Решение № 553 от 13.03.2023, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 553 гр. Бургас, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА

ВЪЛКОВА при участието на секретаря ИРИНА Т. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА

Гражданско дело № 20222120103803 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод предявената от П. Б. П. против Изпълнителна агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) и допълнително уточнена искова молба, с която се моли да бъде признато за незаконно и да бъде отменено дисциплинарното уволнение на ищеца, извършено със Заповед № 35/11.04.2022 г., да бъде възстановен ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 4 776 лв., представляваща обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за период от 6 месеца, считано от датата на уволнението - 11.04.2022 г., ведно със законната лихва върху претендираните суми, считано от завеждането на исковата молба до окончателното им изплащане, както и направените разноски по делото. Ищецът твърди, че е работил при ответника на длъжността „******”, отдел „******“ към ГД „*****“, с брутно трудово възнаграждение в размер на 796 лв., като трудовото му правоотношение е било прекратено със Заповед № 35/11.04.2022 г. на осн. чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ – дисциплинарно уволнение. Според ищеца уволнението му е незаконно, тъй като заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е издадена и връчена в нарушение на материалния закон и процесуалните закони, а именно: преди уволнението му не е била издадена нарочна заповед, с която да му е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и която да отговаря на изискванията на чл. 195, ал. 1 от КТ; в заповедта за уволнението не е посочено от кого е издадена и от кого е подписана; налагането на наказанието „дисциплинарно уволнение“ е извършено в нарушение на чл. 103, ал. 1 от КТ, тъй като работодателят не е спазил изискването да събере и оцени посочените от ищеца в писмените му показания доказателства, с което го е лишил от право на защита; ответникът е тълкувал превратно и е преиначил дадените от ищеца писмени обяснения; налице е злоупотреба с 1 право от страна на ответника, тъй като ищецът е уволнен като „наказание“ за разчистване на междуличностни сметки и отношения и поради дискриминация спрямо него, заради политически убеждения, както и поради личностно негативно отношение и непоносимост от страна на **** Н. Б., а не защото не е изпълнявал трудовите си задължения. Твърди се също така, че в периода 22.03.2022 г. – 01.04.2022 г. прекият ръководител на ищеца е входирал ежедневно (без 28.03.2022 г.) докладни записки за провинения на ищеца, които са послужили като основание за уволнението му, като ищецът оспорва същите като антидатирани, евентуално като документи с невярно съдържание, неистински или подправени. На следващо място ищецът твърди, че уволнението му е по политически причини. Заявява, че през периода 22.03.2022 г. – 01.04.2022 г. всеки ден е ходил на работа и е изпълнявал трудовите си задължения на работното си място, определено от характера на работата му, а именно пристанището и крайбрежието на гр. С*** В***. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ищеца, който поддържа исковете, ангажирани са доказателства.

Така предявените искове са с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, вр. чл.

225, ал. 1 от КТ.

Първоначално са били предявени и искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 796 лв., представляваща удържано едномесечно брутно трудово възнаграждение на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ, както и за заличаване на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка на ищеца, но с молба от 06.07.2022 г. ищецът е оттеглил тези искове.

В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в който се твърди, че исковете са неоснователни и се моли да бъдат отхвърлени, както и на ответника да бъде присъдено ЮК възнаграждение. Твърди се, че ищецът е следвало да изпълнява служебните си задължения на територията на Б*** област, като ИАРА не е имала изнесен офис, работно място или звено в гр. С*** В***, а пристанището в там е яхтено по смисъла на чл. 108 от ЗМПВВППРБ, поради което ищецът не е изпълнявал служебни задължения там. Оспорени са твърденията на ищеца за нарушения на чл. 195, ал. 1 от КТ при издаване на заповедта за уволнението му. Твърди се, че са били налице предпоставките на чл. 190, ал. 1, т. 2 от КТ за налагане на дисциплинарно наказание на ищеца, като работодателят е приел, че се касае за тежко виновно нарушение на трудовата дисциплина, тъй като работникът не се е явявал на работа в доста дълъг период от време преди докладванията, стигнали до знанието на работодателя, който е бил въведен умишлено в заблуждение във връзка с представени болнични листи, които след оспорване са били отменени от ТЕЛК. Заявено е, че заповедта за уволнението на ищеца е подписана от изпълнителния директор на ИАРА на осн. чл. 5, т. 16 от УПИАРА. Твърди се също така, че при издаването на заповедта са били спазени изискванията на чл. 193, ал. 1 от КТ, както и че същата има изискуемото съдържание, посочено в чл. 195 от КТ. Оспорени са твърденията на ищеца във връзка с твърдяната злоупотреба с право от страна на ответника, като се твърди, че същите са голословни.

Заявено е, че уволнението на ищеца е законосъобразно, тъй като същият системно не се е явявал на работа, дезинтересирал се е от работния процес, не е изпълнявал служебните си задължения и е злоупотребил с доверието на работодателя си. В съдебно заседание се явява процесуален представител на ответника, който поддържа отговора, ангажирани са доказателства.

След преценка на събраните по делото доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят, че са били в трудово правоотношение през посочения в исковата молба период, като видно от представените по делото Трудов договор № ***/***** г. и допълнително споразумение към него № **/**** г. считано от **** г. ищецът е заемал длъжността „****“ с място на изпълнение на работата: Сектор „*****“ – гр. Б****, Отдел 2

РК – *****, ГДРК.

Видно от представената по делото длъжностна характеристика на заеманата от ищеца длъжността „******”, същият следва да изпълнява трудовите си задължения по контрол на любителския и стопанския риболов и аквакултурите на територията на сектор „*******” с териториален обхват област Б****.

