Решение № 584 от 29.05.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 584 гр. Пловдив, 29.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Божидар Ив. Кърпачев при участието на секретаря Ивета М. Димитрова като разгледа докладваното от Божидар Ив. Кърпачев Административно наказателно дело № 20255330202708 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление №

25-1030-001483/

21.03.2025г., с което на Г. К. Ж. е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.104А от ЗДвП.

Навеждат се конкретни възражения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна и по-конкретно:

- оспорва се фактическата обстановка, така както е описана в обстоятелствената част на НП;

-твърди се, че АУАН и НП са издадени при съществени процесуални нарушения, доколкото не са описани всички съставомерни обстоятелства на административното нарушение.

Въззиваемата страна взема със съпроводителното писмо становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

ПО ФАКТИТЕ И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

В НП е приета за установена следната фактическа обстановка: На 03.03.2025 г., в 17:11 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Санкт Петербург“ до № 59 с посока на движение от изток към запад, Г. К. Ж. управлява товарен автомобил **** е рег.№ ****, като извършва следното нарушение: Използва мобилен телефон по време на управление на МПС, без наличието на устройство позволяващо използването на телефона, без участието на ръцете му.

Противно на изложеното в жалбата, съдът прие, че гореизложеното е съответно на осъществилото се в действителността въз основа на приложения по преписката АУАН, който съгласно чл. 189, ал.2 ЗДвП има презумптивна доказателствена сила до доказване на обратното. В този случай доказателствената тежест е разместена и в тежест на жалбоподателя е да обори констатациите от АУАН.

Така Решение по КАНД № 20247180701944/2024 на Административен съд-Пловдив, Решение по к.а.н.д. № 2613 по описа за 2023 г. на Административен съд-Пловдив.

Съдът намира, че това обратно доказване не бе успешно проведено от жалбоподателя, доколкото от същия не бяха ангажирани доказателствени средства за разколебаване на описаното в АУАН и изложеното от полицейските служители.

Отразеното в АУАН се потвърждава от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание не само потвърди констатациите в АУАН, но и подробно описа механизма на установяване на нарушението и авторството на деянието. Показанията на актосъставителя се кредитират като последователни, логични и безпристрастно дадени.

Допълнителен аргумент за горния извод е и обстоятелството, че АУАН е подписан от жалбоподателя без възражения.

По повод направеното доказателствено искане да се разпита и свидетелят по акта съдът съобрази трайната практика по наказателни дела, че съдът не е длъжен да уважава всички доказателствени искания на страните:

-ако те са насочени към установяване на неотносими обстоятелства, невключени в предмета на доказване

2

- или ако обстоятелствата, за чието установяване се правят доказателствените искания, макар и съставомерни, вече са били установени по несъмнен начин от събраните по делото доказателства.

Така Решение №276/08.05.2024 по дело №211/2024 на ВКС, Решение №270/07.05.2024 по дело №272/2024 на ВКС, Решение №229/11.04.2024 по дело №943/2023 на ВКС, Решение №50157/21.04.2023 по дело №498/2022 на ВКС , Решение №50168/04.08.2023 по дело №707/2022 на ВКС, Решение №105/13.03.2023 по дело №937/2022 на ВКС Решение №179/15.02.2021 по дело №747/2020 на ВКС, Решение №150/11.12.2020 по дело №677/2020 на ВКС. , Решение № 276 от 09.03.2018 г. по н. д. № 1045 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. отделение, Решение № 378 от 04.12.2013 г. по нак. д.

№ 1473 / 2013 г. на Върховен касационен съд, Решение №101/25.08.2020 по дело №351/2020, Решение №51/10.06.2020 по дело №1189/2019 на ВКС.

Точно такъв е и процесния случай, при който от разпитана актосъставителя се установиха:

-от една страна извършването на нарушението и неговите съставомерни белези;

-положението на свидетеля по акта, който е колега на актосъставителя и заедно са установили нарушението.

Същевременно отношението на свидетеля по акта към извършеното нарушение и неговите съставомерни белези е видно от обстоятелството, че и свидетелят на акта, подобно на нарушителя, го е подписал без възражения.

ОТ ПРАВНА СТРАНА.

При вярно установена фактическа обстановка, правилно е приложен материалния закон.

Нарушението по чл. 104а ЗДвП е на формално, на просто извършване, като за довършеността му е достатъчно да се установи използване от водача на мобилен телефон по време на управление на МПС, при отсъствие на изключението, когато е позволено използването на телефон по време на движение, а именно при налично устройство, позволяващо използването на мобилното устройство без участие на ръцете.

