Решение № 350 от 26.09.2024, Районен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 350 гр. Пазарджик, 26.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Таня Петкова при участието на секретаря М. Савова като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно дело № 20245220201051 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от „МЕБЕЛИ УНИКА“ ЕООД, с ЕИК204239989, със седалище и адрес на управление ******, представлявано от управителя с.в.ч., против Наказателно постановление № 13-2400218 издадено на 27.06.2024 г. от Директор на Дирекция „Инспекция по труда“ гр.

Пазарджик, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ, във връзка с чл.413 ал.2 от КТ и за нарушение на чл.52 ал. 1 Закон за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ) във вр. с чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ (обн. ДВ бр.15/2006г.) във вр. с т.27 от Заповед № РД-06-12 от 15.11.2023 г. за определяне на коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024 година на министъра на МТСП е наложена имуществена санкция в размер на 1 500(хиляда и петстотин) лева.

Релевираните в жалбата оплаквания се свеждат до незаконосъобразност на НП, поради допуснати нарушения материалния и процесуалния закон, с оглед на което се иска отмяна на НП и алтернативно се предлага НП да бъде изменено като се приложи привилигерования състав на маловажно нарушение 1 по чл.415в ал.1 от КТ и се наложи минималния предвиден в закона размер на имуществената санкция.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател се представлява от пълномощник, който подържа жалбата и пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения и алтернативно пледира НП да бъде изменено и се приложат разпоредбите за маловажен случай. Претендира присъждане на разноски в полза на жалбоподателя.

Процесуалният представител на АНО оспорва жалбата и излага обосновано становище същата да се остави без уважение като неоснователна, а НП да се потвърди като законосъобразно и правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар.

Съдът, след като взе предвид изложеното в жалбата и становищата на страните, съобразявайки закона, по вътрешно убеждение и като обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН прие за установено от фактическа страна следното:

Дружеството-жалбоподател е санкционирано с НП, за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1 т.1 от ДР на Кодекса на труда на 03.04.2024 г. в обект на контрол, представляващ „Цех за производство на мебели“, намиращ се е поземлен имот с идентификатор ***, местност „Тус тепе“, в землището на с. Симеоновец, и извършващ дейност, декларирана пред НАП, НСИ КИД 2008 с код: 31.09- „Производство на други мебели“, не е застраховало за своя сметка работниците в предприятието, които подлежат на задължително застраховане за риск „Трудова злополука“, в това число заварените да престират труд на 03.04.2024 г. по време на проверката, извършена на място в обекта на контрол- С.Г.Б. на длъжност „машинен оператор“, М.Л.Г. на длъжност „машинен оператор“ и В.С.Ч. на длъжност „машинен оператор“.

На задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната. МСТП със Заповед № РД-06-12 от 15.11.2023 г. е определило коефициент на трудов травматизъм 2 по икономически дейности за прилагане през 2024 г. Работещите в дружество „МЕБЕЛИ УНИКА“ ЕООД извършват икономическа дейност- Производство на други мебели с код по КИД 31,09, за който е определен коефициент на трудов травматизъм 0.88 и е по-висок от средния коефициент за страната 0.63.

Нарушението било извършено на 03.04.2024 г., в с. Симеоновец, когато при извършена проверка в обект на контрол- цитираният цех, стопанисван от дружество „МЕБЕЛИ УНИКА“ били установени работниците- С.Г.Б., М.Л.Г. и В.С.Ч. и тримата на длъжност „машинен оператор“, да престират труд.

Нарушението било констатирано на 12.04.2024 г. при преглед на фирмената документация в Дирекция „Инспекция по труда“- Пазарджик, която била изискана с призовка с изх. № 24023521/03.04.2024 г. на цитираната дата била представена застрахователна полица № №0142/9/24/120/000007 за застраховка за риск „Трудова злополука“, с дата на влизане в сила от 00:00 часа на 04.04.2024 г. При това положение било констатирано, че към момента на проверката работниците в дружеството, установени да престират труд в обекта, не са били застраховани за риск „трудова злополука“.

Това съставлявало нарушение на чл.52 ал.1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд (обн. ДВ,бр.124/97г.) и чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работниците и служителите за риска „трудова злополука“ (обн. ДВ бр.15/06г.) във връзка с т.27 Заповед № РД-06-12 от 15 ноември 2023 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024г.

Първата правна норма императивно разписва, че „работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет“, а втората, че „на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“.

За констатираното нарушение на 29.04.2024 г. бил съставен АУАН против дружеството-жалбоподател от св. С. А.- гл. инспектор в Дирекция „ИТ”Пазарджик, в присъствието на пълномощник на дружеството, на който бил предявен и връчен екземпляр срещу подпис.

3

Въз основа на съставения АУАН на 27.06.2024 г. било издадено атакуваното НП. Последното било връчено на законния представител на дружеството по пощата на 09.07.2024 г., видно от отбелязването в известие за доставяне (л.6), а жалбата била подадена от управителя на наказаното дружество чрез наказващия орган до съда на 18.07.2024 г, т.е. в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, при което е процесуално ДОПУСТИМА, т.к. е подадена в законоустановения срок и от лице, активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на атакуваното НП.

