Решение № 133 от 27.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 133 гр. Пловдив, 27.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

М. П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева като разгледа докладваното от М. П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20225000500258 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно и се развива по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение №260021 от 10.02.2022г., постановено по гр.дело №2946/2019г. по описа на Окръжен съд-Пловдив, е уважен частично иска по чл.422 от ГПК на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***********, със съдебен адрес: гр.С., ул.

Х. А. № **, ет. *, оф. *, Адвокатско дружество „М. и Р.“, срещу СЛ. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.К., О. Р. о. П., ул. К и М, като е признато за установено съществуване на вземане на „Ю. Б.“ АД срещу солидарните длъжници М. Т. Ш.а, СЛ. П. Ш. и Ц. П. Ш.а, произтичащо от: договор за кредит за покупка на недвижим имот № ** ****г., сключен между „Ю. И Е Д Б“ АД, сегашна „Ю. Б.“ АД, като кредитодател, и М. Т. Ш.а и П. С. Ш., като кредитополучатели и солидарни длъжници, и приложение към него относно открита на 13.12.07г. заемна сметка по договора; Допълнително споразумение от 12.06.09г., Допълнително споразумение от 11.06.10г., Допълнително споразумение от 29.06.11г., Анекс от 27.04.12г., Допълнително споразумение 1 от 25.07.12г., Допълнително споразумение от 27.07.12г. и Допълнително споразумение от 04.09.13г., сключени между „Б. Р. С.“ АД, като кредитор, на когото вземането по договора за кредит от 2007г. е цедирано по договор за цесия от 09.04.08г., сключен с „Ю. И Е Д Б“ АД, и М. Т. Ш.а, Ц. П. Ш.а и СЛ.

П. Ш., като страни, кредитополучатели; Допълнително споразумение от 23.12.14г. и Допълнително споразумение от 30.12.14г., сключени между „Ю.

Б.“ АД, като кредитор, на когото вземането по договора за кредит от 2007г. е цедирано по договор за цесия от 05.03.14г., сключен с „Б. Р. С.“ АД, и М. Т.

Ш.а, Ц. П. Ш.а и СЛ. П. Ш., като страни, кредитополучатели, за което по заявление за издаване на заповед за изпълнение вх.№*******/18.05.2017г. на СРС, в производство по ч.гр.д. №31444/2017г. по описа на СРС, е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 07.12.2017г. и изпълнителен лист от същата дата, с която на длъжниците М. Т. Ш.а, Ц. П. Ш.а и СЛ. П. Ш. е разпоредено да заплатят солидарно на „Ю. Б.“ АД, сумата от 77 572.38евро, ведно със законна лихва от 18.05.17г.; 12 498.47евро- договорна лихва за периода 10.03.15г.-24.03.17г.;

1 494.09евро - наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г.;

1 112.52евро - такси по договора за периода 12.03.15г.-16.05.17г., за принудителното осъществяване на което е образувано изпълнително дело №************** по описа на ЧСИ М. Б., срещу която заповед длъжникът С.Ш. е подал възражение, до размер на сумата от общо 75 105.58евро , от които: 64 822.27евро - главница, дължима ведно със законната лихва от 18.05.17г.; 10 080.75евро - възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.24.03.17г.; 202.56евро - наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г., а за разликата до общо 92 677.46евро, от които: 77 572.38евро- главница;

