Решение № 45 от 04.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Благоевград, 04.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Гюлфие Яхова

Диана К. Ангелова при участието на секретаря Анастасия Фотева като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно гражданско дело № 20251200501094 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от „П.Т.“, ЕООД, чрез адв. П. П. против Решение № 91 от 07.04.2025 г., постановено по гр.д.№ 228/2024 г. по описа на РС – Р..

Жалбоподателят счита атакуваното решение за неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано. Сочи, че в мотивите няма произнасяне по възраженията му, а се повтарят правните твърдения на пълномощника на ищцата, без анализ на доказателствата.

По отношение иска за прогласяване недействителността на р. 5 от трудовия договор № 55/16.10.2023г., уреждащ срока за изпитване, твърди, че заключението на съда за нищожността на клаузата е неправилно. Посочва, че ищцата на 19.1.2023 г., сключва трудов договор с „Б.К.С.“, АД, към която дата дружеството няма регистриран клон. Въз основа на цитирани решения на ВКС счита, че не може да се установява наличие на трудово правоотношение с друг работодател /Р.612/22.3.2011 г. на ВКС по гр.д. № 1024/2009 г./, както и че за разлика от търговското право, което не определя клонът на едно дружество като отделен субект, то предвид § 1 от ДР на КТ клонът може да е 1 работодател /Р.25/14.5.2022 г. на ВКС по гр.д. № 1728/2021г./, поради което като надлежна страна в процеса счита, че могат да участват, както организационно обособената структура – поради призната й от КТ правоспособност по трудови спорове, така и юридическото лице, в чиято структура е и в чиято правна сфера настъпват правните последици на решението.

В контекста на тезата си за възможността за участие в един процес както на дружеството, така и на учредилия го клон, жалбоподателят сочи, че ищцата не е сключила договор с клона, а с дружеството, което дружество е със законен представител и изпълнителен директор А.Г.К., като вероятността ищцата да е била в определена комуникация с други служители на дружеството, не би могло да изгради мнение на работодателя.

Цитира част от съдържанието на протокол на НАП, според което в хода на извършени проверки от отдел „Обслужване е установено, че осигурителят „Б.К.С.“, АД – клон С.Б. - Н. с ЕИК по Булстад * е подал некоректна информация с декларации по обр. 1 за горепосочените лица /едно от които е ищцата/, с които няма трудови правоотношения. Лицата имат сключени трудови договори и подадени уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ от осигурителя „Б.К.С.“, АД е ЕИК по Булстат *, следователно и информацията с декларация образец № 1 следва да се подаде от този осигурител, а подадената информация с декларация № 1 от осигурителя Б.К.С.“, АД – клон С.Б. - Н. … следва да се заличи.

Жалбоподателят счита, че за свързаност между лицата на предходния и настоящ работодател не може да се съди и по представените едни и същи документи, съдържащи се в досиетата при отделните работодатели.

Оспорва съждението на РС, че „Б.К.С.“, АД и „П.Т., ЕООД са свързани лица, аргументирайки се с § 1, ал. 1 т. 6 от ДР на ТЗ – те не са лица с едни и същи собственици – мажоритарния акционер на БКС, АД е дружество с регистрация в К.Л. и действителен собственик Д.К., а едноличния собственик на капитала на „П.Т.“, ЕООД е дружество „Б.Х. /К.Л.“, регистрирано в Р.К. и с действителен собственик С.К..

Обобщава, че ищцата не е била в отношение на служител със законен представител на работодателя /с който е прекратено ТПО, предмет на спора/, по време на отношенията й с лицето Палис при предходния й работодател.

2

Предходният работодател и сегашният не са свързани лица, нямат общи собственици, не се намират в едно населено място; единствено близкото между тях е че имат франчайзингов договор с голяма международна хотелиерска компания, но наличие на франчайзингов договор не може да обоснове извод за тъждеството в работодателите. Затова въпреки съвместната дейност при предходния работодател, следващият не е могъл да изгради впечатления като на работодател. Затова според жалбоподателя клаузата за изпитване е валидна и с нея не се заобикаля закона.

