Решение № 1957 от 24.03.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1957 гр. София, 24.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20251100510190 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 10562 от 05.06.2025 г. по гр.д. № 4626/2024 г. по описа на СРС, 151 с-в, е осъден Гаранционен фонд, БУЛСТАТ 121446665, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, ет. 4, да заплати на М. А. К.-П., ЛНЧ **********, с адрес: гр. София, ул. ****, на основание чл.

557, ал. 1, т. 1, вр. чл.519, ал. 1, т. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ сумата от 15 000 лв. /7669.38 евро/, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от ищцата като пътник в автобус, марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, рег. номер ****, вследствие на ПТП настъпило на 14.10.2020г., причинено при управление на неустановена марка и модел лек автомобил, управляван от неизвестен водач, както и сумата от 1453, 06 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.04.2023 г. до 24.01.2024 г., като е отхвърлен иска за главница за разликата над 15 000 лв. до пълния предявен размер от 24 500 лв., както и иска за обезщетение за забава за разликата над 1

1453, 06 лв. до пълния предявен размер от 2598, 72 лв., както и за периода от 29.03.2023 г. до 26.04.2023 г.

Решението, в частта на отхвърляне на иска по чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл.519, ал. 1, т. 1 КЗ над сумата 15000.00 лв. до размера на сумата 24500.00 лв., както и в частта на отхвърляне на иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 493, ал.

1, т. 5 КЗ за обезщетение за забава за разликата над сумата 1453, 06 лв. до пълния предявен размер от 2598, 72 лв., е обжалвано от ищеца М. А. К.-П., с излагане на доводи, че е неправилно, поради нарушение на процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа, че при определяне размера на обезщетението за понесените от ищцата нематериални вреди от настъпилото ПТП и травмите във връзка с него съдът не е съобразил принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД съобразно установените увреждания и времето за възстановяване и лечение.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението в частта на отхвърляне на исковете, като неправилно и моли за уважаване на исковете до пълните им предявени размери. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Гаранционен фонд, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението в обжалваната част, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, като същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът намира жалбата за основателна в една част.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя 2 от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:

Производството е образувано по предявени от М. А. К. - П. срещу Гаранционен фонд осъдителни искове по чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл. 519, ал. 1, т.

1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ за заплащане на сумата 24 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания от ищцата като пътник в автобус, марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“, рег. номер ****, вследствие на ПТП настъпило на 14.10.2020г., причинено при управление на неустановена марка и модел лек автомобил, управляван от неизвестен водач, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 25.01.2024 г. до окончателно изплащане на сумата, както и сумата от 2598, 72 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 29.03.2023 г.

(датата на сезиране на ГФ на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 от КЗ) до 24.01.2024 г.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за доказано в производството, че на 14.10.2020 г. около 09.52 ч. в гр. София, е настъпило ПТП по вина на водача на неидентифицирано моторно превозно средство - лек автомобил, при което на ищцата – пътник в автобус марка „Ютонг“, модел „ЗК 6126 ХГА“ с peг № ****, управляван от Н. Б. К. с ЕГН **********, който се движил по бул. „Овча купел“ с посока от ул. „Любляна“ към ул. „Житница“ били причинени травматични увреждания. Последните се изразили в причинена фрактура на тялото на лопатката вдясно и причинена фрактура на пето ребро вдясно, като първото е довело до „трайно затруднение в движенията на десния горен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата, а второто до „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. При съобразяване възрастта на пострадалата, причинените й болки от травмите и неприятният и тежък инцидент; обстоятелството, че за възстановяването й пострадалата е била лекувана консервативно, чрез обездвижване и прием на обезболяващи лекарства; обстоятелството, че към настоящия момент всички получени фрактури са 3 напълно консолидирани и не е налице инвалидизация; както и че движенията са възстановени в пълен обем спрямо нормата, съдът е определил обезщетение в размер на 15000.00 лв. за понесените от пострадалата нематериални вреди. За този размер претенцията по чл. 557, ал. 1, т. 1, вр. чл.

