Решение № 1128 от 04.11.2021, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1128 гр. София, 04.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Кеманов

Членове:

Джулиана Петкова

Надежда Махмудиева при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Надежда Махмудиева Въззивно гражданско дело № 20211000500969 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по въззивна жалба вх.№265372/18.01.2021 г., подадена от А. Й. Д., чрез адв. В. Х. и адв. В. Д., срещу Решение №261762/11.12.2020 г. по гр.д.№5669/2019 г. на СГС – I – 14 състав, с което са били отхвърлени предявените от жалбоподателката против Г. К. П., обективно съединени главни искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.1 и предл.4 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор, сключен на 19.03.2015 г., по силата на който М. Й. П. е прехвърлила на Г. К. П. недвижим имот, представляващ Апартамент №10, находящ се в гр. София, р-н ***, , кв. ***, ул.“***“ №40, вх.Б, ет.5, обективиран в НА №97, т.2, рег.№4899, дело №275/2015 г., срещу задължение за гледане и издръжка, както и на договор, сключен на 12.05.2015 г., по силата на който М. Й. П. е прехвърлила на Г. К. П. недвижим имот – дворно място с идентификатор ***, в гр. ***, кв. ***, ул.“***“, с площ от 903 кв.м., ведно с вилна сграда с идентификатор ***, обективиран в НА №169, том 3, рег.№8487, дело №516/2015 г. срещу задължение за издръжка и гледане, поради липса на основание, като сключени в непосредствена близост до смъртта на прехвърлителката, а договор от 12.05.2015 г. - поради липса на предмет, КАКТО И предявените срещу същата ответница при условията на евентуалност искове с правно основание чл.87, ал.3 от ЗЗД и чл.55, ал.1, т.3 от ЗЗД за разваляне на същите два договора, и осъждане на ответницата да предаде на ищцата имотите – предмет на двата договора. Релевирани са 1 оплаквания за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон, необоснованост и нарушения на съдопроизводствените правила.

Сочат се противоречия на изводите на съда със събраните по делото доказателства.

Същевременно, не са обсъдени представените от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства, които установяват неблагоприятни за тезата на ответника факти. Съдът е следвало да прецени при условията на чл.172 от ГПК показанията на св. Д., като дъщеря на ответницата. Не са представени доказателства от ответницата за изпълнението на договора за издръжка и гледане, поради което и необосновано е отхвърлен искът по чл.87, ал.3 от ЗЗД. Не са допуснати поисканите от ищеца доказателства за установяване на релевантните факти, изложени в исковата молба, въпреки че с Определение №6388/27.04.2020 г. на страната са дадени указания да установи твърденията си по чл.26, ал.2 от ЗЗД – не е допуснато доказателственото искане за изискване на цялата медицинска документация на М. П. от болничното заведение, в което е била хоспитализирана, да бъде изискано гр.д.№7845/2014 г. на СРС, 86-ти състав, както и искането за присъединяване на гр.д.№7006/2014 г. на ВКС, по което дело е приложено решение на ТЕЛК №1565/24.06.2014 г. В първото о.с.з. е представен и социален доклад от 03.02.2014 г. на ДСП – Люлин за извеждане на А.П., който съдът е отказал да приеме /макар че същият е останал в кориците на делото/.

Тези доказателства са поискани за установяване на общото здравословно състояние на М. П. в релевантния период, в който са сключени процесните договори, поради което са относими към спора. Изложен е подробен анализ на събраните по делото доказателства, и съображения по съществото на спора. Настоява се за отмяна на обжалваното решение, и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което да се обявят сключените сделки за нищожни на осн.чл.26 от ЗЗД, а в случай на отхвърлянето на този иск – да бъде постановено разваляне на договорите поради неизпълнение на задълженията на приобретателката да издържа и гледа прехвърлителката, като бъде осъдена ответницата да предаде владението върху имотите на ищцата, в качеството на наследник по закон на М. П..

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, чрез надлежно упълномощени процесуални представители. С Разпореждане от 07.11.2019 г. жалбоподателката е била освободена на осн. чл.83, ал.2 от ГПК от задължението за внасяне на държавни такси. Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е допустима и редовна от външна страна, и подлежи на разглеждане.

Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, във вр. чл.62, ал.2 от ГПК, е постъпил Отговор вх.№286386/02.03.2021 г., подаден от Г. К. П., чрез адв. К. Д., надлежно преупълномощен от адв. Т.А.. Поддържа се становище за неоснователност на въззивната жалба. Излагат се подробни 2 съображения по съществото на спора, с анализ на събраните по делото доказателства.

Настоява се за оставяне на въззивната жалба без уважение, и потвърждаване на обжалвания съдебен акт. Заявява се искане за присъждане на разноските за въззивната инстанция.

При извършената служебна проверка, на осн. чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд в надлежен състав, в изискуемата форма, и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни, поради което е допустимо. По правилността на решението съдът е ограничен от оплакванията във въззивната жалба.

По делото не е било спорно между страните, че на 19.03.2015 г. и на 12.05.2015 г. майката на ищцата /нейна осиновителка/ – М. Й. П., е сключила с ответницата два договора за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане, обективирани в НА №97, т.2, рег.№4899, дело №275/2015 г. и в НА №169, том 3, рег.№8487, дело №516/2015 г., като с първия от тях на ответницата е прехвърлена собствеността върху Апартамент №10, находящ се в гр. София, р-н ***, кв. ***, ул.“***“ №40, вх.Б, ет.5, а с втория от тях й е била прехвърлена собствеността върху дворно място с идентификатор ***, в гр. ***, кв. ***, ул.“***“, с площ от 903 кв.м., ведно с вилна сграда с идентификатор ***. Не се спори, че скоро след това – на 13.06.2015 г., прехвърлителката М. Й. П. е починала. Не се спори, че ищцата е дъщеря на прехвърлителката М. Й. П., осиновена при условията на пълно осиновяване, а ответницата е първа братовчедка на прехвърлителката.

С исковата молба, депозирана на 23.04.2019 г., уточнена с молба вх.

№48700/05.06.2020 г., ищцата А. Й. Д., е предявила против ответницата Г. К. П. обективно съединени искове, както следва:

1. Установителен иск за прогласяване на нищожността на договора от 19.03.2015 г., обективиран в НА №97, т.2, рег.№4899, дело №275/2015 г., на основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, поради липса на основание, тъй като е сключена в непосредствена близост до смъртта на прехвърлителката, която вече е била в критично състояние.

2. Установителен иск за прогласяване на нищожността на договора от 12.05.2015 г., обективиран в НА №169, том 3, рег.№8487, дело №516/2015 г., с правно основание чл.26, ал.2, предл.4 от ЗЗД, поради липса на основание, тъй като е сключена в непосредствена близост до смъртта на прехвърлителката, която вече е била в критично състояние.

3. Установителен иск, предявен при условията на алтернативност с иска по т.2, за прогласяване на нищожността на договора от 12.05.2015 г., обективиран в НА №169, том 3, рег.№8487, дело №516/2015 г., на основание чл.26, ал.2, предл.1 от ЗЗД, поради невъзможен предмет, тъй като липсва насрещна престация по договора – приобретателката вече се е била задължила по договора от 19.03.2015 г. да предостави на прехвърлителката всички необходими лични грижи и издръжка до края на живота й.

4. Конститутивен иск, предявен при условията на евентуалност с искова по т.1 /ако бъде отхвърлен/, за разваляне на договора от 19.03.2015 г. обективиран в НА №97, т.2, рег.№4899, дело №275/2015 г., на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, поради неизпълнение на задължението на приобретателката да полага лични грижи и да дава издръжка на прехвърлителката, и кумулативно предявен с него иск по чл.55, 3 ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответницата да върне даденото по този договор.

5. Конститутивен иск, предявен при условията на евентуалност с исковете по т.2 и т.3 /ако двата иска бъдат отхвърлени/, за разваляне на договора от 12.05.2015 г., обективиран в НА №169, том 3, рег.№8487, дело №516/2015 г., на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД, поради неизпълнение на задължението на приобретателката да полага лични грижи и да дава издръжка на прехвърлителката, и кумулативно предявен с него иск по чл.55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за осъждане на ответницата да върне даденото по този договор.

