Решение № 1753 от 06.04.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 11916/2022
- Вид
- Решение № 1753
- Подписан
- 06.04.2023
- В сила
- 06.04.2023
- Състав
- Анелия Маркова, Георги Стоев, Пепа Маринова-Тонева
Цитирани разпоредби
- чл. 435, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 435, ал. 2, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 436, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 81 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26 · Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители
РЕШЕНИЕ
№ 1753 гр. София, 05.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Анелия Маркова
Членове:
Пепа Маринова-Тонева
Георги Стоев като разгледа докладваното от Георги Стоев Въззивно гражданско дело № 20221100511916 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, вх. № 31234/24.10.2022г., подадена от длъжника в изпълнителното производство, Столична община, чрез юрк. А., срещу Постановление от 14.10.2022г. по и.д. № 20229210402244 по описа на ЧСИ С.П., № 921, с което е отказано да се редуцира адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство поради прекомерност.
Взискателят е подал възражение в предвидения по чл. 436, ал. 2 ГПК срок. Счита жалбата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
На основание чл. 436, ал. 3 ГПК е постъпило становище от ЧСИ С.П., с което е изложил подробни мотиви за неоснователност на подадената жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт:
Настоящият състав намира, че жалбата е процесуално допустима, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу подлежащ на обжалване акт – чл. 435, ал. 2, т. 6, а разгледана по същество е основателна.
Производството по изпълнително дело № 20229210402244 по описа на ЧСИ С.П. е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден на 08.07.22г. по гр.д. № 4887/2017г. по описа на Софийски районен съд, 40 състав, за сумата от 580 лева, представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Поканата за доброволно изпълнение е изпратена на длъжника на 04.10.2022г. като същия подава възражение на 07.10.2022г. срещу разноските в изпълнителното производство, включващи адвокатско възнаграждение и определената такса по чл. 26 ТТРЗЧСИ. Моли да се намали размера на сторените разноски. С постановление от 14.10.2022г. съдебният изпълнител е отказал да редуцира адвокатското възнаграждение, респективно таксата, чийто размер е обусловен от размера на адвокатския хонорар.
В чл. 79, ал. 1 от ГПК е предвидено, че разноските за изпълнението са за сметка на 1 длъжника. Размерът им се определя от частния съдебен изпълнител чрез постановяване на надлежен акт – постановление, покана за доброволно изпълнение. Вземането за разноски в изпълнението се реализира принудително въз основа на акта на частния съдебен изпълнител, с който тези разноски са определени, поради което и на основание чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК той подлежи на обжалване от длъжника.
Направените от взискателя разноски в изпълнителното производство за адвокатско възнаграждение са дължими от длъжника, ако са заплатени и по изпълнителното дело са представени доказателства за това. В конкретния случай, към молбата за образуване на изпълнителното дело е представен договор за правна защита и съдействие, от който се установява адвокатски хонорар в размер на 400 лева.
Дължимото възнаграждение следва да бъде определено при спазване на чл. 36, ал. 1 от Закона за адвокатурата и Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС. В чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е предвидено, че за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 лв. - за образуване на изпълнително дело. Установява се от материалите по изпълнителното производство, че процесуалният представител на взискателя не е извършвал други действия в производството с цел удовлетворяване на парични вземания, освен подаването на молбата за образуването му с посочване на изпълнителния способ, поради което и не е възникнало условието, при което да му се дължи и допълнително възнаграждение, освен това за образуването на изпълнителното производство. Следователно уговореното и платено адвокатско се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото и с оглед минималните размери, определени в чл. 10 във връзка с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/ 2004 г. на ВАдвС . В този смисъл, адвокатското възнаграждение следва да бъде намалено на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК до сумата от 200 лева.
Искането на длъжника за редуциране на таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ също е основателно. Съгласно т. 26, б. „б” ТТРЗЧСИ, за изпълнение на парично вземане се събира такса върху събраната сума, както следва: от 100 до 1000 лева - 10 лева + 10 на сто за горницата над 100 лева. Следователно дължимата такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, формирана върху вземането по изпълнителния лист от 580 лева, възлиза на 58 лева без ДДС или 69,60 лева с ДДС, до който размер следва да бъде намалена посочената в обжалваното постановление пропорционална такса от 165,60 лева.
Отговорността за разноски в гражданския процес по своята правна същност е обективна, деликтна отговорност, като целта е да се санкционира страната, която неоснователно с поведението си е инициирала исково производство. Правопораждащият фактически състав включва неоснователно предизвикан правен спор, относно определено субективно материално право, направени разноски във връзка с образуваното производство и съдебно решение, което потвърждава твърденията на претендиращата разноски страна.
Съдът в настоящото производство действа като контролно-отменителна инстанция, като предмет на делото е законосъобразността на атакуваните изпълнителни действия, т.е. не се решава правен спор относно претендираното или отричаното субективно материално право.
Следователно нормата на чл. 81 ГПК не намира приложение в случая и съдебни разноски в настоящото производство не следва да се присъждат. В този смисъл определение № 2117/26.06.2017 г. по ч. гр. д. № 875/2017 г. на САС.
Предвид на изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба, подадена от Столична община, длъжник по изпълнително дело № 20229210402244 по описа на ЧСИ С.П., № 921, Постановление от 14.10.2022г., с което е отказано да се редуцира адвокатското възнаграждение в изпълнителното производство поради прекомерност, като вместо него
2
ПОСТАНОВЯВА намалява определеното на основание чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата възнаграждение, уговорено по Договор за правна защита и съдействие, сключен на 08.08.2022г., между взискателя и адв. Й. до размера от 200 лева, както и намалява начислената пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ до размера от 69,60 лева.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3