Определение № 7236 от 30.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7236 гр. София, 30.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-22 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стефан Ис. Шекерджийски като разгледа докладваното от Стефан Ис. Шекерджийски Гражданско дело № 20261100103193 по описа за 2026 година

1. Предявен е иск от страна на С. М. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, по отношение на магистрат от СГС. Причината е че делото е препратено по подсъдност на СРС. Ищецът явно не е обжалвал Определението от 05.03.2026г.

Претенцията е недопустима – арг. от чл. 132 от КРБ, в тази норма е уреден функционален имунитет. Магистратът не носи гражданска отговорност за акотовете, което постановява.

2. Ако бе допустима и тази искова молба би следвало да се препрати на СРС, с оглед нормата на чл. 103 и чл. 104 от ГПК, тъй като сумата от 639,11 € е по-малка от тази предвидена в чл. 104, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Всъщност основният първоинстанционен съд е Районния, а не окръжния (в частност и СГС).

3. Исковата молба е нередовна от гледна точка на използвания от ищеца език (чл.

100а от ГПК) – така например:

- председател Стоева се поставя над закона …

- престъпна манипулация …

- съдиите не познават ГПК, но го прилагат, по-точно го нагнетяват … - председател (нелегитимен съдия).

Предвид т. 1 е излишно исковата молба да се оставя без движение.

В тази връзка, исковата молба се насрочва едва след като адекватният от гледна точка на подсъдност съд (не по усмотрението на ищеца), а съобразно правилата на ГПК, прецени, че претенцията е редовна. До тогава всички актове на решаващия орган са в закрито заседание.

Ако е налице редовен иск, едва тогава книжата се разменят, за да се поиска становището на ответника.

1

Актовете на съда, които са подписани, се прилагат по делото. На страните се изпращат неподписани преписи.

4. Обидата на съда, на страна в процеса, на процесуален представител на някоя от страните, на свидетел или на вещо лице не се третира от чл. 89 от ГПК в контекста на посегателство върху правото на чест, на достойнство и на добро име на конкретната личност (например на конкретния съдия, адвоката, вещото лице, свидетеля), а като нарушение на установените правила за работа на съда като държавен орган. Основанията за прилагане на глоба са свързани с неспазване на задължението на правните субекти да не създават пречки за осъществяване на функциите на държавните органи и да демонстрират уважение към тях.

Това общо задължение на гражданите осигурява практически възможността за провеждане на съдебни заседания при изпълнение на задължението на съдилищата, да разглеждат делата, спазвайки принципа на публичност и непосредственост, залегнал в чл. 11 от ГПК.

Според Определение № 270 от 04.04.2012г. по ч.гр.д. № 112/2012г., IV г.о. на ВКС Обида на съда по смисъла на чл. 89, т. 3, предл. 1 от ГПК представлява всяко поведение на участник в процеса, с което се проявява подчертано неуважително отношение към съдия, към съдебен състав, към определено съдилище или изобщо към съда като държавна институция. Когато това поведение се осъществява чрез писмени или устни словесни изрази, без значение е дали съдържащата се в тях информация е вярна или невярна.

Достатъчно е изразът да е обиден в най-широкия смисъл на това понятие, да накърнява по какъвто и да било начин авторитета на съда и престижа на съдебната институция, да подронва доверието в правораздаването и в независимостта и безпристрастността на съдиите.

Не е достатъчно езикът на жалбоподателя да бъде просто остър, полемичен или саркастичен; тойтрябва да надхвърля „границите на нормалната, учтива и легитимна критика", за да се сметне, че е оскърбителен (Di Salvo v. Italy (РД) – Решение на Европейския съд по правата на човека. Освен това, страната се санкционира, независимо от материалното ù положение: Определение № 654 от 15.09.2014г. по ч.гр.д. № 3882/2014г., г.к., ІV г.о. на ВКС.

На съда е известна процесуалната активност на ищеца, като в повечето случаи става въпрос за идентични искове, насочени срещи магистрати:

Към настоящия момент – 92 по описа на СГС и 45 по описа на СРС, според ЕИСС, като далата са граждански, въззивни и наказателни).

По разбиранията ЕСПЧ подобно поведение е недопустимо и не следва да се стимулира /Съдът установява злоупотреба с правото на жалба от страна на жалбоподател, който публикува на своя уебсайт и в YouTube призиви към посетителите да се присъединят към него, за да подадат колективна жалба до Съда и да подадат множество жалби чрез автоматично генериран и стандартизиран формуляр за жалба. В резултат на тази техника до Съда биват изпратени почти 18 000 жалби. Преследваната цел без съмнение не е да се спечелят съответните дела, а напротив - да се предизвика "задръстване, прекомерна натовареност и затлачване" на Съда, да се "парализира дейността му", да се "създаде положение на власт", за да се "преговаря" със Съда, като се застраши дейността му, и да се "дерайлира системата", в която Съдът е "звено от веригата". Този подход, стремящ се да подкопае системата на Конвенцията и функционирането на Съда, е в явно противоречие с целта на правото на индивидуална жалба, с духа на Конвенцията и преследваните от нея цели (Zambrano v. France (dec.), §§ 35-38; Съдът освен това може да намери, че има злоупотреба с правото на жалба, когато тя очевидно е лишена от каквато и да е реална цел или се е отнасяла за дребна парична сума или, най-общо казано, няма отношение към обективните законни интереси на жалбоподателя (Simitzi-Papachristou and Others v.

Greece (dec.); Bock v. Germany (dec)/.

2

Гражданският процес е предназначен да решава реални спорове, а не да обслужва кверолантни изяви.

Това е съобразено с оглед размера на санкцията – а именно в нейния максимален размер (страната се санкционира, независимо от материалното ù положение: Определение № 654 от 15.09.2014г. по ч.гр.д. № 3882/2014г., г.к., ІV г.о. на ВКС).

С оглед изложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАЛАГА на основание чл. 91, ал. 1 от ГПК на С. М. С., ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, ГЛОБА в размер на 153,39 €. разпореждането може да се обжалва по реда на чл. 92 от ГПК

Чл. 92. (1) Срещу наложената глоба в едноседмичен срок може да бъде подадена молба за отмяната й до съда, който я е наложил. Срокът тече от деня на съдебното заседание, а в случаите, когато лицето не присъства в заседанието - от деня на съобщението.

(2) Съдът разглежда молбата в закрито заседание и ако признае изложените причини за уважителни, намалява или отменя глобата, както и принудителното довеждане.

(3) Определението подлежи на обжалване с частна жалба.

ВРЪЩА исковата молба на основание чл. 130 от ГПК

Определението може да се обжалва от ИЩЕЦА с частна жалба пред Софийски апелативен съд в едноседмичен срок от получаването му

Съдия при Софийски градски съд: _______________________

3