Логично от тази теза е и поддържането, че договорът е законосъобразно прекратен без мотиви в срока на изпитване.

Жалбоподателят възразява и срещу уважаването на иска по по чл. 225 КТ.

По делото е представена само трудовата книжка на ищцата без последната страница и без да е предоставен за констатация оригинала й, поради което счита, че не е установено дали за периода от 6 месеца след незаконното уволнение е останала без работа.

Още повече, че по делото станало ясно, че ищцата е встъпила в друго трудово правоотношение, което е следвало да се отрази в трудовата й книжка, като не е ясно и продължителността на това друго трудово правоотношение, за да може да се определи колко месеца е останала без работа.

Твърди, че ищцата е в ТПО с „Б.К.С.“, АД, тъй като от дружеството заявили, че издалото лице заповедта за прекратяване на ТПО и оформило трудовата книжща на ищцата не разполага с представителна власт, като положения печат върху трудовата книжка е на клона, а не на работодателя /дружеството/. Счита, че уведомяването за прекратяването от дружеството /не от клона/ на НАП не се отразява върху извода за непрекратен трудов договор.

Твърди още, че е допуснато нарушение от РС като е приел за доказателство Трудовия договор № 722/23.2.2024г. , сключен между ищцата и „Катарино спа хотел“, ЕАД, в противоречие с принципа на концетрационното начало, като с приемането му съдът е действал в интерес на ищеца. Въпреки, че страната е били длъжна да представи всички намиращи се у нея писмени доказателства към датата на предявяване на иска респ. към датата на неговото изменение.

Едва след получаване на справките от НАП и установяване, че в процесния период има сключен друг трудов договор, представителят на 3 ищеца е поискал и съдът му е дал допълнителен срок за представяне на трудовия договор, като в противоречие с правилата в ГПК е определил допълнителен срок до следващото с.з.

Дори да се счете, че с приемането му от РС като доказателство не е нарушен ГПК, то от съдържанието му не е сключен за срок за един месец, както твърди РС в мотивите на решението.

Съгл. 2 от договора същият се сключва за срок до приемането на бюджет, годишна ценова структура /до края на календарната 2024 г/ и дистрибуция на цените на туроператори и корпоративни клиенти по съществуващ списък.

Договорът не е срочен, а за извършване на определена работа, като по делото няма данни кога и на какво основание е прекратен същия, както за неговата продължителност, за да се направи извода от РС, че той не влияел на размера на дължимото обезщетение.

Обобщава, че ищцовата страна въобще не е установила, е в рамките на 6 месечния установен от закона срок същата е претърпяла вреди, като е останала без работа. По делото има данни, че ищцата в рамките на този срок е встъпила в друго трудово правоотношение и не се знае неговата продължителност, нито кога е прекратено.

Въззиваемата оспорва жалбата като неоснователна. Посочва фактите приети за установени от РС с представените доказателства, въз основа на които сочи, че доводите в жалбата срещу правните изводи в атакуваното решение не намират опора в закона.

По отношение на иска по чл. 225, ал. 1 КТ сочи, че документите които доказват претенцията за обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ са служебно събрани от съда и доказват, че ищцата е останала без работа в твърдяния от нея период. С тях се установява, че е сключван трудов договор, който е срочен и прекратен в края на първия месец, затова не се отразява на правото на обезщетение. Сочи, че КТ е дебалансиран в полза на по-слабата икономически и дисциплинарно страна, което е и европейска практика. Ако нещо може да се тълкува двояко – в полза или във вреда на работника, се избира първият вариант.Моли решението да се потвърди.

БлОС счита жалбата за допустима - депозирана е от лице с правен интерес, в предвидения в закона срок, против подлежащ на атакуване съдебен акт.

4

С атакуваното решение РС е уважил предявените искове от Б. Д. Н. против „П.Т.“, ЕООД – клон Б. като е обявил за недействителна разпоредбата на раздел V от Трудовия договор № 55 от 16.10.2023 г., сключен между страните, поради заобикаляне на закона; признал е за незаконно и е отменил Заповед № 75 от 28.12.2023 г. , с която на основание чл. 71, ал.1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на ищцата и е осъдил ответникът да й плати сумата 25 584 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа поради уволнението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 28.02.2024 г. до окончателното изплащане на задължението

Постановеното решение е валидно и допустимо.

