Решение № 215 от 05.05.2021, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. Плевен , 05.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:Асен И. Даскалов при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Н. БОЯДЖИЕВА като разгледа докладваното от Асен И. Даскалов Частно наказателно дело № 20214430200245 по описа за 2021 година

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 145 и следващите от

АДМИНИСТРАТИВНОПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС

Със Заповед за задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г., издадена от М. И. М. – служител в група „*** на основание чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, Л. В. П. ЕГН: ********** е задържан за срок от 24 часа.

Срещу така издадената Заповед, П. подал жалба до *** СЪД – ПЛЕВЕН. Счита същата за незаконосъобразна като изтъква, че същата Заповед не съдържа достатъчно данни за какво престъпление е издадена, а е посочена само цифровата квалификация на такова; че липсват данни, от които да се извлече извършена от П. противоправна дейност; че не са изложени факти, индивидуализиращи конкретно деяние; наред с това отбелязва, че не са били налице материалноправните предпоставки по чл.72 ЗМВР. На тази основа, моли Заповедта да бъде отменена на основание чл.146 т.4 и т.5 АПК, както и да бъдат присъдени направените по делото разноски.

С Определение №207/03.02.2021г., състав на АС-ПЛЕВЕН е 1 прекратил производството по а.д.№***/2021г. по описа на АС-ПЛЕВЕН и е изпратил същото за разглеждане на РС-ПЛЕВЕН, по подсъдност.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Допълва, че от представените по делото писмени доказателства и по-конкретно – тези, които са част от водено спрямо Л.П. изпълнително дело, се установява, че същият не е възпрепятствал доброволното предаване на детето; отбелязва, че по времето и на мястото на издаване на обжалваната Заповед е бил налице висшестоящ спрямо М.М. полицейски орган, който е следвало да издаде евентуално Заповед за задържане, вместо – споменатият, по-нисък в йерархично положение, полицейски орган. Счита, че не са събрани доказателства, че П. противозаконно е държал детето *** в дома си, а се касае и за недоказани закани за убийство спрямо бившата му съпруга. Намира за несъстоятелен извода, че П. не е имал намерение да предаде детето *** на неговата майка, съобразно влязлото в сила съдебно решение; изтъква, че жалбоподателят не е имал намерение да шиканира предаването на детето, а съобразно чл.528 ал.4 ГПК е отправил молба до *** да изиска съдействие от органите на ***, във връзка с предаването на детето ***; че е грижовен родител, за разлика от майката на детето. Пледира за отмяна на обжалваната Заповед и за присъждане на направените по делото разноски.

За ответната страна – М. И. М. – служител в група „*** се явяво лично същият полицейски орган, както и упълномощен процесуален представител – гл.юрисконсулт при ОД на МВР-ПЛЕВЕН. Считат обжалваната Заповед за законосъобразна и правилна. Изтъкват, че е издадена от компетентен орган - полицейски служител, в рамките на неговите правомощия, уредени в ЗМВР, в предвидената от Закона писмена форма и съдържа всички задължителни реквизити посочени в чл.74 ЗМВР; подробно са разяснени и правата на задържаното лицето по чл.72 ал.3, ал.4 и ал.5 ЗМВР. Считат, че Заповедта съдържа фактическите и правните основания за издаването й, макар и изложени накратко; в тази връзка се позовават на посочената в Заповедта прокурорска преписка №***/2021г.; посочено е и основанието за задържане, а именно - чл.72 ал.1 т.1 ЗМВР. Считат, че жалбоподателят е направил опит да осуети предаването на детето *** във връзка с насрочено от *** предаване; че няколко полицейски служители е следвало да обезпечат това предаване и че са беседвали с жалбоподателя, но след като са чули как П. дава разпореждане на дъщеря си да напусне къщата и да осуети предаването, едва тогова се е стигнало до задържането на жалбоподателя. Считат, че обжалваната Заповед съответства и на целта на Закона, тъй като задържането е продължило не повече от 24 часа и е извършено с цел да бъде предотвратена възможността на лицето да извърши престъпление, да се укрие или да възпрепятства разследването на определено престъпление. Считат, че предходното поведение на жалбоподателя спрямо 2 бившата му съпруга и детето му свидетелстват, че П. е нямал абсолютно никакво намерение да изпълни съдебното решение и да предаде детето на неговата майка, съобразно влязлото в сила съдебно решение. На тази основа, пледират за потвърждаване на обжалваната Заповед, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, за което представят надлежен списък с разноски. При условията на евентуалност, в случай на уважаване на подадената жалба, отправят искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение до предвидения в Закона минимум.

