Решение № 339 от 23.05.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. София, 23.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Красимир Маринов

Капка Павлова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20211001000516 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от Община Перник срещу Решение № 260012 от 15.03.2021 г., постановено по т.д. №82/2019 г. на Окръжен съд - Перник, в частта, с която съдът е осъдил Община Перник да заплати на "Г. Инженеринг" ЕООД, на основание чл. 266, ал. 1 ЗЗД, сумата от 117 886,72 лв. с ДДС – стойност на извършени, приети, но незаплатени непредвидени строително-монтажни работи /СМР/ по протокол от 16.11.2015 г. за приемане на извършени непредвидени СМР, Протокол от 16.11.2015 г. за приеман на извършени СМР, представляваща неизплатена част от възнаграждение по Договор за строителство BG16 PO001/1. 4-0. 9/2012/021-S 7/20.01.2014 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба - 10.09.2019 г. до окончателното погасяване на задължението; на основание чл. 86 ЗЗД сумата 35 889,95 лв. –мораторна лихва върху главницата, считано от 09.09.2016 г. до 09.09.2019г., както и в частта, с която Община Перник е осъдена да заплати на "Г. Инженеринг" ЕООД сумата от 12 012,05 лв. - разноски по делото. В жалбата са инвокирани оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на 1 материалноправни и на процесуалноправни норми. Твърди се, че по делото не е доказано процесните СМР да са непредвидени такива, както и че не се установява по кой от двата договора за обществена поръчка са извършени.

Жалбоподателят излага, че е в противоречие на материалния закон тези СМР да бъдат извършени без пряко договаряне и без писмен договор. Оспорва активната процесуална легитимация на ищеца да претендира цялата сума по договора, тъй като общината е сключила същия с гражданското дружество по ЗЗД „Обединение Перник 2013”, а ищецът е единият от участниците в това гражданско дружество. Поддържа неприложимост на допълнителното споразумение между участниците в гражданското дружество от 01.08.2014 г. към договора за обществена поръчка, като се сочи, че същото не може да обвърже възложителя, както и че участник в дружество по ЗЗД не може да иска от възложителя да му плати повече от дяловото му участие, което е имал към датата на сключване на договора за обществена поръчка. Моли съда да отмени решението в обжалваните му части и отхвърли исковете изцяло като неоснователни. Претендира разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата страна „Г. инженеринг“ ЕООД в депозирания в срока по чл. 259 от ГПК писмен отговор излага подробни съображения за неоснователност на жалбата. Изтъква, че страна по сделките с трети лица не е гражданското дружество по ЗЗД, а отделният съдружник, както и че същото не е юридическо лице, поради което на основание чл. 27, ал. 1 ГПК не разполага с процесуална правоспособност. Твърди още, че Договор №124/17.08.2015 г. за изпълнение на обществена поръчка, подписан с Община Перник е напълно действителен, тъй като е сключен на определено основание при спазване на изискуемата процедура. Освен това твърди, че ответникът е провел необходимата процедура по ЗОП /отм./, след което е подписал процесния договор. Подробни доводи за неоснователност на жалбата развива и в писмена защита. Моли въззивната инстанция да потвърди решението в обжалваната му част като правилно. Претендира разноски.

Апелативен съд – София, упражнявайки правомощията си съобразно чл. 269 от ГПК, като провери обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата и събраните доказателства, приема следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна 2 страна- ответник по делото, имащ право и интерес от обжалването, в законоустановения двуседмичен срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Ограниченията в обсега на въззивната дейност се отнасят само до установяване на фактическата страна на спора, но не намират приложение при субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. Доколкото основната функция на съда е да осигури прилагането на закона, тази му дейност не може да бъде обусловена от волята на страните, когато следва да се осигури приложение на императивен материален закон, установен в обществен интерес. В тези случаи служебното начало следва да има превес над диспозитивното и състезателното начало. С оглед което, въззивният съд не следва да установява повторно фактическата страна на спора, извън въведените в жалбата оплаквания.

Настоящият въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и направи съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

