Решение № 575 от 14.10.2022, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 575 гр. гр. Хасково, 14.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валентина Ж. Иванова при участието на секретаря Галя В. Ангелова като разгледа докладваното от Валентина Ж. Иванова Гражданско дело № 20215640101198 по описа за 2021 година

Предявен е от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, със седалище и адрес на управление – гр.София, ж.к. „Младост 4“, Бизнес парк София, сграда 6, против Д. С. Х., от гр.Хасково, иск с правно основание чл. 415, ал.1 във вр. с чл. 422, ал.1 от ГПК вр. чл.79, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД – за установяване на вземане, за което е издадена Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 48/2021г. по описа на Районен съд-Хасково.

В исковата молба се твърди, че обстоятелството, възоснова на което била издадена заповедта за изпълнение, било сключено на 18.09.2018г. допълнително споразумение към договор за мобилни услуги от 07.10.2015г. между ищеца и ответника, по силата на което ответникът като абонат на мобилни услуги с клиентски номер № 005440275 и титуляр на мобилен номер ******** предпочел нова абонаментна програма „Тотал 30,99 лв“ за срок от 24 месеца и краен срок 18.09.2020г. При възползване от преференциални условия на ищеца, на същата дата ответникът закупил към посочения мобилен номер и мобилно устройство „TELENOR M l0 0 Black“ на цена в брой с абонаментния план от 9.99 лв., при стандартна цена на устройството 68.90 лв. Освен това, на 29.12.2018г. между страните бил сключен и втори 1 договор за мобилни услуги за мобилен номер ********** с избрана абонаментна програма „Тотал 12,99“ за срок от 24 месеца и краен срок на действие до 29.12.2020г. Към този мобилен номер и при възползване от преференциални условия ответникът закупил на същата дата и мобилно устройство „ENERGIZER ENERGY Е 1 0 Dual Black“ на цена в брой с абонаментния план от 16.99 лв., при стандартна цена на устройството без абонамент в размер на 69.90 лв. Потреблението на мобилни услуги от ответника по така сключените договори за двата мобилни номера се фактурирало по клиентския номер на абоната ежемесечно. Тъй като ответникът не бил изпълнил задълженията си към мобилния оператор в общ размер на 75,37 лв. за абонаментни такси и услуги за периода 01.01.2019г. 28.02.2019г., за които били издадени фактури № 7284052948/ 01.02.2019г. и №7285396552/01.03.2019г., на основание т. 11 от сключените между страните индивидуални договори, ищецът ги прекратил едностранно и издал по абонатен № 005440275 на ответника крайна фактура № 7288049562 от дата 01.05.2019г., а на 25.04.2019г. бил автоматично деактивиран абонамента на ответника. Съгласно т. 11 от индивидуалния договор за мобилни услуги, съответно в т.ІІІ-3 от Допълнителното споразумение, в случай на прекратяване на подписан договор преди изтичане на уговорения срок по вина или инициатива на Потребителя или по нарушение на задълженията му по договора или приложения/ документи свързани с него, същият бил длъжен да заплати за всяка СИМ карта, по отношение на която било налице прекратяване, неустойка в размер на всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване на договора до изтичане на уговорения срок, като сумата не можела да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, взети без ДДС, а в случай, че е предоставяна отстъпка от цената на месечния абонамент, потребителят дължал и възстановяване на част от стойността на ползваните отстъпки, съответстващи на оставащия срок на договора; В случаите, в които на абоната било предоставено мобилно устройство за ползване на услуги, чийто срок не е изтекъл, потребителят дължал такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в брой и без абонамент) съгласно ценовата листа, действаща към момента на сключване на договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на оставащия срок на договора. На това основание в издадената на ответника крайна фактура ищецът начислил и неустойка в общ размер на 2

