Решение № 80 от 08.10.2021, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Бургас, 08.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Албена Янч. Зъбова Кочовска

Калина Ст. Пенева при участието на секретаря МАРИНА Д. ДИМОВА като разгледа докладваното от Калина Ст. Пенева Въззивно гражданско дело № 20212000500331 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

С решение № 104/15.04.2021 год. по гр.д.№ 1958/2020 год. по описа на Бургаския окръжен съд са отхвърлени предявените от С. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, против Ал. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, искове с правно основание чл.55, ал.1, предл. второ от Закона за задълженията и договорите за

-сумата от 26 000 лева, представляваща получени от ответника средства при неосъществено основание, чрез заплащането от страна на ищцата на дължими вноски по погасяване на ипотечен банков кредит с кредитополучател ответника, -сумата от 800 лева, представляваща неоснователно обогатяване - получени от ответника средства при неосъществено основание - за закупуване на лек автомобил с договор от *** г.;

-сумата от 10 000 лева, представляваща увеличената стойност, следствие на извършени от ищцата и/или с нейни средства довършителни работи и подобрения на недвижим имот: апартамент № **, в подпокривното пространство на масивна четириетажна жилищна сграда, построена в УПИ XY-8 в кв. 108, по плана на к-с ***, който 1 апартамент е с площ от 59,32 кв.м., състоящ се от дневна - кухня, две спални, баня тоалетна, коридор и две открити тераси с обща площ 18,01 кв.м., заедно с прилежащо избено помещение № **, с полезна площ 6,24 кв.м., ведно с лихвите върху главниците, начиная от дата на подаване на искова молба до окончателното им изплащане, като неоснователни.

Осъден е Ал. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. *** да заплати на С. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, на основание чл.59, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите сумата от 26 000 лева, представляваща заплатени от страна на ищцата дължими вноски по погасяване на ипотечен банков кредит с кредитополучател ответника, както и сумата от 500 лева, представляваща получени от ответника средства за закупуване на лек автомобил с договор от *** г., като е отхвърлена претенцията над уважената част от 500 лв. до 800 лв., ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на подаване на исковата молба 05.08.2020 г. до датата на окончателното им изплащане, и разноски в размер на 1512 лв.

Осъдена е С. В. М., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, да заплати на Ал. П. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, разноски по делото в размер на 476 лв.

1.Подадена е въззивна жалба от Ал. П. П., чрез процесуален представител адв.П.Т., срещу решението в осъдителните за ответника части. Сочи се, че с решението в тези части, след отхвърляне на главните искове, съдът се е произнесъл по евентуално заявените искове. Твърди се, че в обжалваните части решението е неправилно, незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка по делото. Противно на приетото за безспорно съвместно съжителство на страните към момента на покупката на жилището, се твърди, че те са заживели заедно много след покупката и довършването на жилището от ответника през 2009 год., след което през **** год. е родено детето им. Твърди се, че за извършените вноски за погасяване на кредита след смяната на местоработата на ответника, ищцата е била само приносител на сумите, предоставяни й от ответника - т.е. сумите не са били нейни лични средства от заплатата й. Извършено е позоваване на представено пълномощно по делото, необсъдено от окръжния съд. Като необосновани са оспорени изводите на съда за извършени вноски от ищцата по вносни бележки, в които не е отразено име на наредител или е отразено плащане „застраховка“. Оспорен е извода на съда за разполагаемата сума от доходи на ищцата в релевантния период, като са изложени подробни съображения относно твърденията, че тя не е разполагала с достатъчно средства за изплащане на вноските по кредита. Твърди се, че ищцата не е доказала при условията на главно и пълно доказване необходимите кумулативно изискуеми предпоставки за уважаване на претенцията по чл.59 от ЗЗД относно твърдените погасителни плащания по кредита, поради което изводите на окръжния съд за основателност на претенцията й са необосновани.

Твърди се, че съдът не е отчел обстоятелството, че дадената му сума от 500 лв. за закупуване 2 на лекия автомобил, е върната на ищцата след като ответникът е получил същата сума като заем от свидетеля Д.. Твърди се, че свидетелските показания на св.Д. необосновано са игнорирани от съда. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и за отхвърляне изцяло на претенциите на ищцата, с присъждане на всички направени по делото разноски.

В дадения срок е постъпил отговор от насрещната страна С. В. М., чрез процесуални представители адв.А.Н. и адв.В.В.. Твърди се, че решението в обжалваните от ответника части е правилно и обосновано. Изложени са съображения за обоснованост на изводите на съда относно личния произход на средствата на ищцата по представените вноски бележки, направени от нея за погасяване на кредита изтеглен от ответника. Твърди се неоснователност на възраженията на въззивника-ответник. Поискано е потвърждаване на решението в обжалваните от ответника части.

2.В срока за отговор е подадена насрещна въззивна жалба от С. В. М., чрез процесуални представители адв.А.Н. и адв.В.В., в частта, в която е отхвърлен иска за 10 000 лв. - подобрения за довършителни работи направени в собствения на ответника недвижим имот. Сочи се, че в тази част съдът е определил погрешно правната квалификация на иска, който е по чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС, а не по чл.55 и чл.59 от ЗЗД. Твърди се, че като постановено по непредявен иск, решението в тази част е недопустимо и следва да бъде обезсилено, като делото бъде върнато на окръжния съд за произнасяне по предявения иск или решено по същество от въззивния съд. Евентуално се твърди, че решението е неправилно в горепосочената част. Сочи се, че с извършване на подобрения в имота закупен от ответника ищцата е осъществила владелчески действия, на които ответникът не се е противопоставил и е бил съгласен с тях, като тези действия за периода 2012 год.- 2020 год. са увеличили стойността на имота на ответника с претендираната сума. Твърди се, че изводите на съда, че част от вещите са отделяеми е небоснован, като не е отчетено спестяването на разходите от страна на ответника за довършителните работи извършени за сметка на ищцата през периода, в който заедно с тяхното дете, страните са живели в жилището като семейство. Направено е искане за отмяна на решението и за уважаване на предявения иск, както и за присъждане на разноските по делото.