За да се произнесе по доводите в жалбата, касаещи правилността му, с оглед правомощията си по чл. 269, изр. 2 ГПК, въз основа на тезите на страните, закона и събраните по делото доказателства, БлОС намира за установено следното от фактическа и правна страна:

На 19.01.2023 г. ищцата Б. Д. Н. сключва трудов договор с фирма „Б.К.С.", АД /“БКС“, АД/, с който е назначена на длъжността “М.М.П.“ с визирано работно място, на което да изпълнява задълженията си - С.Б., Ф.Ш. хотел С.Б. или всяко друго място, определено от работодателя за изпълнение на задълженията, утвърдени от работодателя в длъжностната характеристика § 1 и 3 от договора.

Според т. 1 от длъжностната й характеристика изпълняваната работа к а с а е „планиране, организиране и извършване на цялостна дейност по договаряне и продажба на хотелски продукт за хотели * u * – настаняване, мероприятия – лични или фирмени, както и допълнителни услуги – спа и т.н.“.

След сключения трудов договор дружеството-работодател на 17.02.2023 г. учредява клон С.Б. с управител Г.П..

Трудовото правоотношение на ищцата е прекратено със заповед № 106 от 16.10.2023 г., издадена от управителя на клона на „Б.К.С.", АД - клон Слънчев Бряг, а не от дружеството-работодател, с вписано в заповедта основание за прекратяване чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, по взаимно съгласие.

Видно от трудовата книжка на ищцата прекратяването е оформено, като е отразено прекратяването на трудовото правоотношение с работодателя „Б.К.С.", АД /а не с клона/ като е посочен в съответната графа за работодател дружеството, наред със заеманата длъжност от ищцата; прослуженото от нея време отново не в клона, а в „Б.К.С.", АД, респ. осигурителния й стаж.

Отразяването обаче е удостоверено с печата и подписа на управителя на клона на Слънчев Бряг към „Б.К.С.", АД /а не на дружеството/.

Според преводните нареждания заплатата на ищцата й е плащана всеки месец, от една и съща сметка, в които за наредител се сочи „Б.К.С.", АД, като само в документа за заплатата за м.април, 23 г. е добавено КЛ към „Б.К.С.", АД.

5

От справката на НАП за актуално състояние на всички трудови договори на ищцата е видно, че ищцата е имала сключен трудов договор от 19.1.2023 г. с „Б.К.С.", АД, който е прекратен на 16.10.2023 г.

Не се оспорва, че хотелът, посочен в трудовия договор сключен с дружеството, е работното място на ищцата - Ф.Ш. хотел С.Б..

Видно от проведеното на 10.2.2023 г. общо събрание на акционерите на „Б.К.С.", АД е взето решение за откриване на клон С.Б. - Н., с адрес на управление: ж.к.С.Б., хотел Ф.Ш. и управител Г.П..

От изложените факти БлОС приема за установено, че по трудов договор сключен с „Б.К.С.", АД, ищцата Б. Н. е изпълнявала поетите с договора трудови задължения в хотел, чието управление впоследствие след сключения с нея трудов договор, е предоставено от дружеството на учредения от него клон, с избрания за управител на клона Г.П..

Не се оспорва, приетото от РС, че от представената по делото имейл кореспонденция, обсъдена с посочените факти, се установява, че ищцата е работила пряко с управителя на „Б.К.С.” АД - клон С.Б. - Г.П..

В деня на прекратяване на трудовия договор, сключен с „Б.К.С.” АД – 16.10.2023 г. /според справките от НАП/ ищцата сключва трудов договор № 55 от 16.10.2023 г. с „П.Т." ЕООД - клон Б., чийто представител и на този клон е Г.П..

Разпечатката съдържа 51 от 115 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/f7714750-9013-42c7-9a2c-5f48cfdc7889