Решение № 683 от 18.06.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 683 гр. Пловдив, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20245330204392 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 005048/28.10.2022г. издадено от Г. А. Т., на длъжност ***** на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“ – гр.София, с което на Г. В. Г., ЕГН:

**********, на основание чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата е наложено административно наказание – глоба в размер на 1800 лв. /хиляда и осемстотин лева/, за нарушение на чл.179, ал.3а от Закона за движението по пътищата.

С жалбата се навеждат съображения за неправилност и незаконосъобразност на наказателното постановление. Моли се същият да бъде отменен. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и моли процесното наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност.

При изпращането на преписката, от административнонаказващият орган не е била представена разписка за връчването на наказателното 1 постановление. С резолюция на административно-наказващия орган е направено отбелязване върху наказателното постановление, че на основание чл. 58, ал. 2 от ЗАНН, НП се счита връчено на 31.03.2023г. Това изявление обаче по никакъв начин не обвързва съда, който следва да направи самостоятелна преценка за спазване предпоставките на чл. 58, ал.2 ЗАНН. От изричния текст на цитираната норма следва, че за да се счита НП за редовно връчено по този ред, е необходимо да са налице 2 кумулативни предпоставки:

1. деецът да не е намерен на посочения по преписката адрес и 2. новият му адрес да не е известен. От систематичното тълкуване на двете изисквания следва, че за да е налице първата предпоставка не е достатъчно лицето инцидентно да не е открито на известния по делото адрес, а да се констатира, че трайно е преустановило връзката си с него. В случая, по преписката са приложени три броя обратни разписки на "Български пощи" АД, с дати на връщане на пратките на 1.12., 9.2. и 31.3. (без посочени години) адресирани до жалбоподателя Г. на адрес, посочен от него в съставения му АУАН, с отбелязвания "непотърсен". Не се твърди от наказващия орган и няма доказателства да е направен опит за връчване на обжалваното НП по друг способ или на друг адрес – чрез извършвани справки за постоянен и настоящ адрес, чрез опити НП да се връчи и чрез някои от органите и лицата по чл. 178, ал. 1 и ал. 2 НПК, които разпоредби са приложими субсидиарно на основание чл. 84 ЗАНН - чрез съответната Община или чрез органите на МВР. Обичаен способ за връчване на актове от вида на процесния е чрез изпращането им по пощата с писмо с обратна разписка. Оформянето им като надлежно получени на съответния адрес обуславя и редовност на връчването, от която дата тече срокът за обжалване. В случаите, в които обаче адресатът на акта не може да бъде намерен на адреса, се предполага активно процесуално поведение от страна на органа издател на акта, за връчването му по надлежен ред, с което съответният акт да бъде сведен до знанието на нарушителя.

Доколкото лицето не е намерено чрез органите на пощенските служби на обичайния посочен адрес, е следвало да бъдат положени усилия за редовното връчване на НП по реда на НПК, включително чрез ангажирането на органите на общината или службите на МВР, установяването на друг адрес, включително е можело жалбоподателят да бъде намерен и по неговата месторабота. При така изложеното, съдът намира, че не са били налице основанията на чл. 58, ал. 2 от ЗАНН да се приеме, че връчването на НП е било 2 редовно по реда на ЗАНН и НПК, а оттам и доколкото липсват представени други доказателства от административнонаказващия орган за дата на връчване на НП, то и съдът намери, че жалбата се явява подадена в срок. Жалбата освен това е подадена от легитимирано лице, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите, изложени от страните и служебно провери правилността на атакуваното наказателно постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Обжалваното наказателно постановление е издадено за това, че на 16.04.2022г., в 16,29 часа, на път А-1, км. 1 07 + 663 – път, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, съгласно Приложение към т.1 на Решение № 101 на Министерски съвет от 20 февруари 2020г. за приемане на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за изминато разстояние – тол такса, с електронна система по чл.167а, ал.3 от ЗДвП било установено движение на МПС с рег. № ****, вид: влекач, марка и модел Скания Р 440 ЛА 4 Х 2 МНА, с обща техническа допустима максимална маса над 12 т., за което ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Н а 30.04.2022г., в 22,30 часа, на граничен контролно-пропускателен пункт Калотина, пристигнало същото МПС, което било управлявано от жалб.

Г.. След извършена проверка, контролните органи установили движението на процесното ППС на 16.04.2022г., в 16,29 часа, на път А-1, км. 1 07 + 663 без заплатена пътна такса. Поради това и бил съставен срещу водача Г. АУАН № 005048/16.04.2022г., който бил подписан от жалбоподателя с възражение.

Въз основа на същия акт било издадено обжалваното наказателно постановление за нарушение.

Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен начин от приложените по делото писмени доказателства, а именно – от генерирания запис от електронната система по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП , ведно със снимков материал (видеозапис), представляващ надлежно и годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес, от което се установява, че на 3

16.04.2022г., в 16,29 часа, на път А-1, км. 107 + 663 – път, за който се събира такса за изминато разстояние – тол такса, се е движело МПС с рег. № ****, вид: влекач, марка и модел Скания Р 440 ЛА 4 Х 2 МНА, с обща техническа допустима максимална маса над 12 т., за което ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата Относно приложението на процесуалните административнонаказателно обвинение: правила по същото

Съдът, след запознаване с приложените по дело АУАН и НП, намира, че макар издадени от компетентни органи, притежаващи нужните правомощия, издаденото наказателно постановление не отговаря на формалните изисквания на ЗАНН, като при съставянето му са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство, както и до ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, предвид следното:

В случая е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН – в наказателното постановление липсва описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, а именно – съставомерните във връзка с последното факти. В този смисъл, от изложеното в наказателното постановление изобщо не става ясно защо е ангажирана отговорността на жалбоподателя Г. за иначе установеното като извършено на 16.04.2022г. нарушение. Така в обжалваното наказателното постановление е посочено, че н а 30.04.2022г., в 22:30 часа, жалбоподателят Г. е управлявал МПС с рег.

№ ****, вид: влекач, марка и модел Скания Р 440 ЛА 4 Х 2 МНА, с обща техническа допустима максимална маса над 12 т. при пристигането си на граничен контролнопропускателен пункт Калотина. Посочено е още, че на 16.04.2022г., в 16:29 часа, на път А-1, км. 1 07 + 663, било установено движение на същото МПС – с с рег. № ****, вид: влекач, марка и модел Скания Р 440 ЛА 4 Х 2 МНА, с обща техническа допустима максимална маса над 12 т., за което ППС не била заплатена пътна такса, съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Закона за пътищата.

Въпреки това, в наказателното постановление не съществува твърдение, че на 16.04.2022г. жалбоподателят Г. е управлявал процесното МПС, нито същият да е бил водач на това МПС на 16.04.2022г. Единственото твърдение, свързано с управление на това МПС от жалб. И.ов е за дата 30.04.2022г. Ето 4 защо неясно остава защо на същият жалбоподател е наложено наказание за установеното като дата на извършване 16.04.2022г. и място на извършване път А-1, км. 107 + 663.

Така описаното нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН следва да се прецени като такова от категорията на съществените процесуални нарушения, доколкото липсата на посочване на всички съставомерни по твърдяното деяние факти, лишава лицето, сочено като нарушител, от правото му да разбере горните и съответно – от възможността да организира защитата си, съответно – създават невъзможност за съда да провери правилността на изводите на административнонаказващия орган, след като липсват въобще такива твърдения в наказателното постановление и обвързване на установеното нарушение с действия, респ. бездействия на жалбоподателя на датата и мястото, сочени като дата и място на извършване на нарушението

Доколкото административно-наказателното производство е строго формално, контролът за законосъобразност и правилност на обжалваните наказателни постановления включва задължението за съда да проверява само съставомерните факти, описани в АУАН и НП и надлежно предявени на жалбоподателя и по които факти същият може да развива защитата си.

Установяването на други съставомерни факти в хода на съдебното производство се явява ирелевантно, доколкото същото би довело до недопустимо влошаване на положението на жалбоподателя и осъждането му за факти и обстоятелства, за които същият научава и бива осъден за първи път от съда, действащ като въззивна инстанция в административно-наказателното производство. В тази връзка се съобрази, че дори в хода на производството се установява, че жалб. Г. не е управлявал процесното МПС с рег. № **** на 16.04.2022г. – в тази насока са представените документи от ФУРА ЕООД, сочещи, че водач на ППС-то на тази дата е било друго лице – Д. А. С., видно от Удостоверение от управителя на фирмата (л. 39 от съдебното производство), тахографи (л. 40-л.43 от съдебното производство) и Заповед за командироване в чужбина на Д. С. с ППС **** (л. 45 от съдебното производство),

В горния смисъл е и трайната и непротиворечива съдебна практика на касационната инстанция – Решение № 982/29.05.2023г. по к.а.н.д.

5

№ 808/2023г. на АС-Пловдив – „в електронния фиш липсва описано изпълнително деяние на нарушението, което е достатъчно да се приеме, че на административната фаза от процеса е допуснато съществено процесуално нарушение, обуславящо отмяната на оспорения акт“, Решение № 734/20.04.2023г. по к.а.н.д. № 399/2023г. на АС-Пловдив - „никъде в НП не се съдържат твърдения, че жалбоподателят е бил водач на МПС към датата на вмененото нарушение – 15.03.2022 г. като по този начин фактическите параметри на повдигнатото административно обвинение са останали изцяло неясни, което нарушава правото на защита на нарушителя от една страна, а от друга препятства съдебния контрол за законосъобразност.“, Решение № 537/21.03.2023г. по к.а.н.д. № 56/2023г. на АС-Пловдив – „Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено касае посочването на всички негови фактически съставомерни белези. Непосочването на някои съществени негови признака е равностойно на непосочване на конкретното деяние“, Решение № 409/10.03.2022г. по к.а.н.д. № 3251/2021г. на АС-Пловдив - „Доказателствените искания на процесуалния представител пред касационната инстанция са именно за обстоятелствата кой е управлявал ППС на дата 01.12.2020г., което обаче е следвало да бъде извършено от АНО преди издаване на НП. Недопустимо е тези обстоятелства да се установяват след издаване на наказателното постановление, предвид характера му на правораздавателен акт, а още помалко - да бъдат установявани в съдебното производство при неговото обжалване.“ и др.