Присъда № 50 от 19.06.2025, Районен съд - Пазарджик

НОХД № 402/2025 г. по описа на Районен съд П.

МОТИВИ:

Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура П. обвинителен акт срещу подсъдимия С. А. Н., роден на ... в гр. П., живущ в същия град на ул. „С.“ № 2, ап.2, българин, български гражданин, неженен, неосъждан, с основно образование, безработен, ЕГН: ********** за това, че на 18.09.2021 г. в гр. К., Федерална Република Г., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС с № ..., сочено за издадено на ... от МВР П., на името на С. А. Н. ЕГН: **********, като е било представено пред полицейските органи в гр. К., ФРГ като доказателство за притежавана правоспособност за управление на МПС и от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.2, вр. с ал.1 от НК.

Делото се разглежда в отсъствието на подсъдимия при условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.4, б. „а“ от НПК.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението. Счита, че от събраните доказателствени материали може да се направи несъмнен извод, че подсъдимият е извършил престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Пледира съдът да признае подсъдимия за виновен, като му наложи наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изпълнение да бъде отложено при условията на чл.66 НК за изпитателен срок от три години.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск и няма конституиран граждански ищец. Няма конституиран частен обвинител.

Защитата счита, че делото е изяснено от фактическа страна и е доказано обвинението. Моли при определяне на наказанието да се вземе предвид чистото съдебно минало на подсъдимия. Счита, че наказание от няколко месеца лишаване от свобода, отложено на основание чл.66, ал.1 НК, ще изпълни целите на чл. 36 от НК.

Районен съд П., като обсъди събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

Към месец септември на 2021 г., подсъдимият С. Н., пребивавал в гр. К., Федерална Република Г.. Същият не притежавал СУМПС български образец.

Около 00.35 часа на 18.09.2021 г. полицейските служби в гр. К., получили сигнал, сочещ, че водач на лек автомобил с регистрационен номер ..., се движил с много ниска скорост по ул. ... в посока .... Информаторът твърдял, че водачът вероятно бил употребил алкохол, а поведението му представлявало заплаха за останалите участници в движението. Свидетелите 1 полицейски комисар Д.А. и Т.Р. - служители на полицията в гр. К., предприели действия по проверка на сигнала. В района на ..., установили посочения автомобила и подали сигнал за неговото спиране. Проверката била извършена в района на ... - кръговото кръстовище на търговския панаир.

Полицейските служители констатирали, че водач е подсъдимият С. Н., който управлявал моторното превозно средство в нетрезво състояние, което било установено с техническо средство. Пред служителите на реда подсъдимият удостоверил правоспособността си със СУМПС български образец с № ..., сочен за издаден от ОД на МВР П., като на документа фигурирала неговата снимка и имена. Този документ бил иззет от немските власти, а от Районен съд К. на подсъдимия Н. било наложено наказание лишаване от право да управлява МПС. Едновременно с това СУМПС било отнето и съгласно чл.8, ал.2 и ал.3 от Директивата на Европейския съвет, документът бил изпратен в Република България.

В Министерството на външните работи, Главна Дирекция „Национална полиция“ на Република България, постъпила информация от Федералната служба по транспорта на Г., с приложено СУМПС с № ..., отнето от подсъдимия Н., който бил с адрес гр. П.. Именно поради тази причина документът бил препратен в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР П..

Свидетелката В. И. заемала длъжността системен оператор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР П.. На нея било възложено да извърши проверка на документа и да предприеме последващи действия. При въведени от свидетелката идентификационни данни на подсъдимия установила, че същият нямал издадено по надлежния ред СУМПС български образец.

Извършила справка и по номера на документа, от който станало ясно, че СУМПС с такъв номер не е било издавано. За констатацията си И. уведомила прекия си ръководител. Сезирана била Районна прокуратура П. и било образувано досъдебно производство.

В хода на разследването била назначена и изготвена съдебно-техническа експертиза. Според заключението на вещото лице, представеното за изследване СУМПС с номер ..., сочено за издадено на ... от МВР П., на името на С. А. Н. ЕГН **********, е неистински документ. Същият не е издаден от официален орган. Установено било по експертен път, че бланката на инкриминирания документ, се различавала от оригиналния образец по вид, структурни белези и оптични свойства на използвания материал.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля В. И. и писмените доказателства справка от АИС български документи, справка за нарушител/водач, справка съдимост, справка за пътуване на лице, европейска заповед на разследване, документи изпратени от Федерална Република Г. в изпълнение на ЕЗР с превод на български език, справка за пътуване на лице - 2 2 бр., както и от заключението на вещото лице по изготвената техническа експертиза. Последното съдът кредитира като компетентно изготвено, вещото лице е отговорило точно на поставените въпроси.

Събраните по делото горепосочени доказателства са без противоречие помежду си относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние и участието на подсъдимия в неговото извършване. Съдът кредитира изцяло показанията, както на свидетеля И., дадени по ДП, така и на германските полицай Д.А. и Т.Р., дадени в изпълнение на издадената ЕЗР.

