Решение № 24 от 11.01.2026, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Благоевград, 11.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател:

Габриела Тричкова при участието на секретаря Лилия Мл. Дренкарска като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Гражданско дело № 20251210101431 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на подадена искова молба от А. С. Т., ЕГН:

**********, с постоянен адрес: гр. Б.; П. С. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: община Благоевград, с. П. и В. С. Т., ЕГН: **********, с постоянен адрес: община Благоевград, с. П., чрез адвокат Г. М., личен № ********, с адрес на упражняване на дейността: гр. Б., СРЕЩУ Община Благоевград, ЕИК: 000024695, представлявана от Кмета М. Б., с административен адрес: гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев – Македончето“ № 1.

Твърди се в исковата молба, че през 1988 година майката на ищците – В. Т.а, и нейната сестра Еф. Р. започнали да строят къща в с. Падеш, който строеж бил завършен през 1990 година, като с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 80, том XII, дело № 3425 от 22.12.1997 година на нотариус М. К., майката на ищците придобила собствеността върху съответната сграда, а именно: сграда с идентификатор № ***, находяща се в община Благоевград, с. П., разположена в поземлен имот с идентификатор № ***, със застроена площ: 104 кв.м., брой етажи: два, брой самостоятелни обекта в сградата: нула, с предназначение: жилищна сграда – еднофамилна, видно от Скица на сграда № 15-310364 от 20.02.2025 година. Посочва се, че от 1988 година майката на ищците е започнала да владее и спорния поземлен имот в границите, в които имотът се намира и понастоящем. Навежда се, че след смъртта на В. Т.а през 2013 година, синовете й започнали да владеят лично поземления имот. Излага се, че предвид продължителното и необезпокоявано владение на семейството на ищците те предприели действия по сдобиване с констативен нотариален акт, като на 31.03.2025 година А. Т. подал Молба-декларация до Община Благоевград. Сочи се, че на 15.04.2025 година А. Т. бил уведомен чрез Удостоверение с изх. № 256 от 15.04.2025 година, че имотът е актуван като частна общинска собственост с Акт за частна общинска собственост (АЧОС) № 14450 от 11.04.2025 година. Твърди се, че непосредствено след депозиране на молбата-декларация от страна на А. Т., общинската администрация актува имота като частна общинска собственост.

Навежда се, че въпреки издадения акт, фактическото владение на процесния имот през посочения период се е осъществявало първо от майката на ищците, като от 2013 година и лично от тях, поради което същите са придобили правото на собственост на спорния имот по давност, чрез непрекъснато, явно и необезпокоявано владение в продължение на повече от 10 години. Посочва се, че възникналата колизия между ищците и Община Благоевград относно правото на собственост на процесния поземлен имот обуславя правния интерес на ищците да сезират съда с искане за произнасяне по настоящия спор. Излага се, че от 1988 1 година до настоящия момент, в продължение на 37 години, семейството на ищците владеят лично и непрекъснато спорния поземлен имот. Твърди се, че владението е установено от майката на ищците – В. П. Т.а, която започнала да строи къща в поземления имот. Навежда се, че след смъртта на майка им през 2013 година ищците започнали да владеят лично имота, продължавайки владението на своя праводател съгласно нормата на чл. 82 от ЗС. Излага се, че в посочения период семейството на ищците и лично те са упражнявали фактическа власт върху имота необезпокоявани, а намерението им е било своене на вещта, изразяващо се в извършване на различни действия: строеж на къща, отглеждане на зеленчукова градина (има засадени картофи, домати, чушки и др. земеделски култури), засаждане и отглеждане на овощни дръвчета и др. Сочи се, че имотът е заграден още от времето, в което е построена къщата, като оградата се състои от бетонови колове, захванати с мрежа. Навежда се, че изброените действия от страна на семейството на ищците запълват фактически съдържанието на правомощието на собственика, като са налице и допълнителни признаци на владението – то е било непрекъснато, явно, постоянно и спокойно. Твърди се, че считано от 1988 година владението на имота от семейството на ищците и лично от тях е постоянно, изразяващо се в трайна воля да държат вещта за себе си; непрекъснато – не е отнемано от никое друго лице; несъмнено и спокойно, защото не е установено по насилствен начин и явно – ищците са демонстрирали по явен и безусловен начин упражняването на фактическа власт върху поземления имот. Навежда се, че до настоящия момент трети лица не са имали претенции към собствеността на процесния имот. Твърди се, че никой не се е противопоставял на явното владение на имота от ищците, като въпреки наличието на Акт за частна общинска собственост № 14450 от 11.04.2025 година владението до настоящия период от време не е прекъснато от трети лица. Излага се, че следва да се вземе предвид отбелязаното в самия текст на акта за частна общинска собственост – невъзможно е да се установи по ясен и безспорен начин на какво придобивно основание се твърди, че спорният имот е общинска частна собственост. Сочи се, че в графа „правно основание“ на акта е посочено – чл. 56, ал. 1, чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 1, т. 2 (придобит по закон) от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. С исковата молба се оспорва, че процесният имот е собственост на Общината, придобит със закон. На следващо място се сочи, че разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗОС не урежда придобивно основание, като в тази връзка се излага, че Община Благоевград не е изпълнила задължението си да състави акт за общинска собственост при влизане в сила на съответния подробен устройствен план, както и на стр. 2 от посочения АЧОС не е посочен номер и дата на съставени по-рано актове. Твърди се, че процесният имот не е бил отреден за жилищно строителство и за обществени и благоустройствени мероприятия на общините, съгласно предвижданията на действащите към датата на влизането в сила на този закон подробни градоустройствени планове, респ.

