Определение № 326 от 23.06.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. София, 23.06.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Д. П.

Членове:

Кристина Ив. Тодорова

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Мария Д. Абаджиева Господинова като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20251800600267 по описа за 2025 година Производството е по реда на гл.ХХІ, във вр. с чл.289 ал.4, вр. ал.1, вр. чл.24 ал.1, т.6 от НПК.

С протоколно определение от 05.03.2025 г. на Районен съд – гр. И., постановено по н.ч.х.д. № 99/2024 г. по описа на същия съд, е прекратено на основание чл.24 ал.1, т.6 от НПК, наказателното производство по посоченото наказателно от частен характер дело, образувано по тъжба на К. С. П. - Г., подадена срещу подсъдимия Н. И. И..

Срещу така постановеното определение е постъпила въззивна жалба от частния тъжител К. П. - Г., подадена чрез повереника й – адвокат К., с молба същото да бъде отменено, като незаконосъобразно и необосновано. В жалбата се излагат доводи, че неправилно първостепенният съд е приел наличието на визираните в процесуалния закон, предпоставки за прекратяване на образуваното наказателно от частен характер производство. В частност, сочи се, че първият съд неправилно е приложил разпоредбата на чл.24 ал.1, т.6 от НПК, тъй като постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, каквото в случая има постановено по същия казус, не може да се приравни по правни последици на постановлението за прекратяване на 1 наказателното производство. Твърди се и, че с оглед наличните по делото данни, неправилно първата инстанция е прекратила наказателното производство, като се е позовала на процесуалното основание по чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.6 от НПК, вместо на това по чл.287 ал.7 от НПК. Изтъква се още за незаконосъобразен и решаващият извод на първия съд, за липса на описано в тъжбата деяние, което да съдържа признаците на престъпление от частен характер, доколкото същият е сторен без проведено съдебно следствие по делото.

По реда на чл.322 от НПК е подадено писмено възражение от адвокат К.

К. – защитник на подсъдимия Н. И.. Изтъква се, че въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение, тъй като същата „е незаконосъобразна, поради противоречие с разпоредбите на НК и НПК, правната доктрина и съдебната практика, необоснована е, и превратно са анализирани съдържанието на тъжбата, както и процесуалните действия на първостепенния съд, с оглед на съдържанието на тъжбата и приложените доказателства“.

В съдебно заседание пред въззивната инстанция, повереникът на частната тъжителка – адвокат Костадин К., отправя искане жалбата му да бъде уважена, без да излага допълнителни доводи.

Пред настоящата съдебна инстанция, защитникът на подсъдимия – адвокат К. К., моли въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а атакувания съдебен акт, с който наказателното производство по делото е прекратено - да бъде потвърден.

В становището си пред въззивната иинстанция, подсъдимият Н. И. И. се солидаризира с доводите и исканията на защитника си.

С. окръжен съд, след като се запозна с доводите, изложени в жалбата и във въззивното съдебно заседание, както и с материалите по делото, и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

Данните по делото сочат, че въз основа на жалба от 31.07.2023 г., в която са изложени твърдения, че на тъжителката К. П., на датата 12.07.2023 г., в Съдебната палата в гр.П., е причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК, от длъжностно лице – Н. И. И. – служител на ОЗ”Охрана – П.”, ГДО при МП, е образувана пр. преписка № 3990/2023 г. по описа на Районна прокуратура – 2 гр.П.. След извършена предварителна проверка, с постановление от 02.11.2023 г. на прокурор от Районна прокуратура – гр.П. е отказано да се образува досъдебно производство и съответно е прекратена пр.пр. № 3990/2023 г. по описа на РП П., поради липса на престъпление от общ характер, и в частност – на такова по чл.131 ал.1, т.2 от НК. Това постановление на РП П. е било проверено по реда на чл.213 от НПК и съответно е било потвърдено от всички по-горестоящи прокуратури.

Наказателното производство пред първоинстанционният съд е било образувано по частна тъжба, подадена от К. П. срещу подсъдимия Н. И. И., за това, че на датата 12.07.2023 г., в Съдебната палата в гр.П., й била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите по чл.128 и чл.129 от НК.

С определение от 13.06.2024 г. съдията-докладчик от Районен съд – гр.И. е насрочил така образуваното по тъжбата на Г. производство, за разглеждането му в открито съдебно заседание. В същото това определение, на основание чл.252 ал.4 от НПК, съдията-докладчик е определил и правната квалификация на изложените в тъжбата факти – престъпление по чл.130 ал.1 от НК.

В проведеното на датата 18.02.2025 г. съдебно заседание, на делото е даден ход за разглеждането му. С оглед събиране на допуснати от първостепенният съд доказателства, делото е било отложено за друга дата – 05.03.2025 г.

