Решение № 886 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 886 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Мариела П. Миланова като разгледа докладваното от Владимир Вълков Въззивно гражданско дело № 20251000500449 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс ( ГПК).

С решение рег. № 6500 от 27.11.2024 г. по гражданско дело № 20241100101012 по описа на Софийски градски съд, ГО, I - 1 9 състав на основание чл. 2 ал. т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на А. П. К. сумата 9000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от водено срещу него наказателно производство по НОХД № 1103 2021 г. по описа на СГС, НО, 12 състав, ведно със законната лихва върху сумата от 22.03.2023 г. до окончателно изплащане на сумата, а искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 50 000 лв, както и 3600 лв. – обезщетение за изплатено адвокатско възнаграждение в наказателното производство, а искът е отхвърлен за разликата до 5600 лв.

Присъдени са и разноски в размер на 191,29 лв.

Решението е обжалвано от А. П. К., представляван от адв. М. Р., в частта, с която са отхвърлени исковете. Наведен е довод за неправилна оценка на доказаните по делото факти – продължителният период на наказателното производство, лично участие на ищеца в 10 съдебни заседания, време и усилия 1 за ангажиране на защитници в производствата, вида на самите производства в това число и извънредното – по възобновяване пред ВКС. Застъпена е теза, че извънредното производство онагледява умишлена репресия предвид обстоятелството, че предходен протест е бил оттеглен. Твърди се и да е доказано влошено емоционално и здравословно състояние вследствие на опасенията и страха от осъждане за „тежко престъпление“, настъпила социална изолация, промяна в ежедневния стереотип на поведение и начин на живот на ищеца. Смята за доказана невъзможността ищецът при висящо наказателно производство да работи, а и да поддържа квалификацията си като IT специалист, което се твърди да го е принудило да задоволява екзистенц минимума чрез заеми от приятели и от майка си. Липсата на средства е посочена и като невъзможност за ищеца да да изпълни поето обещание към майка му да закупи идентичен на продадения от нея имот за осигуряване на суми за издръжка. Твърди това да е довело до преживяно унижение и тегоба, че не е изпълнил свой реален и морален дълг. Оспорва се ищецът да е имал избор при договаряне възнаграждението за адвокат в производството пред ВКС, а относително високата сума допълнително създало неудобство и проблеми за ищеца. Иска се решението да бъде отменено в отхвърлителната част, а предявените искове да бъдат уважени изцяло.

Не се установява по жалбата да е постъпил отговор.

В съдебно заседание процесуалният представител на въззивника – адв.

Р., поддържа жалбата. Твърди решението да не е съобразено с присъждани обезщетения от по 200 000 – 300 000 лв. като застъпва теза, че конкретиката на случая – млад човек, продължаващите негативни последици, които не може да преодолее, а и пренебрегнатото от прокуратурата полицейско насилие и възползване от изтръгнати самопризнания обуславят уважаване на исковете в пълния им размер.

Въззиваемият – Прокуратура на Република България, представляван от прокурор П. Е., оспорва жалбата. Навежда довод, че съдът е обсъдил всички доказателства по делото и определеното обезщетение съответства на установените имуществени и неимуществени вреди.

Жалбата е допустима – предявена е от процесуално легитимирано лице в предвидения от закона срок. Въззивникът не дължи държавна такса.

2

Въззивният съд е овластен служебно да извърши проверка за валидност.

При служебната проверка не се установява порок от очертаното естество.

Проверката на решението досежно формираните фактически и правни изводи по съществото на спора извън приложението на императивна норма е ограничена до посочените в жалбата указания за порочността на първоинстанционното решение (чл. 269 ГПК).

В случая поддържаният спор пред въззивния съд не касае факта на увреждането, поради което следва да се приеме, че с влязла в сила присъда ищецът е оправдан по повдигнатото му обвинение. Поддържаният с жалбата спор е ограничен до размера на справедливото обезщетение, което налага да бъдат непосредствено изследвано твърдяното в случая негативно отражение на обвинението върху ищеца в личностен и социален в това число и професионален аспект.

