Решение № 261784 от 17.03.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

Гр.София,17.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийски градски съд, Гражданско отделение II- В въззивен състав, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА

ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА

Мл.с-я ЛЮБОМИР ИГНАТОВ

При секретаря Кристина Първанова

И прокурора сложи за разглеждане

Докладваното от съдия Маркова в.гр.д.№ 9049 по описа за 2020 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и следв. ГПК.

Подадена е въззивна жалба от И.В.С., ищец пред СРС, срещу решение № 255446 от 25.10.2019 г., постановено от СРС, Второ ГО, 68 състав по гр.д.№

45539 по описа за 2018 г., с което са отхвърлени претенциите на ищцата по чл.226, ал.2 КТ, чл.226, ал.1,т.1, предл.1 КТ, както и претенцията за обезщетение поради прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл.327, ал.1,т.1 КТ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на така постановеното решение като се твърди, че приетата от СРС фактическа обстановка не отговаря на събраните по делото доказателства. Решението било постановено и в противоречие със съдебната практика на ВКС, съгласно която при подадено заявление за прекратяване на трудовото правоотношение /ТПО/ от работника или служителя по реда на чл.327,ал.1 КТ, ТПО се прекратявало от момента на достигане на заявлението до работодателя. Дали били налице основанията на чл.327, ал.1 КТ не било обект на преценка. Сочи, че заповед за прекратяване на ТПО по чл.325, т.1 КТ не била приложена по делото.

Сочи, че не бил налице фактическия състав на чл.325, т.1 КТ, защото нямало взаимно съгласие. Наред с това според въззивницата била доказала наличие на всички предпоставки за прекратяване на ТПО по реда на чл.327, ал.1,т.1 КТ, вкл. бил представен и медицински документ. Освен това била налице обективна невъзможност на ищцата да изпълнява трудовите си задължения. Сочи, че в хипотезата на прекратяване на ТПО по реда на чл.327, ал.1, т.1 КТ е дължимо обезщетение по чл.222, ал.2 КТ; налице били всички предпоставки на тази хипотеза. Счита, че съдът е задължен по реда на чл.7 ГПК да събере служебно доказателства относно трудовия стаж на ищцата и дали тя отговаря на изискванията на чл.222, ал.2 КТ. По отношение на претенцията по чл.226, ал.2 КТ твърди, че ответникът не бил предал на ищцата трудовата й книжка след прекратяване на ТПО. Тежестта за доказване се носела от ответника, работника или служителя не дължал доказване. Ищцата била предала трудовата си книжка на работодателя на 15.09.2017 г. за нейното оформяне. Ответникът не я бил поканил да се яви, за да получи трудовата си книжка, лично и съответно да се освободи от отговорността по чл.226, ал.2 КТ. Налице било обективно неизпълнение на задължението за връщане на трудовата книжка. Затова и възниквало за ищцата право на обезщетение. Позовава се на приетото в ТР № 1/2019 г. от 02.12.2019 г. на ОСГК на ВКС. По отношение основателността на претенцията й по чл.226, ал.1,т.1 КТ се позовава на констатациите на ГИТ и предприетата принудителна административна мярка /ПАМ/ по реда на чл.404, ал.1,т.1 КТ. Счита, че отразеното в писмото на ГИТ доказва, че работодателят е оспорил предаването на трудовата книжка. Сочи, че с подаването на заявлението по чл.327 КТ е поканила работодателя да й бъдат издадени заповеди за прекратяване на ТПО, както и УП-2 и УП-3. Сочи, че на основание чл.128 а, ал.1 от КТ работодателят следвало в 14-дневен срок от писменото искане да представи заверено копие от трудовото досие. С оглед на неизпълнение на тези задължения, ищцата била лишена от възможност да започне нова работа или да се регистрира в Д“Бюро по труда“, както и да оспори прекратяването на ТПО по съдебен ред. Ищцата била лишена и от възможност да се пенсионира една година по-рано, респ. да получи по-ниска пенсия.