12 498.47евро - договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.15г.24.03.17г.; 1 494.09евро - наказателна лихва за периода 10.03.15г.-16.05.17г. и 1 112.52евро - банкови такси за периода 12.03.13г.-16.05.17г., искът е оставен без уважение, и СЛ. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.К., О. Р. о. П., ул. К и М, е осъден да заплати на „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***********, със съдебен адрес: гр.С., ул. Х. А. № **, ет. *, оф. *, Адвокатско дружество „М. и Р.“, сумата от 2127.42 - две хиляди сто двадесет и седем лева и четиридесет и две стотинки, разноски по съразмерност с уважената част на иска в заповедното и в исковото производство, а „Ю. Б.“ АД, ЕИК ***********, със съдебен адрес: гр.С., ул. Х. А. № **, ет. *, оф. *, Адвокатско дружество „М. и Р.“, е осъдена 2 да заплати на СЛ. П. Ш., ЕГН **********, с адрес: с.К., О. Р. о. П., ул. К и М, сумата от 1042.81 - хиляда и четиридесет и два лева и осемдесет и една стотинки - разноски по съразмерност с отхвърлената част на иска в исковото производство.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбоподателят СЛ. П. Ш., който е изложил оплаквания за неговата неправилност относно уважената част от иска, според които образуваното за вземанията по заповедта за изпълнение изп.дело №****/****г. по описа на ЧСИ М. Б. е прекратено на основание заявения от него на 11.04.2017г., преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 19.05.2017г., отказ от наследство, като същият не е уведомен надлежно за предсрочната изискуемост на кредита и за извършените цесии, а представените допълнителни споразумения са подписани от него по молба на банката в качеството му на наследник на П. Ш., като посоченото в тях, че е страна и кредитополучател не е вярно, тъй като не е правил изявление и не е извършвал действия, с които може да се счете, че е солидарен длъжник, като се има предвид и, че с кредита и неговото обслужване се е занимавала само и единствено неговата майка М. Ш.а. Счита за правен абсурд при прекратено спрямо него изпълнително производство и удовлетворяване на кредитора да бъде признат за длъжник в производството по чл.422 от ГПК, а да бъде освободен като такъв в образуваното въз основа на заповедта за изпълнение изпълнително производство, като съдът следва да вземе предвид плащането по изпълнителното дело на основание факта, че той не е страна по него. По тези съображения претендира за отмяна на решението в обжалваната му част и за отхвърляне на иска, както и за присъждане на разноски.

Ответникът по жалбата „Ю. Б.“АД е депозирал чрез пълномощника адв.Д.М. писмен отговор на същата с доводи за нейната неоснователност, според които жалбоподателят е надлежно уведомен за предсрочната изискуемост и извършените цесии, като действията по изпълнителното дело са неотносими към настоящия спор, чийто предмет е потвърждаване на сумите по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист и прекратяването на изпълнителното производство не означава обезсилване на изпълнителния лист или погасяване на задължението, като в случая то е прекратено спрямо жалбоподателя като наследник, а не като солидарен длъжник, и в 3 производството по иска за установяване на вземанията не се вземат предвид сумите, събрани извън принудителното изпълнение в хода на процеса. По тези съображения се претендира жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна.

Въззивна жалба против решението е подадена и от страна на „Ю. Б.“АД, чрез пълномощника адв.Д.М.. Посредством нея то се атакува в отхвърлителните му части като неправилно, поради това, че договорките между страните относно капитализиране на сумите не попадат в обхвата на потребителската защита и на служебната проверка за неравноправни клаузи, а по делото не е направено възражение и/или оспорване от страна на ответника на тези клаузи, при което съдът е надхвърлил правомощията си и е нарушил принципите на състезателното начало, като по същество те не поставят кредитополучателя в по-неизгодно положение, тъй като посредством тях се цели избягване обявяването на кредита за предсрочно изискуем и отнемане на служещия за обезпечение имот, а начинът за това е да се отнесат просрочените суми към главницата и да се разсрочат във времето съобразно индивидуалните уговорки между страните. Поддържа да не е налице анатоцизъм, тъй като капитализираните лихви представляват по своята същност цена на услугата по предоставянето на парични средства, а не лихви за просрочие, и начисляването им е свързано с преструктуриране на самата главница за облекчаване положението на кредитополучателите, тъй като в противен случай те следва да търпят начисляването на наказателна лихва /неустойка/, формирана като сбор от лихвата за редовна главница плюс надбавка от 10%, върху целия неизплатен остатък, и капитализацията е извършена с допълнителните споразумения, които са сключени по молба на кредитополучателите, а не по почин на банката, като действащата нормативна уредба не дава основание да се приеме, че правилата за капитализиране се прилагат единствено между търговци. Поддържа претендираните вземания за такси да са дължими, съгласно договора и чл.309а от ТЗ, като за изпълнение на задължението за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост банката заплаща разноски за нотариус или съдебен изпълнител, тъй като връчването чрез куриер или пощенска услуга обикновено е неефективно.

