Протокол № 523 от 28.03.2022, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ПРОТОКОЛ

№ 523 гр. Варна, 25.03.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова

Сложи за разглеждане докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20213100502670 по описа за 2021 година.

На именното повикване в 15:42 часа се явиха:

Въззивницата ИСКР. ВЛ. СЛ. , редовно уведомена от предходно съдебно заседание, явява се лично; представлява се от адв. Р.М. , редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Въззиваемият Р. СТ. Д. , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, явява се лично; представлява се от адв.Л.Д., редовно упълномощена и приета от съда отпреди.

Контролираща страна Дирекция ,,Социално подпомагане“ – Варна, редовно уведомена от предходно съдебно заседание; не се явява представител.

Адв. М.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

Адв. М.: Представям писмени доказателства, разпечатка от ,,Школо БГ“, относно проблемите с детето ПР., които продължават, изразяващи се в липса на внимание и лоша дисциплина.

Адв. Д.: Запозната съм, да се приемат. Тези доказателства касаят дете, предоставям на съда.

Аз също имам писмени доказателства, които са по отношение на детето, но моля да ми дадете възможност да ги представя след изслушването на майката.

В-цата С.:

Поддържам искането си детето да е при мен.

В момента живея при майка си, защото бях чрезвичайно изгонена от жилището ни за няколко часа. Като решението, което взех беше не само емоционално, но и защото прецених, че мога да разчитам на майка ми. ПР. и майка ми си имат свой личен контакт.

Работя като търговски представител във ,,Фуртуна“, която е найголямата фирма за търговско представителство и отговарям за ,,Л‘Ореал“.

Работното ми време е мобилно, последните две години е онлайн, предвид създалата се ситуация. Имам дадено разрешение от моя отговорник да мога да прекратявам работния си процес ако съм в работен режим навън, за да се грижа за сина си, което и ми се е налагало, за да не се бавя и да трябва постоянно да искам разрешение и да се бавя за някакви неща, за които трябваше да реагирам тогава, поради което имаме такава договорка. Иначе работното ми време е от 8:30ч. до 16:30ч., събота и неделя почивам, имам 24 дни отпуска през годината, почивам и на всички празници, това е найголямата търговска фирма вносител. Месечните ми доходи като чиста заплата са 920лв., като стажът ми също се включва във възнаграждението ми. Това ми е брутното възнаграждение.

Относно детето, искам родителските права да се предоставят на мен, защото те ми бяха иззети, детето ми беше изнесено от училище чрез лъжа и без мое знание, беше изнесено без яке, по време на час. След раздялата със Р.

2 аз се грижих за детето, както и преди това. всичко това ми повлия изключително много. Моят син е, много ми е трудно да си го призная, с амбивалентно поведение, това означава противоречивост. Това не е добре за неговото каквото и да е развитие. След изнасянето му от училище от баща му по този начин, 56 дни аз не знаех къде е синът ми и се наложи да го търся чрез полиция и Отдел ,,Закрила на детето“.

Да, много добре се запознах с Протокола от изслушването на детето, точно натам исках да вървя, но мисля, че нашето правосъдие е достатъчно тромаво, защото вече година и два месеца това дете, след връчване на привременните мерки на бащата, е време, в което детето ми е достатъчно малко… Детето се казва ПР. Р.ов Д. и е на 10г., знам на къде ме водите.

Година и два месеца са достатъчни детето да бъде обработвано и манипулирано. Аз стигам до този извод, защото през този период аз съм била ограничавана по всякакъв начин да общувам с него, извън личния контакт, който е определен от съда. Имам определен режим на личен контакт от съда.

В определения от съда режим имам възможност да се виждам с детето ми, но не и извън него. Детето иска да се вижда с мен. Пречка да се виждаме има, и това е баща му.

