Решение № 7957 от 12.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7957 гр. София, 12.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА при участието на секретаря РАЛИЦА Т. КРУМОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Т. ДОЛАПЧИЕВА Гражданско дело № 20211110136595 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на СВ. Д. Н. срещу „Дриймс Транс“ ЕООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за заплащане на сумата в размер на 35 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на трудова злополука, настъпила на 02.03.2020 г. в Германия, гр.

Пленетберг, Северен Рейн, Вестфалия, ведно със законната лихва от датата на настъпване на злополуката – 24.02.2018 г. до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че от 22.06.2018 г. се намира в трудово правоотношение с ответника, при когото заема длъжността „международен шофьор“. Поддържа, че със Заповед № 6948/19.02.2020 г. бил командирован да извършва превози на товари в рамките на държавичленки на ЕС и други европейски държави, като на 02.03.2020 г. пристигнал с управлявания от него тежкотоварен автомобил в Германия, гр. Пленетберг, Северен Рейн, Вестфалия, където се намирала складовата база на дружество получател. Твърди, че предприел действия по разтоварване на товара – дървен материал, като започнал да го освобождава от обезопасяващи колани, при което се препънал в един от свалените колани и паднал по гръб на земята от ремаркето на камиона. Сочи, че в резултат от падането почувствал силни болки в областта на гръдния кош и лявата ръка, като на следващия ден го приели в местна болница, където установили фрактури на 5 ребра и счупена лопатка на ляв горен крайник, поставили му имобилизационен корсет и изписали аналгетици. Твърди, че инцидентът бил регистриран като трудова злополука. Поддържа, че вследствие на инцидента, ищецът изпитвал непрекъснати болки и дискомфорт, придвижването и ежедневните дейности били силно затруднени, възстановителният процес бил продължителен, като изпитвал страх от злополуки. По така изложените доводи моли за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „Дрийм транс“ ЕООД, с който оспорва иска. Поддържа, че пострадалият сам се е поставил в ситуация на повишен риск, поради което счита, че е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. Оспорва размера на претендираното обезщетение с твърдения за липса на връзка между болките и страданията и настъпилия инцидент. Посочва, че продължителността и интензитета на твърдените болки и страдания е обусловена от ненавременно проведено лечение. По така изложените съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Третото лице – помагач на страната на ответника – „ЗАД Алианц България“ АД 1 изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва вида и обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди, като поддържа, че същият се е възстановил за сравнително кратък период от време, като травмите не се характеризират с тежки последици. Също релевира възражение за проявена от ищеца груба небрежност, като поддържа, че същият не е имал задължение за разтоварване на товари и не е следвало да извършва такава дейност, а от друга страна не е спазвал съответните правила за безопасност.

По така изложените съображения моли съдът да намали размера на претендираното обезщетение. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с посочените от страните доводи, намира от фактическа и правна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 1 КТ правопораждащият спорното вземане за обезвреда фактически състав включва наличие на трудово правоотношение между ответника и пострадалия, през времетраенето на което е настъпила трудова злополука по смисъла на чл. 55 КСО, претърпени от ищеца вреди – неимуществени, изразяващи се в причинени физически и психически страдания, както и пряка и непосредствена причинна връзка между злополуката и вредоносния резултат. В приложение на правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК установяването на посочените релевантни факти е в доказателствена тежест на ищеца.

В тежест на ответника е да опровергае твърденията на ищеца и да докаже възраженията си, направени в отговора на исковата молба.

Между страните не се спори, а и от представения трудов договор № 1005/21.06.2018 г. се установява, че страните са се намирали в трудово правоотношение, възникнало от валидно сключен между тях трудов договор, по което пострадалият е заемал при ответника длъжността „шофьор“ в ответното дружество. Също така, между страните не се спори, а и от представената по делото заповед № 6948/19.02.2020 г., се установява, че ищецът е бил командирован да извършва превози на товари в рамките на държави-членки на ЕС и други европейски държави.

От представените по делото декларация за трудова злополука с № 301/01.04.2020 г. и разпореждане № 29442 от 07.04.2020 г. на ТП-София град – НОИ, на 02.03.2020 г. при разтоварване на ремарке ищецът се е спънал е паднал от 1,5 м височина, при което е получил счупване на лопатка вляво, серийна фрактура на ребра вдясно 2-3 ребро и вляво 4-6 ребро. С посоченото разпореждане на ТП-София град – НОИ злополуката е приета за трудова на основание чл. 55, ал. 1 КСО.