С отговора на исковата молба ответницата е оспорила предявените искове по основание, като поддържа, че не са се осъществили фактическите им състави. Твърди, че прехвърлителката е била в лоши отношения с дъщеря си, като преди смъртта си е правила неуспешни опити да прекрати осиновяването. Към края на 2013 г. здравето на прехвърлителката М. се влошило, ищцата била непълнолетна и не можела да се грижи за майка си, а и сама имала нужда от грижи, поради което в началото на 2014 г. била изведена от дома на ищцата и настанена в дом – Център за настаняване от семеен тип „Мечтатели“, като до смъртта на М. не живеела с нея. От началото на 2014 г. ответницата започнала да се грижи за своята братовчедка М., като полагала грижите лично и чрез трето лице – тяхна обща леля В., като ответницата осигурявала необходимите допълнителни средства за това. В началото на 2015 г. М. П. решила да прехвърли на ответницата двата имота, срещу положените за нея грижи от ответницата до момента, както и срещу задължението ответницата да продължи да се грижи за нея лично или чрез трето лице, докато е жива. Прехвърлителката в този период била в добро здравословно състояние и сама набавила необходимите документи. Тъй като за прехвърлянето на имотите били нужни значителни средства, двата имота били прехвърлени с отделни сделки. До смъртта на М. ответницата продължила да се грижи за нея лично и чрез трето лице /лелята В./, като осигурявала необходимите средства за това. През м. юни, 2015 г. М. починала внезапно – на 10.06.2015 г. след внезапно прилошаване била приета в болница „Света Анна“, където два дни по-късно починала.

С обжалваното решение съдът е отхвърлил всички предявени искове – както главните установителни искове, така и предявените при условията на евентуалност конститутивни искове.

На основание чл.235 от ГПК, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът намира следното:

От Решение от 13.10.2009 г. по гр.д.№313/2009 г. на ОС – Перник, влязло в сила на 28.10.2009 г. /на л.12-13 от делото на СГС/ се установява, че на 28.10.2009 г. ищцата е била осиновена от М. П. при условията на пълно осиновяване, като към момента на осиновяването ищцата е била на 12 години, а осиновителката М. е била на 58 години.

От Уведомително писмо изх.№158/02.03.2011 г. /на л.96/ се установява, че М. П. е била уведомена от класния ръководител на нейната дъщеря А.П., че същата е допуснала 66 неизвинени отсъствия и е предложена за дисциплинарно наказание. От Извадка от Протокол №12/14.06.2011 г. на Педагогическия съвет на 12 СОУ „Цар Иван Асен II“ се установява, че А.П. е била записана в училището на 01.12.2010 г., но на 10.02.2011 г. е спряла да посещава училището, и въпреки усилията на учителите, педагогическия съветник, училищното ръководство , представител на „Детска педагогическа стая“ и на Д“СП“, ученичката не се е върнала в училище, няма оформени оценки за втория учебен срок, и не завършва 7-ми клас. От Уведомление от 4

25.04.2012 г. до М. П. и А.П. /на л.98/ се установява, че по отношение на непълнолетната А.П. е образувано възпитателно дело №2/2012 г. по постановление от 16.03.2012 г. на СРП, на осн. чл.16, ал.4, и ал.5 от ЗБППМН. От Решение от 10.05.2012 г. на Местната комисия за борба с противообществените прояви на малолетните и непълнолетните по същото възпитателно дело /на л.99/ се установява, че на А.П. са били наложени възпитателни мерки „поставяне под възпитателен надзор на обществен възпитател“ със срок от 1 година, „забрана да посещава определени места и заведения“ със срок 1 година, и „забрана на непълнолетната да се среща и да установява контакти с определени лица“ със срок от 1 година, като последната забрана е наложена по отношение на срещите и контактите й с биологичните й родители и биологичния й брат, както и спрямо лица, определени от майката, които съобразно мотивите на решението, повлиявали отрицателно поведението й.