Решение № 201 от 08.12.2025, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 201 гр. гр.Мадан, 08.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър Ив. Стратиев при участието на секретаря Милка Ас. Митева като разгледа докладваното от Димитър Ив. Стратиев Гражданско дело № 20255430100288 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Е. Х. У. против „КЕШ КРЕДИТ МОБАЙЛ“ ЕАД и „КРЕДИТ ГАРАНЦИЯ“ ЕООД, с която са предявени установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на Договор за потребителски кредит № *, сключен с първия ответник „Кеш Кредит Мобайл“ ЕАД като противоречащ на принципа на добрите нрави, заобикалящ материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и чл. 11, ал.1, т. 10 и т.11 от ЗПК, както и да бъде прогласен за нищожен договор за предоставяне на поръчителство сключен с втория ответник „Кредит Гаранция“ ЕООД, обезпечаващ договор за потребителски кредит № *, като лишен от правно основание, противоречащ на добрите нрави.

В исковата молба се твърди, че ищцата била сключила с първия ответник Договор за потребителски кредит № * и с втория ответник Договор за предоставяне на поръчителство, като е усвоила изцяло предоставената й в заем сума от 1000 лв. Сочи се, че Договорът за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК и на основание чл. 143, т. 19 3ЗП поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 10 ЗПК. Ищцата твърди, че съгласно условията на Договор за потребителски кредит № * лихвеният процент по кредита е в размер на 36.00 %, а годишният процент на разходите е 48,40%. Твърди, че действително приложения в кредитното правоотношение ГПР е различен от посочения в договора, че кредиторът вписвайки в контракта ГПР от 48,40 % е заблудил потребителят, като използваната заблуждаваща търговска практика е довела до неравноправност на уговорката за ГПР и оттук до нищожност на клаузата за ГПР с произтичащите правни последици по чл. 22 ЗПК нищожност на кредитната сделка поради липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за потребителски кредит по чл. 11, ал.1, т. 10 от 1

ЗПК. Сочи, че уговореното възнаграждение за фирма - поръчител е разход по кредита, който следва да бъде включен при изчисляването на годишния процент на разходите - индикатор за общото оскъпяване на кредита - чл. 19, ал.1 й 2 ЗПК, поради дефиницията на понятието „общ разход подредила за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с Договора за потребителски кредит, които са известни па кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги/ свързани с договора за кредит и по-специално застрахователните премии в, случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

Твърди се, че в нарушение на императивните изисквания на чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, кредиторът не е включил в договорения ГПР от 36,00 % разходите, които следва да извърши ищецът за заплащане на възнаграждение на фирмата – поръчител, като поради невключването на възнаграждението в посоченият в потребителския договор размер на ГПР, последният не съответства на действително прилагания от кредитора в кредитното правоотношение.

Посочването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68 д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите, като се позовава на дело С-453/10, където е прието, че използването на заблуждаващи търговски практики, изразяващи се в непосочването в кредитния контракт на действителния размер на ГПР представлява един от елементите, на които може да се основе преценката за неравноправния характер на договорните клаузи по смисъла на чл. 143 и сл. от ЗЗП. В случая посоченият в стандартния европейски формуляр и в договора размер на ГПР от 48,40 % съставлява невярна информация, която е заблудила потребителят относно действителния размер на разходите, които той ще следва да направи по време па действие на договора, като с това кредиторът недобросъвестно е увредил потребителя, който е сключил кредитната сделка при планирани разходи в размер на 48,40 % ГПР. Твърди се също, че не и е било разяснено по ясен и разбираем начин и при спазване на изискванията на чл. 5 от ЗПК преди сключване на договора, какъв е размера на всички разходи, за която той следва да заплати, нито тази информация произтича по прозрачен за него начин от условията на договора и поради незапознаването му с основните характеристики на услугата. Ищцата не могла да разбере икономическите последици на поетото от нея задължение относно обхвата на всички разходи, които тя следва да понесе във връзка с получения заемен ресурс. Ищцата сочи, че кредиторът не е изпълнил задължението си по чл. 5 от ЗПК, тъй като заблуждаващо е предоставил на кредитоискателката стандартен европейски формуляр за кредит в размер на 1000 лв. с посочен ГПР 48,40 %, с различни стойности на месечната погасителна вноска и други условия от действително приложените в правоотношението, като поради това, че кредиторът не е представил вярна информация, потребителят е бил лишен от възможността да вземе информирано решение, съобразено с неговите 2 финансови нужди и възможности дали да сключи кредитната сделка. Неговата неинформираност е довела до неравнопоставеност в кредитното правоотношение. Твърди, че кредиторът е нарушил правата на потребителя, тъй като не е включил в договора по ясен и разбираем за нея начин действителната, стойност на ГПР. Сочи, че принципът за обективност и прозрачност на уговорките по потребителските сделки, регламентирано в чл. 5 от Директива 93/13/ЕИО, транспонирано в чл. 147, ал. 1 от ЗЗП, съгласно договорните клаузи следва да се съставят на ясен и разбираем език с тълкувано с преюдициални заключения на Съда на ЕС и в практиката на ВКС.

