Решение № 97 от 29.01.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 97 гр. София, 29.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Нина Ш. Вьонг Методиева като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20231000501409 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 262440 от 21.07.2022 г., постановено по гр.д. № 3791/2021 г. от Софийски градски съд, ответникът - Прокуратурата на Република България е осъден да заплати на В. А. Г., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 10 000 /десет хиляди/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което е оправдан с решение № 257 от 127.01.2020 г., постановено по к.н.д. № 1066/2019 г. от ВКС на Р. България, след отмяна на осъдителна присъда, постановена от Софийски градски съд и решение на Апелативен съд София, с което е бил намален размера на наказанието „лишаване от свобода“, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над уважения /10 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000 лв.

Първоинстнацинният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратурата на Република България да заплати на В. А. Г., ЕГН **********, на основание чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, деловодни разнроски, в размер на сумата от 10 лева.

1

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца В. А. Г., ЕГН ********** в частта, в която главният иск е отхвърлен, за разликата над уважения /10 000 лв./ до пълния предявен размер от 100 000 лева, с доводи за неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от незаконото обвинение, произлезли от наказателното преследване, в което наблюдаващия прокурор е инициирал вземането на най-тежката мярка за неотклонение и прилагане на мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Р. България“ без разрешението на прокурора.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск, ведно с законната лихва, считано от 17.01.2020 г.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за недопустимост, но се иска отмяната му и връщане на делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – В. А. Г., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 14.01.2016 г. е задържан със заповед по ДП 3382 ЗМК 106/2016 г. и след извършено разпознаване е бил привлечен в процесуално качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 129, ал. 2, пр. 6 от НК. Извършен 2 е разпит.

Ищецът твръди още, че:

- с постановление от 14.01.2016 г. по пр.пр. 4005/2016 г. на Софийска районана прокуратура, ДП № 3382 ЗМ 106/2016 на 07 РУ –СДВР е бил задържан за срок до 72 часа;

- с определение от 16.01.2016 г., постановено по ч.н.д. № 869/2016 г. от Софийски районен съд по отношение на него е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“;

- определението е било атакувано и потвърдено с определение, постановено по в.ч.н.д. № 232/2016 г. от Софийски градски съд;

- с постановление от 23.02.2016 г. на прокурор при СРП е оставена без уважение молбата от неговия защитник за назначаване на медицинска експертиза за здравословното му състояние и възможността за лечението му в условията на изпълнение на взетата мярка;

- на 10.01.2016 г. е извършена комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза за оценка на способностите му да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си; дали страда от психично заболяване и бил ли е в състояние на афект;

- с протоколно определение от 24.03.2016 г., постановено по ч.н.д. № 1326/2016 г. от Софийски градски съд е изменена първоначално взетата му мярка за неотклонение от „задържане под стража“ в „домашен арест“;

- с определение от 13.05.2016 г., постановено по ч.н.д. № 8323/2016 г. от Софийски районен съд мярката за неотклонение „домашен арест“ е била изменена в „парична гаранция“, в размер на 1 000 лева, което определение е атакувано и потвърдено с определение, постановено по в.ч.н.д. № 2299/2016 г. от Софийски градски съд;

- с постановление от 22.11.2016 г. по посоченото досъдебно производство, но наблюдавано от прокурор в Софийска градска прокуратура – пр.пр. № 17785/2016 г., след преквалификация на деянието е бил привлечен в процесуалното качаство на обвиняем за престъпление по чл. 115, ал. 1 във вр. с чл. 18 НК;

- с постановление от 22.11.2016 г. на наблюдаващия прокурор при СГП 3 му е била взета мярка на процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“;

- наблюдаващият прокурор е внесъл обвинителен акт в Софийскки градски съд, въз основа на който е било образувано н.о.х.д. № 292/2017 г., което е било прекратено и върнато на СГП за отстраняване на съществени процесуални нарушения във връзка с правната квалификация – довършен опит за убийство, но не са настъпили исканите общественоопасни последици;

- прокурорът е внесъл нов обвинителен акт на 24.03.2017 г., образувано е н.о.х.д № 1308/2017 г. по описа на Софийски градски съд и в първото по делото открито съдебно заседание на 24.04.2017 г. пострадалият е бил конституиран като частен обвинител и граждански ищец с приет за съвместно разглеждане гражданскя иск с правно основание чл. 45 ЗЗД, за сумата от 150 000 лв.;

- проведени са няколко открити съдебни заеседания и на 07.11.2017 г. е постановена присъда № 270 по н.о.х.д. № 1308/2017 г., с която е бил признат за виновен извършването на престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, за което му е било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от седем години при първонаначален „строг“ режим на изпълнение; осъден е на основание чл. 45 от ЗЗД да заплати на пострадалия обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 16.01.2016 г., както и да заплати направените деловодни разноски;

- присъдата на първоинстанционният съд е била протестирана от прокурора, обжалвана от частния обвинител и граждански ищец, както и от него;

- с решение № 160 от 15.04.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 275/2018 г. от Апелативен съд София е била изменена атакуваната присъда, като деянието е било преквалифицирано от престъплание по чл. 115 във вр. с чл.