Община Благоевград не е придобила собствеността на процесния имот по реда на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. В заключение се посочва, че процесният имот не е общинска частна собственост, а собственост на ищците, които са го придобили въз основа на разпоредбата на чл. 77, ал. 1, предл. второ от ЗС, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС, във връзка с чл. 82 от ЗС, а именно давностно владение от семейството им, както и лично от тях през последните 37 години – от 1988 година до настоящия момент.

С исковата молба се иска от съда да постанови решение, с което ДА ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Община Благоевград, ЕИК: 000024695, представлявана от Кмета М. Б., с административен адрес: гр. Благоевград, пл. „Г. Измирлиев – Македончето“ № 1, че ищците са собственици (съсобственици) при следните квоти: 1/3 идеална част за А. С. Т., 1/3 идеална част за П. С. Т. и 1/3 идеална част за В. С. Т. на Поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в Област Благоевград, община Благоевград, с. П., с площ от 931 кв.м., трайно предназначение на територията:

Урбанизирана, начин на трайно ползване: Ниско застрояване (до 10 м), с номер от предходен план: 328, квартал: 10, парцел: IV, при граници (съседи): ***; ***;

***, въз основа на давностно владение по смисъла на чл. 77, ал. 1, предл. второ от ЗС, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗС, във връзка с чл. 82 от ЗС. Направено е искане за присъждане в полза на ищците на сторените от тях съдебно деловодни разноски по делото.

С Разпореждане с рег. № 2264 от 23.06.2025 година съдията-докладчик, след като е извършил проверка за редовност на исковата молба (чл. 129 от ГПК) и допустимост на предявените с нея искове, в съответствие с чл. 130 от ГПК, на основание чл. 131 от ГПК, е 2 постановил препис от исковата молба и доказателствата към нея да се изпратят на ответника с указание, че в едномесечен срок може да подаде писмен отговор, отговарящ на изискванията на чл. 131, ал. 2 от ГПК. Изпратеното съобщение до ответника е връчено на 24.06.2025 година на Елица Стоянова– старши специалист „Деловодство“ към Община Благоевград. Видно от материалите по делото в указания на ответника едномесечен срок от получаване на съобщението на 23.07.2025 година е депозиран писмен отговор по подадената искова молба.

