Решение № 2874 от 18.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2874 гр. София, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ПЕТЪР Й. КОСТАДИНОВ като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20241110204646 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59д и следващите от Закон за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба на „******“ АД, ЕИК ********** срещу Наказателно постановление №11/26.01.2024г., издадено от директор на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ), с което на основание чл.165, ал.2 от Закон за опазване на околната среда (ЗООС), на ТЕЦ „****“ АД, ЕИК ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.166, т.2 вр. чл.82, ал.5 ЗООС.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното юридическо лице, което в подадена жалба, релевира доводи за отмяната му.

Изтъква се, че с издаденото от РИОСВ решение, въпреки заключението, че не е необходимо да се извършва ОВОС, са поставени допълнителни задължения спрямо дружеството, за неизпълнението, на които е санкционирано. Навеждат се доводи, че условие №6 от Решение № СО-124-ПР/2022г. е неразбираемо и неаргументирано, поради което и не би могло да породи неблагоприятни за оператора последици. Излагат се аргументи, че са налице достатъчно основания процесният случай да бъде квалифициран като „маловажен“ по смисъла на чл.28 ЗАНН.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят – „******“ АД, редовно призован, представлява се от юрисконсулт В. Г., която моли наказателното постановление да бъде отменено, придържайки се към изложените в жалбата доводи.

Ответната страна по жалбата, в лицето на АНО – директор към РИОСВ - редовно призована, представлява се от юрисконсулт Боздов, който моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изтъква се, че нарушението е такова на формално извършване и не е обвързано с комплексното разрешително на дружеството, касаещо формирането на отпадъчни води или замърсяване на околната среда.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

1

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация. Процесното наказателно постановление е надлежно връчено на жалбоподателя на 02.02.2024г., съгласно посочената дата в известие за доставяне, а жалбата е подадена на 12.02.2024г., съгласно датата на поставения входящ номер върху нея, т.е. в законоустановения 14-дневен преклузивен срок за обжалване, считано от датата на връчване.

С оглед на горното, жалбата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Дружеството-жалбоподател е „******“ АД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ********, представлявано от ЛВС, в качеството му на изпълнителен директор.

Във връзка с дейността на „******“ АД и използваната от него производствена площадка, находяща се в поземлен имот ***, в землището на с. ********, дружество изготвило три инвестиционни предложения. Същите касаели монтирането на инсталация за сушене на въглища, монтиране на инсталация за сушене на биомаса, както и инвестиционно предложение за оптимизиране на технологичния процес на ЕК 1, ЕК 2 и ЕК 3 на горивна инсталация за производство на електрическа енергия в поземлен имот ***.

На 28.11.2022г., директорът на РИОСВ – София издал Решение №СО-124-ПР/2022г., с което след обсъждане на характеристиките на инвестиционните предложения, направени от възложителя „******“ АД, било решено да не се извършва оценка за въздействието им върху околната среда, при спазване на общо 9 задължителни условия.

С условие №6 от Решение №СО-124-ПР/2022г., дружеството било задължено да представи в РИОСВ-София, програма, в която да бъдат предвидени конкретни действия със съответните срокове, които да гарантират ефективното пречистване на формираните производствени отпадъчни води и спазване на Условие 10.1.2.1. от Комплексното разрешително, в срок – 1 (един) месец, считано от датата на влизане в сила на решението.

Решението било връчено на представител на дружеството на 29.11.2022г., същото не било обжалвало и влязло в сила на 14.12.2022г.

На 29.08.2023г. служителите на РИОСВ – София - в състав – НМ на длъжност началник отдел „ККФОС“, РВ на длъжност - старши специалист отдел „АФПД“, К. К. на длъжност - младши експерт отдел „ККФОС“, извършили проверка в деловодната система на РИОСВ и установили, че „******“ АД не е изпратило програма, в която да бъдат предвидени конкретни действия със съответните срокове, които да гарантират ефективното пречистване на формираните производствени отпадъчни води и спазване на Условие 10.1.2.1. от Комплексното разрешително, съобразно условие №6 от Решение №СО-124-ПР/2022г. За извършена проверка бил съставен Протокол №21/29.08.2023г.

На 12.09.2023г. била изготвена покана до „******“ АД, с която същото било уведомено, че представител на дружеството следва да се яви на 29.09.2023г. в сградата на РИОСВ за съставянето на Акт за установяване на административно нарушение. Поканата била получена от дружеството на 15.09.2023г.

Въз основа на така направената констатация, компетентно длъжностно лице – К. П.

К., заемаща длъжността - младши инспектор в отдел „ККФОС“, в отсъствието на представител на „******“ АД, съставила на 29.09.2023г. Акт за установяване на административно нарушение против жалбоподателя „******“ АД, за това, че на 16.01.2023г. в РИОСВ-София като не е изпълнило условие №6, постановено с Решение №СО-124ПР/2022г. на директора на РИОСВ-София е нарушило разпоредба на чл.166, т.2 вр. чл.82, ал.5 ЗООС.

На 13.10.2023г. актът бил надлежно предявен и връчен на представител на дружеството-жалбоподател, срещу негов подпис, който го приел с възражения. Такива постъпили и в срока по чл.44 ЗАНН.

