Определение № 574 от 30.09.2026, Окръжен съд - Видин

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 574 гр. В., 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – В., II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: С.Ж.С.

Членове:

Г.П.Й. мл. съдия Д.М.Н. като разгледа докладваното от Г.П.Й. Въззивно частно гражданско дело № 20261300500509 по описа за 2026 година

С Определение с рег. № 454/24.08.2026 г., постановеното по гр.д. № 20261310101152/2026 г. по описа на Районен съд - Б., II - ри граждански състав е прекратено производството по делото в частта му относно предявения иск с посочени правни основания - чл. 124 ал.1, от ГПК, чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, предл. първо, второ и трето, във вр. с чл. 22, чл.11, ал.1, т. 10, чл. 19, ал.4 от Закона за потребителския кредит срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, ЕИК 131576434 и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 202513690 .

Срещу определението е подадена в срок частна жалба от В. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., *****, чрез адвокат А. А. М., личен № **********, със служебен адрес: гр. С.***** .

Иска се обжалваното определение да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по следните съображения:

С депозираната Искова молба с вх. № 4507/24.06.2026 г. бил предявен установителен иск на горепосочените основания и осъдителен иск на основание чл. 55 и 88 от ЗЗД срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД. В Исковата си молба били изложени доводи за нищожност на Договор за паричен заем № 4732482 и Договор за предоставяне на гаранция № 4732482 от 23.02.2023 г., като ищецът се бил позовал на трайно формираната съдебната практика на ВКС и на СЕС.

На първо място се поддържа,че предявеният иск за прогласяване 1 нищожността на процесиите договори е процесуално допустим. В тази връзка следвало да се отбележи, че правният интерес от предявяването на иск за нищожност на сделка, респективно на нейна клауза, бил налице винаги когато съответната сделка или клауза смущава правното положение на лицето, което търси съдебна защита. Освен това разглеждането на така съединени искове по чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД (в т.ч. и искове по чл. 26 от ЗЗД и чл. 108 от ЗС, искове по чл. 26 от ЗЗД и но чл. 59 от ЗЗД) било трайна практика на съдилищата, включително и на ВКС (напр. Решение № 72 от 2.08.2016 г. на ВКС по т. д. № 686/2015 г., II т. о., ТК, Решение № 153 от 24.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3014/2014 г., III г. о., ГК, Решение № 50029 от 7.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2279/2022 г., I г. о., ГК, Определение № 628 от 10.08.2018 г. на ВКС по гр. д. № 597/2018 г., III г. о., ГК).

Вярно било разбирането на първоинстанционния съд, че наличието на правен интерес от предявяването на установителен иск представлявало абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно, а липсата й води до недопустимост на производството. Съгласно чл. 124 от ГПК правен интерес бил налице, когато чрез съдебното установяване на едно право или правоотношение се цели отстраняване на правна несигурност, която засяга правната сфера на ищеца.

Следвало да се посочи обаче, че субсидиарността на установителната исковата защита не следва да се абсолютизира (Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д № 8/2012 г. на ОСГК на ВКС). Съдебната практика дори допускала предявяването на отрицателен установителен иск в хипотеза, в която ищецът е погасил своето задължение след подаването на исковата молба, доколкото при позитивен резултат ще може да получи обратно платената от него сума (така Решение № 111 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д.

№ 3516/2020 г., IV г. о., ГК).

В настоящия случай ищецът бил страна по Договор за паричен заем № 4732482 и Договор за предоставяне на гаранция № 4732482 от 23.02.2023 г. с ответниците „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, поради което за него съществувал правен интерес да установи със сила на пресъдено нещо нищожността на процесиите договори, респективно на включената в тях неравноправна клауза за дължимо възнаграждение за гарант. Именно въз основа на тази клауза ответникът бил 2 получил без основание сумата от 550,00 лв. / 281,21 евро, за чието връщане бил предявен обусловен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Следователно изходът от установителния иск бил пряко обусловящ за основателността на предявения осъдителен иск и за уреждането на отношенията между страните.

