Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4790 от 06.11.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 4976/2024
Вид
Решение № 4790
Подписан
06.11.2025
В сила
06.11.2025
Състав
Дафина Николаева Арабаджиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 198 · Закон за водите
  • чл. 92 · Закон за гражданската регистрация
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 4790 гр. Пловдив, 06.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дафина Н. Арабаджиева при участието на секретаря Габриела Пл. Йорданова като разгледа докладваното от Дафина Н. Арабаджиева Гражданско дело № 20245330104976 по описа за 2024 година

Производството е образувано въз основа на искова молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Я. Р. Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.*** № *, общ. П., обл. П., с която са предявени искове с правно основание чл.422 ГПК във връзка с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер на сумата от 953,67 лева (деветстотин петдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от ****** г. за обект, находящ се в гр. П., бул.*** № **, по партида с абонатен № ******, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.11.2016 г. до 31.10.2023 г. от 245,04 лева (двеста четиридесет и пет лева и четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК по ч. гр. дело № 18170 по описа за 2023 г. на ПРС. Претендират се и сторените в настоящото производство съдебно – деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение, както и разноски в заповедното производство.

Ищецът посочва, че за периода от ****** г. по партидата на ответника има натрупани задължения към „Водоснабдяване и канализация" ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода, в размер на 953,67 лв.-главница, както и мораторна лихва към главницата в размер от 245,04 лв. за периода от 30.11.2016 г. до 31. 10.2023 г., за водоснабден имот, находящ се в гр. П., ул.*** № *. За потребените за посочения период количества вода се посочва, че 1 са издадени фактури за главници, подробно описани в исковата молба, като вземанията за главница за периода от 30.06.2016 г. до 18.07.2016 г. не са включени в исковата претенция, макар че е посочен този период, тъй като са платени. Изрично в уточнителната молба е посочено, че периодът от 02.11.2023 г. до 07.11.2023 г. не е включен в исковата претенция, като последната дължима главница е в размер на 15,24 лв. за периода от 02.10.2023 г. до 01.11.2023 г.

Съгласно чл. 198 от Закона за водите, предоставянето на ВиК услуги на потребителите се извършва от ВиК оператора срещу заплащане и по реда на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ). ответникът има качеството на потребител на ВиК услуги по смисъла на ЗРВКУ, като в тази връзка фигурира в базата данни на оператора като потребител с № ****** за водоснабдения имот, посочен по-горе.

Към настоящия момент отношенията между потребителя и експлоатационното дружество се сочи, че се уреждат от публично известни Общи условия, приети и влезли в сила по реда на ЗРВКУ, като същите са общодостьпни на сайта на дружеството www.vik.bg.

Посочва се, че ответникът има качеството на потребител като собственик на процесния водоснабден имот.

Сочи се, че отчетът в имота на потребителя е извършван по реда на чл. 25, ал. 8, чл.23, ал. 5 от ОУ, одобрени от КЕВР с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 г. при условията на липсващо измервателон устройство, като е начислявано за 1 обитател по 5 куб.м., като вписаният номер на водомер в карните, представлява системен номер и не е обвързан с фабричен номер на физическо измервателно устройство.

Освен сумите за главници се сочи, че се дължи и обезщетение за забава, като в тази връзка посочва, че съгласно чл.31, ал.2 и чл. 42 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор гр. Пловдив, при неспазване на срока за плащане – 30 дни след датата на фактуриране – потребителите дължат законна лихва по реда на чл. 86, ал.

2 ЗЗД. С уточнителната молба са представени справки за начислените и претендирани лихви по всяка от главниците.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 203 от Закона за водите ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК срещу ответника за натрупаните по партидата на абоната задължения, които до момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не са заплатени. Заповедта е връчена при условията на чл. 47 ГПК, което е обусловило правния интерес от установяване на задълженията по нея.

С оглед изложеното се моли предявените искове да бъдат уважени, като се претендират разноски.

Ответникът, чрез особения представител – адв. А. П. оспорва предявените искове, като неоснователни и недоказани.

Оспорва качеството потребител на ответника, като твърди, че от справка в КАИС се установява, че на административния адрес се водят два поземлени имота с по- няколко 2 сгради, като и сгради от друг поземлени имот, който е през улица. Оспорва наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника, както и че ответникът е собственик на посочения от ищеца имот.

Оспорва да е било налице основание за начисляване на суми за доставени услуги при условията на липсващо измервателно устройство, като цитира разпоредби от Наредба № 4 от 14.09.2004 г., уреждащи задължението на ищцовото дружество да монтира водомери.

