Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 39 от 06.04.2023, Районен съд - Ген. Тошево

Съд
Районен съд - Ген. Тошево
Дело
Гражданско дело 185/2022
Вид
Решение № 39
Подписан
06.04.2023
В сила
03.05.2023
Състав
Динко Минчев Динков

Цитирани разпоредби

  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.116, б."а" · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. Г.Т., 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Динко М. Динков при участието на секретаря Марияна В. Димова като разгледа докладваното от Динко М. Динков Гражданско дело № 20223220100185 по описа за 2022 година

И за да се произнесе взе предвид следното:

Предявена е искова молба от „ В.К.” АД ЕИК*** със седалище и адрес на управление гр.Д., бул. „Т.М.” №59 със законен представител Т. Г., чрез пълномощник юрк. К. К. срещу С. И. А. ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул.

„Х.М.“ №8.

Предявено е искане да бъде признато за установено по отношение на ответника съществуването на вземането на ищеца в размер на сумата от 564, 31 лв., главница представляваща незаплатена парични задължения за предоставени В и К услуги за периода от 6.02.2017г. до 8.06.2020г.. както и обезщетение за забавено плащане в размер на сумата от 178, 19 лв., считано от 31.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се сторените разноски по заповедното производство по ч.гр.дело № 106/2022г. на ГТРС в размер на сумата от 75, 00 лв., както и разноските по настоящото съдебно производство.

В законовоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът, чрез назначен от съда особен представител, е приложил писмен отговор на исковата молба. Намира исковите за допустими, но недоказани и 1 неоснователни. Предявено е възражение за настъпила погасителна давност относно претендираната главница и лихви.

С исковата молба са предявени искове с правно основание чл.422,ал.І от ГПК и по чл.79 във вр. с чл.86 от ЗЗД. Исковете са допустими.

От приложените по делото доказателства съдът установява следната фактическа обстановка:

Ответникът е ползвател услугите, предоставени от ищцовото търговско дружество, поради което е била открита индивидуална партида на потребление на вода за обект на потребление с клиентски №1715 за процесния период на доставка. Ищецът ежемесечно отчитал потребеното количество вода от ответника, което е отбелязано в карнета за съществуваща консумация на вода.

За консумираното от ответника количество вода ищецът е издал фактури за плащане, които за процесния период възлизат на претендираната искова парична сума.

Поради неплащането ищецът провел срещу ответника заповедно производство по ч.гр.дело № 106/22г. по описа на РС Г.Т., като заявил за плащане настоящата искова парична сума.

По делото липсват доказателства, насочващи към плащане ответника на потребеното количество вода. от страна на

Вписванията в счетоводните книги на ищеца, съответно издадените месечни фактури, удостоверяват паричното задължение на ответника за доставената и потребена вода.

Относно предявеното възражение за настъпила погасителна давност по издадените фактури за периода от 9.03.2017г. до 5.04.2019г. съдът намира следното: Видно от приложените по делото предписания за дължими суми от 8.07. 2020г и 9 .11.2020г. на посочените дати ответникът е бил уведомен за паричните задължение към ищеца, като с подписа си удостоверил съществуването на тези парични задължения. Това обстоятелство е равнозначно на признаване на вземането от длъжника по смисъла на разпоредбата на чл.116, б.“а“ от ЗЗД. Поради това погасителната давност е прекъсната, като от 9.11.2020г. е започнала да тече нова погасителна давност.

В случая заповедното производство по посоченото частно гражданско дело е започнало на 6.04.2022г., преди изтичането на новия тригодишен давностен 2 срок, поради което възражението за настъпила погасителна давност е неоснователно.

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът намира предявените искове за доказани по размер, поради което са основателни и следва да бъдат уважени, както са предявени.

Ищецът претендира сторените разноски по делото в настоящото съдебно производство както следва :сумата от 25, 00 лв. за държавна такса, сумата от 100, 00 лв. юрисконсултско възнаграждение, депозит за особен представител, сумата от 300, 00 лв., както и сторените от ищеца разноски в заповедното производство по ч.гр.дело № 106/2022г. на РС Г.Т. в общ размер на сумата от 75, 00 лв., като претендираните разноски са в общ размер на сумата от 500, 00 лв.

Съгласно т.11г от ТР №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013г съдът, който разглежда иска по чл.422 от ГПК следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобрази изхода на спора и разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство.

В процесния случай исковете са уважени изцяло и за сторените от ищеца разноски в съдебното и заповедното производство ответникът дължи разноски на ищеца в общ размер на сумата от 500, 00 лв.

С оглед на изложеното съдът :

РЕШИ:

Признава за установено по отношение на ответника С. И. А. ЕГН ********** от гр. Г.Т., ул. „Х.М.“ №8 съществуването на вземането на ищеца „В.К. Д.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „Т.М.“ №59 със законен представител Т. Г., чрез пълномощник юрк. К. К., предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№106/2022г. на РС Г.Т. в размер на сумата от 564, 31 лв., главница представляваща незаплатена парични задължения за предоставени В и К услуги за периода от 6.02.2017г. до 8.06.2020г.. както и обезщетение за забавено плащане в размер на сумата от 178, 19 лв., считано от 31.05.2017г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение-6.04.2022г. до 3 окончателното изплащане на вземането.

Осъжда С. И. А. ЕГН ********** да заплати на „ В.К. Д.“ АД ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Д., бул. „Т.М.“ №59 със законен представител Т. Г., чрез пълномощник юрк. К. К. сумата от 500, 00 лв., представляваща сторените разноски по делото в настоящото съдебно производство и в заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Д. в двуседмичен срок от съобщаването.

Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________ 4