В исковата молба се твърди, че на 24.01.2020 г. ищецът бил задържан от полицията с упражнено върху него физическо насилие, довело до субтотален пневмоторакс вдясно, излив в дясната основа на белия дроб, кръвонасядания на лицето и гръдния кош. На 22.02.2021 г. му било предявено обвинение, повдигнато с постановление от 19.01.2021 г. по пр.пр. № 500/20.01.2021 г. на СГП за държане с цел разпространение на високорискови наркотични вещества. На 25.02.2021 г. за идентично обвинение му било предявено ново постановление от 17.03.2021 г. За това престъпление бил съставен и обвинителен акт, внесен в съда на 22.03.2021 г. С присъда № 260045/01.07.2022 г. ищецът бил признат за виновен за държане на високорискови наркотични вещества, но оправдан да ги държи с цел разпространение. С присъда № 16/20.10.2022 г. на Апелативен съд – София, НО, 2 състав присъдата била отменена, а ищецът бил оправдан изцяло.

Прокурор от Апелативна прокуратура протестирал оправдателната присъда, но поради оттегляне на протеста производството пред Върховния касационен съд било прекратено. Впоследствие главният прокурор поискал възобновяване на наказателното производство, което искане Върховният касационен съд оставил без уважение.

Ищецът твърди през цялото наказателно производство да е бил ангажиран с мисълта за делото и риска от евентуална присъда. Загубил много 3 време и средства в ангажиране на адвокати, проследяване на процесите, явяване по делата – разпити, експертизи. Психологически бил травмиран, унизен, затворил се и нямал сили, нито енергия да се занимава с обичайните си дейности и спортовете, които упражнявал – планинско колоездене и сноуборд. Висящото наказателно производство осуетило и започване на работа, препятствало реализацията му, а и възможността да си осигури средства за издръжка. Наложило се да търси заеми от приятели, което го поставило в унизително положение и причинило притеснение и неудобства.

Наложило се майката на ищеца да продаде семеен недвижим имот, за да осигури средства за живота им за известно време. Ищецът изпитвал неудобство от приятели, познати, съседи, роднини и не могъл нито да поддържа старите си контакти, нито да създава нови връзки. Специалността му (занимава се с компютри) по принцип откривала възможност за добра реализация, но изисквала непрекъснато сертифициране, което пропуснал поради липса на необходимите средства. Психологически и емоционално също не бил в състояние да се съсредоточи, за да се яви на съответните изпити.

Претендира обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 50 000 лв. ведно със законната лихва до окончателното изплащане, както и 5600 лв. – заплатено възнаграждение за адвокат в трите наказателни производства.

В отговор по исковата молба прокурор при Софийска градска прокуратура я оспорва с довод, че не е представена в надлежно заверен препис оправдателна присъда, не са доказани твърдяните вреди по вид, размер и тяхната връзка с повдигнатото обвинение. Определя твърдяните неудобства в личен и социален план като типични за всяко наказателно производство като се поддържа теза, че не обосновават отговорността на прокуратурата. В професионален план оспорва ищецът да притежава твърдяната специалност (IT), съответно да е полагал усилия за участие в каквито и да било конкурси.

Позовава се и на презумпцията за невиновност с аргумент, че прокуратурата не следва да отговаря за вреди от противоправни действия на работодателя или бездействията на самия ищец. Оспорва и твърдяните вреди да се явяват в причинно-слествена връзка с обвинението. Смята действията на полицейските служители преди привличане на ищеца в качеството му на обвиняем за неотносими към отговорността на прокуратурата. Евентуално оспорва иска за неимуществени вреди по размер. Ищецът бил ангажиран с участие в 4 досъдебното производство в рамките на 2 месеца и 3 дни, а прокуратурата не е в състояние да въздейства върху броя на съдебните заседание при положение че не е станала причина за отлагане на делото. Позовава се на съдебна практика, че прокуратурата може да носи отговорност само за развитието на досъдебната фаза. Оспорва и развилото се производство по искането за възобновяване на наказателното производство да се е отразило на стабилността на оправдаващия съдебен акт и съответно да подлежи на отчитане в случая.