В случая нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства подобно устройство да е било налично, поради което 3 правилно е ангажирана отговорността на жалбоподателя за допуснатото от него нарушение по чл. 104а от ЗДвП.

Във връзка със съставомерността на деянието следва да се съобрази, че съгласно задължителните указания дадени с ППВС № 8/1982 г. в понятието управление на МПС се включват всички действия или бездействия с механизмите или приборите на МПС-а или машини, независимо, дали превозното средство или машина е в покой или движение, когато тези действия са свързани с опасност за настъпване на съставомерни последици.

Понятието "управление" на автомобил включва всяко действие по упражняване на контрол върху същия, а не само привеждането му в движение. Привеждането в действие на двигателя на автомобила е възможна проявна форма на управлението, но не е задължителна предпоставка, за да е налице управление на МПС, още повече, че в процесния случай от показанията на актосъставителя се установи, че всъщност нарушението е установено по време на движение на автомобила.

Неоснователни са възраженията на жалбоподателя за пороци в АУАН и НП при описание на нарушението.

Следва да се съобрази и трайната съдебна практика, според която е изцяло „ирелевантно дали мобилният телефон е бил използван за говорене, за писане на смс или за работа с приложение. Наказващият орган няма нормативно задължение нито да констатира такива обстоятелства, нито пък тези обстоятелства са от значение за възникването на административно-наказателната отговорност.

Изпълнителното деяние на административното нарушение се свежда до използването на мобилен телефон по време на движение на МПС. Ето и защо невключването на обстоятелствата относно начина на ползване на мобилен телефон нито ограничава правото на защита на жалбоподателя, нито прави неясно обвинението, нито пък компрометира правилното приложение на закона.“

Така Решение по КНАХД № 2854 / 2023 г. на Административен съд – Пловдив, Решение по КАНД № 20247180701575 / 2024 г. на Административен съд-Пловдив, Решение № 1433/25.07.2023год. на Административен съд – Пловдив по КАНД № 1067 по описа за 2023 год.

Следва да се отчете и посоченото в Решение № 390/27.2.2023г. на Административен съд - Пловдив, ХХ състав, КАНД № 2925 по описа за 4

2022г.: „под понятието "използва“ мобилен телефон" се има предвид не само говорене по телефона, а всякакво ползване на телефона според функциите му. Идеята на забраната за ползване на телефона по време на управление на МПС е именно да не се пречи на управлението на МПС и да не се отклонява вниманието на водача. Забраната за ползване на мобилен телефон по време на движение, отчита обстоятелството, че в такива случаи водачът няма да бъде максимално концентриран и не може да ползва и двете си ръце за управление на автомобила. Всяко използване на приложенията на телефона, води до отклоняване вниманието на водача. Тази забрана има пряка връзка с опазване живота и здравето както на водача и пътниците, така и на всички останали участници в движението.“ Още повече, че актосъставителят изрично потвърди, че нарушението е установено по време на движение, като жалбоподателят е държал мобилния телефон в ръка.

ПО НАЛОЖЕНАТА САНКЦИЯ

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в минимален размер, поради което НП следва да се потвърди.

За пълнота, предвид решението на Конституционен съд, с което е обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з ЗДвП, следва да се изложат нарочни съображения защо случаят не е маловажен.

Съгласно дадената в т.4 от ДР на ЗАНН легална дефиниция:

"Маловажен случай" е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.“

Изрично следва да се уточни, че при преценка за маловажност на случая, съпоставката на степента на обществена опасност се прави с други нарушения със същата правна квалификация, а не с други нарушения с различна правна квалификация. Това е така, доколкото степента на обществена опасност на даден вид нарушения е оценена от 5 законодателя чрез предвидената за тях санкция.

Точно такъв е и процесния случай, при който законодателят е счел, че обществената опасност на нарушението по чл. 104а ЗДвП е по-ниска в сравнение с нарушението на други разпоредби на закона, което е намерило израз в относително ниския размер на предвижданото наказание глоба и липсата на кумулативна санкция лишаване от права.

По конкретното делото, обаче нито са изложени твърдения, нито са представени доказателства процесният случай да е с по-ниска степен на обществена опасност от другите случаи на нарушение по чл. 104а ЗДвП, поради което НП следва да се потвърди.

ПО РАЗНОСКИТЕ

При този изход на спора съгласно новелата на чл. 63д ЗАНН право на разноски в процеса би имала въззиваемата страна, но доколкото такива не бяха поискани и не бяха представени доказателства реално да са сторени (за заплатено адвокатско възнаграждение или за използване на юрисконсулт), то такива не следва да се присъждат.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 25-1030-001483/ 21.03.2025г., с което на Г. К. Ж. е наложена глоба в размер на 50лв. за нарушение на чл.104А от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 6