Решение № 1029 от 16.07.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1029 гр. София, 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-13, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Вълков при участието на секретаря Весела Хр. Станчева като разгледа докладваното от Владимир Вълков Търговско дело № 20231100900926 по описа за 2023 година

Предмет на разглеждане е иск с правно основание чл. 266 ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) и иск по чл. 86 ЗЗД.

Ищецът Г.Е. Ц., действащ като едноличен търговец под наименование „К. – Г.Е.“ твърди по възлагане от ответника през месец януари 2023 г. да е произвел и доставил на ответника бетон на обект на ответника „Д.“ ЕООД, находящ се в гр.

Козлодуй на стойност 62599,20 лв. с ДДС. Тези обстоятелства ищецът дължи да докаже. За доставеното количество била съставена фактура № 0000005540/23.01.2023 г., но ответникът въпреки че не отрича задължението си при провежданите множество разговори, не е платил. Претендира се сумата 62599,20 лв. Ищецът твърди и за периода 24.02.2023 г. – 12.05.2023 г. да е дължима лихва в размер от 1356,31 лв., която сума също претендира, а главницата търси ведно и със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата. Претендират се и сторените в производството разноски в това число и по допускане и налагане на обезпечението.

На 30.06.2023 г. връчителят е установил, че на вписания в търговския регистър адрес на управление няма канцелария на ответното дружество – събрани са данни ответникът да се е преместил. Поради неосъществен достъп до адреса е извършено е потърсено съдействие чрез залепяне на уведомление като в установения от закона срок не се е отзовал представител на ответното дружество, за да получи препис от исковата молба и доказателствата, поради което процедурата по размяна на книжа по отношение на ответника е осъществена и с оглед правилото на чл. 50 ал. 4 ГПК. В 1 предвидения срок не е постъпил отговор.

В съдебно заседание, по съществото на спора, процесуалният представител на ищеца – адв. С., поддържа исковете. Навежда довод да са налице предпоставките за постановяване на неприсъствено решение. Изложени са съображения в писмени бележки като намира исковете за доказани в предявения размер. Позовава се на събраните свидетелски показания като застъпва теза, че липсващите имена на положилите подписите е непротивопоставимо на ищеца. Оспорва претендираните от ответника разноски да са били заплатени, а евентуално противопоставя възражение за прекомерност на търсеното адвокатско възнаграждение.

В хода на производството по събиране на доказателства за ответника се яви адв.

Н. Н. от САК, която оспорва твърдяните услуги да са били получени и твърди, че процесната фактура не е осчетоводена от ответника. Навежда доводи в писмени бележки като поддържа теза, че не е доказано да е сключен твърдяният неформален договор за продажба и доставка на бетон и извършена услуга с бетон помпа предвид оспорените от ответника експедиционни бележки, неносещи подписа на представляващия дружеството, съответно без данни кой е авторът на положените подписи. Смята за недоказано и лицата, подписали експедиционните бележки, приемопредавателните протоколи и товарителници да имат каквито и да било взаимоотношения с ответника, за да го обвързват. Твърди и че в последното заседание по делото ищецът не представил списък на разноски, поради което смята да няма право на разноски. Претендира направените от ответника разноски като сочи и адвокатското възнаграждение да е определено в минималния нормативно установен размер и да е заплатено в брой. Представен е списък.

Процесуалният закон определя реда за защита на зачетен от правовия ред интерес. Съдът дължи да осигури възможност за страните да допринесат за установяване на истината (чл. 10 ГПК) при равно участие (чл. 9 ГПК), но изключително от страните зависи дали и как ще оползотворят тази възможност. От друга страна, с оглед принципа за разглеждане и решаване на спора в разумен срок (чл.

13 ГПК), ефективното участие в процеса е ограничена с правилото на чл. 64 ал. 1 ГПК.

