Решение № 190 от 08.11.2023, Административен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

№ 190

Гр. Перник, 08.11.2023 година.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Административен съд – Перник, в публично съдебно заседание проведено на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

Съдия: Ивайло

Иванов при съдебния секретар А.М., като разгледа докладваното от съдия Ивайло Иванов административно дело № 165 по описа за 2023 година на Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 107, ал. 2 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/, във връзка с чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на П.А.К., с ЕГН: **********, с адрес: *** против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1752 от 17.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл. 107, ал. 1, във връзка с чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ са му наложени следните принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил марка „***“, модел *** с рег. № РК***ВТ, категория М1, сив металик, собственост на П.А.К. и отнемане на свидетелството за регистрация част втора № ********* за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година.

Жалбоподателят счита, че заповедта е незаконосъобразна и необоснована. По същество излага доводи за неправилно прилагане на материалния закон, доколкото описаното в мотивите на заповедта деяние не съответства на текстовото описание на разпоредбата на чл. 93, ал. 1 от ЗАвП. Посочва, че неправилно административния орган е приел, че е извършен обществен превоз, респективно превоз за собствена сметка. С оглед на това иска от съда да отмени оспорената заповед, с която са приложени принудителни административни мерки като незаконосъобразна.

В проведеното на 06.11.2023 година съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован, не се явява, представлява се от адвокат Г.М. ***, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения.Моли съда да отмени заповедта, като незаконосъобразна.

В проведеното на 06.11.2023 година съдебно заседание ответникът по жалбата – началник на Областен отдел

„Автомобилна администрация“ – Перник, към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ редовно призован, не се явява и не се представлява.

Административен съд – Перник, в настоящият съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал.

2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С Акт за установяване на административно нарушение № 336710 от 16.05.2023 година, съставен от К.Г.В.на длъжност: инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- София, в присъствието на свидетеля И.Ц.П. е установено, че П.А.К., с ЕГН: ********** на 16.05.2023 година около 08:00 часа в гр. Перник, ул. „***“ срещу блок 40 с посока на движение гр. София, като водач на лек автомобил марка „***“ модел *** с рег. № РК***ВТ от категория М1, сив металик, негова собственост извършва превоз на пътници срещу заплащане на пътника Л.Т.Д. с адрес: гр. София, „***“ № *** *** ***. По сведения на последната се установило, че тя е заплатила сума в размер на 3,60 лева за превоз по маршрута Перник – кв.

*** – гр. София. Превозът описан по – горе е установен от снети сведения на пътника, дадени пред служител на ОДМВР, сектор „Икономическа полиция“ – Перник като е констатирано, че водачът извършва превоз срещу заплащане без описаното моторно превозно средство да е вписано в списък към лиценз на Общността и да притежава заверено копие, да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България и не притежава удостоверение за регистрация за таксиметров превоз. Деянието било квалифицирано от страна на актосъставителя като виновно нарушение на чл. 6, ал. 1 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/ /лист 11/.

Въз основа на така съставения АУАН са иззети като доказателство СУМПС № *********; контролен талон № 7174665; СРМПС № ********* и два броя регистрационни табели с номер РК***ВТ /лист 12 и 13/.

АУАН е връчен на нарушителя на 16.05.2023 година, който последният го е подписал с възражение, че не е карал пътници срещу заплащане.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1752 от 17.05.2023 година, издадена от началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, в Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ на П.А.К., с ЕГН: **********, на основание чл. 107, ал. 1, във връзка чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“ от Закона за автомобилния превоз са наложени принудителни административни мерки: 1. Временно спиране от движение на моторно превозно средство лек автомобил малка „***“, модел *** с рег. № РК***ВТ, категория М1, сив металик, собственост на П.А.К. и отнемане на свидетелството за регистрация част втора № ********* за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца; 2. Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство № ********* за срок до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година за това, че същият е превозвал един пътник срещу заплащане на стойност 3,60 лева без моторното превозно средство да е вписано в списък към лиценз на Общността и да притежава Заверено копие, да притежава лиценз за извършване на превоз на пътници на територията на Република България и да притежава удостоверение за регистрация за таксиметров превоз.

Заповедта за прилагане на принудителните административни мерки е връчена на жалбоподателя на 17.05.2023 година /лист 2/.

Чрез представената по делото административна преписка е приложено сведение от страна на лицето Л.Т.Д. с ЕГН: **********, с адрес ***, което е с датата 16.05.2023 година и е подписано от същото лице. В сведението последната е заявила, че около 06:30 часа на процесната дата е била на спирка в кв. *** , гр. Перник в посока гр. София, като същата се качила в процесният автомобил и заплатила на шофьора сума в размер на 3,60 лева, за да я откара до град София /лист 14/.

