Решение № 41 от 06.04.2026, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Дулово, 06.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Ивелина В. Кънева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Административно наказателно дело № 20253410200203 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на „****“ ЕООД, представлявано от управителя Н. Г. И., чрез процесуален представител адв. Р. Н., против Наказателно постановление № *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра, с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1600 лв. за нарушение на чл. 61, ал. 1 от Кодекса на труда, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 КТ.

В съдебното заседание жалбоподателят се представлява административнонаказващият орган – от процесуален представител И. И. А.. от адвокат, а

Участващата по закон страна Районна прокуратура – Силистра е редовно призована, но не изпраща представител.

Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 24.09.2025 г., а жалбата е подадена на 07.10.2025 г., поР. което е подадена в предвидения от закона срок и от надлежна страна.

Жалбата е процесуално допустима.

Съдът прие и обсъди доказателствата по административнонаказателната преписка, както и събраните в съдебната фаза гласни доказателства: АУАН № *** г., наказателното постановление, протоколи и документи по проверката, декларации/сведения по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, писмени обяснения, представения трудов договор, справки/регистри, както и представената по делото стокова разписка от 27.08.2025 г.

Съдът съобрази и писмените защити на страните.

Д. Р. Ц. е разпитан в качеството на актосъставител. Той посочи, че е участвал в съвместна проверка, като екипът е бил разделен по обекти; неговата непосредствена проверка е била в друг 1 обект, а впоследствие на база събраните материали (включително декларации/сведения и представени документи) е било пристъпено към оформяне на административнонаказателната документация в дирекцията. Твърди, че не е било упражнявано въздействие върху лицата при попълване на декларациите и че са били разяснявани целта и съдържанието им.

Р. И. Ж. е разпитана като свидетел по установяване на фактическата обстановка. Същата заяви, че на *** г. около *** ч. е извършила проверка в шивашки обект на жалбоподателя в ****, при която е заварила лица да извършват дейност на работни места; били попълнени сведения/декларации по чл. 402 КТ. Свидетелката изясни, че при последващо представяне на документи (**** г.) е бил представен трудов договор, сключен след датата на проверката, поР. което е прието, че допускането до работа е осъществено преди сключването на трудов договор.

Свидетелката отрече да е имало принуда или диктовка при попълване на сведенията.

М. Д. Г. е разпитана като свидетел. Тя описа участието си в съвместната проверка и посочи, че поР. разпределение по обекти е извършвала контролни действия в друг обект; след приключване на проверката екипът се е събрал и са били обсъждани констатираните нарушения и последващите действия по администриране на преписката.

Г. А. И. адрес: ***, ул. „**“ № ****, е доведен от жалбоподателя и разпитан. Той твърди, че се е касаело за извънредна необходимост от краткотрайна работа (еднодневно/инцидентно извършване на дейности), поР. натиск за изпълнение на поръчка от контрагент „****“ ЕООД, и че работещите лица били повикани за кратко време. Обосновава, че не е имало умисъл да се укриват трудови отношения и че ситуацията е била „аварийна“, като поддържа тезата за „оправдан стопански риск“.

Съдът кредитира показанията на контролните органи и прие, че те са логични, последователни, вътрешно непротИ.речиви и кореспондират с писмените доказателства по административната преписка.

От друга страна, показанията на доведения от жалбоподателя свидетел, доколкото въвеждат правни квалификации („оправдан стопански риск“) и целят обосноваване на допустимост на допускане до работа без писмен трудов договор, не оборват съществените факти по обвинението – наличието на предоставяне на работна сила и отсъствието на сключен трудов договор към момента на започване на работа.

От събраните по делото доказателства съдът прие за установено, че на ****г. около **** ч., при проверка за спазване на трудовото законодателство в шивашки обект, стопанисван от жалбоподателя, е установено, че лицето М.С. М. предоставя работната си сила в обекта при условия, типични за трудово правоотношение (работно място, работно време, трудови функции), без към този момент да е бил сключен трудов договор, подписан от двете страни. В хода на проверката са снети сведения/декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, а впоследствие при представяне на документи е установено, че трудов договор № **** г. е сключен след датата на проверката. На ***г. е съставен АУАН № **** а на **** г. е издадено наказателното постановление, с което е наложена имуществена санкция 1600 лв.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – ръководителя на съответния контролен орган/дирекция по труда (или оправомощено лице), съобразно чл. 416, ал. 5 КТ.

Съгласно чл. 40, ал. 1–4 ЗАНН законодателят допуска хипотези, при които актът може да бъде съставен при липса на свидетели-очевидци (или дори без свидетели при установяване въз основа на официални документи), като ролята на свидетелите в акта е преди всичко декларативна и критерият за „същественост“ на евентуално процесуално нарушение е дали то е ограничило правото на защита. В съдебната практика последователно се приема, че обстоятелството, че свидетелите по АУАН не са „очевидци“ на самото нарушение, не води автоматично до незаконосъобразност на НП, ако административнонаказателното обвинение е ясно, а правото на защита не е ограничено.

2

Съдът отчете като съществено, че фактическите и правни рамки на обвинението са индивидуализирани чрез: конкретното лице, конкретната дата и час на проверката, конкретното твърдяно нарушение (допускане до работа преди сключване на трудов договор) и последващите документи (трудов договор с дата след проверката).