При тези съображения настоящият състав приема, че настъпила преклузия в производството ограничава страната да упражни погасената възможност поради изтичане на преклузивния срок без обаче да е лишена от възможност да се включи, макар и със закъснение, в съдебния процес, упражнявайки предвидените за следващата фаза процесуални действия. В тази връзка включването в процеса на ответника след приключване на първото заседание по делото не засяга правото му да се противопостави на предявения иск. Така повдигнатият спор сам по себе си изключва хипотезата на чл. 238 ГПК, каквото искане ищецът поддържа и в 2 пледоарията си. Настоящият състав приема, че редът за постановяване на решението – приключващият настоящото производство акт, се включва във възложената му отговорност да предприеме необходимите процесуални действия по движението и приключване на делото (чл. 7 ал. 1 изр. първо ГПК) В този смисъл достигнатият извод за неприложимост на съкратения път по чл. 238 ГПК не поражда процесуална възможност за ищеца, която да налага и постановяване на самостоятелен акт.

Приключването на устните състезания ангажира съда да разгледа повдигнатия спор при отчитане на всички доводи на страните включително и досежно доказателствената сила на своевременно заявените и събрани доказателства. Ето защо и като обсъди въведените в процеса факти, преценени при условията на чл. 235 ГПК, намира за установено от фактическа страна съдът намира следното:

Ищецът е издал фактура на името на ответника на обща стойност 62599,20 лв. при указание да касае бетон С 16/20-В 20 – 358 куб.м. при единична цена 120,00 лв. и добавка -5 градуса за 358 куб.м. при единична цена 7,00 лв., транспорт – 31 бр. при единична цена 200 лв. и услуга с бетон-помпа – 500 лв.

От заключението на вещото лице съдебно-счетоводна експертиза се установява, че въз основа на двустранно подписани документи ищецът е осчетоводил вземане към ответника на стойност 62599,20 лв. с включен ДДС, което книжата позволяват да се свърже с извършени доставки на бетон с химическа добавка през периода 0519.01.2023 г. Установява се разлика от 1 куб.м. в отразеното количество изпратен и фактуриран бетон с удостовереното с подпис като получен.

Свидетелят М., работел при ищеца като шофьор сочи през периода декември 2022 г. – януари 2023 г. да е карал бетон на обект в гр. Козлодуй. Ходел почти всеки ден, а понякога и два пъти на ден с бетоновоз, превозващ 12 кубика. На обекта го срещал човек, представящ се за техник на обекта. Той предавал на това лице в оригинал експедиционната бележка и товарителницата. Случвало се е и работници на обекта да взимат документите. Подписвали се в долния десен ъгъл на документите, а свидетелят настоявал да се подписват на сертификат.

Свидетелят Спасов също през процесния период е работил като шофьор при ищеца и е карал бетон до гр. Козлодуй. На обекта го срещал човек, който казвал къде да паркира, а след като разтоварят, подписвал документите.

При възприетата фактическа обстановка от събраните доказателства, относими към повдигнатия в случая спор, от правна страна съдът намира следното:

По иска с правно основание чл. 266 ал. 1 ЗЗД

Ищецът твърди по занятие да произвежда и доставя бетон и да предоставя 3 услуги с бетон-помпа, на която основа и встъпил в правоотношение с ответника.

Твърди при тези обстоятелства да е възникнало и търсеното в процеса вземане.

Участието на ищеца в процеса на съставяне на качествено нов продукт при твърдение това да е станало по възлагане от ответника и срещу възнаграждение сочи на договор за изработка. Както е указано и в доклада така предявеният иск изисква да бъде установено в процеса постигнато съгласие при твърдяното съдържание, че ищецът е изработил възложеното, то е годно за използване по предназначение (да осигури обещания резултат на съгласуваното място) и възнаграждението възлиза на търсената в процеса сума.

Ответникът оспорва да е постигано съгласие при твърдяното съдържание, позовавайки се на повдигнат спор досежно писмени доказателства, от които ищецът извежда своя довод. Оспорване обаче не е въведено надлежно.