В същия се посочва, че се оспорва изцяло предявения иск, като неоснователен. Твърди се, че Община Благоевград е собственик на претендирания имот на основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР на ЗИДЗОС. Навежда се, че имотът, обект на настоящия спор, е бил част от масивите на АПК, извън регулационните граници на с. Падеш и за първи път се появява с материализирани на място граници и площ през 1985 година със Застроителния, регулационен и кадастрален план на с. Падеш, одобрен със Заповед № 268 от 13.08.1985 година, като по този план е отреден за жилищно строителство. За имота, предмет на разглеждане в настоящото производство, към исковата молба е представен като доказателство Акт за държавна собственост № 76 от 06.04.1986 година, в който се сочи, че има незастроен парцел, отреден за жилищно строителство, съгласно действащия Регулационен план, одобрен със Заповед № 268 от 13.08.1985 година, което изцяло изпълнява заложените изисквания на законодателя, съгласно разпоредбата на § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Излага се, че в него е записан собственост държавна и бивш собственик на имота – АПК „Д. Благоев“, като се посочва, че видно от Справка за собствеността на имотите (по гореописания регулационен план) за парцел IV, кв. 10, процесният имот е държавна собственост, предаден за управление на Общински народен съвет. Навежда се, че е съставен също Акт за частна общинска собственост № 14450 от 11.04.2025 година, вписан в Служба по вписванията при Районен съд – Благоевград, Акт № 87, том VII, дело № 871/2025 година, вх. рег. № 2112 от 29.04.2025 година, в който като основание за придобиване е записано чл. 56, ал. 1, чл. 59, ал. 2, чл. 2, ал. 1, т. 2 (придобит по закон) от ЗОС, във връзка с § 42 от ПЗР към ЗИД на ЗОС. Посочва се, че с Молба № 94-00-206 от 26.01.1987 година, лицето Е. П. Р. (сестра на праводателя на ищците) е поискала от Общински народен съвет да й бъде предоставено безвъзмездно право на строеж върху парцел IV, кв. 10 по плана на с. Падеш с предимство по реда на Наредбата за държавните имоти. Излага се, че със Заповед № 74 от 16.02.1988 година на Общински народен съвет – Благоевград е отстъпено право на строеж върху държавна земя, парцел IV, кв. 10, общинско петно, по плана на с. Падеш на Е. П. Р., на основание чл. 15 от ЗС, чл. 130 и чл. 103 от Наредбата за държавните имоти. Твърди се, че съгласно цитираната заповед, като правна последица, е изготвен и подписан Договор от 16.02.1988 година за отстъпване право на строеж върху държавна земя на Е. П. Р. при спазване изискванията на НДИ, ЗСГ и ЗТСУ.

Навежда се, че въз основа на описаните по-горе документи, лицето Е. П. Р. е депозирала Молба с вх. № 94-00-2022 от 28.04.1988 година, с която е поискала издаване на разрешение за строеж. Излага се, че на 30.05.1988 година Общински народен съвет – Благоевград, в качеството си на компетентен орган, е издал Разрешение за строеж № 115-2 от 30.05.1988 година, с което на молителката е разрешено в имота да бъде изградена жилищна сграда върху 108 кв.м. Излага се, че от разписен лист на имота към Кадастрален план, одобрен със Заповед № РД-02-14-2217 от 22.11.1999 година и предоставените извадки на самия КП на с.

Падеш за имот с № 328 е изписано трайното предназначение на спорния имот – двор и собственост на Кметство с. Падеш, като от извадка от ЗРП на с. Падеш, одобрен със Заповед № 268 от 13.08.1985 година върху имота е записано – общинска собственост. Сочи се, че от гореизложеното ищците признават отрицателно установителен за тях факт, а именно: признават, че техният праводател – В. Т.а, заедно със своята сестра са били наясно и са признали правото на собственост на държавата, потвърдено и от приложените към писмения отговор документи (Договор от 16.02.1988 година за отстъпване на право на строеж върху държавна земя; Молба № 94-00-206 от 26.01.1987 година за предоставяне на безвъзмездно право на строеж; Заповед № 74 от 16.02.1988 година на Общински народен съвет – Благоевград за отстъпване право на строеж; Разрешение за строеж № 115-2 от 30.05.1988 година; Скица за отстъпено право на строеж от 29.01.1988 година). Навежда се, че от приложените КП и ЗРП е видно, че от момента на индивидуализирането на имота, като самостоятелен обект на вещно право, той е записан като държавна собственост, респ.