18, ал. 1 от НК в престъпление по чл. 119 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК; намален е размера на наказанието лишаване от свобода от седем на три години с приложението на института на условното осъждане; отхвърлен е граждансия иск, за разликата над сумата от 25 000 лева и съобразно този резултат е бил осъден да заплати направените деловодни разноски;

- подал е касационна жалба срещу решението на въззивния наказателен 4 съд и по нея е било образувано к.н.д. № 1066/2019 г. по описа на ВКС на Р.

България, като прокурора е изложил становище за нейната неоснователност;

- с решение № 257 от 17.01.2020 г., постановено по к.н.д. № 1066/2019 г. по описа на ВКС на Р. България е отменено изцяло атакуваното решение № 160 от 15.04.2019 г., постановено по в.н.о.х.д. № 275/2018 г. от Апелативен съд София и на основание чл. 12, ал. 1 от НК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 115 във вр. с чл. 18, ал. 1 от НК, а гражданския иск е бил изцяло отхвърлен;

- с определение № 1724 от 02.06.2020 г., постановено по н.о.х.д. № 1308/2017 г. от Софийски градски съд е отменена мярката за процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“;

- със заповед № 3286з. – 2656 от 30.07.2020 г. на комисар към ГД „Национална полиция“ - МВР е била снета от всички информационни фондове на МВР полицейската му регистрация с дата 14.01.2016 г.;

- наказателното производство е продължило общо 4 години и 3 дни, в който период е бил с посочените мерки за неотклонение и мярка за процесуална принуда; претърпял е неимуществени вреди, тъй като медийните публикации за обвинението са уронили неговото добро име в обществото; наложеното от първите две инстанции наказание лишаване от свобода е повлияло негативно на неговото физическо и психическо здраве; не е бил пълноценен да се грижи за своята съпруга, страдаща от психично заболяване и за членовене на семейството.

С предявените искове поискал осъждането на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди, в размер на сумата от 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 17.01.2020 г.

Поискал присъждане на направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 93/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото наказателно преследване.

При условията на евентуалност поискал да се определи обезщетение за неимуществени вреди в размер, който да съобразен с критериите на съдебната 5 практика за справедливост и конкретните обстоятелства по делото.

От фактическа страна:

От приложените по делото писмени доказателства се установава, че ищецът – В. А. Г., ЕГН ********** на 14.01.2016 г. е бил задържан със заповед по ДП 3382 ЗМК 106/2016 г. и след извършено разпознаване е бил привлечен в процесуално качество на обвиняем за извдършено престъплание по чл. 129, ал. 2, пр. 6 от НК.

С постановление на прокурор от 14.01.2016 г. по пр.пр. № 4005/2016 г. на Софийска районна прокуратура, ДП № 3382 ЗМ 106/2016 на 07 РУ –СДВР е бил задържан за срок до 72 часа.

С определение от 16.01.2016 г., постановено по ч.н.д. № 869/2016 г. от Софийски районен съд по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Определението е било атакувано и потвърдено с определение, постановено по в.ч.н.д. № 232/2016 г. от Софийски градски съд.

С постановление от 23.02.2016 г. прокурор при СРП е оставил без уважение молбата, подадена от защитника за назначаване на медицинска експертиза, която да обследва здравословното състояние на ищеца и възможността за лечение в условията на изпълнение на взетата мярка.

На 10.01.2016 г. е извършена комплексна съдебно - психиатрична и психологична експертиза, която е оценила способностите му да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си.

С определение от 24.03.2016 г., постановено по ч.н.д. № 1326/2016 г. от Софийски градски съд е изменил първоначално взетата по отношение на 6 ищеца мярка за неотклонение „задържане под стража“ в „домашен арест“.

С определение от 13.05.2016 г., постановено по ч.н.д. № 8323/2016 г. от Софийски районен съд мярката за неотклонение „домашен арест“ е била изменена в „парична гаранция“, в размер на 1 000 лева, което определение е атакувано и потвърдено с определение, постановено по в.ч.н.д. № 2299/2016 г. от Софийски градски съд.

С постановление от 22.11.2016 г. на прокурор при Софийска градска прокуратура – пр.пр. № 17785/2016 г. е преквалифицирал деянието и ищецът е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем за извършено престъпление по чл. 115, ал. 1 във вр. с чл. 18 НК.