Жалбата е подадена от лице с правен интерес, в срока по чл.149 ал.1 АПК, поради което се явява допустима.

По нейната основателност, след щателно обсъждане на събраните по делото доказателствени материали - поотделно и в тяхната съвкупност - Съдът намира следното:

С молба от 08.12.2020г. от името на *** по изпълнително дело №2020****** на *** /рег.№****** е поискано извършването на действия по принудително изпълнение във връзка с два броя Изпълнителни листи - №*** и №409, издадени в полза на ***, срещу Л. В. П. ЕГН: **********. В съответствие с така подадената молба, *** отправил на Л.П. покана за доброволно изпълнение от 13.01.2021г. Към настоящото дело е относимо отправеното от страна на *** покана, съдържаща и запитване до длъжника по изпълнителното дело П. в следната насока – дали е готов да предаде детето *** *** П.А на неговата майка – ***, какви прчеки за своевременното и точно изпълнение на задължението същесвуват, на кое място и време следва да бъде предадено детето. Наред с това, *** определил дата и час – 27.01.2021г. от 10:30 часа, когато длъжникът следвало да се яви заедно с детето *** в *** за да предаде детето на ***; била определена и резервна дата - 03.02.2021г. от 10:30 часа - в случай на нередовно уведомяване или непреодолими обстоятелства.

В отговор на така отправената Покана за доброволно изпълнение, на 18.01.2021г. Л.П. подал Уведомление до ***, в което го информирал, че е готов да предаде детето *** на неговата майка, но не на посоченото от *** време и място, като подробно е изложил пречките за своевременното и точно изпълнение. Наред с това, предложил на 27.01.2021г. от 10:30 часа да бъде осъществена среща в дома на жалбоподателя в с.***, като отправил и искане, на основание чл.528 ал.4 ГПК, да бъде изискано от *** становище/социален доклад по повод предаването на детето, включително - дали е налице някаква опасност от това предаване, както и да бъде осъществено съдействие за отстраняване на пречките по своевременното изпълнение на задължението за предаване, както и да бъдат предприети мерки по чл.23 ЗЗД.

В отговор на така заведеното Уведомление от страна на жалбоподателя, *** изпратил Съобщение от 20.01.2021г. /връчено на 3 пълномощник на Л.П. на 25.01.2021г./, в което длъжникът бил информиран, че предлаганите от негова страна действия не са в интерес на детето; в тази връзка, на П. е указано да съобрази предписаното в Поканата за доброволно изпълнение, а именно – че предаването на детето *** следва да се извърши на 27.01.2021г. от 10:30 часа, в ***

От друга страна, на 26.01.2021г. в следобедните часове, Л. В. П. бил поканен за беседа в стая №5 на третия етаж в сградата на ОД на МВР- ПЛЕВЕН. Освен П., присъствали полицейските служители *** *** на РУ-*** – *** В хода на беседата, П. бил уведомен, че на място пред дома му в с.***, ОБЛ.ПЛЕВЕН е налице сформиран полицейски екип, социален работник, наблюдаващ прокурор и ***; бил уведомен, че следва да предаде детето ***, тъй като е налице влязло в сила съдебно решение. В хода на тази беседа, продължила около два часа, посочените полицейски служители, заедно и поотделно се опитвали да убедят Л.П. да им съдейства за безпроблемното предаване на детето ***. Жалбоподателят обаче бил неохотен; наред с това, в определен момент от беседата, в присъствието на полицейските служители и при включен високоговорител на мобилния си телефон, П. провел разговор с лице, което околните възприели като дете - неговата дъщеря ***. При този разговор, П. се опитал да утеши своя събеседник, че няма да има проблеми, че няма да се повтори случилото се предходния път; същевременно, жалбоподателят дал и някои указания на своя събеседник, които били насочени към това откъде и как да излезе от къщата, за да напусне имота. В крайна сметка, беседващите с П. полицейски служители преценили, че същият няма да им окаже поисканото съдействие при предаването на детето, още повече, че същият им заявил, че могат да влязат, като разбият входната врата – за да може жалбоподателят, на свой ред, да се обърне към медиите /*** Така, след поредица от призиви и указания да им съдейства, включително – като разговаря с детето ***, за да бъде отключена входната врата на къщата в с.***, била издадена и процесната Заповед за задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г. – от страна на М. И. М. – служител в група „*** с която, на основание чл.72 ал.1 т.1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, Л. В. П. ЕГН: ********** бил задържан за срок от 24 часа – считано от 15:30 часа на 26.01.2021г. до 15:00 часа на 27.01.2021г.