Обстоятелството, че съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в потребителските договори не изключвало правния интерес на страната да иска съдебно установяване на нищожността на договорите.

Ищецът притежавал качеството на потребител по смисъла на ЗПК и се ползвал със специалната защита по Директива 93/13/ЕИО на Съвета. След като законът допускал всяко лице да се позове на нищожността на сделка, на още по-голямо основание следвало да се признае правен интерес от предявяване на иск от страна по правоотношението, която цели да се освободи от облигационна връзка, непораждаща правни последици, като това бъде установено по съдебен ред (така Определение № 362 от 09.06.2017 г. на ВКС по т. д. 1046/2017 г., I т.о.). Поради това счита, че съдът дължи произнасяне по предявената искова претенция.

Това разбиране се подкрепяло и от последователната съдебна практика, съгласно която за потребителя бил налице правен интерес от предявяване на установителен иск за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит, включително когато същият е съединен с осъдителен иск за връщане на недължимо платени суми по договора (в този смисъл: Определение № 1356 от 07.06.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1247/2023 г. на ОС -Пловдив, Определение № 401 от 18.08.2023 г. по в.ч.гр.д. № 250/2023 г. на ОС - Монтана, Определение № 2063 от 01.09.2023 г. по в.ч.гр.д. № 1969/2023 г. на ОС - Пловдив).

На второ място следвало да се отбележи, че по разглеждания въпрос била налице и Формирана съдебна практика на Съда на Европейския съюз.

В настоящия случай допустимостта на предявения иск се извеждала и от задължителното Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело № С-321/22,според което чл. 7, § 1 от Директива 93/13, разглеждан във връзка с принципа на ефективност, трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска разпоредби от националното право, съгласно тълкуването им в съдебната практика, изискващи доказването на правен интерес, за да може да се уважи съдебен иск на потребител за установяване на непротивопоставимостта на неравноправна 3 клауза, съдържаща се в сключен с продавач или доставчик договор, тъй като се счита, че такъв интерес липсва, когато потребителят разполага с иск за връщане на недължима престация или когато той може да се позове на тази непротивопоставимост при защитата си от насрещен иск за изпълнение, предявен срещу него от този продавач или доставчик въз основа на същата клауза.

Посоченото решение на СЕС било задължително за всички национални съдилища съгласно чл. 633 от ГПК. Поради това счита, че предявеният от него устаиовителен иск с правни основания чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, предл. първо, второ и трето, вр. чл. 22, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК за прогласяване нищожността на Договор за паричен заем № 4732482 и Договор за предоставяне на гаранция № 4732482 от 23.02.2023 г., основан на правни норми, хармонизирани с Директива 93/13, бил процесуално допустим.

В този смисъл се иска да се съобрази утвърдената практика на националните съдилища, формирана при съобразяване с Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело № С-321/22, съгласно която правният интерес от предявяването на установителен иск с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 22 от ЗПК не се изключва от съединяване с осъдителен иск по чл.

55 ЗЗД, а именно:

Окръжни съдилища: Определение № 402 от 14.07.2026 г. по в. ч.гр.д. № 210 по описа на Окръжен съд - В., Определение № 185 от 14.04.2026 г. по в.ч.гр.д. № 115 по описа на Окръжен съд - В., Определение № 675 от 11.03.2025 г. по в. ч. гр. д. № 297/2025 г. по описа на ОС - Пловдив, Определение № 534 от 24.02.2025 г. по в. ч. гр. д. № 154/2025 г. по описа на ОС - Пловдив, Определение № 3050 от 07.11.2024 г. по в. ч. гр.д. № 2925/2024 г. по описа на ОС - Пловдив, Определение № 1714 от 25.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1366/2024 г. по описа на ОС - Пловдив, Определение № 1697 от 24.06.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1631/2024 г. по описа на ОС - Пловдив, Определение № 242 от 27.01.2026 г. по възз.ч.гр.д. № 20/2026 г. на ОС Пловдив, Определение № 3388 от 29.10.2025 г. по възз.ч. гр. д. № 2836/2025 г. на ОС - Пловдив, Определение № 2218 от 07.07.2025 г. по възз.ч.гр.д. № 1481/2025 г. на ОС - Пловдив, Решение № 317 от 10.03.2026 г. по възз.гр.д. № 3424/2025 г. на ОС - Пловдив, Решение № 278 от 17.12.2025 г. по възз.гр.д.

