Определение № 2371 от 24.09.2024, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2371 гр. Бургас, 24.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Росен Д. Парашкевов Въззивно частно гражданско дело № 20242100501179 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл.248 от ГПК и е образувано по въззивна частна жалба от С. Й. С., ЕГН ********** от гр. С., ул.“К.“ № **, чрез адв. Николай Христов Байдаков от САК, с адрес на кантората: гр. София, бул. „Витоша“ № 86, ет.1, оф.4 против определение № 3215 от 29.05.2024 г., постановено по гр.дело № 8257/2022 г. по описа на БРС, с което съдът е допълнил на основание чл.248, ал.1 от ГПК определение № 2320/12.04.2024 г. по гр.дело №8257/2022 г. на БРС в частта за разноските, като е осъдил частния жалбоподател да заплати на „Сити Билд 12“ ЕООД, ЕИК 202045163, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.183, ет.6, ап. 25, сумата от 1994,57 лв., представляваща направени по делото съдебноделоводни разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

Недоволство от така постановеното решение изразява частният жалбоподател, който счита, че постановеното определение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Твърди изначална нищожност на представения договор за правна защита и съдействие поради привидност на клаузата за адвокатското възнаграждение, както и че посочената в договора сума не е действително заплатена. Липсват доказателства за това, че процесуалният представител е регистриран по ЗДДС.

Намира присъдената сума за завишена, като съдът не е взел предвид, че се касае за производство, в което процесуалният представител на ЮЛ е 1 представил единствено отговор на исковата молба, като производството по делото е било прекратено. Счита, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност. Цитира практика на Съда на Европейския съюз, включително посочена в обжалваното определение,касаеща приложимостта на Наредбата за определяне на минималните размери на адвокатските възнаграждения, като твърди, че съдът неправилно е приложил правилото на чл.78, ал.5 от ГПК, че не може да се определя размер на адвокатското възнаграждение под определения в Наредбата минимум.Посочва, че след като ответникът не е приложил списък на разноските по чл. 80 от ГПК, то не може да претендира такива.

В срока предвиден в ГПК е постъпил отговор на частната жалба от адв.

С. Ч. от БАК в качеството на пълномощник на „Сити Билд 12“ ЕООД, ЕИК 202045163, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“, бл.183, ет.6, ап. 25, представлявано от управителя Кристиян Деянов Савов с който счита постановеното определение на БРС за правилно и законосъобразно, тъй като съдът е съобразил материалния интерес по делото, фактическата и правна сложност, извършените действия на процесуалния представител. Представя фактура № 784/20.12.2023 г., установяваща плащането по договора за правна помощ и съдействие.Излага подробни съображения. Моли съда да остави без уважение депозираната частна жалба.

Частната жалба е подадена в срок от лице имащо право на жалба и е допустима.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази закона, намира за установено следното:

С определение № 2320/12.04.2024 г. по гр. д. № 8257/2022 г. на БРС, съдът е прекратил производството по делото на основание чл. 129, ал.3 от ГПК, поради неотстраняване в срок на констатирани нередовности в исковата молба.

В срока по чл. 248 от ГПК е постъпила молба и от „Сити Билд 12“ ЕООД, с която моли съда да допълни определението си в частта за разноските, присъждайки общо 3200 лв. с ДДС.

За да постанови обжалвания резултат БРС се е съобразил с обстоятелството, че са предявени два иска, съответно за главница в размер на 19255.70 лв., представляваща възнаграждение по сключен договор за 2 изработка и мораторна лихва от 5862,28 лв., като е определил адвокатското възнаграждение върху общия материален интерес, а не върху всеки иск поотделно и е счел, че ДДС не следва да се начислява, тъй като по делото липсват доказателства за регистрация по ЗДДС на процесуалния представител на дружеството.

Настоящата съдебна инстанция намира постановения съдебен акт за правилен и законосъобразен, което налага потвърждаването му. Съдът е присъдил общо за дружеството разноски за адвокатско възнаграждение от 1994,57 лв.,като така определения размер на адвокатското възнаграждение е намален съобразно направеното възражение.

Направените в частната жалба оплаквания са неоснователни.Липсва изначална нищожност на договора за правна защита и съдействие. В договора изрично е отбелязано, че сумата е заплатена в брой, поради което договорът има характера на разписка за платените суми. Плащането не е фиктивно, още повече, че пред въззивната инстанция е представено заверено копие от фактура № 784/20.12.2023 г. за заплащане на сумата от 3200 лв. от „Сити Билд 12“ ЕООД.

Неоснователно е и оплакването за недопустимост на произнасянето поради липса на списък на разноските по чл. 80 от ГПК, тъй като искането по чл. 248, ал.1 от ГПК е за допълване на определението на БРС в частта за разноските и списъкът не обуславя допустимостта на искането.

Размерът на адвокатското възнаграждение от 1994,57 лв. спрямо претенцията, не сочи на противоречие със справедливостта, добрите нрави или морала, както и не представлява злоупотреба с право и не противоречи на принципа за забрана на неоснователното обогатяване. Същият не превишава размерите по Наредбата за адвокатските възнаграждения, която макар и незадължителна с оглед практиката на СЕС, представлява някакъв ориентир за определяне на адвокатските възнаграждения.

Следва да се отбележи, че първоинстанционният съд е присъдил сумите без ДДС, поради което оплакванията за непредставяне на доказателства за регистрация по ЗДДС на адвоката на дружеството са неотносими. С оглед на това настоящата инстанция намира, че обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Бургаският окръжен съд

3

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 2320/12.04.2024 г. по гр.дело №8257/2022 г. на БРС.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчване препис от определението на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4