Решение № 3584 от 14.06.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3584 гр. София, 14.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Луканов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Петя Попова при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Любомир Луканов Въззивно гражданско дело № 20221100506532 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на Част втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5116346 от 20.08.2020г. по регистъра на Софийския районен съд (СРС), уточнена с молба вх. № 13466 от 09. 03. 2022г. по описа на СГС, подадена от ответника С. В. И., чрез адв. Е. Б. от БлАК, срещу съдебно решение № 162842/29.08.2020г., поправено с решение № 191536 от 04.09.2020г. по гр. дело № 49329/2019 г., по описа на СРС, 117 състав. Съдебното решение се обжалва изцяло.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Искането е да се отмени решението и бъде постановено друго, с което родителските права да бъдат предоставени за упражняване на въззивника; при него да е местоживеенето на двете деца; да бъде осъдена майката да заплаща за всяко от децата месечна издръжка от по 150 лева, както и за минал период от една година преди завеждане на молбата в съда, а на майката да бъде определен режим на личните отношения с децата, който е конкретизиран в жалбата. При условията на евентуалност иска, да бъде изменено решението в частта за определения режим на лични отношения, който предлага в жалбата, както и месечната издръжка за двете деца да бъде намалена до минималния размер.

С решение № 20024320/24.03.2022г. по гр. дело № 49329/2019 г. по описа на 1

Софийския районен съд, 117 състав е постановен отказ съдът да се произнесе по искането за допълване на постановеното по делото решение с произнасяне по ползването на семейното жилище. С жалба от 15.04.2022г. въззивникът, чрез пълномощника си, е обжалвал и решение № 20024320/24.03.2022г. по гр. дело № 49329/2019 г. по описа на Софийския районен съд, 117 състав, като неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Искано е отмяната на обжалваното решение и въззивната инстанция да се произнесе за предоставяне ползването на семейното жилище.

С определение от 27.02.2023г., съдът е прекратил производството по въззивно гр. дело № 6532/2022 г. в частта, с която се обжалва решение № 20024320/24.03.2022г. по гр. дело № 49329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 117 състав, с което е постановен отказ съдът да се произнесе по искането за допълване на решението с произнасяне по ползването на семейното жилище, поради оттегляне на жалбата.

Определението е влязло в сила, като необжалвано.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата ищца О. И. А., чрез адв. Е. Т. от САК, е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва, като неоснователна. Не сочи доказателства.

В открито съдебно заседание страните, редовно призовани, се явяват лично и чрез пълномощниците си поддържат съответно въззивната жалба и отговора на въззивната жалба. Въззиваемата страна претендира разноски. Представя списък по чл.

80 от ГПК.

В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК всяка от страните, чрез пълномощника си, депозира писмена защита по съществото на спора.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

Първостепенният съд е сезиран от О. И. А. с иск с правна квалификация чл.

127, ал. 2 от СК срещу С. В. И.. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че с ответника са живели на семейни начала, без да сключват граждански брак и са родители на две деца - дъщеря А.С. И., родена на 29.08.2011 г. и син К.С. И., роден на **** г. Твърди, че страните са се разделили и живеят отделно.

Изложила е твърдения, че грижите за децата са полагани предимно от нея и че между страните има различни крайни възгледи за възпитанието на децата. Посочва, че по време на фактическото си съжителство с ответника, са придобили в собственост апартамент № 10 в гр. София, бул. ****. Искането е да бъде постановено решение, с което да ѝ бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на двете деца; да се определи местоживеенето на децата да бъде при нея; на бащата бъде определен режим на лични отношения с децата (всяка първа и трета събота от месеца, от 10.00 часа в събота до 17.00 часа, с 10 дни през лятото с преспиване, като лятната ваканция да не съвпада с отпуската на майката, 5 дни от зимната ваканция с преспиване, която да не съвпада с ваканцията на майката); както и ответникът да бъде осъден да заплаща по 140 лева месечна издръжка за всяко детето, считано от 01.09.2019 г.; да ѝ бъде предоставено ползването на апартамент № 10 в гр. София, бул.

****, до навършване на пълнолетие на децата.

Ответникът С. В. И., чрез пълномощника си, в срок е подал писмен отговор, с който е оспорил изложеното в исковата молба, като е подал и насрещен иск. Желае той да упражнява родителските права по отношение на двете деца; местоживеенето им да се определи при него; да бъде определен режим на лични отношения на майката с децата; майката да бъде осъдена за издръжка на двете деца, като заплаща сума в размер на 150 лв. за всяко дете, считано от влизане в сила на решението до настъпване на 2 обстоятелства за нейното изменени; майката да бъде осъдена да заплати издръжка за минал период – 1 година преди завеждане на исковата молба в съда в размер на 3600 лв. – по 1800 лв. за всяко дете.

Първоначалната ищца е подала писмен отговор на насрещния иск, като го е оспорила.

С протоколно определение от 30.01.2020 г. първоинстанционният съд е постановил привременни мерки, като до приключване на спора с влязъл в сила съдебен акт упражняването на родителските права се възлагат на майката, при която децата ще живеят с право на бащата да ги вижда и взема всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване от 09:00 ч. до 19:00 ч.