№ 354/2025 г. на ОС - Кюстендил, Решение № 265 от 01.12.2025 Г. по възз.гр.д. № 400/2025 г. на ОС - Монтана, Решение № 1148 от 21.10.2025 г. по възз.гр.д. № 2222/2025 г. на ОС - Пловдив, Решение № 1099 от 13.10.2025 г. по 4 възз.гр.д. № 1820/2025 г. на ОС -Пловдив, Решение № 1104 ОТ 13.10.2025 г. по възз.гр.д. № 2271/2025 г. на ОС - Пловдив, и др.

Районни съдилища: Решение № 11 от 09.01.2026 г. по гр. д. № 640/2025 г. на РС - Първомай, Решение № 231 от 02.02.2026 Г. по гр. д. № 6357/2025 г. на РС - Бургас, Решение № 359 от 15.10.2025 г. по гр. д. № 2483/2024 г. на РС - Лом, Решение № 329 от 03.10.2025 г. по гр. д. № 2489/2024 г. на РС - Лом, и др.

С оглед на изложените аргументи в настоящата частна жалба, цитираната съдебна практика на ВКС, на окръжните и на районните съдилища в страната, и предвид постановеното Решение на СЕС от 23.11.2023 г. по дело № С-321/22, което съгласно чл. 633 от ГПК е задължително за всички национални съдилища се поддържа,че е налице правен интерес от страна на Мартин Пенков Петров да предяви срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД установителен иск с правни основания чл. 124 ал.1, от ГПК, чл. 26 ал.1, предл. първо, втори и трето от ЗЗД, във вр. с чл. 22, чл.11, ал.1, т.Ю, чл. 19, ал.4 от ЗПК, поради което се иска да се отмени като неправилно и незаконосъобразно Определение с рег. №454/24.08.2026 г., постановеното по гр.д. № 1152/2026 г. по описа на РС - Б., II -ри граждански състав, и да върнете делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Иска се на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се присъдят сторените съдебни разноски за държавна такса пред Окръжен съд - В., които са заплатени чрез системата на ЕПЕП.

От ответната страна е постъпил писмен отговор ,в който се изразяват доводи относно неоснователността на жалбата.

Окръжен съд-В. , като се запозна с постъпилата частна жалба становището на ответната страна и данните по делото, намира молбата за допустима като подадена в законоустановения срок, а разгледана по същество за основателна по следните съображения:

Съгласно трайната практика на ВКС правният интерес от предявяването на иск за нищожност на сделка, респективно на нейна клауза е налице винаги когато съответната сделка или клауза смущава правното положение на лицето, което търси съдебна защита и е допустимо съединяване на искове по чл. 26 от ЗЗД и чл. 55 от ЗЗД (напр. Решение № 114 от 10.10.2019 г. на ВКС по т. д. № 5

2704/2018 г., II т. о., ТК ,Второ Т.О.).

Съдът намира за неоснователно искането на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да се присъдят сторените съдебни разноски за държавна такса пред Окръжен съд - В., които са заплатени чрез системата на ЕПЕП,тъй като ответната страна не е станала причина за образуване на настоящото дело .

Водим от горното Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение с рег. № 454/24.08.2026 г., постановеното по гр.д. № 20261310101152/2026 г. по описа на Районен съд - Б. и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия .

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на В. В. Д., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б., *****, чрез адвокат А. А. М., личен № **********, със служебен адрес: гр. С.***** с основание чл. 78, ал. 1 от ГПК за присъждане на сторените съдебни разноски за държавна такса пред Окръжен съд – В..

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6