Въз основа на направените в съставения АУАН констатации, компетентно 2 длъжностно лице: директор на РИОСВ-София, издал оспореното Наказателно постановление №11/26.01.2024г., с което на основание чл.165, ал.2 от Закон за опазване на околната среда наложил на ТЕЦ „****“ АД, ЕИК ********** „имуществена санкция“ в размер на 5 000 (пет хиляди) лева за извършено нарушение на чл.166, т.2 вр. чл.82, ал.5 ЗООС.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля К. К., както и писмените доказателства и доказателствени средства – писмо с изх. №910/29.01.2024г., известие за доставяне, Заповед №РД-69/05.07.2023г., писмо с изх. №9659/12.09.2023г., известие за доставяне, протокол №21/29.08.2023г., писмо с изх. №1165-11064/28.11.2022г., Решение №СО-124-ПР/2022г.

Съдът кредитира показанията на свидетеля К., които цени като логични и достоверно поднесени, а от същите се изясняват осъществените от нея действия в качеството й на длъжностно лице, в хода на извършената спрямо дружеството проверка. Същата споделя, че в системата на РИОСВ не е постъпила изискуемата от „******“ АД програма, част от условие №6 на Решение №СО-124-ПР/2022г., което се подкрепя и от съставения за проверката протокол №21/29.08.2023г.

Показанията на свидетеля се подкрепят и допълват от приложените по делото писмени материали, които спомагат да се изясни хронологията на събитията. От съдържанието на Решение №СО-124-ПР/2022г. се извлича задължението, което е имало дружеството, както и срокът за неговото изпълнение.

Съдът кредитира и приложените заповеди, от които се установява компетентността на актосъставителя и на наказващия орган.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събрания по делото доказателствен материал, съдът приема за установено следното от правна страна:

Двата основни за настоящото производства акта са изготвени от компетентни органи при съблюдаване на чл.167 и чл.168 ЗООС, съгласно които актовете за установени нарушения се съставят от длъжностни лица, определени от министъра на околната среда и водите, съответно от директорите на РИОСВ, а наказателните постановления се издават министъра на околната среда и водите или от оправомощени от него лица, от директорите на РИОСВ. В настоящия случай актът е съставен от К. К. на длъжност младши експерт в отдел „Контрол на компонентите и факторите на околната среда“, дирекция „Контрол и превантивна дейност“ при РИОСВ, оправомощена със Заповед №РД-69/05.07.2023г. да съставя АУАН. А наказателното постановление е издадено от инж. Ирена Михайлова Петкова – директор на РИОСВ.

При изготвянето им е спазена предвидена от закона писмена форма, при осигуряване на правото на защита на санкционираното лице. Налице са минимално необходимите реквизити, предвидени в разпоредбите на чл.42/респ. чл.57 ЗАНН, както и е налице съответствие между словесното му описание и правната (цифрова) квалификация.

В отговор на възражението на жалбоподателя следва да бъде посочено, че от приложеното известие за доставяне е видно, че е получена покана на 15.09.2023г. за явяване на негов представител на 29.09.2023г. за съставяне на АУАН. Същото е имало възможност да организира дейността и да изпрати представител, който да присъства при съставянето на акта, поради което и правата на жалбоподателя не се били ограничени. Същият е имал възможност и да се запознае със съдържанието на акта, както и писмено да възрази срещу него.

Въпреки горното съдът намира, че е допуснато процесуално нарушение, което е самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление, доколкото наказващият орган погрешно е определил датата на извършване на нарушението, която е съществен елемент, част от обективните признаци на състава му. В тази последователност, със съставянето на Акта за установяване на административно нарушение се рамкира времево и пространствено деянието и е недопустимо датата на нарушението да бъде установявана за първи път в настоящото производство или да бъде извеждана по тълкувателен, логически или друг аналитичен начин. Темпоралният момент на извършване на нарушението трябва да е посочен ясно, точно и недвусмислено, както и да кореспондира на изведената фактология, а от друга страна той е относим и за извършването на проверка за спазване на давностните 3 срокове, уредени в чл.34 ЗАНН.

В описателната част на наказателното постановление е възприето, че нарушението е извършено на 16.01.2023г., като е изведено, че срокът, в който дружеството е имало задължение да изпълни условие №6 от Решение №СО-124-ПР/2022г. е бил до 14.01.2023г.

Съобразена е разпоредбите на чл.84 ЗАНН вр. чл.183, ал.3 вр. ал.4 НПК - срокът, който се изчислява в седмици и месеци, изтича в съответния ден на последната седмица или на съответното число на последния месец, а когато последният ден на срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден. От горното следва, че доколкото 14.01.2023г. е бил почивен ден (събота), то срокът за изпълнение на условието е бил до 16.01.2023г. (понеделник), първият работен ден, т.е. нарушението е извършено на 17.01.2023г., денят, следващ последния ден за изпълнение на условието, а не както е възприел наказващият орган – 16.01.2023г.

Така установената нередовност не би могла да бъде отстранена и се явява самостоятелно основание за отмяна на оспореното наказателно постановление, но с оглед обема на съдебен контрол, който дължи настоящата инстанция, то следва да бъде разгледан спорът и по същество.

С оглед така събрания доказателствен материал съдът намира, че се доказва по безспорен начин, че „******“ АД не е изпълнило условие №6, постановено с Решение №СО124-ПР/2022г. Субектът на нарушението е правилно определен, видно от Решение №СО-124ПР/2022г. дружеството-жалбоподател е бил възложител и адресат на решението за преценка на необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда спрямо инициираните от него инвестиционни предложения.