Ответникът по тази жалба СЛ. П. Ш. не е подал писмен отговор на същата, като в съдебно заседание я оспорва.

4

Съдът, след преценка на събраните в хода на производството доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Предмет на въззивно разглеждане са предявените от „Ю. Б.“АД против СЛ. П. Ш. искове по чл.422 от ГПК за установяване съществуването на парични вземания от общо 92 677,46 евро, от които: 77 572,38 евро главница; 12 498,47 евро - договорна възнаградителна лихва за периода 10.03.2015г.-24.03.2017г.; 1 494,09 евро - наказателна лихва за периода 10.03.2015г.-16.05.2017г. и 1 112.52 евро - банкови такси за периода 12.03.2013г.-16.05.2017г., произтичащи от договор за кредит за покупка на недвижим имот № ** ****г., сключен между „Ю. И Е Д Б“ АД, сегашна „Ю.

Б.“ АД, като кредитодател, и М. Т. Ш.а и П. С. Ш., като кредитополучатели и солидарни длъжници; Допълнително споразумение от 12.06.09г., Допълнително споразумение от 11.06.10г., Допълнително споразумение от 29.06.11г., Анекс от 27.04.12г., Допълнително споразумение от 25.07.12г., Допълнително споразумение от 27.07.12г. и Допълнително споразумение от 04.09.13г., сключени между „Б. Р. С.“ АД, като кредитор, на когото вземането по договора за кредит от 2007г. е цедирано по договор за цесия от 09.04.2008г., сключен с „Ю. И Е Д Б“ АД, и М. Т. Ш.а, Ц. П. Ш.а и СЛ. П. Ш., като страни, кредитополучатели; Допълнително споразумение от 23.12.14г. и Допълнително споразумение от 30.12.14г., сключени между „Ю. Б.“ АД, като кредитор, на когото вземането по договора за кредит от 2007г. е цедирано по договор за цесия от 05.03.2014г., сключен с „Б. Р. С.“АД, и М. Т. Ш.а, Ц. П.

Ш.а и СЛ. П. Ш., като страни, кредитополучатели, които вземания са дължими солидарно от ответника, М. Т. Ш.а и Ц. П. Ш.а и за които вземания са издадени на 07.12.2017г. Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.дело №31444/2017г. по описа на СРС, срещу която заповед ответникът е подал възражение в срок.

С отговора на исковата молба ответникът С.Ш. е оспорил предявените искове като неоснователни с твърдения въз основа на Определение №1412/11.04.2017г. по ч.гр.дело №345/2017г. по описа на Районен съд-Г. Д. да е вписан под №//11.04.2017г. заявен от него и Ц. П. Ш.а отказ от наследството, останало от наследодателя им П. С. Ш., починал на 5

23.06.2008г., въз основа на който със заявление от 28.05.2018г. уведомил банката, че направеното от нея искане пред СРС по чл.417 от ГПК е неоснователно и издадената заповед за изпълнение е нищожна, като поискал от нея да се оттегли искането за издаване на изпълнителен лист и да се вдигане обезпечителната мярка – запор на трудовото му възнаграждение, от които искания било изпълнено само вдигането на запора. Сочейки, че на 04.12.2007г. М. и П. Ш.и са сключили с ищеца договор за кредит с главница 70000 евро, а към м.април.2020г. размерът на главницата е 77572, 38 евро, след като кредитът е бил обслужван повече от 10 години, счита този парадокс да е възможен само ако е начислявана лихва върху лихвата, т.е. неизплатените анюитетни вноски са присъединявани към главницата, който механизъм като начин за увреждане правата на потребителя да е незаконосъобразен. Поддържа да не е надлежно уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, както и за извършеното прехвърляне на вземането, а с кредита и неговото обслужване да се е занимавала само и единствено неговата майка М. Ш.а, всички вноски и плащания по който да са правени само от нея, както и всички отношения с банката да са осъществявани само от нея.