Решение № 199 от 17.10.2023, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 199 гр. Разлог, 17.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20221240200623 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. С.П.С., от с.Е., у.“Г.Д.“№17, ЕГН*, е подал жалба срещу НП №22-0331-000913 от 09.11.2022 г., издадено от ВПД Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, му е наложено адм. наказание "глоба" от 250,00 лв., за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

Жалбоподателят моли П да бъде отменено. Навежда доводи за неправилност и незаконосъобразност. В съдебно заседание за жалбоподателя се явява процесуален представител, който поддържа жалбата.

Представя

Застрахователна полица

№BG/07/122003156446 за процесното МПС, сключена на датата на извършената проверка, но от по-късен час, не претендира разноски.

Ответната по жалбата страна – Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р. - редовно призована пред настоящата съдебна инстанция, не изпраща представител, не взема становище по жалбата, представя АНП.

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства и наведените доводи, провери изцяло атакуваното НП, приема за установено от фактическа страна следното:

На 25.10.2022 г. свидетелите Ш.А.А. и М.И.Б. са били на работа дневна смяна и работели по безопасност на движението в с.Е., о.Р. Около 18,00 ч. в с.Е. спрели за проверка движещо се двуколесно МПС марка А.С. с рег.№*, лична собственост на водача. При извършената проверка установили, че водачът като собственик на автомобила, няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "ГО за автомобилистите". За констатираното нарушение е съставен акт за установяване на нарушение №762257 от 25.10.2022 г. на жалбоподателя от Ш.А.А. – мл. автоконтрольор към ОДМВР-Б., РУ-Р., в присъствието на свидетелят М.И.Б.. Актът е подписан от жалбоподателя, без отбелязани възражения. Въз основа на така съставения акт за установяване на адм. нарушение било издадено и атакуваното НП №22-0331-000913 от 09.11.2022 г., издадено от ВПД Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на основание чл.638, ал.1, т.1, вр. чл.461, т.1 от КЗ, на жалбодателя е наложено адм. наказание "глоба" от 250,00 лв., за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

В съдебно заседание, свидетелите Ш.А.А. и М.И.Б., излагат фактите във вр- с констатираното нарушение. Потвърждават съставянето на АУАН в процесния ден.

Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства, приобщени на основание чл.84 ЗАНН, вр. чл.283 НПК, тъй като същите са пряко относими към предмета 1 на доказване по делото. От приложените по делото заповед на министъра се установява компетентността на АНО. Съдът кредитира и събраните гласни доказателства, събрани в хода на съдебното следствие, по отношение на съставомерните факти, и причините довели до констатиране на процесното нарушение. Показанията им се подкрепят от писмените доказателства, поради което съдът намира същите за правдиви и относими.

С оглед на така приетата за установена фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е подадена в предвидения за това процесуален срок, от легитимното за това действие лице и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима, а разгледана по същество, същата е основателна.

Административно-наказателното производство се образува със съставянето на акта, с който се установява извършването на адм. нарушение. В чл.42 от ЗАНН, са въведени минималните законови изисквания към един акт за установяване на адм. нарушение, които следва да са налице, за да бъде той законосъобразен. Посочените в чл.42 от ЗАНН, законови реквизити на акта за установяване на адм. нарушение са с императивен характер. В конкретния случай, съдът след като се запозна с акт за установяване на адм. нарушение №762257 от 25.10.2022 г., намира че същият отговаря на изискванията на чл.42 от ЗАНН. В обстоятелствената част на АУАН, ясно е изписано нарушението, констатирано от Ш.А.А. и М.И.Б. – управление на двуколесно МПС марка „А.с.“ с рег.№*, лична собственост на водача, без сключена валидна задължителна застраховка "ГО за автомобилистите". В акта е посочено конкретните норми нарушени от жалбодателя, нарушението е описано словесно, като е осигурена възможността жалбодателят да разбере за какво извършено от него нарушение е привлечен към адм. отговорност. Посочена е датата и мястото на извършване на констатираното нарушение, както и доказателствата, въз основа на които е установено.

Производството по налагане на адм. наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на адм. преписка и събрани доказателства във вр. с извършеното адм. нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН, АНО се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на адм. нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава НП, с което налага съответното по вид и размер адм. наказание.

В чл.57, ал.1 от ЗАНН, са въведени минималните законови изисквания към едно НП, които следва да са налице, за да бъде то законосъобразно. Посочените в чл.57, ал.1 от ЗАНН, законови реквизити на НП са императивни по характер. В конкретния случай съдът, след като се запозна внимателно с НП №22-0331-000913 от 09.11.2022 г., издадено от ВПД Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., намира същото за законосъобразно, издадено от компетентен орган в кръга на правомощията му.

