Решение № 37 от 11.06.2024, Районен съд - Тетевен

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Тетевен, 11.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЕТЕВЕН, III - СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ, в публично заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нанко С. Маринов при участието на секретаря Й.М.Д. като разгледа докладваното от Нанко С. Маринов Административно наказателно дело № 20244330200067 по описа за 2024 година

Обжалван е електронен фиш за налагане на имуществена санкция за нарушение, установено от електронна система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата №8504704929, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.София.

В жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалвания електронен фиш /ЕФ/, тъй като същият бил незаконосъобразен. Твърди, че е нарушена процедурата, по която е ангажирана административно-наказателната отговорност на дружеството, че ЕФ противоречи на материалния закон и не съдържа императивно предвидените реквизити.

Твърди, че в ЕФ не е посочено в какъв размер следва да бъде заплатена дължимата тол такса. Твърди, че е изтекла давността за преследване на вмененото нарушение и съответно налагане на наказание. Твърди, че се касае за маловажен случай по чл.28 от ЗАНН.

Моли да бъде отменен изцяло обжалвания електронен фиш.

За Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призована, представител не се явява, като по делото е постъпила писмена защита.

От приложения по делото електронен фиш и приложените по делото писмени доказателства, съдът приема за установено следното:

На дата 19.07.2021 година, в 12,33 часа с устройство № 40241, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси по чл.10 ал.1 от Закона за пътищата е било регистрирано движението на пътно превозно средство /ППС/ товарен автомобил „Скания Г 400 ЛА“ с ххххххх с технически допустима максимална маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 5, в състав с ремарке с общ брой оси 5, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, в ххххххххххх по път I -3, 1 километър 158+228, с посока нарастващ километър включен в обхвата на платената пътна мрежа като за ППС изцяло не е била заплатена дължимата пътна такса по чл.10 ал.1 т.2 от Закона за пътищата, тъй като за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, което е нарушение по чл.102 ал.2 от ЗДП, поради което и на основание чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДП е ангажирана административно наказателната отговорност на собственика на ППС-жалбодателя по делото с налагане на имуществена санкция в размер на 2500 лева и независимо от санкцията на основание чл.10б ал.5 от ЗП, собственика на ППС дължи и заплащането на съответната такса в размер на 133,00 лева.

Съдът намира за неоснователно възражението за неспазване на срока по чл.34 от ЗАНН при издаване на ЕФ, тъй като този срок е неприложим за ЕФ. Неоснователно е и възражението за липсата на ясно описание на мястото на нарушението, тъй като в ЕФ ясно е записано, че нарушението е извършено в ххххххххххх по път I -3, километър 158+228.

Неоснователно е и възражението за липсата на определени реквизити, тъй като разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН не са относими към съдържанието на ЕФ, който се издава по образец. Съдът обаче споделя възражението, че при описание на нарушението липсва яснота и категоричност относно приетото от наказващия орган, а именно в какво се изразява нарушението-в липсата на валидна маршрутна карта или в липсата на валидна тол декларация за преминаването, което води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице, да разбере в извършването на какво нарушение е обвинено, съответно за какво нарушение следва да понесе отговорност, за да организира в пълен обем защитата си.

Съобразно разпоредбата на чл.102 ал.2 от ЗДП, собственикът е длъжен да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване на размера и заплащане на съответната такса по чл.10 ал.1 от ЗП според категорията на пътното превозно средство. Санкционната норма на чл.187а ал.2 т.3 във връзка с чл.179 ал.3б от ЗДП предвижда на собственик на пътно превозно средство от категорията по чл.10б ал.3 от ЗП, за което изцяло или частично не е заплатена дължимата такса по чл.10 ал.1 т.2 от ЗП налагане на имуществена санкция в размер на 2 500 лева, каквато санкция е наложена и в настоящия случай. Съгласно чл.39 ал.4 от ЗАНН за случаи на административни нарушения, установени и заснети с техническо средство или система, в отсъствие на контролен орган и нарушител, когато това е предвидено в закон, овластените контролни органи могат да налагат глоби в размер над необжалваемия минимум по ал.2, за което се издава електронен фиш. Видно от цитираната норма, за да бъде издаден електронен фиш за настоящото нарушение на нормата на чл.179 ал.3б от ЗДП това трябва да е предвидено в закон.

В нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДП е предвидено, че при нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП установено и заснето от електронната система по чл.167а ал.3 от ЗДП може да се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба или 2 имуществена санкция в размер, определен за съответното нарушение. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за настоящото нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен акт за установяване на административно нарушение, а в последствие да бъде издадено НП, а не да се съставя електронен фиш.

Този извод на съда не се променя и от нормата на чл.189ж ал.7 от ЗДП, съгласно която по отношение на електронния фиш за нарушение по чл.179, ал.3-3б се прилагат разпоредбите на чл.189 ал.10, тъй като това би означавало по тълкувателен път да се изведе възможност за съставяне на електронен фиш, което е недопустимо при ангажиране на административно-наказателната отговорност на едно лице. Така изложеното се отнася и до нормата на чл.167а ал.4 от ЗДП, в която също не е изрично предвидена възможността да се издаде електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, а се урежда изграждането и поддържането от АПИ на информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в от ЗДП, като в информационната система могат да се съхраняват и съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179 ал.33в от ЗДП ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис.