Според Съда на ЕС яснотата и разбираемостта не се отнася само формално и граматически до разбираемостта на уговорките, но и до свеждане до знанието на потребителите на икономическите последици от поемането на задълженията им и връзката на всяка уговорка с другите договорни клаузи / Решение по дело С-186/16г., съображения 60, 70, 71 и 72 от Решението по дело № С-26/13г., Решение от 23.04.2015г. по дело С – 96/14; Решение от 26.02.2015г. по дело С - 143/13; Решение по дело С-472/10; Решение по съединени дела С-154/15, С-307/15 и С-308/15 от 21.12.2016г./ и с оглед на задължителния им характер са съобразени с Решение № 98 от 25.07.2017 г. по т.д. № 535/16г. на ВКС, II т.о, с което съдебният състав е приел, че Тълкуването на СЕС поставя като изискване за яснота и разбираемост, клаузата да е така формулирана, че да е разбираема не само от граматическа гледна точка, така че потребителят да може да предвиди въз основа на ясни и разбираеми критерии произтичащите за него икономически последици. При съмнение относно смисъла на определено условие, то се тълкува по благоприятен за потребителя начин - чл.147, ал.2 ЗЗП.

Ищцата твърди, че посочвайки невярна стойност па ГПР в размер на 48,40.%, съобразно изведените критерии в дело С-453/10 кредиторът е внесъл неравновесие в кредитното правоотношение, тъй като потребителя е бил лишен от възможността да разбере какви са икономическите последици от поетото от него задължение и по - конкретно какъв е действителния размер на разходите, които ще направи. Във величината на ГПР като глобален израз на всичко дължимо по кредита следва по ясен и разбираем за потребителя начин да са инкорпорирани всички разходи, които длъжникът ще стори и които са пряко свързани е кредитното правоотношение. ГПР се формира по точно определена методика, регламентирана в чл. 19, ал.1 и по силата на ал. 2 от същия член по алгоритъма, уреден в Приложение №1 към закона и само въз основа на такси и други разходи, изрично уговорени между страните и включени в договорното съдържание - арг. от чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 4 ЗПК, които гласят, че видът, размерът и действието, за което се събират такси и /или комисионни, трябва да бъдат ясно и точно определени в договора и кредиторът не може да изисква и да събира от потребителя каквото и да е плащане за разходи, свързани с договора, които не са предвидени в него. В процесния договор, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и на ГПР, като липсва разписана методика на формиране годишния процент на разходите по-кредита /кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 48,40 %/. Посочен е лихвен процент по кредита -1136,00 %, /който е фиксиран/, но освен възнаградителната лихва в съдържанието на 3 договора не са включени други действия, индивидуализирани по вид и с посочен размер на дължимите такси за извършването им, поради което ответникът не е имал право да формира размер на ГПР от 48,40%.

Сочи се, че Законодателят задължава кредитодателите да включват в текста на договорите за потребителски кредит размера па ГПР, тъй като от него потребителите могат да получат информация за стойността на всички плащания, който те изправят за срока на действие на договора и така да вземат информирано решение дали кредитът съответства на техните потребности и на финансовите им възможността да го обслужват. В този смисъл са задължителните указания на СЕС, дадени с Решение на съда от 21.04. 2016 г. по дело С-377/14, в което е посочено следното: „Както обаче се посочва по същество в съображения 31 и 43 от Директива 2008/48, от основно значение е потребителят да .е ; получил информация за общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единна математическа формула.

Всъщност, от една страна, предоставянето на тази информация допринася за прозрачността на пазара, тъй като позволява на потребителя да сравни офертите за кредит. От друга страна, тя му позволява да прецени обхвата на постите от него задължения (вж. в този смисъл решение от 4 март 2004 г., Cofinoga, С-264/02, EU:C;2004;127, т. 26 и определение от 16 ноември 2010 г., Pohotovost', С-76/10, EU:C:2010:685, т. 70). Кредиторът е заблудил потребителя като е посочил по-висока стойност на ГПР и по този начин неравноправно е създал предпоставки да претендира от него престирането на недължими разходи по кредита. С оглед засилената защита на правата на потребителите и за санкциониране на злоупотребата с тях от страна на търговците, които са по- силната икономически страна в гражданския оборот законът предвижда при неизпълнение на задължението за посочване на действителния размер на ГПР тежката правна последица на непораждане на права и задължения от кредитния договор - чл. 11, т, 10 във вр. с чл. 22 ЗПК.

Ищцата сочи, че уговорката за заплащане на възнаграждение за поръчител не поражда правни последици, като излага следните съображения:

Договорът за поръчителство е съглашение между кредитора и поръчителя, а длъжникът е трето за това правоотношение лице, чиято воля не е правопораждащ елемент от фактическия състав, който следва да се осъществи за валидното му възникване, /арг. от чл. 138 от ЗЗД/. Договорът е едностранен, безвъзмезден и каузален, като правнотооснование за учредяването на поръчителство е кредитора да бъде обезпечен срещу евентуалното неизпълнение на задълженията на длъжника по обезпеченото правоотношение. Законодателят е уредил договора за поръчителство като съглашение между кредитора и трето, различно от длъжника лице, отчитайки обстоятелството, че кредиторът има легитимен интерес в негова полза да бъде учредено лично обезпечение. Длъжникът няма такъв защитен от закона интерес, поради което сключването на сделка между него и третото лице поръчител е лишена от правно основание. Договорът за поръчителство е уреден от диспозитивни правни норми, поради което страните могат да уговорят възмездност на поръчителството, като в тази хипотеза договорът се трансформира в двустранен.