Решение № 999 от 08.10.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 999 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно гражданско дело № 20241000501485 по описа за 2024 година

Производството по гр. дело 1485/2024 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на ищцата срещу решение № 1802/27.03.2024 г. по гр.д. 5950/2022 г. на СГС, Първо ГО 9 състав.

С обжалваното решение СГС осъжда ЗАД „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД, с ЕИК 121265177 да заплати на Г. Н. Н., с ЕГН **********, на основание чл. 432 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД сума в размер на 7500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди /преживени болки и страдания/ от настъпило застрахователно събитие по договор за застраховка „Гражданска отговорност“, полица № BG/23/121000001665, ведно със законната лихва, считано от 18.05.2021 г. до окончателното изплащане на вземането, както и на основание чл.

78, ал. 1 ГПК сумата от 434.46 лева – разноски за производството пред СГС, като отхвърля предявения иск за разликата над сумата от 7500 лева до пълния предявен размер от 25100 лева.

Ищцата чрез адв. Р. П. обжалва решението като необосновано и неправилно в отхвърлителната част, като твърди, че обезщетението е занижено, приносът на пострадалата не е доказан, а евентуално е не повече от 20 %.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от адв. Д. Х. от името на „ОЗК застраховане“ АД, в който се посочва, че няма необоснованост на решението, обезщетението е справедливо, а приносът на ищцата за настъпване на вредите – доказан.

Няма отправени доказателствени искания. От въззивната инстанция не са събирани нови доказателства.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Исковете са с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ, вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

1

Пред въззивната инстанция не е спорно, че към датата на инцидента ответникът е имал качеството на застраховател на гражданската отговорност на водача на превозното средство.

Поради липсата на обжалване от страна на ответника противоправността, уврежданията на ищцата, причинната връзка между тях и вината на застрахования водач са установени по делото. Спорни във въззивното производство са справедливото обезщетение за неимуществените вреди на ищцата, както и налице ли е неин принос и в каква степен поради факта, че не се е захванала/държала така, че да си осигури равновесие.

За да определи справедливото обезщетение за неимуществени вреди, настоящият състав взе предвид следните обстоятелства.

Вещото лице по СМЕ д-р Д. К. след преглед на медицинските документи и личен преглед е констатирал, че ищцата е получила травматично увреждане на дясната предмишница, довело до закрита фрактура на радиуса /лъчевата кост/ на типично място, с разместване на костните фрагменти; механизмът на това счупване е удар върху твърда повърхност при екстензирана китка /повдигната длан/, което е естествен неволеви рефлекс за предпазване на тялото; в деня на злополуката 22.01.2021 г. ищцата е посетила спешния кабинет на УМБАЛСМ „Пирогов“, където след направената рентгенова снимка е била диагностицирана фрактурата, което е наложило същата да бъде наместена под местна анестезия и имобилизирана с циркулярна гипсова имобилизация; направена е контролна рентгенова снимка и е дадена рецепта за болкоуспокояващо (Аулин прахчета) от лекаря на смяна; ищцата не разполага с листа за преглед на пациент в КДБ/СО от травматологичния кабинет, като горното е вписано в ЛАК (личната амбулаторна карта), поради издаването на болничен лист за временна неработоспособност за 14 дни (22.01 - 04.02.2021 г.); срокът за възстановяване на ищцата е бил около 2.5 месеца, което кореспондира с медицинските критерии за пълно възстановяване от конкретната фрактура при оказано навременно и адекватно лечение и липса на усложнения за възрастовата група на ищцата; по анамнестични данни от личния преглед, ищцата е трябвало да работи 2 седмици на компютърна клавиатура с гипса на дясната ръка до неговото сваляне, поради неотложното естество на нейната работа; след свалянето на гипса не е провеждала рехабилитация, като ищцата е постигнала почти нормален обхват на активните движения на дясната китка, с измерен само 5° дефицит максималната екстензия; първата седмица след злополуката ищцата е изпитвала болки с висока интензивност в областта на дясната китка, особено при опит за раздвижването й, както до поставянето на гипсовата мобилизация, така и след това вътре в самия гипс; в следващия период до края на възстановителния период от около 2,5 месеца, интензивността на болката постепенно е намалявала до умерена и слаба към края на 2- рия месец и би трябвало да е утихнала в края на оздравителния период; страданията на ищцата не се обуславят само от изпитваната болка, но и от едномесечната имобилизация на водещата дясна ръка, което силно ограничава възможностите за адекватно самообслужване и необходимостта да се пази гипса здрав и сух; след свалянето на гипса също е било необходимо да не се натоварва физически дясната ръка до пълното зарастване на фрактурата след втория месец; по анамнестични данни от личния преглед, ищцата залитайки напред си е пресрещнала дясната ръка в седалката пред нея, докато е била права и се е готвила за слизане; този механизъм отговаря на механизма, по който се получава процесиото счупване на радиуса на типично място, а именно падане върху или удряне на ръката в твърда повърхност, при осъществяване на рефлекса за самосъхранение (повдигната длан при екстензирана китка); по медицински критерии временната неработоспособност за конкретното счупване, при липса на усложнения е до три месеца, от които ищцата е имала служебната възможност да ползва само 14 дни; при ищцата не е било необходимо провеждането на болнично лечение, а само диагностициране на фрактурата в спешен травматологичен кабинет, наместването й с местна упойка и поставянето на гипсова имобилизация за срок от 1 месец, като временната неработоспособност е до три месеца, при неусложнени фрактури. Към момента на личния преглед ищцата е възстановена напълно.

