Определение № 20144 от 25.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20144 гр. София, 25.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Ст. Адова като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100507466 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 274 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по частна жалба, подадена от заявителя „А1 България“ ЕАД срещу разпореждане № 65765 от 29.05.2026г., постановено по ч.гр.д. № 14559/2025г. по описа на СРС, 145-ти състав, в частта, с която е оставено без уважение искането на заявителя за издаване на изпълнителен лист за присъдените със заповедта за изпълнение мораторна лихва и разноски. Жалбоподателят сочи, че неправилно първоинстанционният съд бил приел, че длъжникът по делото бил погасил всички свои задължения, тъй като бил платил на заявителя по-голяма сума от претендираната. Действително била платена по-голяма сума, но в доказателствата за плащане били посочени конкретните документи, издадени през периода от м.11.2022г. до м.03.2023г., по които се плаща, и в нея влизали и други вземания, които не били процесни. Никъде в доказателствата не фигурирало плащане на мораторната лихва и съдебните разноски. Моли съда да отмени обжалваното разпреждане и да постанови издаване на изпълнителен лист за вземанията.

В срока по чл.276, ал. 1 ГПК длъжникът В. К. М. е депозирал отговор на въззивната жалба, в който сочи, че би приела да погаси сумите по делото, но ако се отнасяло до други суми или правни обвинения, моли да й бъде предоставен служебен адвокат.

Софийският градски съд, след като обсъди доводите на страните и прецени доказателствата по делото, намира следното:

Частната жалба е депозирана от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на законоустановения срок за обжалване. Жалбата е редовна и процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

В заявлението за издаване на заповед за изпълнение заявителят „А1 България“ ЕАД е 1 посочил, че за претендираните вземания за главници в общ размер на 277,99 лева са издадени следните фактури, а именно: фактура № 457679877 от 04.11.2022г. за сумата от 111,02 лева; фактура № 459166591 от 05.12.2022г. за сумата от 13,08 лева; фактура № 460652203 от 04.01.2023г. за сумата от 46,56 лева; фактура № 462280592 от 06.02.2023г. за сумата от 13,08 лева; фактура № 463881462 от 07.03.2023г. за сумата от 4,25 лева и фактура № 900887031 от 12.03.2023г. за сумата от 90 лева.

От приложените към възражението по чл. 414а ГПК касови бележки се установява, че длъжникът В. К. М. е заплатил всички гореизложени суми по процесните фактури.

Останалите посочени в касовите бележки плащания касаят задължения по други фактури, които не са включени в заявлението – фактура № 559807450 от 02.11.2022г. за сумата от 19,93 лева; фактура № 90887257 от 12.03.2023г. за сумата от 75,77 лева; фактура № 900887036 от 12.03.2023г. за сумата от 7,71 лева; фактура № 900887256 от 12.03.2023г. за сумата от 40,33 лева; фактура № 559807324 от 02.11.2022г. за сумата от 54,96 лева; фактура № 559807449 от 02.11.2022г. за сумата от 54,96 лева; фактура № 55907376 от 02.11.2022г. за сумата от 54,96 лева; фактура № 559807377 от 02.11.2023г. за сумата от 19,93 лева и фактура № 559807325 от 02.11.2022г. за сумата от 19,96 лева.

Следователно длъжникът наистина е платил на заявителя по-голяма сума от претендираната, но с тази сума са погасени само главниците по процесните фактури, докато остатъкът е формиран от други негови задължения към „А1 България“ ЕАД, които не са предмет на заповедното производство. Ето защо изводът на първоинстанционния съд, че с разликата са покрити задълженията за мораторна лихва и разноски по делото, е неправилен.

Видно от доказателствата за плащане, длъжникът не е плащал лихви, нито съдебни разноски.

Предвид гореизложеното и доколкото възражението по чл. 414а ГПК не съдържа оспорване на неплатените вземания, нито доводи по чл. 414а, ал. 3 ГПК, обжалваното разпореждане следва да бъде отменено в частта, с която е оставено без уважение искането на „А1 България“ ЕАД за издаване на изпълнителен лист за мораторните лихви върху главниците в общ размер на 56,99 лева и за разноските в общ размер на 75 лева, и вместо това следва да бъде разпоредено издаване на изпълнителния лист. В останалата си част разпореждането е влязло в сила като необжалвано.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане № 65765 от 29.05.2026г., постановено по ч.гр.д. № 14559/2025г. по описа на СРС, 145-ти състав, В ЧАСТТА, с която е оставено без уважение искането на „А1 България“ ЕАД за издаване на изпълнителен лист срещу В. К. М. за присъдените със заповедта за изпълнение мораторни лихви в общ размер на 56,99 лева и за разноски в общ размер на 75 лева, и вместо него постановява:

ДА СЕ ИЗДАДЕ изпълнителен лист в полза на „А1 България“ ЕАД, с ЕИК: 131468980, 2 срещу В. К. М., с ЕГН: **********, за сумата от сумата от 12,14 евро /23,74 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на електронни съобщителни услуги за период на забавата от 20.11.2022г. до 04.02.2025г; сумата от 5,15 евро /10,08 лева/, представляваща обезщетение за забава върху главницата за активционна такса за период на забавата от 20.11.2022г. до 04.02.2025г.; сумата от 3,55 евро /6,94 лева/, представляваща обезщетение за забава върху таксата за събиране на дължими сума за период на забавата от 20.01.2023г. до 04.02.2025г., сумата от 8,30 евро /16,23 лева/, представляваща обезщетение за забава върху дължимата неустойка за период на забавата от 27.04.2023г. до 04.02.2025г., както и държавна такса в размер на 12,78 евро /25 лева/ и юрисконсултско възнаграждение в размер на 25,56 евро /50 лева/.

ВРЪЩА делото на Софийския районен съд за издаване на изпълнителния лист.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3