Счита, че не ставая ясно защо в имота на ответника не е монтиран водомер.

Оспорва отразените в карнетите данни, като сочи, че липсват подписи на абоната или на негов представител, както и на евентуален свидетел. Счита, че карнетите не са съставени по предвидения ред и форма и не могат да служат за издаване на фактури.

Оспорва ответникът да е консумирал претендираното от ищеца количество вода, респективо оспорва същата да е правилно остойностена.

С оглед неоснователност на иска за главници, то счита за неоснователна и претенцията за обезщетение за забава, както и искането за присъждане на законна лихва.

Прави възражение за погасяване по давност на вземанията за главница и лихва, като сочи, че е приложима кратката тригодишна погасителна давност.

Моли да се отхвърлят исковете.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл.198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя ВиК услуги на потребителите срещу заплащане за територията на гр. Пловдив. Съгласно чл.11, ал.7 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги /ЗРВКУ/, ВиК операторите публикуват одобрените от ДКЕВР общи условия на договорите за предоставяне на ВиК услуги наймалко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им.

Съгласно чл. 8 от действащата Наредба № 4/ 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационни системи, получаването на ВиК услугите се осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на ВиК системите, като в конкретния случай отношенията между страните по предоставяне на ВиК услуги са уредени от одобрени от ДКЕВР общи условия. Предвид посочената нормативна уредба, сключването на индивидуален писмен договор между субектите не се изисква. Според чл. 3 от посочената Наредба, потребители на ВиК услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели.

3

За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, той на първо място трябва да има качеството на “потребител” на тези услуги.

Доказателства за това, че ответникът е потребител на услуги, предоставени от ищеца за процесния период за процесния обект, не се представиха по делото, като от приетото по делото, като доказателство писмо от Община Пловдив – отдел „МДТ“ се установява, че за адреса са подавани декларации от Ф. Р. Й. и Т. К. А..

От приетото като писмено доказателство удостоверение за наследници на Ф. Р. Й., се установява, че ответникът Р. Я. Й. не е сред наследниците му.

Не се установи по делото от събраните в хода доказателства, че ответникът е собственик или ползвател на процесния водоснабден имот.

Не може да се приеме и, че съвпадането на поС.ния и настоящ адрес с адреса посочен, като такъв на водоснабден имот, представлява доказателство за качеството потребител на ответника. Съгласно действащата към датата на регистрацията на поС.ния адрес през 2000 г. разпоредба на чл. 92 от ЗГР адресната регистрация се извършва от общините и кметствата при заявяване от лицето т.е. не е било необходимо представяне на документи, удостоверяващи, че това лице е собственик или ползвател или съответно наемател или друго лице, допуснато от собственика да живее в имота.

Ищецът не установи, че именно ответникът е материалноправно легитимиран да отговаря по исковете. По делото не са ангажирани доказателства същият да е собственик или ползвател /носител на ограничено право на ползване/ на посочения в исковата молба имот, каквото качество изисква горепосоченият нормативен акт по отношение потребителя. Лицето не е намерено и на посочения адрес, като именно поради тази причина е назначен особен представител, поради и което не може да се приеме, че лицето не оспорва, че е собственик на имота.

Не се установява и по безспорен и категоричен начин и качеството на ответника на потребител, поради и което предявеният главен иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, ведно с искането за законна лихва. С оглед неоснователност на главния иск, като неоснователен следва да се отхвърли и искът за обезщетение за забава.

Не следва да се обсъжда приетото по делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза, доколкото не се установява първата предпоставка за уважаване на исковата претенция, а именно материално-правната легитимация на ответника.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само в полза на ответника на основание чл. 78, ал.3 ГПК, но същият не представя доказателства за направени такива.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

4

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Шести септември” № 250 против Я. Р.

Й. с ЕГН: ********** и адрес: гр. П., ул.*** № *, общ. П., обл. П. искове с правно основание чл.422 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на

„Водоснабдяване и канализация” ЕООД суми в размер от 953,67 лева (деветстотин петдесет и три лева и шестдесет и седем стотинки) - главница, представляваща неплатени задължения за консумиране на питейна и отведена канална вода за периода от ****** г. за обект, находящ се в гр. П., бул.*** № **, по партида с абонатен № ******, обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 30.11.2016 г. до 31.10.2023 г. от 245,04 лева (двеста четиридесет и пет лева и четири стотинки), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 08.12.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 18170 по описа за 2023 г. на ПРС.

Решението подлежи на обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

5