Междувременно, находящите се пред дома на П. в с.*** полицейски служители, пристъпили към принудително отваряне на входната врата, като малолетната *** била открита в къщата и предадена на майка си – *** ***. На 28.01.2021г. П. бил привлечен в качеството на обвиняем за извършени престъпления по чл.144 ал.3 вр.чл.26 ал.1 НК, чл.142а ал.4 вр.ал.1 НК, чл.143 ал.3 вр.ал.1 НК, чл.270 ал.1 НК, чл.296 ал.1 НК и било отправено искане за взимане на мярка за неотклонение задържене под стража. С Определение от 28.01.2021г. по ЧНД 202/2021г., състав на РС-ПЛЕВЕН оставил искането на Прокуратурата по чл.64 ал.1 НПК без уважение, като не взел спрямо обвиняемия П. дори по-лека мярка за неотклонение; с 4

Определение от 02.02.2021г. по ВЧНД №61/2021г. на ОС-ПЛЕВЕН, споменатото Определение на РС-ПЛЕВЕН било изцяло потвърдено.

Така приетата от Съда фактическа обстановка, убедително и безпротиворечиво се доказва от свидетелските показания на *** и ***, справка за съдимост на Л. В. П., преписи от: Определение от 28.01.2021г. по ***. на прокурор при РП-ПЛЕВЕН по преписка №***/2021г., Искане за вземане на мярка за неотклонение по преписка №***/2021г. по описа на РП- ПЛЕВЕН, Постановление за привличане в качеството на обвиняем от 28.01.2021г., Удостоверение от сектор *** към отдел „***“ при ОД на МВР- ПЛЕВЕН, Заповед за задържане на лице Рег.№316зз-12/26.01.2021г., издадена от М. И. М., Докладна записка от 26.01.2021г. на ст.инспектор *** Молба от 08.12.2020г от името на *** *** по изпълнително дело на ***, Изпълнителен лист №***, издаден в полза на *** ***, Изпълнителен лист №409 издаден в полза на *** ***, Покана за доброволно изпълнение до Л. В. П. от 13.01.2021г. на ***, Уведомление от Л. В. П. до *** от 18.01.2021г., Съобщение от 20.01.2021г. на *** до Л.П. /л.10, л.15 – 28, л.30 – 31, л.41, л.67 – 75 от делото/.

Като обсъди задълбочено фактическата обстановка и представените по делото доказателствени материали, в съответствие със задълженията си съобразно чл.168 АПК, Съдът намира следното:

Обжалваният индивидуален *** акт е издаден от компетентен полицейски орган по смисъла на чл.57 ЗМВР /л.30 от делото/, в границите на предоставената му съгласно чл. 72 ЗМВР, компетентност; Заповедта е в изискуемата писмена форма. В хода на административното производство обаче е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила.

Съобразно чл.74 ал.2 т.2 ЗМВР, Заповедта за задържане следва да съдържа фактическите и правни основания за задържането. Действително, съдебната практика държи сметка, че производството по издаване на заповед за полицейско задържане притежава някои особености /макар и Законодателят да не е предвидил особен ред за нейното издаване и обжалване – един въпрос, който de lege ferenda, несъмнено заслужава по-обстойно законодателно внимание/ - касае се за бързо развиващи се обществени отношения, при които издаването на административния акт по правило бива последвано от неговото незабавно изпълнение, а издаващия административния акт полицейски орган, по правило не притежава /и няма задължение да притежава/ високи правни познания. Следва да бъде отбелязано, че съдебната практика допуска и по-обобщено изложение на фактическите и правни основания за задържането, включително – дори известно препращане към съществуващи в правната действителност актове и документи. Така, според Тълкувателно решение № 16 от 31.III.1975 г., ОСГК, 5