От неоспореното от страните и прието заключение на съдебно-медицинската експертиза, се установява, че при настъпилата трудова злополука ищецът е получил гръдна травма със счупване на лява лопатка и множество фрактури на пет ребра – второ и трето вдясно и четвърто, пето и шесто вляво. Съгласно заключението травмата на тялото на лява лопатка изисква имобилизация на лява ръка за период от около 3-4 седмици, като средностатистически при благоприятно протичане на оздравителния процес, функционално възстановяване на ръката настъпва за около 45 дни. При изслушване на заключението вещото лице посочва, че счупването на гръдния кош изисква покой, а когато няма разместване на счупените ребра, не се налага имобилизация. Относно данните за оплаквания от болка по хода на осмо и девето ребро вляво и шесто и седмо ребро вдясно вещото лице разяснява, че същите могат да се свържат с недиагностицирани счупвания на ребрата или с подкожни хематоми и кръвонасядания или плеврални сраствания, които често съпътстват такъв тип увреждания. Съгласно заключението при благоприятно протичане на оздравителния процес функционално възстановяване настъпва до около 2 - 2,5 месеца след инцидента. В съдебно заседание вещото лице допълва, че в случая на ищеца е издаден болничен лист до 25.06.2020 г., т.е. за период от около три месеца, което е средностатистически период за възстановяване и лечение при такива травми. Съгласно заключението това увреждане се характеризира като трайно затрудняване движенията на снагата. По отношение на болката вследствие на травмата, вещото лице е посочило, че същата зависи от индивидуалния праг на търпимост на болка, а при натоварване или рязка промяна на времето същата може да продължи с години. При изслушване на заключението допълва, че в посочения период болката е много силна и интензивна и се съпътства дори при дишане, като интензивната болка впоследствие постепенно отшумява за период от около 2 няколко седмици, но при такива счупвания винаги има лека болезненост при промяна на времето и натоварването. По отношение на терапията от заключението на вещото лице и от посоченото от него при изслушване на същото се установява, че на ищеца е предписана медикаментозна терапия, описана като аналгетична – т.е. обезболяване с медикаменти, които са некортикостериоидни противовъзпалителни средства, т.е. спомагат за намаляване на травматичния оток.

От представените по делото болнични листи се установява, че в периода от 16.03.2020 г. до 25.06.2020 г. ищецът се е намирал в отпуск поради временна неработоспособност.

По делото са събрани и гласни доказателства, чрез разпита на свидетеля Веселин Трампов – приятел на ищеца, от които се установява, че след инцидента ищецът се чувствал зле, оплаквал се от болки, движел се трудно сам, изпитвал затруднено дишане, като свидетелят и близки на ищеца му помагали в ежедневните дейности, включително свързаните такива с покупки и превоз до болницата. Свидетелят посочва, че след инцидента ищецът не искал да излиза навън, стоял си у дома, постоянно се притеснявал дали ще се възстанови и дали ще може да се върне на работа. Съгласно изложеното от свидетеля ищецът се оплаквал от болки за период от около три месеца, като след това се оплаквал от болки в областта на гръдния кош при промяна на времето. Съдът намира показанията на свидетеля за добросъвестно дадени, последователни и непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства, поради което следва да бъдат ценени.

При така установените факти се налага правнорелевантният извод за наличието на две от предпоставките, обосноваващи ангажирането на отговорността на ответното дружество, в качеството му на работодател, при настъпване на процесния професионален риск. Към датата на злополуката – 02.03.2020 г, страните са се намирали в трудово правоотношение, като именно по време и във връзка с осъществяване на трудовите си функции, произтичащи от заеманата длъжност „шофьор“, ищецът е претърпял внезапно увреждане на здравето, причинило установените увреждания. Злополуката е установена и приета за трудова с влязъл в сила индивидуален административен акт – разпореждане на длъжностно лице към НОИ.

Разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО има характер на индивидуален административен акт и подлежи на обжалване от заинтересованите лица, сред които са и страните по делото (пострадало лице и осигурител). Доколкото няма данни и не се твърди разпореждането по чл. 60, ал. 1 КСО да е било обжалвано и е влязло в сила, гражданският съд е длъжен да приеме (поради забраната да ревизира законосъобразността му съгласно чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК), че е настъпило увреждане по описания в разпореждането начин и че същото съставлява трудова злополука.

При определяне на обезщетението за претърпените неимуществени вреди – болки и страдания, съдът следва да съобрази комплексния критерий за справедливост, установен в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост“ по смисъла на законовия текст не е абстрактно такова, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението. Такива обективни обстоятелства са характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е настъпило, продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, усложненията на здравето на пострадалия, причинените морални страдания, перспективата и трайните последици, естеството и интензивността на отрицателните изживявания на пострадалия, ръководейки се от обществения критерий за справедливост.

При това положение, за да се определи размерът на обезщетението, в разглеждания случай следва да бъдат взети предвид характера на уврежданията – гръдна травма със счупване на лява лопатка и множество фрактури на пет ребра – второ и трето вдясно и четвърто, пето и шесто вляво /сами по себе си същите представляват средна телесна повреда/, продължителността на възстановителния период – около 3 месеца, придружен с физически болки и страдания, техния интензитет – много силни болки - особено в първите няколко седмици след инцидента, проявяващи се дори и при дишане, а след възстановяването наличието на болезненост при промяна на времето и при натоварване.

Следва да се вземе предвид и необходимостта по време на възстановителния период ищецът да ползва помощта на свои близки при ежедневната дейност с оглед необходимостта от покой по време на възстановителния процес. Следва да бъде отчетено и установеното от 3 показанията на свидетеля Трампов емоционално състояние на ищеца след инцидента пострадалият се затворил, не искал да излиза, притеснявал се дали ще се възстанови и дали ще може да се върне на работа.