Решение № 3508 от 22.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3508 гр. София, 22.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Б. Николова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

Герасим Анг. Пенчев при участието на секретаря ПЕТЯ ИВ. МИЛЕВА като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100507728 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по въззина жалба подадена от „СОФИЙСКА ВОДА“ АД срещу решение № 6196/20.04.2023 г. по гр. д. № 23346/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав в цялост, с което е отхвърлен предявен по реда на чл. 422 от ГПК срещу А. И. К. иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД.

В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност, съответно неправилно е оценил доказателствената стойност на представените от ищеца писмени доказателства, поради което и е стигнал до погрешни фактически и правни изводи относно наличието на договорно правоотношение между страните и качеството на „потребител“ на ответника за процесния период. Счита, че предявените искове са доказани по основание и размер, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено и постановено ново, с което исковете се уважат в пълен размер. Претендира разноски.

От насрещната страна по жалбата е подаден писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва като неоснователни възраженията за 1 незаконосъобразност и неправилност на първоинстанционното решение.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД против А. И. К. за установяване съществуването право на вземане на ищеца от ответника за сумата от 2 645,14 лв., представляваща главница за потребена вода от длъжника за периода от 21.01.2012 г. до 05.10.2021 г. за имота му на адрес: гр. София, кв. Витоша, ул.

”********, клиентски №********, ведно със законна лихва за период от 22.02.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч. гр. д. № 9398/2022 г. по описа на СРС, 25 състав.

Ответникът А. И. К. не е подал отговор на исковата молба, но във възражение по ч. гр. д. № 9398/2022г. по описа на СРС, 25 състав оспорва да е потребител на ВиК услуги, като твърди липса на облигационна връзка между страните. ПротИ.поставя се и възражение за изтекла погасителна давност.

Представена по делото е справка от АВп, съгласно която през 2000 г. процесният имот е бил закупен от ответника.

Представени и приети по делото са 7 бр. карнети ведно с ел. отчети, 26 броя фактури, справка за начислени суми, касаещи процесния имот през процесния период.

По делото е ангажирана съдебно- счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че за периода 01.01.2019 г. до 05.10.2021 г за процесния имот начислената главница възлиза на 2747.54 лв.

По делото е ангажирана и съдебно- техническа експертиза, от чието заключение се установява, че процесният имот е водоснабден, както и количеството начислена вода.

С решение № 6196/20.04.2023 г. по гр. д. № 23346/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав, исковата претенция е отхвърлена 2 изцяло, като срещу така постановения съдебен акт е депозирана въззивна жалба, предмет на разглеждане в настоящото производство.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и е допустимо, а по същество- неправилно, взимайки предвид следното:

Указано е било на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да докаже по делото пълно и главно следните обстоятелства: договорните отношения между страните за доставката на ВиК услуги, количеството на доставените услуги за процесния период и размера на нейната цена; както и качеството „потребител” на ответника;

Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба №4 от 14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, приложима в настоящия казус, „потребители на услугите В и К са: 1. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води“. Следователно за да бъде ангажирана отговорността на ответника по настоящите искове на първо място ищецът следва да докаже, че същият е титуляр на право на собственост или ограничено вещно право на ползване досежно процесния имот.

Видно от представената и неоспорена справка от АВп №

1119953/17.09.2021 г. за вписвания, отбелязвания и заличавания в Служба по вписванията – гр. София, по персонална партида, според която на 12.12.2000 г. по партидата на ответника К. е отбелязано вписването на нотариален акт за покупко- продажба на процесния имот. Действително представената справка не представлява официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179 ГПК, съответно не обвързва съда с материална доказателствена сила по отношение на отразените в него обстоятелства. Същевременно съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, имотният регистър е система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Съгласно чл. 80 ЗКИР актът се вписва, ако праводателят е вписан в имотния регистър като носител на правото, освен при придобиване на право по давност, а съгласно чл. 82, ал. 1 3

ЗКИР съдията по вписванията разпорежда да се извърши вписването, след като провери дали са спазени изискванията на закона, както и предвидената от закон форма на акта, с който се признава, учредява, прехвърля, изменя или прекратява вещното право. Ето защо и представената справка представлява годно доказателствено средство за установяване на релевантното по делото обстоятелство. Ответникът не е навел никакви конкретни възражения по отношение на представената справка, нито е провел насрещно доказване по отношение правото на собственост върху процесния имот, като заявените възражения са изцяло бланкетни. В допълнение, адресът на ответника, посочен в отговора на исковата молба, съвпада с адреса на процесния апартамент, което също е индиция за притежаваното от него право на собственост върху имота.