186.53 лева, която била формирана от следните суми: неустойка в размер на 77.46 лв. за абонаментен план „Тотал 30,99 лв.“ към мобилен номер ********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; неустойка за ползване на устройство „TELENOR Ml 00 Black“ в размер на 37.41 лв.представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от ответника при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора; неустойка в размер на 32.46 лв за абонаментен план „Тотал 12,99 лв.“ към мобилен номер **********, представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси; и неустойка в размер на 39.20 лв. за ползване на устройство „ENERGIZER ENERGY Е10 Dual Black“, представляваща част от разликата между стандартната цена на устройството и заплатената от ответника сума при предоставянето му, съответстваща на оставащия срок на договора. За така посочените по-горе задължения на ответника, ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл. 410 ГПК срещу него, възоснова на което било образувано ч. гр. д. № 48/2021 г. по описа на PC – Хасково и била издадена заповед за изпълнение, но тя била връчена на длъжника при условията на 47, ал. 5 ГПК, което обосновало правния интерес на ищеца да предяви установителен иск за вземането си. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца горепосочените суми, а именно: сумата в размер на 7 5 . 3 7 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за периода от 01.01.2019г. до 28.02.2019г., както и сумата в размер на 186.53 лв. за неустойка, от които 114.87 лв. -неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 18.09.2018г. за мобилен номер ******** и 71.66 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата 29.12.2018г. за мобилен номер **********, ведно със законната лихва от 08.01.2021г. Претендира разноски в заповедното и в настоящото производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответни кът не подава отговор на исковата молба. Такъв е постъпил от назначения му по делото особен представител, който счита исковете за недопустими и неоснователни. Счита исковете за недопустими, тъй като на първо място не ставало ясно дали е изчерпана процедурата по чл. 47 от ГПК по отношение уведомяването на ответника, а 3 изпълнението на разпоредбата на чл. 47 от ГПК било предпоставка за предявяване на настоящия иск. На второ място възразява, че към исковата молба не е представено уведомление от ищеца до ответника за наличието на задължения към него, както и покана за тяхното доброволно изпълнение.

Счита предявения иск за изцяло неоснователен и излага подробни съображения в тази насока. На първо място възразява, че не се установявало по несъмнен начин предоставянето на мобилните услуги от ищеца на ответника и осигуряване на достъп до мобилната му мрежа, а от друга страна в представените фактури били калкулирани единствено абонаментни такси, т.е. ответникът не се бил възползвал от предоставяните от ищеца услуги.

Оспорва дължимостта на претендираните неустойки при липса на предпоставките за тяхното начисляване, а именно - виновно неизпълнение на ответника като потребител на услугите. Прави възражение за наличие на неравноправни клаузи в процесните договори по смисъла на чл. 143 от ЗЗП.

Договорите били бланкови и сключени при едностранно поставени условия от страна на оператора, върху чието съдържание потребителят е нямал възможност да влияе, а освен това в т.5 на чл. 143 от ЗЗП било изрично посочено, че неравноправна била клаузата, задължаваща потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. Сочи посочената договорна неустойка за неоснователна и недължима, тъй като същата била установена от КЗП за нарушение на ЗЗП и за нелоялна търговска практика, в какъвто смисъл била и съдебната практика. Излагат се подборни съображения за нищожност на неустоечните клаузи по процесните договори за мобилни услуги. Освен това, оспорва така предвидения размер на неустойката като необосновано висок и несъобразен с размера на обезпеченото задължение, а също така и многократно надвишаващ стойността на евентуално претърпените от ищеца вреди. Предвид изложеното, моли съда да отхвърли предявения иск и претендира за разноски по делото.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, във връзка с твърденията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че ищецът е с наименование "Йеттел България" ЕАД.