Според показанията на свидетелката В. В. Т., приятелка на г-жа Н., в продължение на две седмици след инцидента свидетелката всеки ден посещавала ищцата в дома й, за да й помага 2 с домакинската работа и отчасти с личната хигиена; ищцата е изпитвала притеснения дали ще се възстанови след инцидента и дали ръката й ще заздравее нормално; ищцата изпитвала страх да излезе навън, за да не се подхлъзне; отнело й е десет дни, за да се престраши да излезе навън; две седмици била в болничен отпуск и не ходела на работа; след като се върнала на работа, се притеснявала, че постоянно кара колегите си да работят вместо нея, доколкото работата й изисквала използването на компютър; около месец след инцидента й махнали гипса; след премахването на гипса ползвала метална шина, като отгоре я увивала с ластичен плат; ръката я боляла доста често като болките продължили и 2-3 седмици след свалянето на гипса; при промяна на времето, особено при по-студено време ищцата изпитва болка в китката.

Свидетелските показания съдът кредитира, тъй като са детайлни, последователни, резултат от лични впечатления, в синхрон с медицинските документи, представени по делото и заключението на КСМАТЕ в медицинската му част и житейски логични.

За определяне на обезщетението следва да се съобразят описаната травма - закрита фрактура на радиуса /лъчевата кост/ на типично място, с разместване на костните фрагменти, носенето на гипс в продължение на месец, първоначалния страх да излиза навън за десет дни, затрудненото самообслужване по време на носенето на гипса и общия възстановителен период от два месеца и половина. Следва да се отчете, че към момента на прегледа ищцата е напълно възстановена, че е имала една единствена травма, не са се наложили болничен престой и хирургична интервенция

От значение са и конкретните икономически условия, отразени в лимитите на застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент – 22.01.2021 г. г., когато е настъпило произшествието. Като вземе предвид и съдебната практика по сходни случаи обезщетението следва да е 15 000 (петнадесет хиляди) лева, което се дължи със законната лихва с начална дата, определена от СГС, срещу която няма въззивни оплаквания.

Неоснователни са оплакванията за занижен размер на обезщетението предвид пълното възстановяване на ищцата, липсата на болничен престой, на операция и на усложнения.

Възрастта от 47 години не е допринеса за възстановяване по-дълго от обичайното и въпреки че не е провела рехабилитация, възстановяването е пълно. Ищцата нито е в детска възраст, когато травмите и обездвижването се понасят трудно, нито е в старческа възраст, когато водят до тежки последици за увредения крайник и цялостното функциониране на организма.

С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване от страна на пострадалата на няколко основания. На първо място, че не е предприела необходимите действия за да предпази себе си - не е пътувал седнала, а е пътувал права, не се е държала достатъчно добре, поради което е загубила равновесие и е паднала. На второ място, че не е изпълнила предписаното лечение, като е пренебрегнала лекарските предписания. На ищцата е било препоръчано продължаване на лечението в заведение за продължително долекуване и рехабилитация, както и извършване на контролни прегледи и рентгенография, за които ищцата не предоставя доказателства. С това си поведение, пострадалата значително е допринесла за тежестта на вредите, интензитета и продължителността на търпените болки и страдания.