519, ал. 1, т. 1 КЗ е била уважена и отхвърлена за разликата до предявения размер 24500.00 лв. При съобразяване, че в случая е налице изричен отказ от страна на ответника да заплати обезщетение с писмо от 27.04.2023 г., съдът е приел, че именно от тази дата същият дължи на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ обезщетение за забава в размер на законната лихва, чийто размер възлиза на сумата 1453, 06 лв. за периода от 27.04.2023 г. до 24.01.2024 г. За разликата над тази сума до предявения размер от 2598, 72 лв., както и за периода от 29.03.2023 г. до 26.04.2023 г., съдът е отхвърлил иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ като неоснователен.

Решението е неправилно в една част.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В производството е установено от събраните пред първата инстанция доказателства, че на 14.10.2020 г., около 09.52 ч. в гр.София на бул. „Овча купел“, в района на кръстовището с ул.„Народно хоро“ е настъпило пътнотранспортно произшествие с участието на автобус „Ютонг“, рег. номер ЗК 6126 ХГА, собственост на „Столичен автотранспорт“ ЕАД и управляван от третото лице-помагач Н. К..

Установява се от събраните доказателства и констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, които настоящият състав изцяло кредитира по реда на чл.202 ГПК, че ПТП е настъпило по вина на водача на неизвестния автомобил, който е нрушил правилата за движение по пътищата, тъй като при извършване на маневра за престрояване е минал пред процесния автобус.

4

Това, от своя страна, е довело до задействане на спирачната уредба от страна на водача на автобуса, в резултат на което в салона на автобуса паднала пътничката М. А. К.- П., която реализирала удар с вътрешни части на автобуса.

В производството е установено, че в резултат на ПТП на пострадалата са били причинени следните травматични увреждания: фрактура на тялото на лопатката вдясно и фрактура на пето ребро вдясно. Според дадените от СМЕ констатации, които настоящия състав изцяло кредитира, по реда на чл.202 ГПК, получената от ищцата фрактура на дясната скапула е довела до реализиране на медико-биологичния квалифициращ признак „трайно затруднение в движенията на десния горен крайник“ за период по-голям от 30 дни от датата на получаване на травмата. По отношение фрактурата на реброто вещото лице сочи, че ако са на едно или до три ребра, предизвикват обикновено само болка по време на дихателните движения за пострадалия.

Получената от ищцата фрактура на петото ребро вдясно е довела до реализиране на медико-биологичния квалифициращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“. Съгласно заключението и двете получени травми са били лекувани консервативно, като основно място в терапията заема обезболяването с конвенционални или опиоидни аналгетици и нестероидни противовъзпалителни средства. Болките и страданията на ищцата са били най-интензивни в периода между настъпването на травмите и предприетото лечение, както и в ранния едномесечен период след това.

Вещото лице е извършило личен преглед на ищцата и са били проведени актуални рентгенографии от 30.01.2025 г., при които била установена пълна консолидация на всички получени фрактури, както и че не са налице състояния, които трайно или до живот да съпътстват и инвалидизират пострадалото лице. В заключението е посочено, че активните и пасивни движения в дясната раменна става са леко болезнени в крайните градуси от арката за някои от тях, но са в съответния обем спрямо нормата.

При така установеното, съдът намира следното от правна страна:

Съгласно разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 1 от КЗ, Гаранционният фонд изплаща на увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания, причинени на територията на Република България от моторно 5 превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било установено / неидентифицирано моторно превозно средство /.

Възникването на спорното материално право, кореспондиращо на насрещното правно задължение на ответника Гаранционен фонд, така както е заявено от ищеца чрез изложените в исковата молба конкретни фактически твърдения, е обусловено от осъществяването в обективната действителност на следните материалноправни предпоставки / юридически факти /: 1/ осъществяване на ПТП по вина на лице, управлявало неидентифицирано МПС / на основание чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината се предполага оборимо / ; 2/ претърпени от ищеца неимуществени вреди, намиращи се в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на делинквента; 3/ гражданската /деликтната/ отговорност на водачите / автомобилистите / на съответния лек автомобил да е следвало задължително да бъде обезпечена чрез сключване на задължителна застраховка "Гражданска отговорност".

В случая при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и цялостна оценка на конкретната фактическа обстановка, съдът намира, че са налице предпоставките на разпоредбата на чл.557, ал.1, т.1 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника за заплащане на обезщетение на ищеца за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на пътнотранспортно произшествие настъпило на 14.10.2020 г. в гр. София.