С обжалваното решение № 162842/29.08.2020 г., постановено по гр. дело № 49329/2019 г. по описа на Софийски районен съд, 117-ти състав, е предоставено упражняването на родителските права по отношение на децата А. и К.С.и И.и, на майката О. И. А., при която те да живеят, с право на бащата С. В. И. да ги взема (с преспиване и задължение да ги връща), както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 09:00 ч. до 19:00 ч., през първата половина на зимните ваканции, започващи в четни години, и през втората половина през нечетни години, през първата половина на пролетните ваканции – в четни години, и през втората половина – в нечетни години, за по 30 дни през летните ваканции (наведнъж или на два пъти), извън годишния отпуск на майката, която е длъжна да го уведомява за последното до 15-ти май всяка година; осъжда бащата да заплаща издръжка в размер на 180 лв. – за А., и 160 лв. – за К., считано от 01.09.2020 г., ведно със законна лихва за забава. Не е присъдил разноски.

За да постанови решението си първоинстанционният съд е съобразил събраните писмени и гласни доказателства, както и приложения по делото социален доклад на ДСП „Красно село“. Приел, че и двамата родители имат нужния родителски капацитет да отглеждат децата, но майката е по-пригодния родител, предвид възрастта на децата и с оглед стабилността на средата (детски и учебни заведения). Съдът е преценил, че не следва да се прекъсват контактите с бащата и след като е констатирал, че майката проявява стремеж към отчуждаване на децата от роднините по бащина линия, е определил на бащата описания режим на личните отношения.

Пред въззивната инстанция са изслушани страните и детето А., прието е заключението на вещо лице по изготвена съдебно-психологична експертиза, приобщени са социални доклади по местоживеене на родителите и децата.

Изслушан на основание чл. 59, ал. 6 от СК, в открито съдебно заседание от 27.02.2023 г., въззивникът С. В. И. е посочил, че работи в областта на информационните технологии и има гъвкаво работно време, като средномесечният му доход е около 1800 лв. Сочи, че съжителства с друга жена и общото им дете, което е на 9 м., в апартамент в гр. София, район Лозенец, състоящ се от хол, кухня, спалня и детска стая. Детската стая е пригодена за живеене и за двете му деца – А. и К., като има двуетажно легло и бюро. Поддържа, че желае да упражнява родителските права, тъй като е по-добрия родител и основно той е полагал грижи за децата, като само той ги е водил на лекар, когато е имало нужда, а майката изпадала в нервни кризи от поведението на децата и затова по време на съвместното им съжителство били наели бавачка. Посочва, че майката постоянно оставяла децата на близки и роднини, а отношенията между него и децата били близки, докато майка им не започнала да създава пречки за тяхното общуване. Заявява, че независимо от това на кого ще бъде възложено упражняване на родителските права, децата трябва да поддържат контакт с другия родител.

3

Изслушана, на основание чл. 59, ал. 6 от СК, въззиваемата О. И. А. е заявила, че работи като „анализатор процеси” в „Хюлет пакард“, с работно време от 08:00 ч. до 17:00 ч. и работи от вкъщи. Живее само с децата си. Работи от вкъщи и има възможност да поддържа домакинството, като без затруднение готви, чисти, води и взима децата на/от училище. Посочва, че училището на децата се намира на 10-15 мин. от дома им, в който живеят. Излага, че тя основно е полагала грижи и за двете деца.

Изразява мнение, че режимът на лични отношения, определен от първоинстанционният съд е подходящ, но счита, че бащата не се възползва от предоставеното време и не го спазва. Сочи, че децата не познават новото семейство на бащата. Детето К. по-често я пита за баща си, но счита, че това се дължи на обстоятелството, че детето получава често материални придобивки от баща си. Отрича да е възпрепятствала поддържането на отношения между бащата и децата, но бащата не полагал необходимите усилия за това. Посочва, че насърчава децата да се срещат с баща им, осигурява възможност да бъдат заедно с него на рождения му ден.

По реда на чл. 15, ал. 1 от Закон за закрила на детето (ЗЗДет) при спазване на разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и 4 от ЗЗДет е изслушано малолетното дете А.С. И., което е заявило, знае къде живее баща , но никога не е ходила там, защото не е искала да ходи. Знае, че баща има ново семейство, но се чувства добре с майка си и брат си и иска да живее с тях. Има желание да се срeща с баща си 3-4 пъти в месеца. Споделя, че когато се вижда с баща си, той ги води в с. Петревене при тяхната баба по бащина линия, като и баща ѝ е там. Двамата с брат ѝ се чуват с баща им по телефона.

Пред въззивната съдебна инстанция е приет социален доклад от ДСП Красно село, с вх. № ПР/Д-С-КС/361-002/12.01.2023 г. В доклада се посочва, че при социалното проучване и разговорите с детето А., последното е споделило, че живее при майка си и брат си и че иска да живее при майка си; че се вижда с баща си рядко и че понякога иска да го вижда, а по някога не; ставала е свидетел на скандали между родителите си, но родителите ѝ не ѝ се карат. Споделила е, че ходи на училище и че има изграден приятелски кръг. В разговор със социалния работник детето К. е споделило, че живее с майка си и сестра си и че иска да се вижда с баща си. При изготвянето на доклада и двамата родители са съдействали на социалната служба.

В социален доклад, изготвен от ДСП Лозенец с изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/20-002 от 13.02.2023 г., въз основа на проведен разговор с въззивника С. И., е изложено становище, че децата са въвлечени в междуличностен конфликт, който накърнява техните интереси. Дава се препоръка родителите да оценят поведението си до момента и да положат максимално усилия, за да поддържат добра комуникация помежду си, която да позволи на децата да общуват пълноценно с всеки от тях.

В социален доклад на ДСП Лозенец с изх. № ПР/Д-С-ЛЦ/181-001/16.05.2024 г., е дадено становище, което е аналогично с предходно изготвения доклад, като основната препоръка е родителите да подобрят качеството на общуване помежду си.