Решение № 73 от 15.04.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Свиленград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100875 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК:

203374133, срещу А. А. Я., с ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл.422 от ГПК комулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да плати на ищеца суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 434512 от 14.07.2020 г., сключен между „Сити кеш“ ООД (кредитор) и ответника (кредитополучател), предмет на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД (цедент) и ищеца (цесионер), за които суми е отказано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 791/2025г. по описа на Районен съд – Дряново, а именно: сумата 450,00 лв. – главница, сумата 21,71 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 14.07.2020 г. до 22.12.2020 г., сумата 193,85 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.12.2020 г. до 30.10.2025 г., 53,82 лв. – неустойка по чл.6.2 от Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че на 14.07.2020 г. между „Сити Кеш” ООД, като кредитор, и А. А.

Я., като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 434512, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 450,00 лв., срещу задължение да бъде върнат на 23 погасителни вноски, в срок до 22.12.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен бил в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,52%.

Ответникът не изпълнила задълженията си по договора за кредит.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора „Сити Кеш” ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него емейл адрес. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба.

За събиране на вземането си ищецът подал Заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 791/2025 г. по описа на РС – Дряново. По делото било отказано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземанията, предмет на настоящите искове.

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Преди разглеждане на предпоставките за основателността на предявените искове следва да бъде изследван въпросът за материалната легитимацията на ищеца.

В случая, ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземанията по Договор за потребителски кредит № 434512 от 14.07.2020 г., сключен между ответницата и трето лице, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г., като вземанията били индивидуализирани в „Приложение № 1, неразделна част от договора.

За да бъде титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по процесния договор за кредит, в тежест на ищеца бе да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.

По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г. (л.13 – л.18), сключен между „Сити Кеш” ООД, в качеството на „цедент“ и „АПС Бета България” ЕООД, в качеството на „цесионер“, съгласно който цедентът продава възмезно на цесионера вземания, описани в Приложение № 1 към договора. Такова Приложение № 1 към договора за цесия ищецът не е представил по делото, въпреки указанието на съда, дадено му на основание чл.146, ал.2 от ГПК. Вместо него, със становище от 16.03.2026 г., депозирано преди първото открито съдебно заседание, ищецът е посочил, че Приложение № 1 е приложено с исковата молба.

Като приложение към исковата молба обаче липсва Приложение № 1 към договор за цесия. Представена е някаква извадка от документ в табличен вид, но същата е абсолютно нечетлива и само може да се гадае дали е извадка от въпросното Приложение № 1, респ. дали касае процесния договор. Т.е. от този документ не може да установи, че същият е част от Приложение № 1, неразделна част от към договора за цесия или че посоченото в него вземане е част от това Приложение № 1.

Поради изложеното, съдът приема, че ищецът не доказа материалноправната си легитимация като кредитор по договора за кредит по силата на договор за цесия, за който ответникът е надлежно уведомен. Затова, предявените искове следва да се отхвърлят само на това основание, без да бъдат обсъждани материалноправните предпоставки за уважаването им.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 от ГПК от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК: 203374133, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Триадица, бул.

„България“ № 81 В, против А. А. Я., с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***** *********, комулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да плати на ищеца суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 434512 от 14.07.2020 г., сключен между „Сити кеш“ ООД (кредитор) и ответницата (кредитополучател), предмет на Договор за продажба и 2 прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД (цедент) и ищеца (цесионер), за които суми е отказано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 791/2025г. по описа на Районен съд – Дряново, а именно: сумата 450,00 лв. – главница, сумата 21,71 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 14.07.2020 г. до 22.12.2020 г., сумата 193,85 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.12.2020 г. до 30.10.2025 г., 53,82 лв. – неустойка по чл.6.2 от Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Свиленград: _______________________

3

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Свиленград, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Жаклин М. Арнаудова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20255620100875 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба от “АСП Бета България” ЕООД, с ЕИК:

