Определение № 7242 от 30.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7242 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-З, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Райна С.а

Членове:

Милена Богданова

Даяна К. Топалова като разгледа докладваното от Милена Богданова Въззивно частно гражданско дело № 20261100500454 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по частна жалба от И. Д. К. и В. П. – Л., подадена чрез адв. С. М., срещу Определение от 22.07.2025 г. по ч.гр.д. № 42188/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав, с което е оставено без уважение искането на молителите за предоставяне на правна помощ по делото като неоснователно.

В частната жалба са изложени подробни съображения относно материалното и гражданското състояние на И. К. и В. П. – Л., включително твърдения за тяхното здравословно състояние, обосноваващи необходимостта от предоставяне на безплатна правна помощ.

Частната жалба е допустима, тъй като е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което е налице правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна поради следните съображения.

От данните по делото се установява, че с обжалваното определение от 22.07.2025г., постановено по ч.гр.д. № 42188/2023г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 70 състав, е оставено без уважение искането на И. К. и искането на В. П. – Л. за предоставяне на безплатна правна помощ. Първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно липсата на предпоставките за предоставяне на такава, като е обсъдил поотделно имущественото състояние на всеки от молителите. В тази връзка съдът е изследвал въпросите относно техните месечни доходи, позовавайки се на справки от НАП и НОИ, от които е установено, че месечният доход на И. К. възлиза приблизително на 2000лв., а този на В. П. – Л. – приблизително на 1000лв. Съдът е отчел и обстоятелството, че и двамата молители са в трудоспособна възраст и пребивават в населено място с доказано ниско равнище на безработица, поради което е приел, че при полагане на необходимата грижа биха могли да реализират трудови доходи.

Частната жалба е подадена чрез адв. С. М., която след дадени указания е представила адвокатско пълномощно, с което жалбоподателите са я упълномощили да ги представлява по ч.гр.дело №454/2026г. по описа на СГС.

С оглед установеното от фактическа страна настоящият въззивен състав на СГС намира следното от правна.

1

Спорният въпрос в случая е – имат ли право молителите да им се предостави правна помощ и отговорът е положителен. Съображенията за това са следните.

Според разпоредбата на чл.94 ГПК съдържанието на правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита. Системата за правна помощ, включително и под формата на процесуално представителство, обхваща такава по наказателни, граждански, административни дела и по изключение по търговски дела и тя може да бъде предоставена само на физически лица. В случая, делото е гражданско, по което на молителите не е предоставена правна помощ, тъй като първоинстанционният съд е приел, че имат достатъчно средства да си заплатят за такава.

Правната помощ се предоставя в случаите, когато въз основа на представени доказателства от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като съдът формира преценката си, вземайки предвид доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние на лицето, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други обстоятелства (чл. 23, ал. 3 ЗПП).

Институтът на правната помощ, аналогично на освобождаването от държавни такси и разноски (чл. 83 и сл. ГПК), е въведен с цел защита на правата на лица с утежнено материално положение. По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги. Идеята за предоставяне на правна помощ е свързана с необходимостта всяко лице да има гарантирана от закона възможност да защити по съдебен ред своите лични и имуществени права, независимо от липсата на специални знания в областта на правото, необходими за извършването на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на делата от съда. Предоставянето на правна помощ по граждански дела е част от правото на достъп до справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС. (в този смисъл Определение № 4217/23.09.2025 г. на ВКС по ч.гр. дело № 2632/2025 г.)

Следователно, като има предвид, че правната помощ е основен инструмент за гарантиране на достъпа до правосъдие и ефективна защита на правата на страните по делото, при прекратяване на същата съдът следва да действа с особено внимание и при извършване на преценка с оглед конкретните обстоятелства. В случая с частната жалба са представени доказателства относно здравословното състояние на молителя В. П. – Л., а именно експертно решение на ТЕЛК от 12.06.2024г., влязло в сила на 19.07.2024г., с което му е определен 87% ТНР, със срок до 01.05.2027г. и водеща диагноза „последици от вътречерепна травма“. Представено е доказателство за здравословното състояние на дъщерята на молителите А.В. П.а, с което е определен 50% ТНР със срок до 01.06.2026г.

Това предполага почти пълна неработоспособност на първия молител, което от своя страна води както до затруднения при реализиране на доходи, така и до съществени ограничения в ежедневното му функциониране и участие в обществения и трудовия живот. Наред с това, установеното здравословно състояние предполага и необходимост от извършване на ежемесечни и неизбежни разходи за лечение, медицински прегледи, рехабилитация, както и за осигуряване на подходящи условия на живот, съобразени с водещата диагноза в експертното решение. Допълнително утежняващо е и това, че в рамките на същото домакинство има и друг член със заболяване и определена инвалидност, което обективно увеличава общата финансова тежест върху семейството. В този смисъл, дори и при наличие на доходи, те следва да бъдат преценявани с оглед необходимостта от покриване на повишени разходи, както и с оглед ограничените възможности на молителя.

Тези обстоятелства, които значително променят изводите относно доходите на молителите не са обсъдени от първоинстанционния съд поради това, че актовете на органите на медицинската експертиза са представени едва с частната жалба срещу обжалваното определение.

Съдът намира, че тези данни оправдават в достатъчна степен ограничаването на 2 достъпа до правна помощ на молителите, поради което на същите следва да се предостави процесуален представител по реда на чл. 23 ЗЗП.

Непредоставянето на правна помощ в настоящия случай без анализ на всички относими конкретни обстоятелства и мотиви, обосноваващи защо интересите на правосъдието или обществото изискват това, би могло да се третира като отказ от правосъдие, което е несъвместимо с принципите, заложени както в националното законодателство, така и в международните стандарти за справедлив процес и достъп до правосъдие, утвърдени от ЕСПЧ (вкл. решението по делото Airey v. Ireland, 1979).

По изложените съображения, обжалваното определение следва да бъде отменено, на И.

Д. К. и В. П. – Л. да бъде предоставена правна помощ, а делото да се върне на СРС за продължаване на съдопроизводствените действия, които да започнат от изпращане на искане до САК за определяне на адвокат от НРПП.

Предвид направеното искане от процесуалния представител за присъждане на разноски по реда на чл. 36 ЗАдв. и с оглед характера на производството пред въззивната инстанция по чл.274 и сл. ГПК, което е функционално свързано с производството по същество на спора, разноски не се дължат.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение от 22.07.2025г. по ч.гр.д. № 42188/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав, с което е оставено без уважение искането на молителите за предоставяне на правна помощ по делото като неоснователно, като вместо това постановява:

ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл.95 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 ЗЗП правна помощ на И. Д. К., ЕГН:

**********, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита за процесуално представителство по ч.гр.д. № 42188/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав.

ПРЕДОСТАВЯ на осн. чл. 95 ГПК, вр. чл. 23, ал. 3 ЗЗП правна помощ на В. П. – Л., ЕГН: **********, изразяваща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита за процесуално представителство по ч.гр.д. № 42188/2023 г. по описа на Софийски районен съд, 70 състав.

ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, 70 състав за продължаване на съдопроизводствените действия, които да започнат от изпращане на искане до Софийска адвокатска колегия за определяне на адвокат от Националния регистър за правна помощ, който да осъществи правна помощ на И. Д. К. и В. П. – Л..

Определението не подлежи на обжалване на осн. чл.95, ал.6 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3