4

По делото са представени Договор за мобилни услуги по Заявка № 614124887, сключен с потребител Д. С. Х. на дата 07.10.2015г., Декларациясъгласие, подписана от Д. С. Х. на дата 07.10.2015г., Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 07.10.2015г.,

Допълнително споразумение към

Договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран номер ******** от дата 18.09.2018г., сключено между „Теленор България“ ЕАД и Д. С. Х., Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 18.09.2018г., Договор за мобилни услуги по Заявка № 621040046, сключен с потребител Д. С. Х. на дата 29.12.2018г., Декларация-съгласие, подписана от Д. С. Х. на дата 29.12.2018г., Приложение – ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от дата 29.12.2018г., Фактура (дубликат) № 7284052948 от дата 01.02.2019г. за отчетен период 01.01.2019г.-31.01.2019г. за обща сума от 95.20 лева с получател Д. С. Х., издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Общо потребление за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 01.01.2019г.-31.01.2019г. за обща сума без ДДС в размер на 25.92 лева, Общо потребление за мобилен/фиксиран номер ******* за отчетен период 01.01.2019г.-31.01.2019г. за обща сума без ДДС в размер на 10.82 лева, Фактура (дубликат) № 7285396552 от дата 01.03.2019г. за отчетен период 01.02.2019г.-28.02.2019г. за обща сума от 90.97 лева с получател Д. С. Х., издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Общо потребление за мобилен/фиксиран номер ********** за отчетен период 01.02.2019г.28.02.2019г. за обща сума без ДДС в размер на 25.82 лева, Общо потребление за мобилен/фиксиран номер***** за отчетен период 01.02.2019г.-28.02.2019г. за обща сума без ДДС в размер на 10.82 лева, Фактура (дубликат) № 7288049562 от дата 01.05.2019г. за отчетен период 01.04.2019г.-30.04.2019г. за обща сума от 261.90 лева с получател Д. С. Х., издадена от „Теленор България“ ЕАД гр.София, Общи условия на „Теленор България” ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщителни услуги /в сила от 10.09.2010г., изменени на 21.09.2010г., изменени на 29.02.2012г., изменени на 04.06.2012г., изменени на 17.08.2012г., изменени на 18.10.2012г., изменени на 07.12.2012г., изменени на 08.04.2013г., изменени на 18.06.2013г., изменени на 30.04.2016г., изменени на 30.06.2017г., изменени на 20.09.2018г., и от тях е видно, че имат описаното в исковата молба и посочено по-горе съдържание, 5 поради което същото не следва да се излага отново текстуално, като при необходимост ще бъде обсъдено при преценката на наведените от страните правни доводи, основани на тях.

От материалите, съдържащи се в Ч. гр. д. № 48/2021г. по описа на Районен съд-Хасково, приложено като доказателство по настоящото производство, се установява, че възоснова на заявление с вх. № 260390/11.01.2021г. в полза на ищеца срещу ответника е издадена Заповед за изпълнение № 260038/14.01.2021г. за сумата от общо 261.90 лв., включваща:

Сумата от 75,37 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по договори за мобилни услуги за мобилен номер ******** от 07.10.2015г. с допълнително споразумение от 18.09.2018г. с предоставено за ползване устройство TELENOR M100 Black; и за мобилен номер ********** от 29.12.2018г. с предоставено за ползване устройство ENERGIZER ENERGY E10 Dual Black; за което са издадени фактури под индивидуален клиентски номер на абоната № 005440275, а именно: по фактура № 7284 052948/01.02.2019 г. – 29,60 лв.; и по фактура № 7285396552/01.03.2019 г. – 45,77 лв.; Сумата от 114,87 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на първия от горецитираните договори, от която – 77,46 лв., представляваща стойността на 3 – месечни абонаментни такси, и 37,41 лв., представляваща неустойка за предоставеното за ползване устройство по този договор, с отстъпка от стандартната цена, съгласно раздел II т.1 от допълнителното му споразумение; Сумата от 71,66 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на втория от горецитираните договори, от която – 32,46 лв., представляваща стойността на 3 – месечни абонаментни такси, и 39,20 лв., представляваща неустойка за предоставеното за ползване устройство по този договор, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора; като и за двете неустойки е издадена фактура № 7288049562/01.05.2019г.; ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението 08.01.2021г. до окончателното изплащане; както и направените по делото разноски от 25 лв. за държавна такса и 180 лв. за адвокатско възнаграждение.