В дадения срок, по насрещната въззивна жалба е постъпил отговор от Ал. П. П., чрез процесуален представител адв.П.Т., в който са изложени доводи за нейната неоснователност. Сочи се, че твърденията на ищцата за извършени подобрения с нейни средства и труд не са надлежно доказани и се опровергават от доказателствата ангажирани от ответника, съгласно които довършителните работи в жилището са били финансирани с получен от него кредит, а голяма част от тях са осъществени с лично положен от него труд.

Направено е искане за оставяне на насрещната въззивна жалба без уважение и за присъждане на съдебните разноски.

Въззивните жалби са подадени в срок, от легитимирани лица - надлежно 3 упълномощени от страните процесуални представители, срещу акт на съда, който подлежи на въззивно обжалване и СА ДОПУСТИМИ.

С решението в обжалваните от ответника части Бургаският окръжен съд се е произнесъл по обективно съединени, евентуални искове с правни основания чл.59 от ЗЗД, а в обжалваната от ищцата част - по претенция по главен иск с правно основание чл.74, ал.2, вр. чл.72, ал.1 от ЗС, както и по претенции за законни лихви.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложеното по-горе и събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

При проверка по чл.269 от ГПК се установи, че обжалваното решение е постановено от законен съдебен състав, в съответната форма, при наличие на задължителните реквизити и е валидно.

Като постановено по допустими искови претенции, решението в обжалваните части е допустимо.

В исковата си молба ищцата твърди, че е живяла съвместно с ответника **** – до м.**** год., като от връзката им е родено дете-В., род. на *** год. Твърди, че по време на съвместния им живот са решили да закупят жилище, в което да живеят като семейство.

Постигнали съгласие имотът да бъде придобит на името на двамата, част от капарото от 1000 евро за жилището било предоставено от бабата на ищцата, а за останалата част решили да изтеглят ипотечен кредит. Тъй като банката отхвърлила ищцата като възможен кредитополучател, кредитът бил изтеглен само от ответника. Тогава решили имотът да бъде придобит само от него, а по-късно той да й прехвърли половината. Твърди, че след придобиване на имота от ответника с н.а. *** год. на нотариус ***, първоначално погасителните вноски по кредита и по издадената на името на ответника кредитна карта били правени от неговата заплата, но от м.02.2010 год. до м.**** год. ищцата изплатила със собствени средства от заплата сумата от общо 26 000 лв. за погасителни вноски по кредита и по кредитната карта. Твърди, че дала на ответника сумата от 800 лв., която изтеглила от сметката си, за закупуването на автомобил, но сумата не й била върната. Твърди, че с горепосочените суми ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка, поради което на осн. чл.55, ал.1, предл. 2-ро от ЗЗД той следва да бъде осъден да и ги заплати, ведно със законната лихва считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите. Същевременно твърди, че волята и на двамата е била, че закупеното жилище е общо, в което да отгледат детето си, че за периода в който е живяла в жилището е била владелец, а не държател, че винаги е смятала имота и за свой, поради което за горепосочените суми са предявени евентуални искове по чл.74 от ЗС и по чл.59 от ЗЗД.

Твърди, че довършителните работи били организирани и заплатени от нея, тъй като ответникът не получавал значителни доходи в периода. Твърди, че с нейни средства били поставени в банята и тоалетната: фаянс, теракот, душ-кабина, мебел, тоалетна чиниямоноблок, мивка за баня, бойлер със серпентина, свързан със слънчев колектор на покрива, 4 в детската стая - поставяне на таванни плочи със стиропор, измазване с латекс, ламинат, детско обзавеждане, навес към терасата и гранитогрес, щори за прозорците, в кухнята и трапезарията: поставяне на ламинат, теракот, измазване с релефна мазилка, модулна кухня с вградени уреди, щори на прозорците, обзавеждане на помещението, на голямата терасагранитогрес, ламперия, навес и РVС дограма, в спалнята- тапети, таванни плочи от стиропор, ламинат, щори на прозорците, обзавеждане, в коридора-релефна мазилка, теракот, портманто, слънчев колектор на покрива, поради което моли да бъде осъден ответника на осн. чл.74, ал.2, вр. 72, ал.1 от ЗС да и заплати сумата от общо 10 000 лв. представляваща увеличената стойност на апартамента в резултат на извършени от нея подобрения и довършителни работи, ведно със законната лихва считано от предявяване на иска до окончателното заплащане на сумата. Ищцата е ангажирала доказателства, направила е искане за уважаване на исковете и за присъждане на съдебните разноски.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер. Оспорил е качеството на ищцата на владелец на имота. Твърди, че инициативата за закупуване на имота е била негова, той е искал да придобие собствен имот поради което само той е теглил кредит за плащане на цената и довършителните работи, а ищцата е била в имота като негова съжителка и майка на детето му, но не и като собственик на жилището. Твърди, че за заплащане на капаро за закупуване на апартамента действително е ползван заем от бабата на ищцата, но в размер на 1000 лв., а не на 1000 евро, като скоро след това заемът е върнат.