Определение № 2073 от 16.01.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2073 гр. София, 16.01.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА Р. ЦОЛОВА Гражданско дело № 20251110152050 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано по искова молба на К. Б. М. срещу ФИРМА.

Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от същия.

Съдът, след като констатира, че исковата молба е редовна, на основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 140 ГПК, намира, че следва да изготви проект за доклад по делото.

Доказателствените искания на страните за събиране на писмени доказателства са допустими и относими за изясняване на спора, предмет на делото.

Като ненеобходимо за изясняване на правни спор предмет на делото, следва да бъде оставено без уважение и доказателственото искане за допускане на съдебносчетоводна експертиза.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 04.03.2025 г. от 11:00 часа, за което да се призоват страните с преписи от настоящото определение, а ищецът – с препис и от отговора на исковата молба.

СЪСТАВЯ, на основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140 ГПК, следния проект за доклад на делото:

Ищецът твърди, че на 02.02.2023 г. между страните е сключен Договор за кредит №**********, по който ответникът предоставил на ищеца заем в размер на 18100 лева, при фиксиран лихвен процент от 30,39% и ГПР в размер на 34,85%. Ищецът сключил и застраховка „*****+ защита на кредита“ в рзмер на 4343,98 лева, като тази сума се превеждала от кредитора към сметка на застрахователя на основание чл. 7.2.2. от договора за кредита. Като по този начин общият размер на кредита възлизал на сумата от 22443,98 лева, като тази сума била разсрочена на 48 погасителни вноски всяка в размер на 813,20 лева.

Сочи, че договорът за кредит бил нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, 1 доколкото в представения към процесния договор погасителен план не била посочена каква част от главницата, лихвата и застраховката се погасява с всяка вноска. В договора не било посочено кои компоненти са включени в ГПР, каква е неговата структура и как се формира той. Твърди, че клаузата на чл. 7 от договора, предвиждаща формиране на главницата чрез включване на дължимата сума по застраховка към главницата била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП. По този начин се заобикаляла разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, касаеща ограничение в размера на ГПР. Обстоятелството, че било предвидено вноските за застраховката да се разсрочат и обслужват заедно с тези по кредита не легитимирало банката като титуляр на вземането към кредитополучателя. Намира, че е налице свързаност на договора за застраховка и договора за кредит. С оглед размер на отпуснатия кредит, дължимата застраховка в размер на 4343,98 лева и договорната лихва в размер на 30,39%, ищецът намира, че ГПР надвишава посочения в договора процент от 34,85%.

Твърди, че подписал заявление-декларация за установяване на договорни отношения, където в т. 13 било видно желанието и съгласието на ищеца да бъде сключена посочената в текста групова застраховка с конкретно посочен застраховател.

Това съгласие било дадено предварително, от което се прави извод, че сключването на застраховката било задължително условие за предоставяне на потребителския кредит.

По изложените съображения намира, че не било спазено изискването по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК при сключване на процесния договор за кредит, поради което моли съда да постанови решение, с което да признае за установено между страните, че Договор за кредит №**********/02.02.2023 г. е нищожен поради противоречие с горепосочената разпоредба на ЗПК.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва предявения иск. Излага съображения, че договорът за потребителски кредит е действителен и не е нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Намира, че в договора е посочено кои компоненти се включват при изчисляване на ГПР по кредита, както и че не следва застрахователната премия да се включва при изчисляване на ГПР по кредита, доколкото не била условие за сключване на договора.

Признава, че разходите за застраховка не са включени при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че съгласието на потребителя за сключване на договор за застраховка било обективирано в сертификат №1**********2023, като излага подробни съображения за начина на сключване и условията по договора за застраховка в подкрепа на твърдението си, че застрахователната премия не следва да бъде включвана при изчисляване на ГПР по кредита. Сочи, че в договора за застраховка подробно била описана възможността на потребителя да прекрати договора. Излага съображения за спазване на разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9, 11 и 12 ЗПК. По изложените съображения моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът намира, че е сезиран с обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че между страните е сключен Договор за кредит с посоченото в исковата молба съдържание, както и че договорът е нищожен на заявените основания.

ОБЯВЯВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните следните обстоятелства: че между страните е сключен Договор за кредит № №**********/02.02.2023 г. със соченото от ищеца съдържание, както и че при изчисляване на ГПР по процесния договор за кредит не е включена сумата за застраховка в размер на 4343,98 лева.

2

ПРИЕМА представените от ищеца и ответника писмени документи като писмени доказателства по делото.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-счетоводна експертиза.

УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.

НАПЪТВА страните към спогодба, като им УКАЗВА, че доброволното и/или извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3