По делото не се спори, а и материалите по приобщеното наказателно производство позволяват извод, че ищецът е привлечен като обвиняем на 25.01.2020 г.

Обвинителният акт е внесен в съда на 23.03.2021 г. като в първоинстанционното производство са проведени общо 7 открити съдебни заседания с участието на ищеца. С присъда от 01.07.2022 г. ищецът е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 354а НК. За защита в рамките на първоинстанционното наказателно производство ищецът сключил договор за правна помощ на 14.07.2021 г. при договорено и платено възнаграждение в размер на 600 лв.

На 13.07.2022 г. е договорено възнаграждение за защита пред въззивния съд в размер на 1500 лв., платено частично към датата на сключване на договора и окончателно на 30.08.2022 г. Във въззивното производство, образувано по жалба на ищеца, е проведено едно открито съдебно заседание с негово участие, при което са събирани нови доказателства. На 20.10.2022 г. постановената присъда е отменена, а ищецът е оправдан изцяло.

Срещу оправдателната присъда е депозиран протест, но поради оттеглянето му образуваното производство пред Върховния касационен съд е прекратено.

На 12.05.2023 г. главният прокурор е поискал възобновяване на наказателното производство. С договор от 05.06.2023 г. е договорено възнаграждение за защита в производството пред Върховния касационен съд по искането за възобновяване на наказателното производство в размер на 3500 лв. с отбелязване тази сума да е заплатена. На 09.06.2023 г. е проведено едно открито съдебно заседание в отсъствие на ищеца и при участието на упълномощен от него адвокат. С решение от 31.10.2023 г. Върховният 5 касационен съд е отказал да възобнови наказателното производство.

Свид. К. – майка на ищеца, определя сина си като чувствителен човек без сблъсък с правосъдие преди края на януари 2020 г., когато следствие на побой от полицейски служител получил спукан бял дроб с опасност за живота и трайно бил увреден слухът на дясното му ухо. Ангажирал адвокат, който да сезира прокуратурата срещу неправомерното му задържане. След привличане на сина й като обвиняем определя сина си като унизен, огорчен и обезверен.

Спрял да излиза от дома си, да се среща с приятели. Преди обвинението карал колело и участвал в планински колоездения, походи, плувал. След обвинението спрял да спортува, а и да кара колело. Макар и невинен, не бил сигурен какъв ще бъде изходът на делото. Страхувал се, срамувал се и се чувствал неудобно пред приятели, роднини, съседи или познати за тежкото обвинение, а и за воденото дело срещу него. Не бил в състояние да поддържа връзка с приятелката си и се разделили. Определя сина си като IT специалист като спрял да работи. Открило се място във фирма, където работел негов приятел с висока заплата, но приятелят му не посмял да го препоръча заради висящото дело, тъй като евентуално работното място на приятеля му би било застрашено. Тази фирма практикувала и да плаща за обучението на свои служители от по 2500-3000 долара за сертификат и ищецът пропуснал да вземе поне три или четири през годината. За периода на наказателното производство ищецът свършил спестяванията си и започнал да трупа заеми от приятели, за да погасява адвокатски хонорари, лекарски консултации и медицински процедури по възстановяване на здравето си, а и за своята прехрана. Наложило се свидетелката да продаде свой имот за 20 000 лв. и му дала парите на заем с уговорка да й върне подобен имот. И към датата на разпита (28.10.2024 г.) когато стане дума за съд, МВР или дело, на ищеца му става лошо, проявяват се проблеми със съня му – не може да спи.