На следващо място, тази възможност не се извежда и от нормата на чл.187а ал.4 от ЗДП, съгласно която вписаният собственик, съответно ползвател, се освобождава от административно-наказателна отговорност по ал.1 и 2 във връзка с административни нарушения по чл.179 ал.3-3б, ако в срок от 7 дни от връчването на акта за установяване на административно нарушение или електронния фиш представи декларация, в която посочи данни за лицето, което е извършило нарушението, и копие от свидетелството му за управление на моторно превозно средство. Тази норма, освен че не предвижда изрично издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, разглежда възможността за освобождаване от административно-наказателна отговорност за нарушения по чл.179 ал.3-3б, за които са издадени електронни фишове или са съставени актове за нарушения, без да се конкретизира електронния фиш и акта за нарушение за кое от нарушенията се отнасят. Ето защо, тази норма би могла да е приложима както в случаите на издаване на електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3 от ЗДП, така и при съставен акт за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП.

Така изложеното се отнася и до нормите на чл.167а ал.2 т.8 от ЗДП и чл.167а ал.4 от ЗДП. В първата норма е предвидено, че при изпълнение на функциите си по този закон определените от председателя на управителния съвет на АПИ длъжностни лица съставят и връчват акт за нарушение и връчват електронни фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в.

Съответно във втората норма е предвидено, че АПИ създава и поддържа информационна система, в която се издават и съхраняват докладите по ал.3 и електронните фишове за нарушения по чл.179 ал.3-3в, като в информационната система могат да се съхраняват и 3 съставени, но невръчени покани за съставяне на актове за установяване на административни нарушения, актове за установяване на административни нарушения и наказателни постановления за нарушения по чл.179 ал.3-3в, ако същите отговарят на изискванията за електронен документ и са подписани с квалифициран електронен подпис. В тези две норми отново не е изрично предвидено издаването на електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП и не се конкретизира електронния фиш и акта за нарушение за кое от нарушенията се отнасят.

Поради изложеното, съдът приема, че в случая липсва изрична законова разпоредба предвиждаща възможността да бъде съставен електронен фиш за нарушение по чл.179 ал.3б от ЗДП, като е недопустимо по тълкувателен път и чрез разширително тълкуване на нормата на чл.189ж ал.1 от ЗДП да се приеме, че тя се отнася и до нарушенията по чл.179 ал.3б от ЗДП.

Ето защо ЕФ е издаден при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и като такъв се явява незаконосъобразен.

От друга страна е установено по делото, че в случая няма никакво плащане, за да се съпостави неплатеният размер на дължимото с размера на санкцията. По делото не е налична информация за размера на дължимата, но неплатена пътна такса.

В същото време в санкционната норма законодателят е предвидил само абсолютен размер на санкцията, което прави невъзможна индивидуализацията й по смисъла на чл.12 от ЗАНН и преценка с оглед рамките на конкретните обстоятелства по нарушението, напр. размера на неплатената такса, който е основен фактор при отмерване.

Служебно известно е на настоящия състав, че Хасковският административен съд е сезирал Съда на ЕС с искане за тълкуване на разпоредбата на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО. Безспорно тълкуването на разпоредбата на чл.9а от Директивата е от значение за правилното приложение на закона, но според настоящия съдебен състав Съдът на ЕС вече се е произнесъл по подобни казуси - Решение от 22 март 2017 г. по съединени дела EuroTeam и Spiral-Gep, С-497/15 и 498/15, EU: C: 2017: 229, и дадените в така постановените решения насоки на националните юрисдикции, са достатъчно конкретни и ясни, за да бъдат приложени и в настоящия случай. Отделно, отговорът, който СЕС ще даде на зададения от Административен съд - Хасково въпрос, само частично ще допринесе за правилното решаване на настоящия спор, т. к. в контекста, в който е формулиран въпроса от преюдициалното запитване, се иска тълкуване само на изискванията за съразмерност и пропорционалност, въведени с чл.9а от Директивата, но не и какво следва като последица от евентуалното констатиране на несъответствие на националното законодателство. Този въпрос обаче е изследван от СЕС в постановеното от него Решение от 4 октомври 2018 година С-384/2017 година.

Въпросът относно спазването на принципа на пропорционалност/съразмерност вече е разглеждан от СЕС, което предопределя като недопустимо аналогично преюдициално запитване -Решение на СЕС (пети състав) от 4 октомври 2018 г. /Дело С-384/17. Последното 4 е постановено по преюдициалното запитване, касаещо тълкуването за директно приложение на чл.9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури-разпоредбата, установяваща съразмерност на санкциите при неплащане на тези такси. В решението е посочено, че „принципът на пропорционалност е част от общите принципи на правото на Съюза, които са в основата на общите конституционни традиции на държавите членки и трябва да бъдат спазвани в национална правна уредба, навлизаща в приложното поле на правото на Съюза или приета в изпълнение на това право..... Принципът на пропорционалност задължава държавите членки да приемат мерки, които са подходящи за постигането на преследваните цели и не надхвърлят необходимото за постигането им. Този принцип, който е гарантиран и в чл.49, параграф 3 от Хартата на основните права на Европейския съюз и който предвижда, че тежестта на наказанията не трябва да бъде несъразмерна спрямо престъплението е задължителен за държавите членки, когато прилагат правото на Съюза в съответствие с чл.51, параграф 1 от Хартата. Следователно тежестта на санкцията трябва да съответства на тежестта на съответното престъпление, като това изискване произтича не само от чл.52, параграф 1 от Хартата, но и от принципа на пропорционалност на наказанията, установен в чл.49, параграф 3 от Хартата. Доколкото правото по член 49, е гарантирано от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, подписана в Рим на 4 ноември 1950 г., неговият смисъл и обхват са същите като предвидените в ЕКПЧ.