесната дата.

С оглед приетите фактически положения районният съд достигна до следните изводи от правна страна:

Съдът е бил сезиран с главен иск с правна квалификация по чл. 422 от ГПК, вр. чл. 410, ал. 1 от КЗ, вр. чл. 49 от ЗЗД и обратен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 82 ЗЗД. Главният иск е бил предявен за сумата в размер на 259,60 лева, а заповедта за изпълнение е издадена за сумата в размер на 259,00 лева. Доколкото производството се развива по реда на чл.

422, вр. чл. 415 от ГПК съдът счита, че следва да върне исковата молба за сумата над 259,00 лева до пълния предявения размер от 259,60 лева, т.е. за сумата в размер на 0,60 лева, за която не е била издадена заповед за изпълнение, и да прекрати производството в тази част. Следва още да се отбележи, че макар в доклада по делото квалификацията, която е била дадена, да е била по чл. 411 от КЗ и да се различава от горепосочената, съдът не счита, че е ограничил правата на страните, доколкото и двете разпоредби визират суброгацията на платилия застраховател и настоящата се явява просто по-точна, но фактическият състав, който следва да бъде доказан за уважаване на претенцията, е сходен.