Много често забелязвам, защото държа връзка с всички учители и директора, както и с портиера, който е на сградата на училището, за да се информирам как стоят нещата, защото по друг начин не ми е предоставена информация, аз я търся сама като отговорен родител, но забелязвам, че уикендите, през които детето трябва да е с баща си то е с някой друг. Няма нищо лошо в това. Освен когато, както стана по предния уикенд, синът ми е оставен в петък след училище и е взет от майката на негов съученик. Много тежко и бързо се развива това, което е получил, поради което в 9ч. сутринта майката се обажда на бащата, за да бъде взето детето и да бъдат взети някакви мерки, жената е с четири деца. Добре, ще започна отначало – по петък, след училищните занимания, детето е взето от майката на него съученик, за да му гостува, в събота, прекарвайки повече от час на двора, ПР. развива вирус, като той не боледува, тежко се е почувствал, вдига висока температура, бащата не е реагирал. Жената има 4 деца, в 9ч. сутринта му е било обявено, че синът му не се чувства добре, след което в късния следобед той се е появил, да си вземе детето. тогава му предложих, чухме се, защото тя държеше връзка 3 с мен през цялото време, аз не си позволих да подходя по друг начин освен да изчакам, защото до момента от това семейство към мен имам над 20 дела, тъжби и жалби. При всяко едно съприкосновение с тях се възпроизвежда едно такова нещо. Говоря за адв. Л.Д., сестрата на Р.Д.. Тези дела са за всичко – последното е за клевета, делото е насрочено за 14.04.2022г., от мен към Р.Д..

Там съм в качеството на подсъдима. Съдът е сезиран с тъжба от Р.Д. за клевета. Клевета се определя от тях за възраженията, които съм писала на делото за родителски права, където съм описала Д. като какъв баща и какъв партньор е. Има още едно такова дело със същото твърдение, отново от Р.Д..

Адв. Д.: Да, като едното дело е прекратено.

В-цата С.: Има и едно дело за обсебване. Обсебване на някакво бижу.

Бижу, което беше поднесено на сина ми за рождения ден преди две години, което бащата си търси. Това дело е прекратено също.

В това мое възражение към делото за родителски права обяснявам, че силно се притеснявам ако детето ми остане под опеката на баща си, защото няма кой да му съдейства, т.к. адв. Л.Д. живее в Пловдив от 2014г., а майка му е с тежи психични заболявания. Опасявам се от това, че това не е добър пример за детето, имаха много сериозно връзка – синът ми имаше прекрасни отношения с майката на Р.Д., т.е. неговата баба по бащина линия. С баща си също има силна връзка. Това мое твърдение беше подведено под отговорност в делото. Делата са много, изключително много време ми отнема да стоя в полицията и да съм на съдебни заседания по два пъти в месеца.

Вече споменах, че дълго време детето ми е обработвано, в първата изготвена СПЕ е установено, че ПР. е с отворен локус на контрол, което значи, че е податлив на манипулации от авторитет, които могат да са родители и учители. За тази една година детето ми получи срив в училище – оценки, поведение, с приятелствата си, все още не са успели да унищожат и саботират нашата доверителна връзка, както и отношенията ни. Аз съм от хората, когато прочетох това, защото не присъствах на заседанието, си позволих да го изчакам и да разговаряме по този въпрос с него, защото си мисля, че човек трябва да знае какво да иска и как да го постигне и да може да го отстоява, защото след като е бил тук и го е казал, значи може да го сподели и на мен, но на него не му беше удобно. Разговорът ни беше 10 дни след заседанието. На него му беше неудобно да го изкаже, така както го е 4 направил тук, че не желае да живее с мен, че му стига това време, в което сме заедно, че му е скучно с мен, че му е по-удобно при баща му, защото не му прави забележки и се чувства по-приятно, всички тези неща, които прочетох, той наведе глава и каза: ,,Ти си го прочела, моля те да не продължаваме разговора, защото не мога да те погледна“. Обяснения ние съм му искала, не е точното определение. Смятам, че трябваше да обсъдя с него, това което е казал пред съда.

