Решение № 3043 от 07.05.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3043 гр. София, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на седми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Дора З. Илиева при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Георги Ст. Чехларов Въззивно гражданско дело № 20251100511879 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С решение № 15341/09.08.2025 г., постановено по гр.д. № 37623/2024 г. на СРС, ГО, 170 състав, е отхвърлен предявеният от М. Р. М., с ЕГН ********, против Б. Р. С., ЕГН **********, иск за делба на недвижим имот, представляващ апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 62 кв.м., при съседни самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта:

***, с административен адрес: гр. София, район Подуяне, ул.

“********, ет. 1. Със същото решение е отхвърлена претенцията на М. Р. М., ЕГН ********, против Б. Р. С., ЕГН **********, предявена под формата на привременни мерки, за сумата от 167 лева/ месечно, представляваща, обезщетение за ползване на недвижим имот, представляващ апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 62 кв.м., при съседни самостоятелни обекта в сградата: на същия етаж: ***, под обекта: няма, над обекта: ***, с административен адрес: гр.

София, район Подуяне, ул. “********, ет. 1, съответстващо на притежаваната от М. Р. М. идеална част от имота, считано от датата на влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното извършване на делбата.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство М. Р. М.. Оспорва се изводът на първоинстанционният съд, че притежаваната от ищцата ¼ ид. част от 1 делбения имот е придобита по давност от Р.Н. /брат на майката на ищцата/.

Въззивницата сочи, че майка й Т. А. приживе не е предавала владението върху имота на Р.Н., а освен това същият няма качеството на наследник по закон.

Навежда, че към датата на смъртта й Т. А. е била собственик на ½ ид.ч. от делбения имот, като липсвало уговорка имотът да остане за чичо й Р.Н.. Моли се за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да имотът да бъде допуснат до делба.

Въззиваемата Б. Р. С. оспорва подадената въззивна жалба. Сочи, че са били налице уговорки за разпределение на имотите от родителите на Т. А. и Р.Н.. Моли се за потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на сторените по делото разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно, тъй като не се констатират пороци, обуславящи изводи за нищожност на съдебния акт. Същевременно обжалваното решение е процесуално недопустимо като постановено при допуснати груби процесуални нарушения на първоинстанционния съд, свързани с процесуалната легитимация на страните. Мотивите за това са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от М. Р. М. срещу Б. Р. С. иск с правно основание чл.34,ал.1 ЗС за допускане до делба на апартамент, с идентификатор *** по КККР на гр. София, с площ 62 кв.м., с административен адрес: гр. София, район Подуяне, ул. “********, ет. 1. В исковата молба се твърди, че жилището е придобито през 1970 г. от М.Г.П., която умира през 2005 г. и оставя за свои наследници по закон съпруга си П.Н.П., починал на 03.08.2013 г. и децата си Р.П.Н. и дъщеря си Т. П. А..

Твърди се, че Т. П. А. е починала на 30.09.2020 г. и е оставила наследници по закон П. Р. А. и ищцата М. Р. М.. Поддържа се, че по силата на наследствено правоприемство, Р.П.Н. е станал собственик на ½, а П. Р. А. и М. Р. М. на по ¼ ид.ч. от делбения имот. Сочи се, че с нотариален акт за дарение на недвижим 2 имот № 92/ 07.08.2023г., т. III, рег. № 6642, дело № 199/ 2023г., П. Р. А. и Р.П.Н. са се разпоредили с притежаваните от тях ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент, с адрес: гр. София, ул. “********, ет. 1, като са дарили същата на Б. Р. С.. Твърди се, че към момента собственици на имота са ищцата с ¼ ид.ч. и Б. Р. С. с ¾ ид..ч. по силата на извършеното дарение, като се моли да се допусне делбата при посочените квоти.

Подаден е общ отговор на исковата молба от посочената като ответник Б. Р. С. и от Р.П.Н., ЕГН ********** и Н.Б.Н., ЕГН **********, които не са посочени като ответници в исковата молба. В подадения отговор се твърди, че е съществувала уговорка между Р.П.Н. и Т. П. А. делбеният имот да остане за Р.П.Н., поради което още 2013 г. последният е установил владение върху същия. Твърди се, че притежаваната от ищцата по наследство ¼ ид.ч. е придобита по давност през 2023 г. от Р.П.Н. и Н.Б.Н., а през 2024 г. Р.П.Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за тази ¼ ид.ч. от процесния имот. Ето защо се навежда твърдение, че ищцата не притежава никакви права в делбения имот, поради което и се моли за отхвърляне на предявения иск.

След постъпване на отговора на исковата молба първоинстанционният съд не е дал указания към ищцата, като е продължила разглеждането на делото с участието на ищцата М. Р. М. и ответницата Б. Р. С..

По делото е представена съдебна спогодба, одобрена по гр. дело № 4684/1970г. по описа на Софийски районен съд, с която в изключителен дял на П.Н.П. е поставен югозападен апартамент, с адрес: гр. София, ул. “********.

От представеното удостоверение за наследници, изх. № 09297/ 28.09.2023г., изд. от Столична община, район Подуяне, се установява, че П.Н.П. е починал на 03.08.2013г. и е оставил наследници по закон децата си Р.П.Н. и Т. П. А..