Със Заповед № 35/11.04.2022 г., връчена на работника на съща дата, на П. Б. П. е било наложено наказание „Дисциплинарно уволнение” и трудовото правоотношение с него е било прекратено, считано от датата на връчване на заповедта. В мотивите на заповедта е посочено, че П. П. е извършил следните нарушения: Ползвал е законоустановен отпуск за временна неработоспособност до 19.03.2022 г. вкл., като след изтичането му не се е явявал на работа в продължение на 10 последователни работни дни и не е представил документ, който да оправдава неявяването му на работа, нито е била издадена заповед, с която да му е разрешено ползване на някой от предвидените в КТ отпуски, които действия на лицето са в нарушение на чл. 187, ал. 1, т. 1 от КТ; отклонява се системно и не изпълнява служебните си задължения – нарушение по чл. 187, ал. 1, т. 3 и т. 7 от КТ; нарушава трудовата дисциплина, не изпълнява преките си задължения по длъжностна характеристика, отклонява се от въведените правила за контролната дейност в Агенцията, като злоупотребява с доверието на работодателя, предвид функциите, които изпълнява и гласуваното му по-голямо доверие от обичайното – нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 от КТ. Поради това и на осн. чл. 188, т. 3 от КТ, вр. чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 от КТ му е наложено наказание „Дисциплинарно уволнение“ и е прекратено трудовото му правоотношение. В заповедта също така е разпоредено на осн. чл. 221, ал. 2 от КТ от П. П. да бъде удържано едно брутно трудово възнаграждение като обезщетение в полза на работодателя, както и да му бъдат изплатени обезщетения по чл. 224, ал. 1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2020 г., 2021 г. и 2022 г.

Видно от приложеното по делото искане изх. № Z-2828/06.04.2022 г., преди издаване на процесната заповед **** на ИАРА е поискал от П. П. да даде обяснения във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, а именно: защо не е бил на работното си място и не е изпълнявал служебните си задължения през периодите 21.03.2022 г. – 25.03.2022 г. и 28.03.2022 г. – 01.04.2022 г.; защо не е съставял актове, не е изпълнявал точно вменените му задължения и е злоупотребявал с доверието на работодателя; уведомил ли е прекия си ръководител или друг горестоящ за неговото отсъствие и причините за това; какво е отношението му към работодателя и към длъжността, която заема; защо се отклонява от работния процес без разрешение и без да уведоми никого; запознат ли е с длъжностната си характеристика, правилника за вътрешния трудов ред, вътрешните правила за дейността на ГДРК и другите вътрешни правила, уреждащи неговите задължения.

На 07.04.2022 г. П. П. е представил на работодателя си поисканите му обяснения, в които е посочил, че през всеки от работните дните през периода 21.03.2022 г. – 01.04.2022 г. той е бил на работното си място на Пристанище – С*** В***, където винаги е работил, като е изпълнявал служебните си задължения, но не е съставял протоколи и актове, тъй като рибарски лодки не са влизали в морето, заради опасността от морски мини и/или лоши метеорологични условия. Заявил е също така, че не се отклонява от работния процес, изпълнява точно вменените му задължения, не злоупотребява с доверието на работодателя, както и че е запознат с длъжностната си характеристика, правилника за вътрешния трудов ред и с вътрешните правила.

Като доказателство по делото е представено копие на публикация на интернетстраницата на ИАРА от 20.03.2022 г., в която се съдържа предупреждение за евентуално наличие на морски мини в Ч**м***, както и е посочено, че рибарите са били уведомени по възможност да не влизат в морето до пълното изясняване на проблема. В последваща публикация от 22.03.2022 г. е цитиран изпълнителния директор на ИАРА, който отново е 3 коментирал информацията за морски мини в морето, както и е заявил, че в този период не е имало кораби в морето, тъй като времето не е позволявало осъществяването на стопански риболов.

По делото е представен болничен лист от 02.03.2022 г., съгласно който ищецът П. е бил в отпуск по болест през периоди 28.02.2022 г. – 19.03.2022 г. Този болничен лист е бил обжалван от изпълнителния директор на ИАРА пред ТЕЛК – Б***, като с решение на ТЕЛК от 02.06.2022 г. същият е бил отменен като неправомерно издаден.

Представен е и болничен лист от 26.01.2022 г., съгласно който ищецът е бил в отпуск по болест и през периода 26.01.2022 г. – 27.02.2022 г., но и този болничен лист е бил отменен с решение на ТЕЛК към УМБАЛ – Б***.

Като доказателства по делото са представени 9 докладни записки от К. Д. – началник отдел РК „****” до Н. Б. – **** на ИАРА, съгласно които на 21.03.2022 г., 22.03.2022 г., 23.03.2022 г., 24.03.2022 г., 25.03.2022 г., 28.03.2022 г., 29.03.2022 г., 30.03.2022 г., 31.03.2022 г. и 01.04.2022 г. П. Б. П. не се е явявал в офиса на РК сектор Б****, отдел РК „****”, в работно време от 09,00 ч. до 17,30 ч. за изпълнение на служебните си задължения, както и за същите дни няма съставени АУАН и доклади от инспекции и не е изпълнявал трудовите си задължения. С докладни записки от 28.03.2022 г. и от 04.04.2022 г. ****** е информирал за горното ****** на ИАРА, като е предложил да бъде потърсена дисциплинарна отговорност от служителя П. П..

По делото е представена извадка от системата „******” относно трудовата дейност на ищеца, от която е видно, че през 2021 г. същият е бил свидетел по множество констативни протоколи, издадени от негови колеги, като почти всички от тях са били съставени на пристанище Н****. Представена е и извадка от същата система за периода м. януари – м. април 2022 г., в която П. П. не фигурира нито като актосъставител, нито като свидетел, но е видно, че тази извадка е за актове, съставени на пристанище Б***, а не в Н**** или С*** В***.