По-нататък, от данните по делото е видно, че в съдебното заседание на посочената дата, първият съд е приел наличие на основанието по чл.24 ал.1, т.6 от НПК, за прекратяване на производството, образувано по частната тъжба на П. и съответно с определение от същата дата /предмет на настоящия въззивен контрол/, на основание чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.6 от НПК, е прекратил наказателното производство.

С оглед процесуалния стадий, в който се е намирало делото – „Съдебно заседание на първата инстанция”, неправилно първостепенният съд го е прекратил на основание чл.250 ал.1, т.1, вр. чл.24 ал.1, т.6 от НПК, което принципно може да съставлява процесуално основание за прекратяване на наказателното производство само, когато делото се намира в процесуалния стадий „Предаване на съд и подготвителни действия за разглеждане на делото 3 в съдебно заседание”. В случай, че намери наличие на някоя от предпоставките за прекратяване на наказателното производство в съдебно заседание /чл.24 ал.1, т.2-10 и ал.5 от НПК/, процесуалното основание на първостепенният съд за прекратяването му, е това по чл.289 от НПК.

За да достигне до горепосочения решаващ извод, първостепенният съд е приел, че след постановлението за отказ да се образува досъдебно производство, недопустимо е образувано второ по ред наказателно производство, относно същите факти и лица, което е в нарушение на изискванията на процесуалния закон – заобикаляне на забраната non bis in idem /не два пъти за същото/, т.е. постановлението за отказ да се образува досъдебно производство има характер на постановление за прекратяване на наказателното производство, поради което попада в обсега на действие на разпоредбата на чл.24 ал.1, т.6 от НП.

Настоящият състав на въззивната инстанция категорично не може да се съгласи с този извод.

Разпоредбата на чл.24 ал.1, т.6 от НПК не предвижда, че не се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато спрямо същото лице, за същото престъпление, е имало постановление за отказ да се образува досъдебно производство. И това е така, доколкото наказателнопроцесуалният принцип „non bis idem” забранява едно лице да бъде наказателно преследвано за деяние, за което има влязло в сила решение, с което осъдено или оправдано. Разпоредбата на чл.4 пар.1 от Протокол № 7 към ЕКПЧ не допуска дублирането на отделни наказателни процедури спрямо едно и също лице, за едно и също деяние, само когато едната от тях е приключила с влязъл в сила акт, т.е. лицето е било окончателно оправдано ли осъдено, съгласно наказателната процедура на държавата.

По своята правна природа постановлението за отказ да са образува досъдебно производство не е от тази категория актове, тъй като подлежи на обжалване пред горестоящата прокуратура, без това да е обвързано с какъвто и да било срок, т.е. няма нужния стабилитет и не се ползва с последиците на неотменимостта /в този смисъл Р. № 60160/2021 г. на ВКС, 1 н.о./.

Освен това, известно е, че целта на забраната за повторно съдене и наказване на едно и също лице за същото деяние, е да не се допусне повторение на приключила наказателна процедура, т.е. когато проведеното 4 производство няма характер на наказателно по смисъла на ЕКПЧ, то очевидно не попада в обхвата на закрилата, предоставена от чл.4 от Протокол № 7 към ЕКПЧ. Така, изхождайки от целта на предварителната проверка, която предхожда отказа за образуване, респ. образуването на досъдебното производство – събиране на достатъчно данни за извършено престъпление, без да се извършват следствени действия и да се събират доказателства чрез способите в НПК, с основание може да се приеме, че по своето естество предварителната проверка не може да бъде приравнена на наказателно или на административнонаказателно производство, което и разпоредбата на чл.24 ал.1, т.6 от НПК също не прави /в този смисъл Р. № 60160/2021 г. на ВКС, 1 н.о./. В този смисъл не може постановлението за отказ да се образува досъдебно производство да се приравнява по правни последици на постановлението за прекратяване на наказателното производство, както е приел първостепенния съд.

Предвид така изложеното по-горе, този състав на въззивният съд намира, че атакуваното първоинстанционно определение следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд за продължаване на производството по него.

Воден от всички гореизложени съображения, С. окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯВА определение № 154 от 05.03.2025 г. на Районен съд – гр.И., постановено по н.ч.х.д. № 99/2024 г. по описа на същия съд, с което е прекратено на основание чл.24 ал.1, т.6 от НПК, наказателното производство по посоченото наказателно от частен характер дело, образувано по тъжба на К. С. П. - Г., подадена срещу подсъдимия Н. И. И..

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.И. за продължаване на производството по него.

Определението не подлежи на касационна проверка.

Председател: _______________________

Членове:

5

1. _______________________

2. _______________________

6