Последната е починала на 30.09.2020г. и е оставила наследници по закон низходящите от първа степен П. Р. А. Г. и М. Р. М.. Видно от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 92/ 07.08.2023г., т. III, рег. № 6642, дело № 199/ 2023г., П. Р. А. Г. и Р.П.Н. са се разпоредили с притежаваните от тях ¾ ид.ч. от недвижим имот, представляващ апартамент, с адрес: гр. София, ул. “********, ет. 1, като са дарили същите на Б. Р. С.. С отговора на исковата молба е представен констативен нотариален акт за собственост на идеална част от недвижим имот, придобит по давност № 163/ 24.09.2024г., т. I, рег. № 6128, дело № 120/ 2024г., по силата на който Р.П.Н. е признат за собственик на ¼ 3 ид.ч. от процесния недвижим имот.

От така събраните по делото доказателства е видно, че Б. Р. С. понастоящем се легитимира като собственик на ¾ ид.ч. от делбения имот по силата на договора за дарение от 07.08.2023г., като правата й не се оспорват от ищцата. Спорно се явява дали ищцата е собственик на другата ¼ ид.ч. или неин собственик е трето за спора лице Р.П.Н. /лично или в режим на бездялова СИО заедно със съпругата си Н.Б.Н./.

С констативния нотариален акт /какъвто е представен с отговора на исковата молба/ се установява право на собственост върху недвижим имот.

Удостоверяването става в безспорно охранително производство, с участието само на молителя. Последица от издаването на този нотариален акт е наличието на доказателствена сила спрямо всички относно съществуването на правото на собственост в полза на лицето, посочено в този нотариален акт.

Лице, което претендира правото на собственост, признато с констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването на удостовереното с този нотариален акт право. С Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012 г. на ОСГК на ВКС е прието, че при оспорване на признатото с акта право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира приложение редът на чл. 193 ГПК.

С оглед изложеното по делото безспорно се установява, че трето за производството по делба лице се легитимира като собственик на идеална част от делбения имот при това с констативен нотариален акт, имащ доказателствена сила. Задължителната съдебна практика последователно провежда разбирането, че като страни в производството за делба следва да бъдат конституирани всички съсобственици, като същите се явяват задължителни необходими другари и участието им в процеса е условие за неговата допустимост – т. 12 от ППВС № 4/1964г. и т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2004г. на ОСГТК на ВКС. В случай, че са налице доказателства, легитимиращи лице, неучастващо в процеса, като собственик на делбения имот или на част от него, процесуално задължения на съда е да укаже на ищеца да насочи иска си и срещу него /с оглед необходимостта от участието на всички необходими другари/. Без значение е в случая, че заявените права от Р.П.Н. и Н.Б.Н. на практика изключват правото на собственост в делбения имот на ищцата – кои лица и при какви квоти са собственици на делбения 4 имот следва да се установи именно с решението по първата фаза на делбата, в производството по което обаче следва да участват всички лица, които се легитимират като собственици на идеални части от имота. В случая Р.П.Н. и Н.Б.Н. без да са конституирани като страни по делото са депозирали отговор на исковата молба с приложен документ за собственост, имащ легитимиращо действие, при което първоинстанционният съд е следвало да даде указание на ищцата да насочи иска си и срещу тях. Вместо това, първоинстанционният съд е продължил разглеждането на делото с участието единствено на М. Р. М. и Б. Р. С., като същевременно с решението си е уважил заявеното от неконституираните като страни Р.П.Н. и Н.Б.Н. възражение за придобиване на спорната ¼ идеална част по давност/ с оглед на което и искът е отхвърлен/, т.е. в нарушение на процесуалните правила е уважено възражение за придобивна давност на лице, което изобщо не участва в процеса.

Съобразно т. 6 от ТР № 1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, ако в първата инстанция не е бил конституиран необходим другар, чието участие в производството е задължително, въззивният съд следва да обезсили като недопустимо първоинстанционното решение и да върне делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане с участието на всички необходими задължителни другари. Порокът на обжалваното решение не може да се санира чрез конституиране на неучаствалите съсобственици едва във въззивното производство.

Поради изложените съображения, настоящият състав намира, че обжалваното решение е недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на друг състав на първоинстанционния съд за ново разглеждане от етапа по конституиране на страните и проверка на редовността на исковата молба, като бъдат дадени указания на ищцата да насочи иска си срещу всички задължителни необходими другари. Посредством указания към Р.П.Н. и Н.Б.Н. следва да бъде изяснено дали при изтичане на периода на придобивната давност, послужила като основание за издаване на констативния нотариален акт, Р.П.Н. и Н.Б.Н. са били в брак или не, с оглед на което и да се дадат указания от съда към ищцата да насочи иска си само срещу Р.П.Н., или и срещу Н.Б.Н..

По разноските:

Отговорността за сторените в настоящото производство разноски следва да се разпредели от първоинстанционния съд, с оглед изхода от спора при новото разглеждане на делото.

Така мотивиран, Софийски градски съд

5

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА решение № 15341/09.08.2025 г., постановено по гр.д. № 37623/2024 г. на СРС, ГО, 170 състав.

ВРЪЩА делото на основание чл. 270, ал. 3 ГПК на Софийски районен съд за ново разглеждане от друг състав на съда.

Решението подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховен касационен съд при условията на чл. 280 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6