Показанията са безпротиворечиви, ясни, конкретни и логични по отношение на съставомерните признаци. Техните показания следва да бъдат ценени като такива с висока доказателствена стойност, тъй като дават информация за факти, които са пряко възприети от свидетелите и са дадени от лица, които не са заинтересовани от изхода на делото.

Така изложената фактическа обстановка води до следните правни изводи:

С действията си подсъдимият С. А. Н. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 316, вр. с чл.308, ал.2 от НК, вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна подсъдимият С. А. Н. на 18.09.2021 г. в гр. К., Федерална Република Г., съзнателно се е ползвал от неистински официален документ - свидетелство за управление на МПС с № ..., сочено за издадено на ... от МВР П., на името на С. А. Н. ЕГН: **********, като е било представено пред полицейските органи в гр. К., ФРГ като доказателство за притежавана правоспособност за управление на МПС и от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Съдът намира за установени и доказани всички елементи на престъпния състав от събраните по делото доказателства.

Изхождайки от действията на подсъдимия, които показват какво е отношението му към деянието и престъпния резултат, съдът намира, че престъплението от субективна страна е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл - подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е искал настъпването им.

Интелектуалният момент на умисъла е включвал представите, че подсъдимият е бил наясно, че няма валидно СУМПС, издадено в България и въпреки това е ползвал неистинския официален документ с № ..., сочен за издаден на ... от МВР П., на името на С. А. Н. ЕГН:

********** като доказателство за притежавана правоспособност за управление на МПС пред полицейските органи в гр. К., ФРГ, които са го спрели за проверка. Волевият момент включва именно съзнаването на горните обстоятелства и използването на документа.

Подбудите за извършване на престъплението очевидно се коренят в незачитането на установения в страната правов ред и на обществените 3 отношения, свързани най-общо казано с документооборота – съставяне, използване и съхраняване на различните видове документи.

По наказанието:

При индивидуализацията на наказанието съдът взе предвид разпоредбите на чл.36, ал.1 от НК относно целите на наказанието и чл.54 ал.1 от НК касаещи неговото определяне.

Съдът прецени като висока обществената опасност на извършеното от подсъдимия деяние. Касае се за престъпление пряко свързано с документооборота. В Постановление на Върховния съд № 3 от 23 март 1982 г., което е запазило актуалността на голяма част от своите разрешения, се приема, че „документните престъпления накърняват реда и правната сигурност на документирането, подриват общественоправната функция, която се възлага на документа, затрудняват дейността на държавните и обществени органи и организации, създават усложнения в отношенията между организациите и гражданите”.

Съдът прецени като сравнително ниска обществената опасност на подсъдимия, който не е осъждан.

За да определи наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид степента на обществена опасност на конкретно извършеното от подсъдимия деяние и данните за личността му. Отегчаващо вината обстоятелство към момента на извършване на инкриминираното деяние е било управлението на МПС след употреба на алкохол. Смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало и възрастта на подсъдимия.

Наказанието, което се предвижда за извършеното престъпление по чл.316, вр. с чл.308 ал.2 от НК, е лишаване от свобода за срок до осем години.

Размерът на наказанието лишаване от свобода следва да бъде определен отчитайки отегчаващите и смекчаващите отговорността обстоятелства, съобразявайки високата степен на обществената опасност на деянието, подбудите за негово извършване и данните за личността на подсъдимия, така както повелява чл.54 НК. Ръководейки се от всичко това, съдът прие, че найподходящото е наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, като на основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното наказание да се отложи за изпитателен срок от три години. Така определеното наказание съдът намира, че съответства на тежестта на самото престъпно деяние, характеризиращо се с висока степен на обществена опасност, тъй като такъв тип престъпни посегателства много често са със значителни вредни последици върху засегнатите обществени отношения. Ето защо съдът намира, че едно полеко наказание не би могло да отговори на целите на наказанието по чл.36 от НК.

При тези данни съдът намира, че така определеното наказание ще изиграе своята роля за постигане целите по чл.36 от НК както по отношение на подсъдимия, така и по отношение на останалите членове на обществото. С 4 налагането му подсъдимият ще има възможност да осмисли постъпката си, да се поправи и да съобрази за в бъдеще поведението си със законоустановените порядки в обществото. Така прецененият изпитателен срок от три години е достатъчно дълъг с оглед постигане и на другата цел, преследвана от закона – да се отнеме възможността на лицето да върши престъпления.

Възпитателната работа с условно осъдения ще следва да се възложи на Наблюдателната комисия при Община П..

Вещественото доказателство: 1 брой СУМПС с № ... /находящо се по делото на лист 25А/ ще следва да се отнеме в полза на държавата и да се унищожи.

С оглед изхода на делото, ще следва да се осъди подсъдимия С. А. Н. да заплати сторените по делото разноски в общ размер на 1378.00 /хиляда триста седемдесет и осем/ лв., от които 1338.00 / хиляда триста тридесет и осем / лв., платими по сметка на ОД МВР П. и 40.00/ четиридесет/ лв., платими в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд П..

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5