203374133, срещу А. А. Я., с ЕГН: **********, с която са предявени по реда на чл.422 от ГПК комулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.79, ал.1, чл.86, ал.1 и чл.92 от ЗЗД – за осъждане на ответницата да плати на ищеца суми, дължими по Договор за потребителски кредит № 434512 от 14.07.2020 г., сключен между „Сити кеш“ ООД (кредитор) и ответника (кредитополучател), предмет на Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 01.04.2022 г., сключен между „Сити кеш“ ООД (цедент) и ищеца (цесионер), за които суми е отказано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 791/2025г. по описа на Районен съд – Дряново, а именно: сумата 450,00 лв. – главница, сумата 21,71 лв. – договорна лихва върху главницата за периода от 14.07.2020 г. до 22.12.2020 г., сумата 193,85 лв. – законна лихва за забава върху главницата за периода от 23.12.2020 г. до 30.10.2025 г., 53,82 лв. – неустойка по чл.6.2 от Договора за потребителски кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на дължимите суми.

Ищецът твърди, че на 14.07.2020 г. между „Сити Кеш” ООД, като кредитор, и А. А.

Я., като кредитополучател, бил сключен Договор за потребителски кредит № 434512, по силата на който кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 450,00 лв., срещу задължение да бъде върнат на 23 погасителни вноски, в срок до 22.12.2020 г., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Уговорен бил в договора фиксиран лихвен процент в размер на 40,05% и годишен процент на разходите (ГПР) 49,52%.

Ответникът не изпълнила задълженията си по договора за кредит.

Произтичащите от договора за кредит вземания били прехвърлени от кредитора „Сити Кеш” ООД на ищеца „АПС Бета България” ЕООД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г. Ответникът бил уведомен за цесията на посочения от него емейл адрес. Ако се приемело, че такова уведомяване не е извършено надлежно, то ищецът моли съда да приеме, че е налице надлежно връчване на уведомление за цесията, извършено с исковата молба.

За събиране на вземането си ищецът подал Заявление за издаване на заповед за 1 изпълнение по чл.410 от ГПК, по което било образувано ч.гр.д. № 791/2025 г. по описа на РС – Дряново. По делото било отказано издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК за вземанията, предмет на настоящите искове.

Поради изложеното ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди направените разноски в настоящото исково и в заповедното производство.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е подал отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Преди разглеждане на предпоставките за основателността на предявените искове следва да бъде изследван въпросът за материалната легитимацията на ищеца.

В случая, ищецът извлича правото си да претендира процесните суми от факта, че е придобил вземанията по Договор за потребителски кредит № 434512 от 14.07.2020 г., сключен между ответницата и трето лице, съгласно Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г., като вземанията били индивидуализирани в „Приложение № 1, неразделна част от договора.

За да бъде титуляр на процесните вземания и кредитор на ответника по процесния договор за кредит, в тежест на ищеца бе да установи осъществяването на прехвърлянето на вземането, т.е. наличието на валиден договор за цесия, както и уведомяването на длъжника за прехвърлянето.

По делото е представен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 01.04.2022 г. (л.13 – л.18), сключен между „Сити Кеш” ООД, в качеството на „цедент“ и „АПС Бета България” ЕООД, в качеството на „цесионер“, съгласно който цедентът продава възмезно на цесионера вземания, описани в Приложение № 1 към договора. Такова Приложение № 1 към договора за цесия ищецът не е представил по делото, въпреки указанието на съда, дадено му на основание чл.146, ал.2 от ГПК. Вместо него, със становище от 16.03.2026 г., депозирано преди първото открито съдебно заседание, ищецът е посочил, че Приложение № 1 е приложено с исковата молба.

Като приложение към исковата молба обаче липсва Приложение № 1 към договор за цесия. Представена е някаква извадка от документ в табличен вид, но същата е абсолютно нечетлива и само може да се гадае дали е извадка от въпросното Приложение № 1, респ. дали касае процесния договор. Т.е. от този документ не може да установи, че същият е част от Приложение № 1, неразделна част от към договора за цесия или че посоченото в него вземане е част от това Приложение № 1.