Ето защо и настоящият съдебен състав намира, че по делото се доказва, че ответникът К. е бил собственик на процесния недвижим имот през исковия период, и в това му качество е потребител на ВиК услуги, че между страните са налице договорни отношения за доставка на ВиК услуги за процесния период.

От заключенията на вещите лица по се установи доставянето до имота на ВиК услуги, възлизащи на 2747.54 лв. дори само за част от процесния период, а именно- 01.01.2019 г. до 05.10.2021 г., неоспорени от ответната страна, като съдът приема, че по делото е установено потребление на ВиК услуги в твърдяното количество през период и по отношение на процесния имот от ответника, както и стойността на предоставените услуги.

Не се спори, че задълженията за заплащане на предоставените В и К услуги са периодични такива и за същите следва да се прилага специалната 3годишна давност, по аналогия с възприетото в решение № 168/22.12.2009 г., постановено по т. дело № 408/2009 г. по описа на ВКС, ТК, по реда на чл. 290 ГПК, ТР №3 от 18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, че задълженията на потребителите на топлинна енергия, представляват задължения за периодично плащане, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, поради което и по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б."в" ЗЗД.

Различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж, който правен извод е последователно проведен с решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК, съответно решение № 111 от 08.10.2010 г. по т.д. № 1068/2009 г. на ВКС, I Т.О., решение № 173/28.10.2010 г. по т. д.№ 1095/2009 г. на ВКС, II Т.О.

Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.

Задълженията на ответника за заплащане на стойността на доставената 4 енергия са възникнали като срочни и съгласно Общите условия са били дължими в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В настоящия случай към датата на подаване на заявлението- 22.02.2022 г. тригодишната погасителна давност е изтекла по отношение на вземанията за периода до декември 2018 г., като според заключението на вещото лице за периода, за който давността не изтекла, а именно от 01.01.2019 г. до 05.10.2021 г. за процесния имот начислената главница възлиза на 2747.54 лв., т. е. дори в повече от претендираното.

С оглед възприетото от настоящата съдебна инстанция, първоинстанционното решение е неправилно и трябва да бъде отменено, а исковата претенция уважена за процесната сума от 2 645,14 лв., представляваща главница за потребена вода от длъжника за периода от 01.01.2019 г. до 05.10.2021 г.

По разноските.

С оглед резултата по делото в полза на „Софийска вода“ АД следва да се присъдят 125 евро разноски за въззивното производство и общо 410 евро за исковото и заповедното такова.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6196/20.04.2023 г. по гр. д. № 23346/2022 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав, в частта, с която е отхвърлен предявен по реда на чл. 422 от ГПК от „Софийска вода" АД, ЕИК 130175000, срещу А. И. К. с ЕГН ********** иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2 645,14 лева представляваща главница за потребена вода от длъжника за периода от 01.01.2019 г. до 05.10.2021 г. за имота му на адрес: гр.

София, кв. Витоша, ул. ”********, клиентски №********, ведно със законна лихва за период от 22.02.2022 г. до изплащане на вземането, включително в частта за разноските, като вместо това постановява:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявен по реда на чл. 422 ГПК от „Софийска вода" АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. ”Младост 4” ул. ”Бизнес парк София” №1, сгр. 2А срещу А.

И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Витоша, ул. ”********, иск с правно основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД , че А. И. К., ЕГН **********, дължи на "Софийска вода" АД, ЕИК 130175000, сумата от 2 645,14 лева, представляваща главница за потребена вода за периода от 01.01.2019 г. до 05.10.2021 г. за имот на адрес: гр. София, кв. Витоша, ул. ”********, 5 клиентски №********, ведно със законна лихва за период от 22.02.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч. гр. д. № 9398/2022г. по описа на СРС, 25 състав.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част за периода 21.01.2012 г. до 31.12.2018 г.

ОСЪЖДА А. И. К., ЕГН **********, с адрес: гр. София, кв. Витоша, ул. ”********, да заплати на Софийска вода" АД, ЕИК 130175000, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. ”Младост 4” ул. ”Бизнес парк София” №1, сгр. 2А на основание чл. 78 ГПК сумата от 125 евро разноски за въззивното производство и 410 евро за исковото, включително заповедното такова.