Решение № 1216 от 26.05.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1216 гр. София, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Емилия Александрова

Таня Кандилова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Хасъмска Въззивно гражданско дело № 20211100512584 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258- 273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Б. С.И., срещу решение №20170119/10.08.2021 г. по гр. д. №15958/2020 г. на CPC, III ГО, 158 състав, с което съдът е издал заповед за защита срещу него, в полза на С.Г.И.. и му е наложил мерки по ЗЗДН. Въззивникът е посочил в жалбата си в какво се състои порочността на решението- счита, че е неправилно, незаконосъобразно и постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон.

Изложил е съображенията си. Моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да отхвърли молбата за защита. Претендира присъждане на разноски.

Въззиваемата страна С.Г.И.. е подал възражение, с което счита жалбата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила.

В съдебно заседание въззивникът моли жалбата да бъде уважена.

Претендира присъждане на разноски, за които представя списък.

В съдебно заседание въззиваемата страна моли жалбата да бъде оставена без уважение.

Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН, от ответника в първоинстанционното производство, който има правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК, във вр. с чл. 17 от ЗЗДН, валиден и допустим съдебен акт.

С молба от 28.04.2020 г. С.Г.И.. е поискал да се издаде заповед за 1 защита в негова полза, срещу Б. С.И.– син на молителя, за актове на домашно насилие, извършени на 22.04.2020 г. и за системно домашно насилие спрямо него, извършено в периода от 2000 г. насам , описвайки в какво се е изразявало насилието.

С решение № 20170119/10.08.2021 г. по гр. д. №15958/2020 г., CPC, III ГО, 158 състав е издал заповед за защита в полза на С.Г.И.., срещу Б. С.И., като му е наложил мерките за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН- да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителя, отстранил го е на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 ЗЗДН от съвместно обитаваното с молителя жилище, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта, забранил му е на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН да приближава молителя на разстояние, по-малко от 200 метра, включително жилището на пострадалото лице, за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта, наложил му е глоба в размер на 400 лв. и го е осъдил да заплати държавна такса в размер на 25 лв.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Във въззивната жалба са наведени доводи, че съдът неправилно е приел, че с декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН, без да са събрани други доказателства, се е доказало извършването на твърдяното домашно насилие.

Тези доводи са неоснователни. Въззивният съд напълно споделя установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи въз основа на доказателствата по делото, приети в първата инстанция, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, поради което не намира за необходимо да преповтаря тази доказателства и изводи и препраща към тях.

Настоящата инстанция счита, че за посочените твърдения за извършено насилие на 22.04.2020 г. молителя е представил декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, изхождаща от него като пострадало лице, на която следва да бъде придадена силата на доказателствено средство, съгласно чл. 13, ал. 2, т. 3 от ЗЗДН и на основание само на нея- съгласно чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, да бъде издадена заповед за защита в полза на декларатора по делото и пострадало лице за упражнено домашно насилие- декларацията индивидуализира актовете на насилие по начина, по който същите са описани в редовната молба за защита /арг. от чл. 9, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН/- описание на акта, дата, часточен или приблизителен, място и начин на извършване на съответния акт и 2 т. н. С нея се установява извършено физическо насилие (събаряне на земята), психическо и емоционално насилие (отправени заплахи за убийство: „Ще те унищожа, ще те смачкам, ще те ликвидирам, ще ти видя сметката“ и обиди:

„Педераст, вампир, клошар“), извършени от ответника спрямо молителя, тъй като на посочената дата е нямало свидетели- очевидци. Още повече, че с оглед спецификата му, домашното насилие обикновено се извършва в отсъствието на свидетели, поради което и законодателят е предвидил облекчен ред за доказване извършването му от пострадалото лице.

Посочените форми на домашно насилие засягат физическата и психологическата неприкосновеност на молителя, причинявайки му страх за живота и здравето му, болка, стрес, унижение и негативни емоции.

Въззивната инстанция намира за адекватни наложените от СРС мерки за защита, включително и размера на наложената глоба.

И във въззивната инстанция не бяха ангажирани доказателства, обуславящи основателността на жалбата.

Поради изложеното, първоинстанционото решение следва да се остави в сила.

Въззивникът, на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, дължи заплащане на държавна такса за въззивната жалба по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането на въззивника за присъждане на разноски, поради което следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийският градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 20170119/10.08.2021 г. по гр. д.

№15958/2020 г. на CPC, III ГО, 158 състав.

ОСЪЖДА Б. С.И., ЕГН********** да заплати държавна такса по сметка на СГС в размер на 12,50 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. С.И., ЕГН********** за присъждане на разноски, като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4