Синът ми познава моя баща, виждал го е два пъти, случайно. Аз не общувам с баща си, по ред причини. Едната причина е, начинът по който е напуснал майка ми, отношението му към нея и към нас. Бях на 7г., когато баща ми напусна майка ми. Имаме нормално отношение с баща ми, но просто не се търсим, нямаме близки отношения. Когато моите родители се разделиха се чувствах по същия начин, както ПР. обяснява, че се чувства– раздвоен, объркан, много често ме е молил да не го карам да избира, да не трябва да уточнява с кого иска да е повече и с кого иска да живее. Трудно прие раздялата ни, той не искаше да приеме факта на раздялата ни. Когато се разделиха моите родите аз се чувствах по същия начин. След раздялата ни с бащата, която беше напълно нелогична, защото когато се прибрахме в дома, в който бяхме, Р.Д. го нямаше, нямаше нищо негово и последствие си позволих да излъжа сина си, че баща му е по работа извън града, след което бях принудена да се изнеса от жилището и взех решение да живея при майка ми, за да имам някаква стабилност и контрол на детето. Тогава сме си говорили по този въпрос. Всъщност ПР. освен, че всичко му беше ок в училище, отношенията му, никога не е спиран да общува с баща си, по 3 пъти на седмицата ходиха на тренировки, независимо, че и през другото време докато отида да го взема можеше пак да го няма детето, бях ориентирана от учителите, които го предават, че баща му го е взел, евентуално ако е дал някакви обяснения къде е, за да мога да отида да реагирам. Беше много спокоен и стабилен, защото общуваше едновременно с нас, смея да твърдя, че тогава сме нямали някакви конфликти с Р.. Това е след като се разделихме, до момента, в който беше изнесен от училище. Двамата с баща му приехме раздялата, нямали сме грандиозни спорове. В момента с бащата не можем да общуваме спокойно, това не е възможно.

В-ем Д.: Аз нямам проблем да общувам, тя не иска да общуваме.

5

В-ца С.: До момента, през тази година и половина не спирах да получавам заплахи, освен тези дела, всичко в СМС-и, къде трябва да съм, какво да правя, кога да се обаждам и кога не, няма нищо конструктивно в това общуване, не стигаме доникъде, освен това не става въпрос за детето.

Става въпрос за его и гордост, за неудовлетворение, доминантност, това е всичкото при бащата.

Аз няма да изгубя детето си, детето ми ще се загуби, то се е загубило вече.

Ако родителските права бъдат дадени на мен, няма да има правила; досега не е имало.

Адв. Д.: Искам да задам няколко въпроса към въззивницата. В предходното с.з., колегата зададе един въпрос на бащата и той е: дали ПР. е бил предложен за изключване от училище, имате ли такава информация?

Пред медиатор сте заявили същото.

В-ца С.:

Разговаряйки с директора на училището миналата седмица, ми каза така: ,,Това е прецедент в историята на руското училище, сезирани са Отдел ,,Закрила на детето“, за да се свика педагогически съвет, за поведението, което демонстрира ПР.“, това ми беше казано. Първо, в това училище не е прието да има толкова забележки ученик, гонен е от час, на час има по 4 забележки за лоша дисциплина, неподготвен за час и изгонен. Той е четвърти клас и няма право да стои в коридорите, но на учителите им се налага да го гонят от час, защото не виждат друг начин, за да се проведат часа нормално без той да не пречи на другите. Прави всичко – вербална агресия, шумен е, неуважителен е, пее, стои прав по време на час, вместо да е на чина.

Правилата трябва да ги създава родителят, който го отглежда в момента.

Разходите на месец за ПР. не мога да преценя какви са, мога да кажа какви разходи съм правила аз за детето, когато сме били двамата. За маратонките ли ме питате? /в-цата се обърна лично към адв.Л.Д. с репликата:

,,Ако имате предвид маратонките…, отношенията отдавна са лични“.

В-ца С.: Ако става въпрос за разходи и учебници, знам какви са, това което се прави като разход на сина ми е да има може би над 12 чифта маратонки и неща, които освен, че той расте и не може да ги ползва 6 пълноценно, нищо друго не съм видяла значимо, една книга не съм видяла да му се закупи, докато ние купуваме и ги четем. Позволява му се да играе на игри, на които може да стои денонощно ако не му се поставят граници. Това ли трябва да визирам като разходи?

Разпечатката съдържа 53 от 103 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f77b834b-9947-49b4-910f-3b26ad778e7a