С предявената пред ОС-Перник искова молба "Г. Инженеринг" ЕООД е поискал съдът да осъди Община Перник да му заплати 1.) сумата от 117 886,72 лв. с ДДС, представляваща стойността на извършени, приети, но незаплатени непредвидени строително-монтажни работи /СМР/ по протокол от 16.11.2015 г. за приемане на извършени непредвидени СМР по Договор №124/17.08.2015 г. за изпълнение на обществена поръчка с посочения предмет, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното погасяване на задължението; 2) сумата от 45 661,16 лв. – законна мораторна лихва, считано от 16.11.2015 г. до 09.09.2019 г . В условията на евентуалност, ако не се приеме дължимостта на горните суми на основание сключения между страните Договор № 124/17.08.2015 г., ищецът претендира стойността на извършените СМР като извършени и получени при 3 изначална липса на основание, евентуално като обогатяване на ответника за сметка на ищеца без основание.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове, предявени от "Г. Инженеринг" ЕООД против Община Перник както следва: 1) главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 117 886,72 лв. с ДДС – стойност на извършени, приети, но незаплатени непредвидени строително-монтажни работи /СМР/ по протокол от 16.11.2015 г. за приемане на извършени непредвидени СМР, Протокол от 16.11.2015 г. за приемане на извършени СМР, представляваща неизплатена част от възнаграждение по Договор за строителство BG16 PO001/1. 4-0. 9/2012/021-S 7/20.01.2014 г., ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното погасяване на задължението; 2) иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 45 661,16 лв. – законна мораторна лихва, считано от 16.11.2015 г. до 09.09.2019г., а при условията на евентуалност горните суми като главница и лихви се претендират за заплащане от ответника на основание чл. 55 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД и чл. 59 от ЗЗД, вр. чл. 86 от ЗЗД. В своето решение първоинстанционният съд е приел, че ищецът е легитимиран да предяви иска. Счел е, че в чл. 13, ал. 7 от сключения по реда на Закона за обществените поръчки Договор от 20.01.2014 г. между Община Перник и ДЗЗД „Обединение Перник 2013“ е договорен начинът на установяване на количеството непредвидени СМР. Съдът е приел, че с подписването на протокол от 16.11.2015 г. за извършени непредвидени СМР на стойност от 117 886,72 лева с ДДС от възложителя, то същият е изразил воля за приемането им, поради което дължи и заплащане на стойността по процесните проформа фактура и данъчна фактура. Изпълнението на процесните непредвидени СМР се доказвало и от приетите по делото съдебно-техническа, съдебно-икономическа и съдебно-счетоводни експертизи. Доколкото липсвали доказателства за плащане на дължимата на основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД сума, то ответникът е осъден да я заплати, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане. По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД първостепенният съд е обсъдил, че в чл. 15, ал. 3 от процесния договор било уговорено задължението на възложителя-ответник да е срочно – в 30-дневен срок от приемане на работата, което е станало на 16.11.2015 г., с оглед което е присъдена мораторна лихва за периода 09.09.2016 г. – 09.09.2019 г. в размер 4 на 35 889,95 лева. С оглед уважаването на исковете на договорно основание, предявените евентуални искове по чл.55 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД вр. чл.86 от ЗЗД са оставени без разглеждане.

С Определение №760/29.11.2021 г. настоящата инстанция е приела, след уточнение на исковата молба от страна на "Г. Инженеринг" ЕООД, че последният е предявил само един евентуален иск, а именно такъв с правна квалификация чл.59 от ЗЗД за осъждане на Община Перник да му заплати сумата от 117 886,72 лева с ДДС за извършени, но незаплатени СМР, описани в Протокол от 16.11.2015 г., както и акцесорен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД за заплащане на сумата от 45 661.16 лв., представляваща мораторна лихва за периода 16.11.2015 г.- 09.09.2019 г. На ищеца и ответника е указана доказателствената тежест и възможността да представят нови доказателства в тази връзка.

С оглед на изложеното настоящата инстанция намира, че предявените от "Г. Инженеринг" ЕООД против Община Перник искове са както следва: 1.) главен иск с правно основание чл. 266, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 117 886,72 лв. с ДДС представляваща стойността на извършени, приети, но незаплатени непредвидени строително-монтажни работи /СМР/ по протокол от 16.11.2015 г. за приемане на извършени непредвидени СМР, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното погасяване на задължението; 2) акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 45 661,16 лв.

– законна мораторна лихва, считано от 16.11.2015 г. до 09.09.2019г., а при условията на евентуалност иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за присъждане на сумата от 117 886,72 лева с ДДС, представляваща стойността на обогатяването на Община Перник за сметка на обедняването на "Г.

Инженеринг" ЕООД, ведно със законната лихва от исковата молба до окончателното погасяване на задължението и акцесорен иск с правно основание чл. 86 от ЗЗД за сумата от 45 661,16 лв. – законна мораторна лихва, считано от 16.11.2015 г. до 09.09.2019 г.

По отношение на наведените от въззивника доводи за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца съдът намира следното:

От събраните писмени доказателства е видно, че на 17.10.2013 г. ищецът „Г. инженеринг” ООД и „Интегрални пътни системи”АД са сключили 5

Споразумение, по силата на което се съгласили да обединят своите ресурси и усилия, като учредят Обединение с цел подготовка на обща оферта и съвместно участие в открита процедура за изпълнение на обект с предмет „Избор на изпълнител на СМР в рамките на проект на Община Перник „Зелена и достъпна градска среда гр. Перник, съфинансиран от Европейския съюз чрез Европейски фонд за регионално развитие чрез ОПРР 2007-2013 за шест, описани в договора обособени позиции, с възложител Община Перник.

Споразумели са се да участват в процедурата и в изпълнението на обществената поръчка под формата на гражданско дружество с наименование „Обединение Перник 2013“, като при успешно участие в процедурата за възлагане на обществена поръчка всеки от тях ще има дялово участие от по 50%. С подписване на споразумението страните са се споразумели „Интегрални пътни системи“-АД да е лидер /водещ партньор/ на обединението и в качеството на такъв да представлява страните и обединението пред възложителя и трети лица във всички правоотношения, свързани с участието на Обединението в процедурата за възлагане на обществената поръчка. В чл.6.2 от споразумението е предвидено неговото прекратяване-незабавно и автоматично, в случай че обединението не спечели и не получи възлагане на обществената поръчка, а в противния случай - след изтичане на срока за изпълнение на поръчката и погасяване на всички правоотношения, следващи от договора. В чл.6.4 страните са договорили, че ако някоя от страните изпадне в неплатежоспособност, прекрати съществуването си и /или дейността си по някаква причина срещу нея бъде открито производство по несъстоятелност или процедура по ликвидация или изпадне в невъзможност да изпълни договорните си задължения преди завършването на договора за възлагане на обществената поръчка, другите страни встъпват в правата по това споразумение и поемат задълженията , произтичащи от договора за обществената поръчка като в този случай съдружникът, спрямо когото е настъпило някое от посочените обстоятелства, губи автоматично правото си на участие в управлението на обединението, както и имуществените си права спрямо обединението и останалите съдружници.