Иска се решението да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което претенциите на ищцата да бъдат уважени изцяло. Претендират се разноски.

По въззивната жалба не е постъпил отговор от „Р.Т.Д.Б.“ ООД, ответник пред СРС; не се изразява и становище.

По допустимостта на въззивната жалба:

Въззивницата е била уведомена за решението на СРС, на 09.12.2019 г. Въззивната жалба е била подадена на 13.03.2020 г. С оглед теклото производство досежно наличието на основание за предоставяне на ищцата на правна помощ и при съобразяване с нормата на чл.259, ал.2 ГПК, следва да се приеме, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК.

Налице е правен интерес от обжалване.

Въззивната жалба е допустима.

По основателността на въззивната жалба:

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

След служебно извършена проверка въззивната инстанция приема, че първоинстанционният съд се е произнесъл във валиден и допустим процес.

По доводите във въззивните жалби:

За да постанови решение в обжалвания смисъл, първоинстанционният съд е приел, че по делото от ищцата не са доказани предпоставките за прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1,т.1 КТ. Установило се от представеното писмо на ГИТ, че ответника е прекратил ТПО с ищцата на основание чл.325, т.1 КТ- по взаимно съгласие. Затова и не били налице двете предпоставки за уважаване на претенцията на ищцата по чл.222, ал.2 КТ- ТПО да е прекратено в хипотезата на чл.327, ал.1,т.1 КТ и ищцата да има трудов стаж повече от 5 години; не били представени никакви доказателства за трудовия стаж на ищцата.

След като неоснователна била претенцията по чл.222, ал.2 КТ, то неоснователна била и акцесорната за лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Относно иска по чл.226, ал.2 КТ било задължително ТПО да е прекратено. След като ищцата не била доказала, че ТПО е било прекратено, на коя дата и на какво основание, то обезщетение за задържане на трудовата книжка от работодателя не било дължимо; искът бил неоснователен. След като неоснователна била претенцията по чл.226, ал.2 КТ, то неоснователна била и акцесорната за лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД. Относно претенцията по чл.226, ал.1,т.1, предл.1 КТ съдът е приел, че ищцата не е доказала вреди и причинно-следствена връзка като се е аргументирал с чл.226, ал.3, изр.1 КТ. Твърденията й, че не била могла да реализира доходи и да се регистрира в БТ не били доказани. Липсвали доказателства ищцата да е кандидатствала за работа или за регистрация в БТ и единствена причина за несключване на трудов договор, съответно за отказ за регистрация в БТ да е било неиздаването на заповед за прекратяване на ТПО, УП-2 и УП-3 от ответника. Затова и претенцията по чл.226, ал.1,т.1, предл.1 КТ била неоснователна. След като неоснователна била претенцията по чл.226, ал.1, т.1, предл.1 КТ, то неоснователна била и акцесорната за лихва за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивната инстанция се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси – само доколкото са посочени в жалбата.

Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По доводите във въззивната жалба:

Страните не спорят, че са сключили трудов договор на

13.09.2016 г. Същият е представен от ответника в изпълнение указанията на съда по чл.190 ГПК/л.21 по делото пред СРС/. Представено е и допълнително споразумение от 01.11.2016 г., с което е уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 750 лв., което е подписано и от двете страни по ТПО, л.24 по делото пред СРС.

Първото обстоятелство което следва да бъде изяснено е дали е било прекратено трудовото правоотношение между страните по спора.

Не се спори, а и от представените от ищцата писмени доказателства се установява, че същата на 15.09.2017 г. е отправила до ответника заявление за прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1,т.1 КТ поради влошено физическо и психическо състояние.

Това заявление е постъпило при работодателя /ответник/ на 15.09.2017 г., обстоятелство, което се установява от поставения върху същото щемпел на дружеството, както и подпис за „приел“ на служителя Л.Донев.

Трудовото правоотношение може да бъде прекратено от работника без предизвестие на осн. чл. 327, ал. 1, т. 1 КТ, когато той не може да изпълнява възложената му работа поради заболяване и работодателят не му осигури друга подходяща работа, съобразно предписанието на здравните органи.

Съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 1, т. 3 КТ - прекратяването на трудовия договор настъпва с получаване на писменото изявление, без да е от значение обстоятелството /и съдът не го изследва/ дали фактически е налице посоченото в изявлението основание за прекратяване./така и в РЕШЕНИЕ № 34 ОТ 03.04.2017 Г. ПО ГР. Д. № 3010/2016 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС/.

Съгласно приетото в РЕШЕНИЕ № 234 ОТ 21.01.2020 Г. ПО ГР. Д. №

1708/2019 Г., Г. К., ІІІ Г. О. НА ВКС, на осн. чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ трудовият договор се прекратява от момента на получаване на писменото изявление на работника за прекратяване на договора, като заповедта на работодателя за прекратяването на трудовото правоотношение в случая има само констативен характер и се издава в изпълнение на задължението му по чл. 128а, ал. 3 КТ /определение по ч.гр. д. № 123/12 г. на Трето ГО на ВКС/. Както връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, издадена от работодателя, автоматично води до прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали са били налице посочените в нея основания за уволнение, така и писменото изявление на работника за прекратяване на трудовото му правоотношение на някое от основанията по чл. 327, ал. 1 от КТ води до автоматично прекратяване на трудовото правоотношение, независимо от това дали е налице посоченото в изявлението на работника или служителя основание. При незаконно /без основание/ прекратяване на трудово правоотношение по чл. 327, ал. 1 от КТ, работодателят разполага само с възможност да претендира от работника или служителя обезщетение за вредите, които е понесъл от неоснователното прекратяване на трудовия договор, но не и с право да иска възстановяването на вече прекратеното трудово правоотношение / така в решение по гр. д. № 1289/14 г. на Четвърто ГО на ВКС и решение по гр. д. № 3101/08 г. на Пето ГО на ВКС /. В такъв случай, ако работодателят е изплатил на работника обезщетение, следващо се при прекратяване на трудовото правоотношение на основание по чл. 327, ал. 1 КТ / напр. по чл.

221, ал. 1 КТ, по чл. 222, ал. 2 КТ/ той може да претендира връщането му. Работодателят може също и да откаже изплащане на обезщетението с възражението, че не са налице предпоставките на използваното от работника прекратително основание. Тогава работникът или служителят, който претендира обезщетението, ще трябва да сезира съда със спора и да докаже, че законосъобразно е упражнил правото си да прекрати трудовия договор на използваното основание. Това разрешение следва от принципната недопустимост да се черпят права от собствени незаконосъобразни действия.

В конкретния случай ответникът не е подал отговор по исковата молба поради което възраженията му са преклудирани по арг. от чл.133 ГПК. В този смисъл СРС е чел нарочно определение в о.с.з., състояло се на 27.09.2019 г. /виж л.26 от делото пред СРС/.

Липсва твърдение на ответника за злоупотреба с права, поради което прекратяването на ТПО на основание чл.327, ал.1,т.1 КТ настъпва автоматично с отправянето на писмено изявление на работника или служителя, виж в този смисъл приетото в решение №289 от 18.11.2014 г. по гр. д. № 1289/2014 г. на ІV Гр. о. на ВКС.

При това положение прекратяването на ТПО в случая е настъпило на 15.09.2017 г. с получаване на отправеното от ищцата до работодателя заявление за прекратяване на ТПО на основание чл.327, ал.1,т.1 КТ.

С оглед възприетото от горецитираната съдебна практика на ВКС, която се споделя и от настоящия състав, СРС изобщо не е следвало да извършва проверка дали са били налице предпоставките на чл.327, ал.1,т.1 КТ.

Доколкото заповед за прекратяване на ТПО на основание чл.325, т.1 КТ не е била представена от нито една от страните по спора, то СРС също не е следвало да обсъжда дали ТПО е било прекратено по взаимно съгласие.