Всеки дължи да понесе тегобите от контролирана от него причина, което правило ангажира адресата на съобщение да създаде организация за своевременно узнаване на отправено до него изявление. Търговецът е задължен да оповести адреса си на управление (чл. 119 ал. 2 вр. чл. 115 т. 1 ТЗ) и да поддържа в актуалност тази информация (чл. 6 ал. 2 в р. ал. 1 ЗТРРЮЛНЦ). От тази гледна точка събраната при връчване на съдебните книжа информация за променен, но неотразен в търговския регистър адрес предполага създадена от адресата организация за получаване на книжата на обявения дори и той да не е актуалният му адрес на управление.

Неположената елементарна грижа към собствените интереси в посоченото съдържание обуславя въведеното с чл. 50 ал. 4 ГПК необоримо предположение, че съдебните книжа са връчени. В случая това е станало с изтичане на предписания срок за получаване на книжата от сградата на съда, който срок е изтекъл на 04.09.2023 година.

От получаване на книжата (включително и при отчитане на установената от закона фикция) започва да тече срок, ангажиращ ответника да заяви всички свои процесуални действия, обуславящи разширяване предмета на изследване материалноправни възражения и да оспори представени с исковата молба писмени доказателства. В случая не се установява това да е направено. Включването в процеса чрез процесуален представител датира от 05.03.2024 г. Към този момент на разположение на ответника остава възможността за анализ на доказателствата при произтичащото от тях съдържание. В тази насока и заявеното оспорване от процесуалния представител на ответника – адв. Н., е ограничено до потенциала налицните доказателства да докажат доставката на бетона. Ето защо така заявената позиция в рамките на висящия спор навежда на становище по иска, но не отразява повдигнат спор досежно предходно събраните по делото писмени доказателства.

Следователно, заявеното в писмените бележки на адв. Н. „оспорване“ на писмените доказателства не съответства на извършените в производството процесуални действия.

4

Съгласно чл. 370 ГПК пропуснатият срок за отговор по исковата молба изключва възможността за оспорване на приложени с исковата молба писмени доказателства, освен ако е съществувала непреодолима пречка (арг. от чл. 147 ГПК).

Отсъствието на своевременно заявено ново искане обезсмисля обсъждането и на предпоставките за изключение от принципно установената преклузия. Авторството на писменото изявление придобива значение за разпределение на доказателствената тежест при оспорване на представен по делото документ. При отсъствие на заявено оспорване по отношение на документите съдът приема, че подписите по експедиционни бележки, товарителници и ненаименован документи, отразяващи декларация за качество, кратки указания за приложение и мерки за безопасност (наричани впоследствие сертификати), са подписани от неидентифицирани лица.

По делото липсват доказателства, удостоверяващи волеизявление от представител на ответника за възлагане на изработката и доставката. Ответникът не оспорва, че се занимава със строителство, както и че е имал обект в гр. Козлодуй към процесния период, а събраните доказателства позволяват еднозначен извод за приемани доставки на обект в гр. Козлодуй. Спорно между страните е дали това е достатъчно, за да бъде ангажирана отговорността на ответника.

Нормата на чл. 55 ал. 1 ТЗ допуска търговска сделка да бъде установена и въз основа на редовно водени търговски книги, а текстът на чл. 182 ГПК определя и условията за това – при отчитане на допълнително установените в процеса други обстоятелства. В този смисъл осчетоводената сделка само от ищеца не препятства установяването й при наличие на други обстоятелства, потвърждаващи осчетоводените данни.

Представените писмени доказателства са частни документи, а нормата на чл.

180 ГПК свежда доказателствата им сила да авторството на писмено материализираното изявление. В случая като клиент (според експедиционните бележки и сертификатите), заявител (според сертификатите), получател/приемаща страна (според товарителниците) е посочен „Д.“. При съобразяване правилото на чл.