По повод тези възражения настоящият състав намира следното. За да е налице съпричиняване по отношение на настъпилите вреди е необходимо обективно да е налице поведение на пострадалия, с което същият да е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил настъпване на конкретното увреждане, независимо дали поведението му е виновно. Приносът на увредения може да се изрази в действие или бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен (така ТР № 1/2014 г. по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, т. 7).

Съгласно чл. 137 от ЗДвП на пътниците е забранено: 1. да застават в непосредствена близост 3 до водача и да ограничават видимостта му; да стоят на стъпалата или на други опасни места; да отварят вратите по време на движение; да пречат на затварянето им и да се навеждат навън от превозното средство; 2. да пътуват в моторно превозно средство, извършващо обществен превоз на пътници, с облекло и вещи, включително и домашни животни, които могат да замърсят или да наранят другите пътници; 3. да излизат извън превозното средство, спряно за проверка, без разрешение на контролния орган; 4. да изхвърлят или да разпиляват предмети или вещества, които създават опасност за движението или замърсяват пътя или околната среда.

Съгласно Наредба за реда и условията за пътуване с обществения градски транспорт на територията на Столична община в съответната към деня на инцидента редакция (приета с Решение № 178 по Протокол № 51 от 5.04.2018 г., в сила от деня на разгласяването й чрез обявяване на сайта на Столичния общински съвет, доп. - Решение № 490 по Протокол № 22 от 22.10.2020 г., в сила от 1.01.2021 г., при пътуване с превозните средства на обществения градски транспорт пътниците освен задълженията си, свързани с редовни превозни документи, имат и следните забрани: 1. да се качват или слизат от превозното средство, когато превозното средство е все още в движение, както и преди отварянето на вратите напълно или след подаване на звуков сигнал, предупреждаващ за затваряне на вратите и потегляне на превозното средство; 2. да стоят на стъпалата на превозните средства, да пречат на затварянето или отварянето на вратите; 3. да разговарят с водача по време на движение; 4. да свирят на музикални инструменти, да използват високоговорители или слушат силно музика, или да нарушават спокойствието на останалите пътници. 5. да изхвърлят отпадъци и нарушават обществения ред; 6. да причиняват повреда на превозните средства, автоматите за продажба на превозни документи и валидаторите; 7. с действията си да застрашават безопасността на движението и сигурността на останалите пътници; 8. да просят и събират дарения или да извършват търговска, рекламна и пропагандна дейност; 9. да пушат, включително електронни цигари и да консумират храни и алкохолни напитки в превозните средства и метростанциите; 10. да изхвърлят предмети през прозорците на превозното средство; 11. да преотстъпват превозния си документ на други лица или да оставят същия в превозното средство; 12. да преминават под или над турникетите в станциите на метрото без валидиране на превозен документ; 13. да преминават ограничителната линия на перона в метростанциите, освен в случаите на качване и слизане от метровлака; 14. да слизат на релсите в метротунелите и трамвайните трасета, да влизат в тях или други пространства с ограничен достъп за технически персонал; 15. да влизат в метростанция, когато тя е затворена за пътници; 16. да извършват всякакви други забранени със закон действия (чл. 19). В чл. 18 на Наредбата е посочено, че в превозните средства на обществения градски транспорт не се допускат за превоз: 1. лица, които представляват опасност за сигурността и здравето на пътниците или са в нарушение на чл. 19; 2. лица, които са под влияние на алкохол или друго упойващо вещество; 3. лица в нехигиеничен вид и/или заразно болни; 4. предмети, които могат да причинят повреда или да замърсят превозното средство; 5. запалителни, избухливи, отровни вещества и други предмети, представляващи опасност за пътниците и водача; 6. предмети, преносът на които е забранен със закон; 7. предмети, които поради своите размери и естество, създават неудобство за пътниците; 8. живи животни и птици с изключение на полицейски кучета, кучета-водачи на незрящи хора, кучета, обучавани за водачи на незрящи хора и домашни любимци, освен при условията на чл. 13, ал. 1, т. 5 от наредбата.