Производството по налагане на адм. наказание е една последваща дейност и предполага образуване на административно-наказателно производство, наличие на адм. преписка и събрани доказателства във вр. с извършеното адм. нарушение. Съгласно нормативните изисквания на ЗАНН, АНО се произнася по преписката в едномесечен срок от получаването й, като преди да се произнесе, наказващият орган проверява съставения акт за установяване на адм. нарушение за неговата законосъобразност и обоснованост, преценява възраженията и събраните доказателства, след което издава НП, с което налага съответното по вид и размер адм. наказание.

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното НП, същият дължи проверка дали издадените АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното НП са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона.

Същевременно АУАН и НП са издадени при съблюдаване на визираните в разпоредбата на 2 чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН давностни срокове, поради което обжалваното НП е съобразено с тези изисквания на процесуалния закон.

При преценка на делото по същество, съдът намери следното:

Установените в акта за адм. нарушение фактически констатации, в рамките на производството по налагане на адм. наказание, се считат за верни до доказване на противното. По силата обаче на чл.16, ал.2 от НПК, във вр. с чл.84 от ЗАНН, в съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. В случая обстоятелствата по съставения акт за адм. нарушение се оспорват от наказаното лице. В хода на съдебното производство се установи по безспорен начин от показанията на разпитаните свидетели, че жалбодателят е управлявал МПС без да има сключен действащ договор за задължителна застраховка "ГО за автомобилистите". Тези констатации се подкрепят и от служебно изискана информация към часа на установяване на нарушението и по смисъла на чл.638, ал.31, т.1 КЗ, представлява нарушение, водещо до ангажиране на административнонаказателната отговорност на жалбодателя.

Посредством чл.461, т.1 от КЗ, е прогласен императивният характер на застраховката "ГО на автомобилистите", а разпоредбата на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ, от своя страна очертава субектния обхват на съответно задължените лица собствениците на ПС, които са регистрирани на територията на Р.Б. и не са спрени от движение. Видно от справката от масивите на МВР титуляр на правото на собственост на двуколесно МПС марка „А.с.“ с рег.

№*, е С.П.С., а от тази в ИС на ГФ се установява, че към 25.10.2022 г. в 18:01 часа за него не е била налична валидно сключена застраховка "ГО на автомобилистите", които факти всъщност не са предмет и на каквото и да е оспорване. А тяхното доказано съществуване е достатъчно за съставомерност на процесното деяние. Безспорно процесното МПС е регистрирано на територията на Р.Б., не е било спряно от движение и именно жалбодателя е бил негов собственик към 25.10.2022 г., респ. тази и пасивност по отношение изпълнението на задължението по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ, е достатъчна от доказателствена гледна точка за настоящото производство. Въз основа на гореизложеното, съдът намира за категорично установено извършеното от жалбодателя нарушение по чл.438, ал.1, т.1 от КЗ.

Липсват също така предпоставки за квалифициране на случая като маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН, с оглед обстоятелството, че същият не се отличава по какъвто и да е начин от останалите от своя вид. Ето защо съдът намира вмененото на жалбодателя деяние за категорично доказано в проведено в съответствие с всички законови изисквания производство и не на последно място – санкционирано с предвиденото по чл.638, ал.1, т.1 от КЗ, константно наказание, които основания предполагат цялостното потвърждаване на обжалваното НП.

Представената по делото и сключена на по-късен етап застраховка "ГО на автомобилистите", а именно на 25.10.2022 г. в 19:22 часа, не изключва проявената пасивност на водача към часа и датата на установяване на нарушението, което е достатъчно като основание за потвърждаване на процесното постановление.

Съгласно чл.63, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. Според чл.143, ал.3 АПК, когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.37 ЗПП.

Наказващият орган не е бил представляван от юрисконсулт. Ето защо с оглед изхода на делото не му се дължи заплащането на юрисконсултско възнаграждение.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло НП №22-0331-000913 от 09.11.2022 г., издадено от ВПД Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което на С.П.С., от с.Е., о.Р., ЕГН*, на основание чл.638, ал.1, т.1, вр.

3 чл.461, т.1 от КЗ, му е наложено адм. наказание "глоба" от 250,00 лв., за нарушение по чл.483, ал.1, т.1 КЗ.

Решението подлежи на обжалване и протест в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

4