Гореописаната фактическа обстановка съдът възприе от събраните по делото писмени доказателства и показанията на актосъставителя- св. С. А..

Съдът кредитира изцяло събраните по делото писмени и гласни доказателства като непротиворечиви и взаимно допълващи се.

При така установеното съдът намира, че жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От показанията на св. А. се установи по категоричен начин описаната погоре фактическа обстановка, като същите се подкрепят и от писмени доказателства по делото. При тези данни от правна страна съдът намира, че от събраните доказателства безспорно се установи извършването на нарушение от страна на дружеството-жалбоподател „МЕБЕЛИ УНИКА“ ЕООД.

Не се спори по делото, че дружеството-жалбоподател е работодател по смисъла на § 1, т.1 от ДР на КТ. Всички съставомерни обстоятелства, изложени в АУАН и НП се установяват по делото и също не се оспорват от дружеството-жалбоподател. Нито в хода на административното производство, нито в жалбата и проведеното съдебно такова, от страна на дружествотожалбоподател не се отрича, че за горепосочените трима работника на дружеството не е била сключена застраховка за риск „трудова злополука“, към 03.04.2024 г. (датата на нарушението), когато е била извършена на място в обекта на дружеството проверка на от инспекторите на ДИТ Пазарджик.

Няма спор, че лицата С.Г.Б., М.Л.Г. и В.С.Ч. и тримата на длъжност „машинен оператор“ в дружеството на осемчасов работен ден, което се установява и от попълнените от лицата декларации, както и от справката за трудови договори от ИС на ИА ГИТ (л.11). Установява се също, че МТСП със Заповед № РД- 06-12 от 15.11.2023 г. е определило коефициент на трудов травматизъм по икономически дейности за прилагане през 2024 г., който за извършваната от дружеството дейност, съгласно приложението към заповедта 4 е по КИД 31.09- „Производство на други мебели”, за който е определен Ктт0.88, т.е. над средния за страната- 0.63.

Съгласно чл.52, ал.1 ЗЗБУТ, „работещите, които извършват работа, при която съществува опасност за живота и здравето им, се застраховат задължително за риска „трудова злополука“ за сметка на работодателя при условия и по ред, определени с акт на Министерския съвет“. Разпоредбата на чл.2 ал.1 от Наредба за задължително застраховане на работници и служители за риск „трудова злополука“ пък разписва, че „на задължително застраховане подлежат работниците и служителите, които извършват работа в основната и спомагателната дейност на предприятия, принадлежащи към икономическа дейност с трудов травматизъм, равен или по-висок от средния за страната“.

С оглед изложеното е видно, че са налице всички елементи на състава на административното нарушение. Те са установени и доказани по категоричен начин по делото от събраните доказателства. Установи се категорично, че нарушението е извършено на 03.04.2024 г., в с. Симеоновец, когато работниците са били заварени да полагат труд в обекта на дружеството, при извършения контрол от инспектори на ДИТ- Пазарджик. Вярно е, че преди съставяне на АУАН срещу дружеството е представена, приета и по делото като писмено доказателство, Застрахователна полица за риск трудова злополука № № №0142/9/24/120/000007 с дата на влизане в сила от 00:00 часа на 04.04.2024 г., но тя не променя факта, че към датата на нарушението задължението на работодателя, въведено от законодателя с чл.52 ал.1 ЗЗБУТ не е било изпълнено.

При това положение съдът намира, че правилно е била ангажирана обективната административнонаказателна отговорност на дружеството по реда на чл.413 ал.2 от КТ, която предвижда имуществена санкция или глоба в размер от 1 500 до 15 000 лв. за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, при положение, че не подлежи на по-тежко наказание.

В случая е неприложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, така както предлага пълномощника на въззивника, тъй като нарушението не съставлява маловажен случай по смисъла на §1 т.4 от ДР на ЗАНН, съгласно която разпоредба „маловажен случай“ е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или 5 юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид“.

Установеното и санкционирано с обжалваното наказателно постановление нарушение не отговаря на изискването за по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с останалите случаи на такива нарушения.

Съдът намира, че изискванията за задължителна застраховка на работещите в дейности с по-висок от средния за страната коефициент на трудов травматизъм, са въведени с оглед защита на особено важни обществени и лични интереси, а именно, гарантирането на материална обезпеченост на пострадалите работници и техните наследници при настъпване на трудова злополука чрез застраховане за този риск.

В конкретния казус лицата, които са подлежали на застраховане, са полагали труд малко повече от три месеца през 2024 г. на длъжността, на която са били назначени в обекта (цех) на дружеството, имайки предвид отразеното в декларациите, попълнени от тях и справката за трудовите им договори и предвид обстоятелството, че с влязлата в сила на 02.01.2024 г. (първият работен ден на 2024 г.) Заповед № РД-06-12 от 15.11.2024 г. за определяне коефициент на трудов травматизъм за прилагане през 2024 г. (ДВ, бр. 99 от 2023 г.) е бил определен Ктт – 0.88, т.е. над средния за страната- 0.63, за дейността, която дружеството упражнява, то работодателят е бил длъжен да застрахова работниците още към този момент. Този продължителен период на полагане на труд без задължителната застраховка, засилва риска от трудов травматизъм.