По делото е представена Заповед № РД-01-553 от 23.01.2021 година, издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която на основание чл.107, ал.1 от ЗАвтП и чл.7, т.5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са определени лицата, които имат правомощие да прилагат с мотивирана заповед принудителни административни мерки по чл.106 и чл.106а от Закона за автомобилните превози /лист 18/. Представена е и Заповед № 304 от 11.07.2022 година, с която на основание чл. 82а, ал. 1 от Закона за държавния служител е временно преназначен на длъжност началник на отдел в Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник лицето В.В. Б. с ЕГН: ********** /лист 17/.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник, като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-1752 от 17.05.2023 година, издадена от началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – Перник, към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София при Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ е връчена на жалбоподателя на 17.05.2023 година. Жалбата е подадена на 31.05.2023 година, с оглед на това е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, адресат на който е жалбоподателя предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП принудителните административни мерки по чл. 106а от ЗАвП се прилагат с мотивирана заповед, която е издадена от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ или от упълномощено от него длъжностно лице. По делото е представена Заповед № РД-01-553 от 23.11.2021 година, издадена на основание чл. 107, ал. 1 от Закона за автомобилните превози и чл. 7, т. 5 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, с която в т. 7 началниците на областните отдели на „Автомобилна администрация“ са оправомощени да прилагат принудителни административни мерки по чл. 106 и чл. 106а от ЗАвтП с мотивирана заповед. От Заповед № 304 от 11.07.2022 година /лист 17/ се установява, че подписалият заповедта е на длъжност „началник отдел“ към Областен отдел „Автомобилна администрация“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – София. С оглед на това може да се направи заключение, че оспорената заповед, с която се прилагат принудителните административни мерки в настоящият случай е издадена от материално и териториално компетентен орган, при наличие на надлежно оправомощаване и предвидената в чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП законова възможност за делегиране на правомощия. В съответствие с това липсва основание за отмяна на акта по чл. 146, т. 1 от АПК.

Оспорената заповед е издадена при спазване на предвидената в чл.107, ал.1 от ЗАвтП писмена форма, която съответства на принципното изискване на чл. 59, ал. 2 от АПК, за писмена форма на индивидуалния административен акт. Същата съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити и предвид съдържанието й е мотивирана, в какъвто смисъл е изискването на чл. 107, ал. 1 от ЗАвтП. В тази връзка съдът счита, че следва да изложи становище и по въпроса, свързан с определения срок на принудителните административни мерки. При наличие на юридически факт, предвиден в съответната хипотеза на нормата на чл. 106а от ЗАвтП органът е длъжен да приложи предвидената в диспозицията принудителна административна мярка и то да посочения в нея срок- в настоящият случай временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, респективно временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до отстраняване на нарушението, но за не повече от една година. Тоест в този случай административният орган е обвързан с този диапазон на принудителните административни мерки, регламентиран в закона.

Когато обаче органът действа в условията на оперативна самостоятелност, тогава той има възможност да избира измежду няколко решения, всяко от които в еднаква степен законосъобразно, но в различна степен целесъобразно, докато когато действа в условията на обвързана компетентност органът има само правомощие да провери дали са налице предпоставките, визирани в хипотезата на правната норма и да задължи адресата на мярката да изпълни поведение, предварително определено в закона. Съгласно Тълкувателно решение №4 от 22.04.2004 година, постановено по т.д. №4/2002 година на ОСС на ВАС, когато органът действа при оперативна самостоятелност, неизлагането на мотиви по въпроса защо е избрано едно от няколко възможни законосъобразни решения и/ или необсъждането на възраженията и обясненията на заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят издаването на административния акт съставлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила и са основания за отмяна на акта. По аргумент от противното, липсата на изложени мотиви в акта, издаден от административен орган, който действа в условията на обвързана компетентност не опорочава съдържанието на акта. В този смисъл е и настоящата константа съдебна практика на Върховен административен съд, обективирана в Решение № 12968 от 17.12.2021 година, постановено по адм. дело № 5866/2021 година, Решене № 10262 от 14.11.2022 година, постановено по адм. дело № 3820/2022 година на Върховен административен съд. Предвид изложеното съдът счита, че не са налице основания за отмяна на оспорения административен акт по смисъла на чл. 146, т. 2 от АПК.