Относно възражението за несъответствие в описанието на мястото на проверката в различни документи, съдът приема, че когато АУАН и НП очертават еднозначно предмета на обвинението и не е накърнено правото на защита, евентуално прецизиране на датата/мястото в наказателното постановление се допуска в рамките на правомощията по чл. 53, ал. 2 ЗАНН, като въпросът дали посоченото място отговаря на събраните доказателства е въпрос по съществото на спора и се решава чрез доказателствената оценка.

В настоящия случай, по същество, мястото и обстоятелствата по проверката се установяват от свидетелските показания на контролните органи и писмените доказателства по преписката, поР. което съдът не приема, че е налице процесуална неяснота, която да е ограничила защитата на жалбоподателя.

Съгласно чл. 61, ал. 1 КТ трудовият договор се сключва между работника/служителя и работодателя преди постъпването на работа. Съгласно чл. 1, ал. 2 КТ отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения, т. е. при наличие на предоставяне на работна сила работодателят е длъжен да уреди отношенията чрез трудов договор. В конкретния случай от доказателствата се установява, че е налице предоставяне на работна сила в рамките на организацията на работодателя (работно място, работно време, трудови функции), а трудов договор е сключен след датата на проверката. Това покрива обективните признаци на нарушението по чл. 61, ал. 1 КТ. В сходни казуси съдилищата приемат, че нарушението на чл. 61, ал. 1 КТ е формално: довършено е с факта на допускане до работа преди сключване на трудов договор и не изисква настъпване на вредни последици. Дори когато се твърди „инцидентност“ или кратка продължителност на работата, това не отменя задължението за трудов договор при предоставяне на работна сила; разграничаването между трудов договор и граждански договор се прави по предмета (дължим „жив труд“ срещу конкретен резултат), подчинеността/контрола, работното време и мястото на изпълнение, средствата на труда и разпределението на риска.

Съдът цени сведенията/декларациите по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ като допустимо доказателствено средство, предназначено да даде пряка информация за фактическите условия на престиране на труд. Декларацията по чл. 402 КТ по своята правна природа представлява частен свидетелстващ документ: тя е допустима, но не притежава обвързваща материална доказателствена сила сама по себе си; поР. това съдът извършва преценка в съвкупност с останалите доказателства (свидетелски показания и документи). В настоящото дело тази съвкупност е налице, поР. което доказателствата подкрепят извод за предоставяне на работна сила без сключен договор към момента на постъпване на работа.

Жалбоподателят поддържа, че е действал при „оправдан стопански риск“.

Дори да се обсъжда като правна концепция, институтът на оправдания стопански риск по чл. 13а НК е приложим само при наличие на съществен общественополезен резултат/избягване на значителни вреди и при условие, че деянието не протИ.речи на изрична забрана, установена с нормативен акт. В случая обаче задължението за сключване на трудов договор преди започване на работа е изрична нормативна повеля на чл. 61, ал. 1 КТ. Следователно възражението за „оправдан стопански риск“ не може да изключи протИ.правността на деянието, тъй като би довело до дерогиране на императивна забрана, насочена към защитата на основни трудови и осигурителни права.

Жалбоподателят иска отмяна/преквалифициране на случая като „маловажен“.

3

Нормата на чл. 415в, ал. 2 КТ изрично изключва маловажност за нарушенията на чл. 61, ал.

1 КТ (както и чл. 62, ал. 1 и 3 и чл. 63, ал. 1 и 2 КТ). В константната съдебна практика се приема, че специалният състав на маловажност по чл. 415в КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 ЗАНН по отношение на изрично изключените нарушения, като това разрешение е подкрепено и от тълкувателната практика, цитирана и прилагана от съдилищата.

Съдът съобрази и разясненията, че преценката за „маловажност“ подлежи на съдебен контрол по принцип, но в хипотези като настоящата законодателят императивно е предопределил, че този вид нарушения не се третират като маловажни.

Размер на имуществената санкция

За нарушение на чл. 61, ал. 1 КТ санкционната норма предвижда имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. При индивидуализацията на наказанието съдът отчита принципите по чл. 27 ЗАНН (тежест на нарушението, подбуди, смекчаващи/отегчаващи обстоятелства, имотно състояние). Наложената имуществена санкция 1 600 лв. е близка до законовия минимум и съответства на тежестта на нарушението, което засяга гаранции за трудови и осигурителни права и е изрично квалифицирано от законодателя като немаловажно.

ПоР. това съдът намира, че наказанието е законосъобразно определено и не следва да бъде изменяно.

По претенциите за разноски: съгласно чл. 63д ЗАНН страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК, при доказването им по делото. В настоящото производство от страна на жалбоподателя е заявено искане за разноски, но по делото не са налице достатъчни данни/доказателства за присъждане (напр. своевременно представен доказателствен комплект за реално извършени разноски и списък, съобразно процесуалните правила). Ответната страна е направила искане за присъждане на разноски (юрисконсултско възнаграждение) в размер на 80 €.

Съгласно чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението/организацията, чийто орган е издал атакувания акт, се присъжда възнаграждение, когато е била защитавана от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование, като размерът се определя от съда и е ограничен от максимума по чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ възнаграждението за защита в производства по ЗАНН е в нормативно определен диапазон, който служи като ориентир и горна граница по смисъла на чл. 63д, ал. 5 ЗАНН. С оглед фактическата и правна сложност на делото и направеното искане, съдът следва да присъди в полза на Дирекция „Инспекция по труда“ – Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 (петдесет) €.